Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 03.06.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, смесен въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и в присъствието на прокурор от СОП Виолета Марчева, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 208 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 25/05.02.2019 г.,
постановена по НОХД № 171/2018 г., състав на РС К. е признал подсъдимия В.Д.С.
за виновен в това, че на 04.03.2018 г. около 05.00 часа в гр. Г., обл.
Софийска, на ул. „**********“ с посока на движение от ул. „**********“ към ул.
„**********“ е управлявал МПС – лек автомобил „Поле“, м. „Зафира“ с рег. № ******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.10 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно чл. 6 от наредба № 1 от 2017 г- за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в
кръвта № 239/06.03.2018 г. на МБАЛ „*******“ – С. – престъпление по чл. 343 б,
ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца и
глоба в размер на 200 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от Нк
съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
На основание чл. 343 г., вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от
една година, считано от датата на отнемането на СУМПС.
Съдът възложил на подсъдимия С.
осъществените разноски в хода на производството пред РС К. в размер на 80.00
лв.
Срещу постановената присъда в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана жалба от подсъдимия С. чрез защитника му
адв. В., с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
В допълнително изложение към
жалбата се сочи, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени
процесуални нарушения и тя не е съобразена със събраните по делото
доказателства. Изтъква се, че подсъдимият е искал само да вземе цигари от
автомобила и не е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК, а съдът
неправилно е дал вяра на показанията на четиримата полицаи, вместо на
свидетелите, които оневиняват подсъдимия.
Иска се постановяване на нова
(въззивна) присъда, с която подсъдимият бъде признат за невиновен по
обвинението.
В съдебно заседание през въззивния
съд защитникът адв. В. поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея
съображения. Допълнително се изтъква, че в мотивите към присъдата не са
обсъдени показанията на свидетелката П., които оневиняват подсъдимия, като се
набляга на заявеното от свидетелката, че ключовете от автомобила се намирали у
нея.
Подсъдимият С. пред настоящата
инстанция се присъединява към заявеното от защитника, а в последната си дума
пред съда моли за спревадливост.
От страна на РП К. не е
депозирано становище по въззивната жалба.
Пред въззивния съд представителят на
СОП прокурор М. заема становище за неоснователнот на въззивната жалба, като
счита присъдата за правилна и законосъобразна.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия В.Д.С. с
внесения за разглеждане в РС К. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това,
че на 04.03.2018 г. около 05.00 часа в гр. Г., обл. Софийска, на ул. „*********“
с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „********“ е управлявал МПС – лек
автомобил „Поле“, м. „Зафира“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.10 на хиляда, установено по надлежния
ред съгласно чл. 6 от наредба № 1 от 2017 г- за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 239/06.03.2018
г. на МБАЛ „*******“ – С. – престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа
обстановка:
Свидетелите К. К. и М.
З. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 89200 на територията на град Г. за времето от
20.00 часа на 03.03.2018 г. до 08.00 часа на 04.03.2018 г.
Около 05.00 часа те
обхождали града със служебния лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ********,
като по време на придвижването си по ул. „********“ забелязали движещ се пред
тях с посока на движение от центъра на града към ул. „*******“ лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № *******. Свидетелят К. подал светлинен и
звуков сигнал с цел спиране на автомобила, но последният продължил движението
си, като завил към ул. „********“ и след това по ул. „********“, където спрял
пред дом № ***.
Полицейските служители
следвали непосредствено автомобила, без да губят в нито един момент визуален
контакт с него. След спирането му служебният автомобил паркирал зад него и свидетелите
осъществили проверка на водача, установен от тях като подсъдимия В.С.. При
проверката станало ясно, че управляваният от него автомобил е собственост на „М.“
ЕООД, а от разговора с подсъдимия свидетелите забелязали, че той говори
затруднено и мирише на алкохол, при което поискали съдействие от автопатрул 89500,
в който се намирало ползваното от РУП Г. техническо средство за проверка на
алкохол в издишвания въздух „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер *********.
На мястото пристигнал
втори патрулен автомобил със свидетелите Т. И. и Е. Г., също служители на РУП
Годеч.
Свидетелката Е. П. – приятелка на подсъдимия С.,
която живеела на номер ****, дочула идващите от улицата гласове и видяла
светлините на полицейските автомобила и слязла да провери какво се случва.
По-рано същата нощ тя била заедно с подсъдимия С. на ресторант и след дискотека
– където подсъдимият консумирал алкохол, но двамата се скарали и свидетелката
се прибрала вкъщи. Виждайки подсъдимия на улицата пред дома си, тя
предположила, че той е идвал към нея с цел изясняване на спора.
Тъй като подсъдимият
не представил свидетелство за управление на МПС за извършване на необходимите
справки в електронната система на МВР той бил отведен в районното полицейско
управление.
Свидетелят К. извършил
проверка на подсъдимия С. за наличие на алкохол в издишвания въздух, като
посоченото по-горе техническо средство отчело положителен резултат от 2.14
промила. На подсъдимия бил съставен АУАН и му бил връчен съставения талон за
медицинско изследване, като той отразил в талона несъгласието си с показанията
на техническото средство и бил отведен във ФСМП Г. за даване на кръвна проба.
Във ФСМП Г. подсъдимият С. дал кръвна проба и бил съставен протокол за
медицинско изследване.
Видно е от протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №
239/06.03.2018 г. на МБАЛ „*****“ – С., че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е 2.10 промила.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с
тази, възприета от първостепенния съд. Действително, мотивите на първата
инстанция към постановената присъда са кратки и лаконични, но те съдържат в
себе си необходимия минимум от фактически и правни изводи, необходим за
установяване на действителната воля на съда по възприетите от него факти и
изградената въз основа на тях правна аргументация, при което въззивният съд е в
състояние да извърши дължимата проверка на постановения първоинстанционен
съдебен акт.
Фактическата обстановка се аргументира по несъмнен начин от гласните
доказателства – показанията на свидетелите Т. И., М. З., К. К. и Е. Г., които
последователно и логично установяват действията, извършени от членовете на
всеки един от полицейските екипи, взели отношение по случая. От показанията на
свидетелите З. и К. се установява, че те не са губили в нито един момент
видимостта към управлявания от подсъдимия лек автомобил, движели са се след
него и са паркирали непосредствено зад него на ул. „*******“, пред № ***, а в
амтомобила се намирал именно подсъдимият С..
Свидетелката П. пред първоинстанционния съд е изказала предположение, че
когато двамата с подсъдимия С. тръгнали към ресторанта ключовете за автомобила били
у дома й, а самият автомобил е останал пред него. В прочетените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, депозирани пред орган на
досъдебното производство, свидетелката твърди, че не знае колко ключове има за
автомобила „Опел“, но и самата тя е разполагала в процесната нощ с ключове за
него.
Свидетелят Г. Л., допуснат до разпит пред първата инстанция по искане на
подсъдимия, твърди, че на 03.03.2018 г. лично се погрижил за смяната на маслото
на процесния автомобил (който междувпрочем управлявал като служебен заедно с
подсъдимия С.), за което взел автомобила от ул. „*********“ № *** около
19.30-20 часа вечерта и го върнал около 04.00 – 05.00 сутринта на 04.03.2018 г.
на същото място. Показанията на този свидетел на практика не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото, доколкото касаят времеви диапазон,
различен от този, в който се твърди подсъдимият С. да е бил забелязан от
полицейските служители в автомобила по улиците град Г..
Обясненията на подсъдимия С., че когато се прибрал след свидетелката П.
в дома ѝ, тя била заспала на диванчето и той не я събудил, но слязъл да
си вземе цигари от автомобила и именно тогава бил проверен от полицейските
служители, без да е управлявал моторното превозно средство. Тези обяснения са в
противоречие с показанията на свидетелите З. и К., а и с показанията на
свидетелката П. пред първоинстанционния съд, според които след разговора с
полицаите тя се качила в дома си с цел да вземе ключовете от автомобила. Показанията
на тази свидетелка досежно местоположението на ключовете за автомобила -
депозирани пред орган на досъдебното производство и приобщени в хода на
съдебното следствие, съдържат вътрешно противоречие с показанията, депозирани
пред районния съд, при което последният с основание не им се е доверил при
изграждане на вътрешното си убеждение.
В заключение - събрани
са доказателства, че при спиране на автомобила за проверка водачът –
подсъдимият С. е тестван първоначално с техническо средство, отчело 2.14
промила, отведен е в здравно заведение за кръвна проба и е дал такава. При
химическото изследване на пробата кръв е установена концентрация от алкохол в
концентрация 2.10 на хиляда.
Вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия С. се основава
на правилен, макар и лаконично интерпретиран в мотивите към присъдата анализ на
събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия на
състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК. Достоверността на показанията
на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства е била преценявана
на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и при съпоставяне
помежду си.
Правото на защита
на подсъдимия С. не е било нарушено в нито един момент от наказателното
производство – подсъдимият е ползвал адвокатска защита в лицето на адвокат В.;
имал е възможността да реализира в пълен
обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК и се е възползвал от тази
възможност както посредством избрания защитник, така и посредством личното
упражняване на правата си в процеса.
При така
установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, относими към
предмета на доказване, изводите, че се доказва по несъмнен начин извършено
престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК от подсъдимия В.С., са законосъобразни и
правилни.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо подсъдимия В.С. районният съд, при приложение
на материалния закон, е наложил
наказание под минимално предвидените от закона размери на наказанието лишаване
от свобода, а именно за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години. Съдът наложил и кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимално допустимия размер на 200 лева, както и
е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. Определеното
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, при изричното посочване
в присъдата, че се налага във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК и при липсата на
установени от въззивния съд многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства е в нарушение на материалния закон, доколкото
минимално предвиденото наказание лишаване от свобода за извършено престъпление
по чл. 343 б, ал. 1 от НК е една година лишаване от свобода. Подсъдимият С. е
неосъждан, няма събрани негативни данни за личността му, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетена високата концентрация на
алкохол в кръвта му. Деянието не се очертава като такова с относителна
тежест, надвишаваща обичайната такава
при този тип престъпления. Липсата на депозиран протест срещу присъдата, обаче,
препятства възможността въззивният съд да увеличи размера на наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия С. до определените в закона размери на
същото.
С
оглед постановената осъдителна присъда законосъобразно осъществените в хода на
производството разноски са възложени в тежест на подсъдимия С..
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №
25/05.02.2019 г., постановена по НОХД № 171/2018 г. по описа на РС К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Кр. Тодорова)
2:………………
(Ан. Игнатова)