Р Е Ш Е Н И Е
№ 3646
град Бургас ,
17.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на трети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8196 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на К.И.И., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,***
против ОД МВР гр. Бургас, ******. Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е полагал труд на 12- часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец като „******“ към 04 РУ МВР Бургас към ОД
МВР Бургас. Ищецът твърди, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
общо 1920часа нощен труд. Посочените часове според ищецът следвало да се
преизчислят с коефициент 1.143, което правело общо 2194часа дневен труд. Това
пресмятане от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 274часа, който
следвало да бъде заплатен от ответника. Претендира се за сумата от 1644лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден нощен
труд от 274часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане, както и направените разноски в производството. В исковата молба са
изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. По
реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира
осъждане на ответника са сумата 1691.33лева за положен извънреден труд,
приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 243,93часа.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт ******. Исковата молба се оспорва като неоснователна както по
основание, така и по размер. Сочи се, че К.И.И. е заемал следните длъжности: „******“
в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ
МВР Бургас на ОД МВР Бургас за периода 23.04.2015г. до 29.08.2019г. и ВПД „******“
в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ
МВР Бургас на ОД МВР Бургас, считано от 29.08.2019г. и до момента на подаване на писмения отговор.
Ответникът сочи, че приложим към квалификацията на иска е ЗМВР. В отговорът си
процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време от 22.00часа до 06.00часа, както и
че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/
25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се, че според тези нормативни актове липсва
текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143,
т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1. Излага се , че
според Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията,
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР е имало изрична регламентация за
преизчисляване по коефициент 0,143 на работното време от 22.00 до 06.00часа ,
когато се прилага сумарното изчисляване на работното време, но в останалите
нормативни актове това липсвало като норматив. От там, както и от издадените от
министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и
06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева. Изтъква се
също , че не е налице празнота в правната уредна и не било правилно прилагането
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Сочи се, че за служителите на МВР са налице редица
други компенсаторни механизми, за постигане на равно отношение пред
закона. Приложени са писмени
доказателства.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е положил общо 1702часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв
при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1945.39часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 243.39часа извънреден труд,
който е оценен на 1691.33лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника
по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищеца К.И.И., ЕГН **********,*** е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал е заемал следните
длъжности: „******“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна
полиция“ при 04 РУ МВР Бургас на ОД МВР Бургас за периода 23.04.2015г. до
29.08.2019г. и ВПД „******“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор
„Охранителна полиция“ при 04 РУ МВР Бургас на ОД МВР Бургас, считано от
29.08.2019г. и до момента на подаване на
писмения отговор.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176
от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща
възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на
съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът
е положил общо 1702часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1945.39часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 243.39часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1691.33лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, съответно на уважената част на иска и съобразно
направеното изменение на същия, като се съобрази прекратяването на
производството за част от исковата сума. Ищецът е направил разноски в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи на ответника за плащане.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на
размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 420.00лева,
която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата
държавна такса е в размер на 67,65лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК ******, ******,
представлявано от Директора ******, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***,
сумата от 1691.33лева/хиляда шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и три
стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. - разликата между положения нощен труд
и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.10.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК ******, ******, представлявано от Директора ******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
К.И.И., ЕГН **********,*** - адв.
С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по
водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК ******, ******, представлявано от Директора ******, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумата от
267.65лева/ двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски
по делото – държавна такса в размер на 67.65лева/ шестдесет и седем лева и шестдесет
и пет стотинки/ и 200.00лева/ двеста лева/ възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 17.12.2019г.
Съдия:
подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.