Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 131
гр. Сливен, 08. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
юни, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 461 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка с чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С.Р.Р.,
подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 246
от 22.08.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД
ИБР/, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е
установено следното задължение: парични задължения за разрешено право за
водовземане от подземни води по Разрешително № 301036 от 26.09.2005 г.,
продължено с № РР- 1080 от 27.09.2010 г, издадени от Директора на БД ИБР, за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер
главница 18 260,10 лева и лихва за
периода на забава 953,66 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е
следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че:
административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните
и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган
не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на
оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за
възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано
материалноправно основание. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител адвокат Р., който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на
твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че: АУПДВ е
немотивиран и необоснован; съдържащите се в него мотиви са объркващи, нямат
връзка с диспозитивната част на акта, и с материалите по преписката; в акта не
е посочен периодът на забава относно задължението за лихви.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в първото по делото открито съдебно заседание от упълномощени
процесуални представители юрисконсулт Х. и юрисконсулт Б., които оспорват
жалбата. В представени писмени бележки административният орган чрез юрисконсулт
Х. моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и излага
съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Разрешително за водоползване № 301036 от 26.09.2005
г., издадено от Директора на БД ИБР, на „ВиК Сливен“
ООД е предоставено право на водовземане от подземни води чрез седем броя
каптирани извори поречие „Топлата река“ и пет броя каптирани извори поречие „Козаревска река“, с цел на водоползването: питейно-битови
цели, място на водоползване: за питейно-битово водоснабдяване на гр. Твърдица,
с краен срок на действие на разрешителното: 26.09.2010 г. С Решение № РР-1080
от 27.09.2010 г. на Директора на БД ИБР е продължен срокът на действие на
посоченото Разрешително до 27.09.2020 г.
В Справка за
подадена вода за район Твърдица за 2018 г., издадена от у. на „ВиК Сливен“ ООД, е посочено, че за цялата 2018 г. подадената вода за гр. Твърдица е 868
555 м3, а за с. Козарево е 44 450 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
301036 / 26.09.2010 г. за водовземане от подземни води – кв. Козарево, гр.
Твърдица, че отнетият годишен воден обем за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. е 44 450 м3.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019 г., от у.
на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително №
301036 / 26.09.2010 г. за водовземане от подземни води – гр. Твърдица, че
отнетият годишен воден обем за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. е 868 555 м3.
С Констативен протокол № СЛ 189 от 19.06.2019 г.,
съставен от главен експерт в БД ИБР, е обективирана проверка по документи във
връзка с горепосоченото Разрешително и такса за 2018 г. В протокола е
констатирано, че добитото и използвано водно количество подземни води за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за целите
на Разрешително № 301036 / 2005 г. е 44 450 м3, а дължимата годишна такса за
същия период, изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., е Т
= Е х W = 0,02лв/м3 х 44 450 м3 = 889,00 лева.
С Констативен протокол № СЛ 190 от 19.06.2019 г.,
съставен от главен експерт в БД ИБР, е обективирана проверка по документи във
връзка с питейно-битовото водоснабдяване на гр. Твърдица и такса за 2018 г. В
протокола е констатирано, че: питейно-битовото
водоснабдяване на гр. Твърдица се осъществява от повърхностен воден обект – р.
Циганска река, посредством водохващане от алпийски тип, и от 2 броя шахтови
кладенци; повърхностните води от р. Циганска река и подземните води от
шахтовите кладенци постъпват в общ водоем, от където по хранителен водопровод
водата достига до потребителите на гр. Твърдица; за правото на водовземане от
повърхностен воден обект – р. Циганска река, и от шахтовите кладенци,
дружеството няма издадено разрешително; представената декларация по чл. 194б от
ЗВ погрешно е отнесена по Разрешително № 301036 / 2005 г.; добитото и
използвано водно количество повърхностни и подземни води за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за целите на Разрешително №
301036 / 2005 г. е 868 555 м3, а дължимата годишна такса за същия период,
изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., е Т
= Е х W= 0,02лв/м3 х 868 555 м3 = 17 371,10 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД
ИБР – Изх. № ПО-02-466 от 24.06.2019 г.,
“ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в
седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б
„б” от ЗВ, като титуляр по Разрешително № 301036 / 2005
г., представляващо такса за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. по посоченото Разрешително и от други водоизточници за
водоснабдяването на гр. Твърдица, в размер главница 18 260,10 лева, върху която
следва да се начисли и лихва за периода на забава.
Горепосочената покана заедно с Констативните протоколи
№ СЛ 189 от 19.06.2019 г. и № СЛ 190 от 19.06.2019 г., са връчени на
оспорващото дружество на 26.06.2019 г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР – Изх. №
ПО-02-466/2/ от 02.08.2019 г., получено от “ВиК
Сливен“ ООД на 06.08.2019 г., оспорващото дружество е уведомено, на основание
чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК, за започване на производство
за установяване на публично държавно вземане за дължима от дружеството такса за
периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. по Разрешително № 301036 / 2005 г. за водовземане от
подземни води.
На 22.08.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство АУПДВ № 246 по описа на БД ИБР. В мотивите на акта е посочено, че:
- с Разрешително № 301036 от 26.09.2005 г. за
водовземане от повърхностни води за питейно битовото водоснабдяване на гр.
Твърдица се осъществява водовземане от повърхностен воден обект - р. Циганска
река, посредством водохващане от алпийски тип и от 2 броя шахтови кладенци;
- за правото на водовземане от повърхностен воден
обект - р. Циганска река, дружеството няма издадено разрешително;
- на основание представената информация за добитото и
използвано водно количество подземни води за периода от 01.01.2018г.-31.12.2018г.,
за питейно битово водоснабдяване на гр. Твърдица, кв. Козарево, за целите на
разрешителното е в размер на 913 005 м3;
- не е заплатена дължимата такса за водовземане от
подземни води за периода от 01,01.2018 г. до
31.12.2018 г., която е в размер на 18 260,10 лева;
- ВиК Сливен“ ООД има
парични задължения за разрешеното право за водовземане от подземни води по Разрешително
№ 301036 от 26.09.2005 г., за периода 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., които са както следва:
- на основание представената информация за добитото и
използвано водно количество подземни води за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г., за целите на разрешителното, е в размер на 44 450 м3,
а дължимата годишна такса за периода е 889,00 лева ведно с лихва за забава в
размер на 46,43 лева;
- на основание представената информация за добитото и
използвано водно количество подземни води за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г., за целите на разрешителното, е в размер на 868 555 м3,
а дължимата годишна такса за периода е 17 371,10
лева ведно с лихва за забава в размер на 907,23 лева;
- главница: общо дължимата такса за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по Разрешително № 301036 от 26.09.2005
г. възлиза на 18 260,10 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо
в размер на 953,66 лева;
- заплащането на такси се дължи на основание чл. 194,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 194, ал. 2 от ЗВ, и § 9 от ПЗР на ЗВ, във връзка с чл.
166 от ДОПК и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г, обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.
При изложените
мотиви, с диспозитива на оспорения АУПДВ е определено по основание и размер
следното задължение на „ВиК Сливен“ ООД: парични задължения за разрешеното право
за водовземане от подземни води по Разрешително № 301036 от 26.09.2005 г.,
продължено с № РР-1080 от 27.09.2010 г, издадени от Директора на БД ИБР, за периода
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер главница 18
260,10 лева и лихва за периода на забава 953,66
лева. В акта е извършено позоваване на издаденото Разрешително № 301036 от
26.09.2005 г., на гореописаните Констативни протоколи, както и на изпратените
до дружеството Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за започване на
производството за издаване на АУПДВ.
АУПДВ е издаден от М. М. за Д. на БД ИБР, съгласно
Заповед № РД-03-250 от 12.07.2019 г. на Директора на БД ИБР. С посочената
заповед Директорът на БД ИБР е наредил М. И. М. на д. Д.на Дирекция „Планове и
разрешителни“ в БД ИБР, в случай на
отсъствие по обективни причини на Директора на БД ИБР, да изпълнява
правомощията на Директор на БД ИБР в пълен обем. Със Заповед от 12.08.2019 г.
на Министъра на околната среда и водите е разрешено на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ да ползва 4 дни платен годишен отпуск,
считано от ******* г. включително.
По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.С.И.
със специалност: в.и к., и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице П.Т.И. със специалност: с. и к.. Съдът възприема заключенията на вещите
лица като изготвени компетентно и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
Вещото лице И. дава заключение, че: схемата на питейно
- битовото водоснабдяване на гр. Твърдица – водовземане от повърхностен воден
обект- река Циганска и частично помпажно водовземане
от допълнителни количества вода, е следната; - повърхностно вземане от Циганска
река /Студена река/, водохващането е „алпийски“ тип,
водата от реката стига с водопровод до общия резервоар; - подземно водовземане
от 4 бункерни кладенци, от тях водата постъпва в черпателен резервоар, от който резервоар помпена станция
тласка водата до общия резервоар; - подземно водовземане от 12 броя каптажа по
поречието на Топлата река и Козаревска река, чрез
поредица от събирателни шахти и водопроводи също отиват до общия резервоар;
водите от трите гореописани водоизточници се смесват в общия резервоар, на
изхода на който е монтирано измервателно устройство; не би могло да се измери и
констатира точно от кой водоизточник колко и каква вода постъпва в общия
резервоар; от „ВиК Сливен“ ООД са подавали данни за
отчета на това измервателно устройство на изхода на общия резервоар като
подадена вода за град Твърдица; няма как точно да се констатира въпросните
водни количества дали и доколко са от водовземането от реката или от подземните
водоизточници; за повърхностно вземане от Циганска река /Студена река/ няма
издадено разрешително; за подземно водовземане от 4 бункерни
кладенци няма издадено разрешително; за подземно водовземане от 12 броя каптажа
по поречието на Топлата река и Козаревска река има
издадено разрешително № 301036 от 26.09.2005 г., по което е съставен и АУПДВ №
246 от 22.08.2019 г.; водното количество се измерва след общия резервоар, в
който се смесват водите от различните водоизточници; не може да се установи
отнетите водни количества от всяко отделно водовземане; посочените в процесния
АУПДВ количества не са само за водовземанията от
подземни водоизточници, за които има издадено разрешително № 301036 от
26.09.2005 г., а тези количества са за излизащата от общ водоем и подадена на
населено място вода, като в този общ водоем влизат води от общо три
водовземания – едно повърхностно и две подземни.
Вещото лице И. дава заключение, че: размерът на
законната лихва за забава върху главниците, посочени в оспорения АУПДВ,
изчислен за периода от 16.02.2019 г. до 22.08.2019 г., е: върху главницата от
889,00 лева размерът на лихвата за забава е 46,43 лева, върху главницата от 17 371,10
лева размерът на лихвата за забава е 907,16 лева, като общият размер на
изчислените лихви за забава за периода от 16.02.2019 г. до 22.08.2019 г. е 953,59
лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на
оспорващото дружество на 10.09.2019 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез
изпращане по пощата на 24.09.2019 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, компетентен да издава актове
за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията
за незаплатените такси по този закон, е директорът на съответната Басейнова дирекция.
В разглеждания случай по делото са представени доказателства, както за
обективната невъзможност на титуляра на правомощието – Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, да изпълнява функциите си /ползване на
платен годишен отпуск през периода, в който е издаден оспореният акт/, така и
за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице,
подписало оспорения акт, от което следва че актът е издаден при наличие на
компетентност.
При издаване на АУПДВ е спазена регламентираната
процедура. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е
издаден въз основа на констативни протоколи от извършен контрол и покана за
доброволно изпълнение. Изпратено е уведомително писмо за започване на
административно производство по издаване на АУПДВ. След изтичане на срока за
доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения,
съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановен при неспазване на
установената форма и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, но
изложените в него мотиви не изразяват ясно волята на административния орган,
което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай в оспорения акт е налице
неяснота относно конкретното право на използване на водите, за което е
определена такса за водовземане. В мотивите е посочено, както че издаденото
разрешително е за водовземане от повърхностен воден обект - р. Циганска река,
така и че за правото на водовземане от този повърхностен воден обект дружеството
няма издадено разрешително. Наред с това е прието, че се дължат такси по същото
разрешително, но за водовземане от подземни води, като е извършено позоваване
на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ, който регламентира дължимост на такса за
водовземане от повърхностни води.
Множеството противоречия в мотивите на акта водят до неяснота относно
фактическите му основания. В резултат, не е ясна крайната воля на
административния орган. Тези противоречия се съдържат и в документите по
административната преписка. В един от констативните протоколи, към които
оспореният акт препраща, е констатирано, че представената декларация по чл.
194б от ЗВ погрешно е отнесена по Разрешително № 301036 от 26.09.2005 г.
Въпреки тази констатация и в двата констативни протокола таксите са изчислени
като дължими по посоченото Разрешително, а органът
е приел, че дружеството дължи такса за водовземане по същото това Разрешително.
От друга страна с поканата за доброволно изпълнение дружеството е поканено да
заплати задължение по посоченото Разрешително и от други водоизточници, а с
уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на
производство за установяване на такса за водовземане от подземни води само по
Разрешителното. Посочването на конкретни, ясни и непротиворечиви фактически
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспорения акт и е самостоятелно основание
за отмяна на
същия, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
С диспозитива на оспорения АУПДВ е определено
задължение за такса за водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват
публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно
установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси,
установени по основание със закон.
Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането
на такси за водовземане. В чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ е предвидено, че
за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни
води. А съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ, тази такса се определя на базата на
отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление.
Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В
чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. В разглеждания случай относимата тарифа е Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383
от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г.
Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ, се внасят в
срок до 15 февруари на следващата година.
По правило, такса за водовземане се дължи, не само
когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва
води без основание. Това нормативно решение е регламентирано в разпоредбата на
§ 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на водите се осъществява
на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо
водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от
влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон.
В оспорения АУПДВ е извършено позоваване на подадени
от дружеството справка и декларации за използвани количества вода за определени
периоди. Видно от съдържанието на изготвената от „ВиК
Сливен“ ООД справка, в същата е отразено количеството подадена вода за град
Твърдица и кв. Козарево за 2018 г. А с представените декларации по чл. 194б от
ЗВ е деклариран от у. на „ВиК Сливен“ ООД отнет
годишен воден обем за 2018 г. по конкретно посочено Разрешително за водовземане
от подземни води. Сравнени, стойностите по подадената справка за 2018 г. и по
представените декларации по чл. 194б от ЗВ за същия период, са идентични. От
заключението на вещото лице И., по делото е установено по несъмнен и безспорен
за страните начин, че водоснабдяването на град Твърдица се осъществява от три
водоизточници – едно повърхностно водовземане и две подземни водовземания,
водите от които се смесват в общ резервоар. Установено е и, че измервателно
устройство е монтирано единствено на изхода на този общ резервоар, поради което
е обективно невъзможно да се измери и констатира отнетото водно количество от
всеки отделен водоизточник. В диспозитива на оспорения акт е посочено задължение за
осъществено водовземане от подземни води по Разрешително № 301036 от 26.09.2005
г., което е за водовземане от подземни води чрез 12 броя каптирани извори по
поречието на „Топлата река“ и на „Козаревска река“, и
следователно в диспозитива на акта е посочено задължение за водовземане от един
от горепосочените три водоизточници. За определяне на отнетия обем вода от този
водоизточник, в АУПДВ са посочени количества, идентични с количествата по подадената
от дружеството справка. Но в тази справка е отразено цялото количество подадена
вода за град Твърдица за 2018 г., а не по отделни водоизточници. Наред с
изложеното, е налице неяснота относно декларираните от у. на „ВиК Сливен“ ООД водни количества за 2018 г. С тези
декларации е деклариран отнет годишен воден обем по разрешително за водовземане
от подземни води, което касае един от трите водоизточници, а именно - подземно
водовземане от 12 броя каптирани извори. Стойностите в декларациите са
идентични със стойностите по изготвената от „ВиК
Сливен“ ООД справка, в която е отразено цялото количество подадена вода за град
Твърдица за 2018 г., а не по отделни водоизточници. С оглед на изложеното,
съдът счита, че в диспозитива на оспорения акт административният орган
неправилно е установил парични задължения за разрешено право на водовземане от
подземни води по Разрешително № 301036 от 26.09.2005 г., тъй като тези
задължения са определени въз основа на неправилно установени отнети водни
количества от посочения водоизточник. За установяване на тези водни количества,
административният орган е ползвал, от една страна, подадена информация за
отнети количества от всички водоизточници за града, а от друга страна, подадена
информация за отнети количества от един от трите водоизточници. Очевидно е
налице неправилно определяне на отнети количества вода от водоизточника,
посочен в диспозитива на акта, което обуславя извод и за незаконосъобразно
определяне на размерите на таксите за водовземане от този водоизточник. След
като е ползвал данни, които не са конкретно за посочения водоизточник,
административният орган е издал акта си в противоречие с разпоредбите на чл.
194, ал. 2 и ал. 6 от ЗВ. В резултат, изчислените в акта главници са определени
незаконосъобразно. Незаконосъобразно са определени и съответните лихви за
забава, които имат акцесорен характер.
По изложените съображения, оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което БД ИБР
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направените от него
по делото разноски в размер на 2 040 лева, от които: 50 лева - внесена държавна
такса, 1 440 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 550 лева-
внесен депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 246 от 22.08.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е
установено следното задължение: парични задължения за разрешено право за
водовземане от подземни води по Разрешително № 301036 / 26.09.2005 г.,
продължено с № РР-1080 / 27.09.2010 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, за периода 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., в размер главница 18 260,10 лева и лихва 953,66 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”–
гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от у. С.Р.Р., сумата от 2 040 /две
хиляди и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: