№………/05.11.2018 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И
ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно
дело №1999/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Л.Ж. ЕГН
********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието, с цена на иска 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за
нанесени неимуществени вреди в резултат на неправилното му разпределяне в група
за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна през периода
01.12.2016 г. – 22.08.2017 г. и неизготвяне на графици за диференциално
настаняване съобразно категорията им /специален режим, строг режим и/или
обвиняеми и подсъдими/ на лишените от свобода в Затвора Варна през периода
01.12.2016 г. до 11.07.2018 г.
В молба с.д. №18034/19.10.2018 г. ищецът
сочи, че оттегля подадения от него иск по адм. д. № 1999/2018 г. по описа на
Адм. съд – Варна, освен ако в настоящото производство не се разгледа и
наложеното му дисциплинарно наказание.
Съдът установява, че Заповед №
413/19.10.2017 г. на началника на Затвора – Варна, с която на М.Л.Ж. е наложено
дисциплинарно наказание – забрана за участие в колективни мероприятия за срок
от два месеца е оспорена от него и със Заповед № Л-5026/13.11.2017 г. на главен
директор на ГДИН е отхвърлена жалбата му.
Съгласно чл. 111
от ЗИНЗС, съдебният контрол по отношение на наложените дисциплинарни
наказания по чл.
101 от ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието "изолиране в
наказателна килия", пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието. За останалите видове наказания, в това число и наложеното наказание
"забрана за участие в колективни мероприятия", което е регламентирано
в чл.
101, т. 4 от ЗИНЗС, се предвижда оспорване единствено по административен
ред, поради което законодателят е изключил съдебния контрол. Следва, че е
недопустимо по съдебен ред да се прецени законосъобразността на Заповед №
413/19.10.2017 г. на началника на Затвора – Варна или Заповед №
Л-5026/13.11.2017 г. на главен директор на ГДИН. Поради това, че съдът няма
компетентност да разгледа посочените заповеди приема, че е налице валидно изявлението
за оттегляне на иска, направено от ищеца.
С молба с.д. № 19011/05.11.2018 г. от
ответника е изразено становище, че не възразява срещу направеното искане за
оттегляне на иска и прекратяване на делото.
Оттеглянето на иска е направено след
приключване на първото заседание по делото. Дадено е съгласие от ответника за
оттегляне на иска. Следва на основание чл.232 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, поради
оттеглен иск, същият да се остави без разглеждане и производството по делото да
се прекрати.
От
ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските
се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска
изцяло. Следва, че в производството по ЗОДОВ ищеца
не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите
на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал.4 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при оттегляне
на иска, означава, че такова не се дължи. Поради това искането от ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба от М.Л.Ж. ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, с цена на иска 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, за нанесени неимуществени вреди в резултат на
неправилното му разпределяне в група за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвора – Варна през периода 01.12.2016 г. – 22.08.2017 г. и
неизготвяне на графици за диференциално настаняване съобразно категорията им
/специален режим, строг режим и/или обвиняеми и подсъдими/ на лишените от
свобода в Затвора Варна през периода 01.12.2016 г. до 11.07.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №1999/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ :