Решение по дело №300/2018 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли, 01.08.2018 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на дванадесети юли  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от П.В.У. *** против П.Ш.У. *** с правно основание чл. 49, чл. 53 и чл. 56 СК за развод поради разстройство на сключения между страните граждански брак на 08.11.1958г., да бъде постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Петрова, както и на двамата да се предостави ползването на семейното жилище, като на всеки от тях да се предостави отделен жилищен етаж на семейното жилище, находящо се в гр. Харманли, ул***.

Ищецът твърди, че с ответницата били сключили граждански брак в гр.Кърджали на 08.11.1958 г.,първи и за двамата. От брака си имали две деца: В. П. Г., родена на *** г. и Ж. П.Н., родена на *** г. В началото гражданският брак бил пълноценен, но от десетина години имали противоречия и от известно време били във фактическа раздяла. За недоразуменията виновна била единствено ответницата. Ответницата държала в себе си всички семейни пари. Ако ищецът не и предоставял парите от пенсията, следвали скандали и тормоз. В същото време не полагала никакви грижи за семейството и за него. Ищецът бил гладен, неизпран, неизгладен. Ответницата започнала да  обвинява ищеца, че я тормозел като завела дело за домашно насилие срещу него. Тези нейни действия отчуждили страните един към друг. Между тях липсвало чувство на обич и уважение. Всичко това дълбоко и непоправимо разстроило брака им. Той не можел да бъде саниран. Продължаването му не било в интерес нито на страните като съпрузи, нито на обществото. По време на брака си страните закупили жилище-къща в гр.Харманли, която била семейно жилище. Същата била на два етажа, със самостоятелни входове и можела да се ползва едновременно от двама, без да си пречат. Моли съда да постанови решение, с който да приеме, че бракът им е непоправимо и дълбоко разстроен и го прекратите поради развод, като не се произнасяте по въпросите за вината; след развода ответницата да носи предбрачната си фамилия „П."; ползването на семейното жилище, представляващо    къща   в гр.Харманли, в СИО да бъде предоставено за ползване на двамата, като на всеки от тях да се предостави отделен жилищен етаж, като ищецът нямал претенции кой етаж ще му бъде предоставен за ползване.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се твърди, че исковата молба е допустима и основателна. Бракът между страните по делото бил дълбоко и непоправимо разстроен, без възможност да се санира. Ответницата била съгласна да възстанови фамилното си име от преди брака „П.”. Претендира, за ползване на семейното жилище в град Харманли, ул. ***, както следва: ищецът да ползва обособена жилищна площ с тоалетна, баня и кухня, представляваща югоизточната част на първи жилищен етаж на семейната къща, със самостоятелен вход от улицата от юг на имота. През гаражната врата от изток на къщата, ищеца да ползва и половината от източната част на обособения двор на недвижимия имот; ответницата да ползва обособената югозападна част от първи жилищен етаж с вход от запад през двора на имота в който е построена семейната къща и обособената западна част на поземления имот. Ответникът твърди, че втория жилищен етаж, не бил пригоден за ползване, тъй като бил изграден в груб строеж и за него не следвало да се определя от съда режим на ползване. Възразява срещу искането за събирането на гласни доказателства относно непоправимото разстройство на брака, тъй като ответницата не оспорвала това твърдение.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители излагат, че спорът между тях се свежда до ползването на семейното жилище. Съпругата поддържа становището си, че вторият жилищен етаж не е пригоден за ползване, а разпределението на ползването на първия етаж да се извърши, като на ищеца се предостави ползването на обособена жилищна площ с тоалетна, баня и кухня, представляваща югоизточната част на първи жилищен етаж на семейната къща, със самостоятелен вход от улицата от юг на имота. През гаражната врата от изток на къщата, ищеца да ползва и половината от източната част на обособения двор на недвижимия имот; ответницата да ползва обособената югозападна част от първи жилищен етаж с вход от запад през двора на имота в който е построена семейната къща и обособената западна част на поземления имот.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и видно е от удостоверение за сключен граждански брак, обективиран в акт за граждански брак № 0458 от 08.11.1958г. на  Община Кърджали, че страните са сключили на 08.11.1958г. граждански брак, като съпругата е приела фамилията на съпруга си „ У.”.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване  по делото, че семейното жилище на страните е къща, находяща се в гр. Харманли,ул. ****. 

С нотариален акт за покупко-продажба №241 от 08.11.1967г. на  Надежда Василева, харманлийски районен съдия П.В.У. е закупил от  Д.Д. А. от гр. стара Загора дворно място застроено и незастроено, находящо се в гр. Харманли с площ 490 кв.м., ведно с построената в него къща и стопанска постройка, представляващо имот с планоснимачен номер № 2129, парцел 12,кв.62 по плана на гр. Харманли.

С Решение № 79/06.06.2017 година, постановено по гр.д. № 143/2017 година по описа на РС-Харманли, П.В.У. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Ш.У. *** - неговата съпруга, отстранен е от съвместно обитаваното с П.Ш.У. *** за срок от 6 месеца и му е забранено да приближава пострадалата У., горепосоченото жилище и местата за социални контакти на П.У. за същия срок. Едновременно с това, на основание чл. 5 ал. 4 от Закона за защита срещу домашно насилие, П.В.У. е осъден да заплати .глоба в размер на 200 лева в полза на Държавата. Постановено е да се издаде заповед за изпълнение на това решение, а нарушителят П.В.У. е осъден да заплати: в полза на държавата - държавна такса за производството в размер на 30 лева, на П.У. - направените разноски за адвокат в размер на 400 лева.

Така постановеното решение е потвърдено с Решение №258 от 14.07.2017г. по в.гр. дело № 442 по описа  за 2017г. на ОС – Хасково.

Ангажирани са от ищеца писмени доказателства, както следва: нотариален акт за покупко-продажба от 08.09.1967 г. дело 339/1967 г., като този нотариален акт обективира семейното жилище на страните, находящо се в гр. Харманли, ул. ***; заверен препис от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак №0458/08.11.1958 г., издаден от Община Кърджали; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от П.В.У. от 20.03.2018 г.;  постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.06.2018 г. на Районна прокуратура гр. Харманли, което  не е влязло в законна сила.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свид. Н. Р. Ш.. Свидетелката твърди, че познава леля П. повече от 20 години и често в църквата се срещали. Двамата с мъжа й не живеели заедно от много години. Той идвал в дома си и след това отново го напускал.  Свид. Ш. сочи, че последно е била в дома на ответника през август 2016 г. като я  чула да плаче. Същата знаела, че ключът се оставя  до вратата в пощенската кутия, взела го и  отворила. Видяла, че ищецът биел по главата ответницата, също така окото и било зачервено, имала подутина на главата. Свидетелката казала на ищеца да спре да бие ответницата, но той заплашил и нея. Тогава свидетелската му казала, че ще се обади по телефона на полицията  и той изчезнал. Друг път същата не е  ставала свидетел на такава случка, но често виждала  леля П.  посинена в устата. Имало е случай и когато в печката ответникът бил сложил патрони и цялата печка била деформирана. Къщата където живеели страните била на два етажа с един вход, като горният етаж не бил пригоден за живеене, нямало санитарен възел, и бил на мазилка.

Прието е по делото заключение по  назначената съдебно-техническа експертиза на в.л. Т.М., според което съсобственият имот представлява двуетажна жилищна сграда застроена на 98 кв.м /замерена на място/ и дворно място /застроено и не застроено/ 490 кв.м /по нотариален акт/ в гр.Харманли, ул***. По кадастралната карта на гр.Харманли процесният имот представлява ПИ 77181.17.46.

Първият жилищен етаж съдържа: входно антре, коридор, три стаи, кухненски бокс, баня-тоалетна, вътрешно стълбище за втория етаж.

Едната стая, заедно със санитарен възел /тоалетна/ и антре е приспособена за живеене, чрез преустройство на гараж в югоизточната част на етажа, като преградите между отделните обособени помещения са леки, от гипсокартон. В стаята има мивка и се ползва като кухня-дневна. Санитарното помещение е оборудвано с мивка и тоалетно седало. В антрето има отвор в пода, който е бил канал на гаража. Подходът към тези помещения е от метална врата директно от улицата. Стаята има вътрешна врата към коридора и връзка с останалите помещения на етажа.

От запад на сградата е подходът към първия етаж. Има пристроено към сградата антре, от което се влиза във входната врата на сградата и коридора на етажа. От коридора има вътрешно стълбище за втория етаж. На етажа са разположени освен описаните по-горе помещения, още всекидневна с кухненски бокс в североизточната част, стая в югозападната част и баня-тоалетна в западната част на етажа.

Първият етаж не може да се раздели за ползване на два дяла без вътрешно преустройство с равни площи и функционалност съобразно квотите на страните – по 1/2  ид.част за всяка от страните.

Експертизата предлага два варианта за разпределение ползването на първия етаж без спазване на идеалните части на съделителите и с известни компромиси по отношение на функционалност: първи вариант посочен на  скица №1- разпределение на първи етаж: чрез преустройство: затваряне на две вътрешни врати и отваряне на една вътрешна врата към югозападната стая.

Първи дял /зелен цвят/ - югозападна стая с полезна площ 12,47 кв.м, югоизточна част със стая от 11,06 кв.м, тоалетна и антре с площ 3,60 кв.м. Обща полезна площ - 27,13 кв.м. Подход към обособената част - от метална врата директно от улицата. Дворното място за ползване е 196 кв.м с подход от юг в източната част на имота /Скица на имота №4/ - в зелен цвят.

Втори дял /червен цвят/ - входно антре от запад с полезна площ 4,90 кв.м, коридор от 10,38 кв.м, североизточна стая от 15,45 кв.м, кухненски бокс от 5,61 кв.м и баня-тоалетна с площ 6,48 кв.м. Обща полезна площ на дяла - 42,82 кв.м. Подход от запад от двора. Дворното място за ползване е 196 кв.м с подход от юг в западната част на имота /Скица на имота №4/- в червен цвят.

Предимства на варианта: Няма конфликтни точки между обособените дялове. Недостатъци на варианта са: Двата варианта не са равностойни по площ. Подходът за втория етаж е от вътрешното стълбище, което не може да се отдели от втория дял, за да се ползва самостоятелно. Налага се вътрешно преустройство.

Втори вариант-Скица №2 - разпределение на първи етаж: чрез преустройство - затваряне на една вътрешна врата от югоизточна стая към коридора. Вариантът е предложен от ответницата в отговора на исковата молба. Първи дял /зелен цвят/ - югоизточна част със стая от 11,06 кв.м, тоалетна и антре с площ 3,60 кв.м. Обща полезна площ - 14,66 кв.м. Подход към обособената част от етажа - от метална врата директно от улицата. Дворното място за ползване е 196 кв.м с подход от юг в източната част на имота /Скица на имота №4/ - в зелен цвят. Втори дял /червен цвят/- входно антре от запад с полезна площ 4,90 кв.м, коридор от 10,38 кв.м, южна стая от 12,47 кв.м, североизточна стая от 15,45 кв.м, кухненски бокс от 5,61 кв.м и баня-тоалетна с площ 6,48 кв.м. Обща полезна площ на дяла - 55,29 кв.м. Подход към етажа от запад от двора. Дворното място за ползване е 196 кв.м с подход от юг в западната част на имота /Скица на имота №4/ - в червен цвят.

Предимства на варианта: Няма конфликтни точки между обособените дялове. Недостатъци на варианта: Двата варианта не са равностойни по площ. Подходът за втория етаж е от вътрешното стълбище, което не може да се отдели от втория дял, за да се ползва самостоятелно. Налага се вътрешно преустройство.

Вторият жилищен етаж съдържа: коридор, три стаи, килер и тераса към североизточна стая /Скица №3 - разпределение на втори етаж/. Настилката на етажа е дървено дюшеме върху стоманобетонна плоча. Стените са с мазилка и боядисване, в югоизточна стая с шпакловка, в североизточна стая - тапети. Стълбището към етажа и към подпокривното пространство е с мазилка по стени, циментова замазка по стъпала и площадки, без парапет. Терасата е без настилка и без парапет. Две от стаите са обзаведени за живеене, едната стая и килера се ползват като склад за домашни вещи. На етажа няма водопроводна и канализационна инсталации. Няма санитарен възел и кухня и по тази причина не представлява самостоятелно жилище. Чрез вътрешно преустройство може да се оборудва санитарен възел над съществуващия на първи етаж и кухня - над кухненския бокс на първия етаж. Това е свързано с прекарване на В и К инсталации, оборудване със санитарни прибори, настилки, облицовки, което налага влагане на значителни средства. След извършване на описаното преустройство двата етажа могат да се обособят в самостоятелни жилища като стълбището стане обща част и бъде поставена врата на първия етаж към него.

Експертизата предлага два варианта за разпределение ползването на къщата по етажи: Първи вариант: Първи дял - първи етаж с подход от юг. Дворно място - от 196 кв.м с вход от юг от улицата в източната част на имота през вратата на преустроения гараж в стая, санитарен възел и антре. /Скица на имота №4/ - в зелен цвят. Втори дял - втори етаж с подход от запад през входно антре и вътрешно стълбище. Дворно място - от 196 кв.м с вход от юг от улицата в западната част на имота. /Скица на имота №4/ - в червен цвят. Предимства на варианта - двата етажа се ползват самостоятелно, няма конфликтни точки. Недостатъци на варианта: Трябва да се прегради коридора на първия етаж към вътрешното стълбище. Подходът на първия етаж е от преустроения в стая, антре и санитарен възел гараж, при което стаята става преходна. Необходимо е извършване на вътрешно преустройство на втория етаж за обособяването му в самостоятелно жилище. Подпокривното пространство остава за ползване само към втория дял.

Втори вариант : Първи дял - първи етаж с подход от запад през общо антре и обща част от стълбище. Дворно място - от 192 кв.м с вход от юг от улицата в източната част на имота и 8 кв.м за общо ползване в западната част на имота /Скица на имота №5/ - в зелен цвят, обща част -син цвят.

Втори дял - втори етаж с подход от запад през входно антре и вътрешно стълбище. Дворно място - от 192 кв.м с вход от юг от улицата в западната част на имота и 8 кв.м за общо ползване в западната част на имота /Скица па имота №5/ - в червен цвят, обща част в син цвят. Предимства на варианта - двата етажа се ползват самостоятелно.Недостатъци на варианта: има конфликтни точки за ползване на обща част от имота, общото вътрешно стълбище и подпокривното пространство. Трябва да се постави входна врата на първия етаж към вътрешното стълбище. Извършване на вътрешно преустройство на втория етаж за обособяването му в самостоятелно жилище. 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 49, ал.1 СК:

 

От доказателствата по делото е видно, не е спорно и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Настъпило е отчуждение в брачните отношения. Налице е и фактическа раздяла между съпрузите. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 СК.

 

По иска с правно осн. чл. 53 СК:

 

Съобразно посочената разпоредба, след развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Не се оспорва обстоятелството, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име П., поради което следва да бъде постановено решение в този смисъл.

 

По отношение ползването на семейното жилище:

 

Съгласно § 1 СК, семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Според разясненията дадени в т. І от ППВС № 12/1971 г., семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството, като законът има предвид жилището, ползвано до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. Не е спорно по делото и се установява от събраните гласни доказателства, че, страните като семейство са живели в посочения в исковата молба недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда застроена на 98 кв.м /замерена на място/ и дворно място /застроено и не застроено/ 490 кв.м /по нотариален акт/ в гр.Харманли, ул.****. По кадастралната карта на гр.Харманли процесният имот представлява ПИ 77181.17.46. Не е спорно по делото и че жилището е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато семейното жилище е общо, какъвто е процесният случай, на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно).

Съобразно ППВС № 12/1971 г., семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. В практиката на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК е разяснено, че когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване без помещения за общо ползване, търпимостта в отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо ползване на едно или повече помещения, отношенията трябва да са търпими в степен, която отговаря на вида на помещенията за общо ползване /в този смисъл Решение № 306/06.10.2011 г. по гр.д. № 1365/2010 г. на ВКС, III г.о./. При произнасянето си относно семейното жилище съдът първо установява кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на бившето семейство, на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни части от семейното жилище без ползване на общи помещения. Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите - търпими или нетърпими. /Решение № 116/11.04.2011 г. по гр.д. № 466/2010 г. на ВКС, IV, г.о. и Решение № 119/15.05.2012 г. по гр.д. № 693/2011 г. на ВКС, III г.о./. С Решение № 554 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1774/2009 г., ІV г.о. на ВКС и Решение № 130/09.04.2014 г. по гр.д. № 5721/2013 г. ІV г.о. на ВКС е разяснено и че не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Разяснено е и че напускането на жилището от един от съпрузите по време на фактическата раздяла не променя характера му на семейно /Решение № 304/11.12.2013 г. по гр.д. № 1406/2012 г. на ВКС, IV г.о./.

Съгласно задължителните указания дадени на съдилищата в т. 10 от Постановление № 12 от 28.ХІ.1971г. на Пленума на ВС, следва да се извърши преценка дали жилището може да бъде предоставено за ползване и на двамата съпрузи – дали жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в две отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна на предназначението им. Съдът обаче счете, че предоставянето на семейното жилище за ползване и на двамата съпрузи към настоящия момент е недопустимо, поради създалите се между тях отношения на нетърпимост един към друг. Налице са данни за упражняван от съпруга спрямо съпругата изразяващо се в психическо и емоционално насилие: ограничаване на личната им свобода, поставяне в положение на зависимост, изричане на обидни думи и изрази, отправяне на заплахи за саморазправа, използване на физическо насилие спрямо тях, който при едно съвместно съжителство би могъл да продължи. Между съпрузите липсва каквато и да е комуникация, те не са толерантни един към друг, не могат да водят разумен диалог, за да проявят такт и да решават възникналите между тях проблеми с взаимни отстъпки и умереност в отношенията им. Налице е реална възможност както за физическа, така и за вербална агресия от страна на съпруга към съпругата. Тя пък не може да приеме и да се примири с  наложеният и  физически и психически тормоз от съпруга и, като поведението на двамата съпрузи е такова, че те не са в състояние да избягват конфликти помежду си. Изводите на съда в тази посока се подкрепят и от издадената заповед  за защита от домашно насилие от 06.06.2017г. по гр. дело № 143/2017г. срещу съпруга, да се въздържа от физическо насилие спрямо съпругата му. Постановено е решение от 06-06-2017г. по посоченото гражданско дело, като съпругът П.У. е отстранен от съвместно обитаваното с П.Ш.У. *** за срок от 6 месеца и му е забранено да приближава пострадалата У., горепосоченото жилище и местата за социални контакти на П.У. за същия срок. Ето защо не са налице обстоятелства от обективна страна, които да обуславят извода за възможността след прекратяването на брака между съпрузите, семейното жилище да им бъде предоставено от съда за ползване на двамата съпрузи поетажно.

От заключението на вещото лице Т.М. по назначената съдебно-техническа експертиза семейното жилище представлява съсобствен имот, който е двуетажна жилищна сграда застроена на 98 кв.м /замерена на място/ и дворно място /застроено и не застроено/ 490 кв.м /по нотариален акт/ в гр.Харманли, ул****. По кадастралната карта на гр.Харманли процесният имот представлява ПИ 77181.17.46. Експертизата предлага два варианта за разпределение ползването на къщата по етажи: Първи вариант: Първи дял - първи етаж с подход от юг. Дворно място - от 196 кв.м с вход от юг от улицата в източната част на имота през вратата на преустроения гараж в стая, санитарен възел и антре. /Скица на имота №4/ - в зелен цвят. Втори дял - втори етаж с подход от запад през входно антре и вътрешно стълбище. Дворно място - от 196 кв.м с вход от юг от улицата в западната част на имота. /Скица на имота №4/ - в червен цвят. Предимства на варианта - двата етажа се ползват самостоятелно, няма конфликтни точки, но недостатъци на варианта са, че трябва да се прегради коридора на първия етаж към вътрешното стълбище. Подходът на първия етаж е от преустроения в стая, антре и санитарен възел гараж, при което стаята става преходна. Необходимо е извършване на вътрешно преустройство на втория етаж за обособяването му в самостоятелно жилище. Подпокривното пространство остава за ползване само към втория дял и втори вариант : Първи дял - първи етаж с подход от запад през общо антре и обща част от стълбище. Дворно място - от 192 кв.м с вход от юг от улицата в източната част на имота и 8 кв.м за общо ползване в западната част на имота /Скица на имота №5/ - в зелен цвят, обща част -син цвят.Втори дял - втори етаж с подход от запад през входно антре и вътрешно стълбище. Дворно място - от 192 кв.м с вход от юг от улицата в западната част на имота и 8 кв.м за общо ползване в западната част на имота /Скица па имота №5/ - в червен цвят, обща част в син цвят. Предимства на варианта - двата етажа се ползват самостоятелно. Недостатъци на варианта: има конфликтни точки за ползване на обща част от имота, общото вътрешно стълбище и подпокривното пространство. Трябва да се постави входна врата на първия етаж към вътрешното стълбище. Извършване на вътрешно преустройство на втория етаж за обособяването му в самостоятелно жилище. Следователно  от вариантите предложени от вещото лице за разпределение на ползването на семейното жилище има недостатъци, тъй като при първия предложен вариант  се изискват значителни преустройства за да се обособят в отделни жилища, жилищните и сервизни помещения. При предложения втори вариант има конфликтни точки за ползване на обща част от имота, общото вътрешно стълбище и подпокривното пространство и се изисква поставяне на  входна врата на първия етаж към вътрешното стълбище и извършване на вътрешно преустройство на втория етаж за обособяването му в самостоятелно жилище.

При преценка на кого от съпрузите да предостави ползването на семейното жилище след развода, при липса на ненавършили пълнолетие деца, тогава когато съпрузите са съсобственици на недвижимия имот/какъвто е и настоящия случай/, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите/чл.56 ал.1 от СК/, вината за прекратяването на брака, здравословното състояние и други конкретни обстоятелства съобразно нормата на чл. 56 ал.5 от СК. И двете страни са направили искане за предоставяне на ползването на семейното жилище, като всяка от страните предлага своя вариант за ползването му. От  представената от ищеца П.У. по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, се установява, че същия притежава къща и вила в гр. Харманли. Ответницата П.У. е съсобственик на 1/ 2 идеална част от семейното жилище.

В светлината на изложеното се налага извод, че всеки от двамата съпрузи не може да ползва самостоятелно обособена част от семейното жилище без ползване на общи сервизни помещения и стълбище и без преустройства. В настоящия случай в съответствие с разпоредбата на чл. 56 ал. 5 от СК, и след преценка на всички събрани по делото доказателства следва да се приеме, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на  П.Ш.У., до постановяване на влязло в сила решение за делба на семейното имущество след влизане в сила на решението за допускане на развода.

 

По отношение на разноските:

В полза на страните не следва да се присъждат разноски и същите следва да останат в тяхна тежест така, както са ги направили, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе поравно от страните съобразно чл. 329, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.В.У. ЕГН ********** *** и П.Ш.У. с ЕГН ********** *** сключен на 08.11.1958г. с акт за гр. брак № 0458/08.11.1958г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Кърджали, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал.1 СК.

 

 ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име „П.”, на основание чл. 53 СК.

 

 ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище представляващо двуетажна жилищна сграда застроена на 98 кв.м /замерена на място/ и дворно място /застроено и не застроено/ 490 кв.м /по нотариален акт/ в гр.Харманли, ул.****, по кадастралната карта на гр.Харманли с идентификатор № 77181.17.46. на П.Ш.У. с ЕГН ********** ***.

       

ОСЪЖДА П.В.У. ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на Районен съд гр. Харманли държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

ОСЪЖДА П.Ш.У. с ЕГН ********** ***   да заплати по сметка на Районен съд гр. Харманли държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Хасково.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: