Решение по дело №3879/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 274
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220103879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 27.02.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3879/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 40,59лв. /след увеличение на иска в съдебното заседание/, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, дължимо поради неоснователното обогатяване на ответника „А.“ ЕООД за сметка на ищеца Г.А.К. посредством ползването без основание на неговия земеделски имот през календарната 2014г.

Ищецът Г.А.К. твърди да е собственик на нива с площ 2,7 дка, представляваща имот с пл. №142018 по КВС в землището на с.В., обл.Пазарджик, местност „Х.“, която ответникът „А.“ ЕООД е ползвал през календарната 2014г. без основание. Поддържа, че по този начин последният се е обогатил за негова сметка и претендира обезщетение в посочения размер, представляващо дължимия пазарен наем за имота през процесния период. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът не оспорва да е ползвал имота, но твърди това да е станало със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца. Не сочи основание за ползването. Предявява възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение. При условията на евентуалност оспорва иска по размер.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване, че е собственик на имот, който е ползван от ответника, периода на ползването и размера на обедняването.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже наличието на правно основание да ползва имота.

Установява се от представения с исковата молба нот. акт №17, том 1, нот.д. №17/2009г. по регистъра на нотариус Милена Минкова, рег. №571, че на 16.06.2019г. ищецът Г.А.К. е закупил нива с площ 2,706 дка, представляваща имот с пл. №142018 по КВС, землище с.В., обл.Пазарджик, местност „Х.“.

С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно и неподлежащо на доказване обстоятелството, че през календарната 2014г. ответникът „А.“ ЕООД е ползвал поземления имот на ищеца. Въпреки възложената от съда доказателствена тежест, ответникът не е представил доказателства, че ползването е осъществено на правно основание. Обстоятелството дали ищеца е знаел, че ответникът ползва имота му и дали по някакъв начин се е противопоставил на това е без правно значение за разрешаването на спора. Противопоставянето от страна на собственика на имота не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и такова не се изисква, за да възникне правото той да получи обезщетение от ползвателя. За пораждане на вземането не е необходима и покана от страна на собственика до ползвателя, за разлика от обезщетението при ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците – чл.31, ал.2 ЗС.

Съгласно константната практика на съдилищата, размерът на обезщетението за лишаване от ползването на недвижим имот се определя от пазарния наем на имота през периода на ползването. Установява се от приетата експертиза, че годишния пазарен наем за процесния имот през за календарната 2014г. е 40,59лв.

С оглед изводите на съда, че в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение в посочения размер, то се дължи произнасяне по предявеното от длъжника възражение за погасяване на вземането по давност.

По отношение на вземането за обезщетение поради неоснователно обогатяване важи общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която е 5-годишна. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД същата почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При безсрочните задължения, каквото е и процесното, изискуемостта настъпва от момента на тяхното възникване – чл.69, ал.1 ЗЗД. Задължението за обезщетяване на неоснователното обогатяване се поражда от момента, в който е нестъпило неоправданото разместване на имуществените блага. При ползване на чужд имот без основание обезщетение се дължи за всеки един момент от ползването. Следователно се погасяват по давност задълженията, които са възникнали пет и повече години преди подаването на исковата молба. В случая исковата молба е подадена в съда на 01.10.2019г., към който момента са били погасени по давност задълженията, възникнали преди 01.10.2014г. Ищецът претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота през цялата календарната 2014г., но давността е прекъсната само за обезщетението, което се дължи за периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г., т.е. за последните три месеца. Същото е в размер на 10,15лв. Ето защо искът се явява частично основателен и следва да се уважи до размера на 10,15 лв., а да се отхвърли за разликата до 40,59лв.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за направата на разноски в размер на 753,31лв. От тях по съразмерност се дължат 188,37 лв.

Ответникът не е представил доказателства за разноски и не претендира присъждането на такива.

         По изложените съображения съд  

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

         ОСЪЖДА ответника „А.“ ЕООД с ЕИК ****** да заплати на ищеца Г.А.К. с ЕГН ********** на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 10,15лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването през периода 01.10.2014г. – 31.12.2014г. на нива с площ 2,7 дка, представляваща имот с пл. №142018 по КВС в землището на с.В., обл.Пазарджик, местност „Х.“, ведно със законната лихва за забава от 02.10.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10,15лв. до предявения размер от 40,95лв.

         ОСЪЖДА ответника „А.“ ЕООД да заплати на ищеца Г.А.К. съдебни разноски в размер на 188,37 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                                     

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: