Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13104/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот - Апартамент,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР, одобрени със
Заповед №***г. на *** на ***, в сграда в ПИ с идентификатор***, с площ от 45,68
кв.м., с адрес:***, предназначение: жилище; брой нива на обекта: 1; стар
идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж –***.11,
под обекта –***. и над обекта –***.**, заедно с принадлежащото му избено
помещение № 10 с площ от 3,37 кв.м., при граници по документ за собственост:
коридор изби, улица и асансьор, както и 2,2937% ид.ч.
от правото на строеж и от общите части на сградата, последната разположена в ПИ
с идентификатор***, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 22.10.2008 г. до настоящия момент.
По твърдения в исковата молба ищецът е собственик на недвижим имот -
Апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР,
одобрени със Заповед №***г. на***, в сграда в ПИ с идентификатор***, с площ от
45,68 кв.м., с адрес:***, предназначение: жилище; брой нива на обекта: 1; стар
идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж –***.11,
под обекта –***. и над обекта –***.12, заедно с принадлежащото му избено
помещение № 10 с площ от 3,37 кв.м., при граници по документ за собственост:
коридор изби, улица и асансьор, както и 2,2937% ид.ч.
от правото на строеж и от общите части на сградата, последната разположена в ПИ
с идентификатор***, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 22.10.2008 г. до настоящия момент. Сочи се, че
последното било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно лично, чрез
майката на ищеца***и чрез неговия приятел***. Заявява се, че ищецът е
добросъвестен владелец.
Твърди се, че на 06.06.2008 г. по силата на
договор за продажба, обективиран в Нотариален акт***.
на ***, ответникът е закупил правото на строеж по отношение на процесния апартамент, ведно с принадлежащото му избено
помещение, като сградата била изградена в груб строеж през месец юли 2008 г.
Сочи се, че след придобиване на правото на строеж, купувачът не е установявал
фактическа власт върху имота.
Заявява се, че по силата на договор за продажба от 22.10.2008 г., обективиран в Нотариален акт № *** г. на ***, ищецът
закупил от същия продавач *** процесния имот. Твърди
се, че макар към 22.10.2008 г. продавачът да не е бил собственик на имота,
ищецът е придобил правото на собственост по отношение на него като
добросъвестен владелец, без да знае, че праводателят
му не е собственик. Сочи се, че владението е установено още на 22.10.2008 г.,
като в последващия период ищецът е извършил множество
довършителни работи в жилището, а на 18.04.2013 г. бил издаден акт за въвеждане
в експлоатация на сградата. Заявява се, че преди няколко години ищецът допуснал
своя приятел*** да живее в апартамента, като същият го държи от името на ищеца.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с наличието на документ за
собственост по отношения на процесния имот,
притежаван от ответника.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Твърди, че към момента
на придобиване на правото на собственост от ищеца върху процесния
имот, последният е бил изграден в груб строеж и е бил годен обект, по отношение
на който ищецът е упражнявал непрекъснато фактическа власт в периода от
22.10.2008 г. до настоящия момент. Претендират се сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
изразено становище, че същият е действителният собственик на процесния имот, като посочената от ищеца разпоредителна
сделка е непротивопоставима на ответника. Твърди се,
че ищецът не е могъл да осъществява владение по отношение на имота в периода от
22.10.2008 г. до 18.04.2013 г., когато строежът бил въведен в експлоатация, в
условията на евентуалност – че не е изтекъл изискуемият съгласно закона срок,
обуславящ добросъвестно владение. Сочи се, че е налице конкуренция между
актове, като приложимият в случая обективен критерий е моментът на тяхното
вписване, съответно пораждане на оповестително-защитното
им действие.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на исковата претенция, като излага
съображения, че правото на строеж се трансформира в право на собственост едва с
въвеждане на сградата в експлоатация, което е станало през 2013 г. Твърди, че придобивната давност е прекъсната с отправяне към ищеца на
покана през 2015 г. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е че по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № ***. на ***, на 06.06.2008 г. ответникът закупил от ЕТ *** правото на строеж
по отношение на процесния недвижим имот; че по силата
на договор за продажба от 22.10.2008 г., обективиран в Нотариален акт***г. на Нотариус***, ищецът
закупил от ЕТ***процесния имот. Посочените нотариални
актове са приети като писмени доказателства по делото.
Приобщени по делото
са строителни книжа, касаещи сградата, в която се намира процесният
недвижим имот – апартамент, а именно: Протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 26.03.2007 г., Заповедна
книга на строежа № *** г., Акт за приемане на конструкцията от 19.11.2007 г. /касаещ процесната жилищна сграда
– вход „Б“/, Акт за приемане на конструкцията от ***/, Окончателен доклад за
годността за ползване на строеж от *** г., Удостоверение № *** г. за въвеждане
в експлоатация на строеж на жилищна сграда, Писмо изх. № *** от Кмета на ***
Приети като доказателства по делото са гаранционни карти, стокови
разписки и фискални бонове за закупени материали и обзавеждане в периодите от октомври
до декември 2010 г. и от май до юни 2012 г.
Представена по делото е покана от пълномощник на ответника до ищеца за
освобождаване на процесния апартамент и за заплащане
на наем за неоснователно ползване на същия, ведно с известие за нейното
доставяне.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят *** твърди, че познава
ищеца от дълги години, като знае от последния, че има апартамент с адрес: град ***,
който закупил около 2009 г. Заявява, че живял непрекъснато в същия в периода от
2012 г. до 2017 г., като бил допуснат там от ищеца, след което от 2017 г. в
жилището живяло друго лице на име ***. Сочи, че сградата била завършена и
апартаментът се нуждаел само от довършителни работи, които били извършени от
лице на име *** в периода 2009 г. - 2010 г., както и че сам е помагал за
пренасяне на част от материалите. Твърди, че като довършителни работи били
правени плочки в банята и коридора, подови настилки, за които заплащал ищецът,
като през 2012 г. апартаментът бил напълно готов за живеене. Заявява, че през
посочения период никой не е обезпокоявал упражняването на фактическата му
власт.
Свидетелят***твърди, че познава ищеца от неговите майка и баба, като
знае, че същият си е купил апартамент през 2008 г., който бил в груб строеж и
се нуждаел от довършителни работи. Заявява, че сам извършил такива в жилището,
а именно: лепене на плочки, теракот, фаянс в банята и
коридорите, замазки, а негов колега извършил бояджийските работи и шпакловките.
Сочи, че ремонтните дейности се извършвали през 2009 г., като апартаментът бил
готов за живеене през 2010 г., както и че бил подпомаган при пренасяне на
материалите от свидетеля***, който живял там няколко години, а след него в
имота живяло друго момче на име***. Свидетелят твърди, че ищецът му заплащал за
ремонтните работи, като за последно извършвал такива преди около три години.
Заявява, че не му е известно да е имало претенции от трети лица по отношение на
апартамента.
Свидетелят***твърди, че познава ответника от дълги години, като знае, че
същият си е закупил апартамент „на зелено“ през 2008 г. Заявява, че оттогава до
момента ответникът е в САЩ, като през 2013 г. отишъл заедно с него да видят
апартамента, но същият бил заключен, със сменена брава.
Свидетелят ***твърди, че познава ответника от дълги години, като знае,
че същият си е закупил апартамент „на зелено“ през 2008 г. Сочи, че през 2012
г. с майката на ответника отишли до апартамента, но същият бил заключен.
Заявява, че съседка им казала, че не са единствените, които имат проблеми с
апартамента, както и че послудният видимо бил обитаван.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно ищецът има правен интерес
от провеждането на иска по чл. 124 ГПК. Същият е породен от поведението на
ответника, който оспорва правото му на собственост върху процесния
имот, като предявява самостоятелни права по отношение на него.
За да бъде уважен положителният установителен иск, следва ищецът в условията на пълно и
главно доказване да установи твърдяното основание за придобиване на
право на собственост, а именно: че е осъществявал необезпокоявано фактическата
власт върху процесния имот с намерение за своене в периода от 22.10.2008 г. до настоящия момент.
Безспорно установено е по делото, че по силата на договор за продажба от 22.10.2008 г., обективиран
в Нотариален акт***г. на Нотариус***, ищецът е закупил от ЕТ ***процесния имот.
В случая, ищецът се позовава на
изтекла придобивна давност по отношение на същия,
придобит в груб строеж.
Годен
обект на правото на собственост върху отделни вещи може да възникне
от момента, в който същите бъдат обособени като такива. За конкретната вещ в
настоящия случай – апартамент това е моментът, в който тя е добила минимално
необходимото - своите граници, за да бъде отграничена
като самостоятелна вещ, съответно да бъде годен обект както на юридическо, така
и на фактическо господство. Моментът, в който сградата достига до фазата на
завършването си в груб строеж, се установява със съответен акт на
общинската администрация.
Съдът
намира, че процесният апартамент като годен обект за
правото на собственост, респективно такъв, върху който може да се установи
владение, е възникнал на 19.11.2007 г., когато е издаден Акт за приемане на
конструкцията от 19.11.2007 г. /касаещ процесната жилищна сграда – вход „Б“/ - ***. Горният извод на съда
кореспондира с константната съдебна практика, според която, за да може
новопостроена сграда да е обект на разпоредителна сделка или на придобиване по
давност, е необходимо тя да е завършена най-малко до груб строеж, което
изискване понастоящем е изрично въведено с нормата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ,
а определението за груб строеж е дадено в §5, т. 46 ДР ЗУТ.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на
собственост се включват два елемента: 1.) владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС -
трайно фактическо упражняване на власт лично или чрез другиго спрямо конкретна
вещ с намерение за своене, тоест със съзнанието, че
може по своя преценка да упражнява всички действия, с които разполага титулярят
на вещното право, и 2.) изтичането на определен срок от време, през който се
упражнява тази фактическа власт. В хипотеза на добросъвестно владение, на която
се позовава ищецът (чл. 79, ал. 2 ЗС),
този срок е петгодишен. Според чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС, владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като достатъчно
е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и
същата се предполага до доказване на противното.
От писмените доказателствени
средства по делото се установи, че ищецът е придобил фактическата власт върху процесния недвижим имот чрез договор за покупко-продажба от
22.10.2008 г., сключен с несобственик (с оглед на Нотариален акт***. на
Нотариус***), без да знае за
това, поради което същият е добросъвестен владелец на същия по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
На следващо място, от свидетелските
показания на***
*** и ***, които съдът кредитира
напълно, при условията на чл. 172 ГПК,
се доказва, че в периода от закупуване на имота до настоящия момент ищецът е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот чрез
други лица – свидетеля*** ***и лицето***, допуснати в апартамента от ищеца и
живели в него, първият в периода от 2012 г. до 2017 г., вторият – след 2017 г.
Установи се по делото също така, че довършителните работи в имота са извършвани
в периода 2009 г. – 2010 г., след което същият е бил напълно годен за постоянно
обитаване.
Намерението за своене
на процесния апартамент съдът намира за доказано от
посочените свидетелски показания, както и от представените писмени
доказателства
за закупени материали и обзавеждане в периодите от октомври до декември 2010 г.
и от май до юни 2012 г.
Посочените обстоятелства се
потвърждават и от други гласни доказателствени
средства - свидетелските показанията на***и*** според които през 2012 г. и 2013 г. жилището е било
заключено и видимо се е обитавало от лица, различни от ответника.
При така установените факти се налага
извод за осъществено от ищеца чрез ползвателите (държатели по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС)
непрекъснато владение на имота, тъй като ищецът е бил в състояние във всеки
момент, когато пожелае, да реализира владелческата си
власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да го е лишил
от неговото владение. (в този смисъл Решение № *** по гр.д. № *** по описа на
ВКС, I ГО, Решение № ***. по гр.д. № *** г. по описа на *** Решение № *** г. по
гр. д. № *** г. по описа на ВКС, II ГО).
След изтичане на петгодишен период от
закупуването на процесния имот на ***. /за който
период се установи безспорно осъществявана без прекъсване фактическа власт/, през
който е упражнявано това добросъвестно владение, ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния имот, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ответната страна за прекъсване на давността,
поради отправена до ищеца покана за освобождаване на имота и за заплащане на
наемна цена за неговото ползване.
Трайната
съдебна практика приема, че спокойно е това владение, което не е установено с
насилие, като предявяването на извънсъдебни претенции не смущава
владението, нито прекъсва придобивната давност. Владението
е спокойно, когато не е установено и поддържано с насилие. Според чл. 116 ЗЗД,
приложим съответно към института на придобивната
давност, и чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за почване на
помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия вън от ограничително посочените не могат да
прекъснат течението на започналата придобивна
давност.
С
оглед изложеното, придобивната давност не може да се
счита за прекъсната с отправяне на покана от ответника за връщане на имота от
ищеца. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано,
непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота
на поведението на владелеца по отношение на същия /в този смисъл Решение № ***
г. по гр.д. № *** г. по описа на *** Решение № *** . по гр.д. № *** ***
С оглед
на изложеното, не е налице прекъсване на придобивната
давност, упражнявана от ищеца, чрез трети лица, по отношение на процесния недвижим имот за посочения период от време.
Поради горното, съдът намира за установени в производството всички изискуеми
предпоставки, обуславящи основателност на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с оглед
на което и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид
направеното искане на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски общо в размер на 2 693,55 лева, от които: 424,14 лева – държавна
такса за образуване на производството, 22 лева – такси за преписи, 10 лева –
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 42,41 лева – такса за
вписване на исковата молба; 195 лева – такса за заверени документи от Община
Варна; 2 000 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и ответника А.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът е собственик на недвижим имот -
Апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР,
одобрени със Заповед №***г. на *** на ***, в сграда в ПИ с идентификатор***, с
площ от 45,68 кв.м., с адрес:***, предназначение: жилище; брой нива на обекта:
1; стар идентификатор: няма; при граници на самостоятелния обект: на същия етаж
–***.11, под обекта –***.7 и над обекта –***.12, заедно с принадлежащото му
избено помещение № 10 с площ от 3,37 кв.м., при граници по документ за
собственост: коридор изби, улица и асансьор, както и 2,2937% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата,
последната разположена в ПИ с идентификатор***, на основание давностно владение, осъществявано в периода от 22.10.2008
г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА
А.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо
2 693,55 (две хиляди шестстотин деветдесет и три лева и петдесет и
пет стотинки) лева – разноски за
настоящото производство, от които: 424,14
(четиристотин двадесет
и четири лева и четиринадесет стотинки) лева – държавна такса за
образуване на производството, 22 (двадесет и два) лева – такси за преписи, 10 (десет) лева – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 42,41 (четиридесет и два
лева и четиридесет и една стотинки) лева – такса за вписване
на исковата молба; 195 (сто деветдесет и пет) лева – такса за заверени
документи от ***; 2 000 (две хиляди) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: