Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042
гр.Перник, 03.08.2020г.
Пернишкият окръжен съд – гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на 30.06.2020г.,
в състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Алексова
при секретаря Емилия Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр.д. № 474 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2586/25.05.2015г. ( П.К. 22.05.2015г.) от М.Х.К.-починала и заместена в хода на делото (пред ВКС по гр.д. 1620/2018г.) от Х.Д.К., Д.В.К. и Н.Д.К. чрез адвокат С.И.Х. от САК против Решение № 55/07.05.2015г., постановено по гр.д. № 738/2014г. по описа на Радомирския районен съд, с което предявеният от М.Х.К. срещу И.С.С., Г. И. Й. (заместен в хода на делото от наследника му М.Г.Г. (пред ВКС по гр.д.995/2016г.), Н.С.Й., Д.Я.С. и Н.Я. И., иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, въз основа на който да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че имот № *** по КВС на землището на ***, с площ от 1.522 дка, девета категория, в местност „***” ( а по документ на ответниците в м. „***”), при граници имот № *** – нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот № *** – нива по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № *** – нива на Х. Й. И. и имот № *** – нива на Х. Й. И. е бил собственост на наследодателя на ищцата Х. М. Х., починал на ***г. в *** към момента на образуване на ТКЗС в *** в годините около 1958г., е отхвърлен.
При предходното разглеждане на спора пред ПОС по в.гр.д. 647/2016г. (след дадени указания с решение от ВКС по гр.д 995/2016г.) с молба вх. 6172/16.11.2016г. е уточнено, че се иска да се признае за установено, че Х. М. Х. (баща на първоначалната ищца М.К.) е бил собственик към момента на внасяне в ТКЗС на недвижим имот: бивша нива, находяща се в землището на *** с площ от 1,3 декара в местността „***“ при стари съседи: от северозапад- слог и нива на Х. М. Х., от югоизток – нива на Й. Й., от югозапад- нива на Х. Й. и от североизток – нива на И. Й., който имот при заснемането му в процедура по ЗСПЗЗ се установило, че се припокрива частично – за площ от 922кв.м. с имот възстановен на ответниците под N. *** по КВС на землището на ***.
С уточнителна молба вх. 6755/14.12.2016г. по в.гр.д. 647/2016г. се посочва, че предмет на претенцията е припокриващата се площ от 922 кв.м., както е заснето от вещото лице по СТЕ на скица 1 при заснемане на границите посочени от Ищцата.
С двете уточнителни молби (в изпълнение на указанията на ВКС) се посочва, че Х. М. Х. е придобил собствеността по наследство от своя баща М. Х. П., който го получил като дарение от неговия баща Х. П..
При условия на евентуалност се посочва, че Х. М. Х. е придобил имота по давност като имота е владян от Х. П. до 1890г., когато бил подарен на М. П., който го владял до ***г. когато починал, а оттогава имота се владял от Х. М. Х. до смъртта му на ***г.
Процесуалния представител на ищците излага съображения, че обжалвания съдебен акт е необоснован, тъй като първоинстанционния съд не е изложил мотиви за възприетите от него правни изводи по спора, а именно че ищцата не е установила в условията на пълно и главно доказване, че процесния имот е бил собственост на наследодателя й. Във въззивната жалба са развити доводи, че неправилно първоинстанционния съд не е взел предвид при постановяване на решението си извършеното от ответницата Н. И. признание на предявената искова претенция, изразено в открито съдебно заседание проведено на 05.03.2015г. На следващо място, съдът не е отчел при изграждане на вътрешното си убеждение, фактът че ответницата И. С. е подписала протокола за идентифициране на процесния имот, което според въззивниците представлява признание на претенцията. Необосновано според жалбоподателите съдебният състав е приел, че имотът не е идентифициран по местност, площ и граници. Съдът неправилно не е взел предвид събраните по делото гласни доказателствени средства, които разкриват идентичността на имота внесен в ТКЗС и имота, за който се иска установяване на право на собственост към минал момент.
Отговори на въззивната жалба и на уточнителните молби при новото гледане на делото пред ПОС са постъпили от Н.Я.И. и И.С.С., в който са изложени съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорен е извършения във въззивната жалба анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства.
При проверка по чл. 269 ГПК ПОС в настоящият си състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по допустим иск. Допустимостта на иска е въпрос вече решен от ВКС при второто гледане на настоящият спор от върховната инстанция. В решението на ВКС по гр.д. 1620/2018г е прието, че при иска по чл. 14, ал. 4 може да се индивдуализира имота и само на основание свидетелски показания щом липсва друг начин.
Пред ПОС бе приета СТЕ придружена със комбинирана скица на която имота е изчертан, изготвена след извършен в първа инстанция в едно заседание оглед с участие на съда и на свидетелите и техен разпит. Съобразена е и КВС и влязлата в сила междувременно кадастрална карта предвид указанията на ВКС, че в такава специфична хипотеза на липса на всякакъв картен материал отпреди КВС решението на съда следва да е съобразено с актуалния регулационен статут.
Предвид горното имота е идентифициран.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира иска за неоснователен по следните фактически и правни съображения:
От представеното по делото
удостоверение № ***г., издадено от *** се установява, че единствен наследник на
Х. М. Х. е ищцата М.К.-заместена в процеса от своите наследници Х.Д.К., Д.В.К.
и Н.Д.К..
Видно от удостоверение изх. № ***г. наследодателят на ищците е внесъл в ТКЗС – *** земеделски земи, включително и нива в местността „***” с площ от 1.300 дка.
Съгласно удостоверение с изх. № ***г. И. Й. е внесъл в ТКЗС – *** нива с площ от 1.000 дка в местността „***”, а съгласно удостоверение с изх. № ***г., братя И. Й. са внесли в ТКЗС – *** овощна градина с площ 2.000 дка в местността „***”.
Видно от Решение № 3402/12.02.2001г. на Поземлена комисия – З. е възстановено правото на собственост за земи в съществуващи реални или възстановими граници в землището на ***, местността „***” на нива с площ от 1.300 дка на Х. М. Х..
От протокол за идентифициране на поземлен имот от ***г. се установява, че в присъствието на собственици на земеделска земя в ***, в това число и ответницата И.С. е извършено геодезическо заснемане, при извършване на което техническото лице е констатирало, че претендирания от ищцата имот попада в имот № *** на наследниците на Ц. Й. и И. И..
По делото е представено Решение № 08РГ/15.03.2001г., съгласно което на наследодателите на ответниците е възстановено правото на собственост върху имот № *** в местността „***” в землището на ***.
Първоинстанционният съд е извършил оглед на място, където са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Свидетелят С. К. заявява, че познава имота, тъй като същия го е посещавал многократно и е използвал намиращия се в него кладенец. Свидетелят посочва, че познава имота от 09.09.1944г. Лично е възприел обстоятелството, че имотът е на тетин Х. ( бащата на ищцата). От показанията на свидетелката Р. Н. се установява, че познава имота и неговите граници. Свидетелката разкрива, че имота е бил собственост на чичо Х. ( наследодателя на М.К.) преди момента на образуване на ТКЗС. Н. посочва, че нивите на наследодателите на ответниците се намират по – надолу от процесния имот. Ответницата Н. И. изразява становище, че имота на наследодателя на ищцата е възстановен на ответниците, а имотите принадлежащи на Ц. Й. и И. Й. са възстановени на трети лица.
При извършения оглед на място двамата свидетели са посочили на вещото лице границите на недвижимия имот, които са графично отразени в скица към приетото по делото заключение за извършена съдебно – техническа експертиза. Границите, които посочват свидетелите са както следва: северозапад – ясно изразен голям слог; югозапад – следи от паянтова ограда запазена в цялост между буквите А и Б на изготвената от вещото лице скица; югоизток – слабо изразен слог. В имота има изграден кладенец, който е отразен от вещото лице. Описаният от свидетелите имот попада в територията на имот № *** от землището на ***, възстановен на ответниците. Вещото лице посочва, че в частта от землището, в която попада имота съгласно посочените от свидетелите граници са описани различни наименования на местности. В картата на възстановената собственост няма очертани граници за местностите „***” и „***”. Вещото лице не може да отговори на въпроса какво е било наименованието на местността, в която се намира процесния имот. Посочва при изслушването му, че имота е бил посочван при огледа като имот на Х.Х., както от свидетелите, така и от присъствалата лично ответница.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на органа по поземлената собственост по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Предмет на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяване на правото на собственост към минал момент върху даден имот. Изследва се конкретното основание, на което се твърди, че е била придобита недвижимата вещ от ищеца или неговия наследодател, тъй като само на посоченото основание, а не изобщо се формира сила на пресъдено нещо относно притежаването на правото на собственост към момента на масовизацията. В доказателствена тежест на ищците е да установи в условията на пълно и главно доказване всички релевантни обстоятелства, от настъпването на които черпи благоприятни правни последици.
В поправената при предишното гледане на спора в ПОС искова молба (с двете молби посочени по- горе) М.К. е изложила твърдения, че недвижимия имот е придобит от Х. М. Х. по наследство от своя баща М. Х. П., който го получил като дарение от неговия баща Х. П..
При условия на евентуалност се твърди собствеността да е придобита чрез оригинерен правен способ, а именно давностно владение.
По тези основания следва да се произнесе ПОС.
ПОС намира, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението за придобиване на имота чрез наследствено правоприемство. Представеното в хода на в.гр.д. 647/2016г. на ПОС удостоверение за наследници на М. Х. П. доказва, че той е баща на Х. М. Х.-наследодател на ищците. То обаче не доказва родствена връзка между самия М. Х. П. и лицето Х. П., сочено като извършило дарение на имота в полза на М. Х. П. по повод сватбата на последния, както се твърди в молбата по гр.д.647/2016г. Изобщо няма доказателства за родство по права или друга линия между това лице което е посочено и само с две имена и бащата на Х. М. Х. и прадядо на ищците М. Х. П.. Няма и никакви доказателства за договор за дарение.
При това положение иска основан на прехвърлителна сделка и последвало наследяване е неоснователен.
По заявеното като евентуално основание-давностно владение:
С оглед свидетелските показания на С. К., който посочва че познава имота от 09.09.1944г. и към този момент същия се е владеел от наследодателя на ищцата приложимата правна норма, уреждаща въпроса за продължителността на давностното владение, чрез което може да се придобие недвижима вещ е Закона за давността (отм.) разпоредбата на чл. 34 от който предвижда, че може да се придобиват чрез давност правото на собственост и други вещни права върху недвижими имущества с непрекъснато владение в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност. Предвид обстоятелството, че по делото са събрани доказателства, че към 1944г. наследодателят на ищцата е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене следва се приеме, че съгласно ЗД ( отм.) придобивният ефект на давността би настъпил през 1964г.
Когато давността е започнала да тече при отменения Закон за давността и е продължила след влизането в сила на Закона за собствеността относно срока намира приложение разрешението, дадено в §4 ПЗРЗС. Съгласно разпоредбата ЗС се прилага, ако за завършване на давността по отменения ЗД е нужен по-дълъг период от предвидения в настоящия закон. При изясняване смисъла на тази разпоредба следва да се има предвид, че новите, по-кратки срокове, предвидени в ЗС, започват да текат от влизането му в сила занапред, т. е. от 16.12.1951 г., а не от предшестващото завладяване на имота-в който смисъл е трайната практика на ВКС. Следователно срокът за придобиване по давност на недвижим имот по силата на недобросъвестно владение по новия закон изтича най-рано на 16.12.1961г. С оглед предмета на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правото на собственост следва да било придобито към момента на внасянето на земеделската земя в ТКЗС през 1958г. След включването на имота в ТКЗС давност не тече, тъй като върху него стопанството е придобило право на кооперативно земеползване, изключващо възможността имотът да се придобие по давност от граждани предвид забраната на чл. 86 ЗС.
Не са доказани и владение от страна на Х. П. и на М. Х. П., което да бъде присъединявано към владението на Х. М. Х.- както се сочи в молбата по гр.д 647/2016г.
Свидетелят С. К., който към момента на разпита му в открито съдебно заседание на 05.03.2015г. е на ** годишна възраст разкрива преките си впечатления от посещения в имота след 09.09.1944г. Свидетелят е категоричен, че е посещавал имота в годините 1944г., 1945г., 1946г., но не излага никакви обстоятелства свързани с това, кой е упражнявал фактическа власт върху процесния имот за периода преди посочените от него дати. Свидетелката Р. Н., която към момента на събиране на гласните доказателствени средства е на ** годишна възраст твърди, че познава имота от дете. С оглед факта, че свидетелката е родена през ***г. сочи, че тя разкрива обстоятелства свързани с упражняването на фактическа власт върху процесния имот в период по – късен от посочения от другия свидетел. Н. не разкрива да има информация за процесния имот от други лица, които да са възприели непосредствено обстоятелството кой е владеел вещта в периода преди 1944г. Предвид липсата на събрани доказателства, установяващи кое лице е упражнявало фактическа власт върху процесния имот преди 1944г. в изискуемия от закона срок, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че съдът не съобразил представеното по делото удостоверение от ТКЗС за внесените от наследодателя й имоти. Земеделската земя се възстановява на собственика й към момента на обобществяването, а не на лицето, което я е внесло, тъй като то може да не е собственик на недвижимия имот. В този смисъл и Решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр. д. № 876/1996 г., I г. о.
Неоснователен е доводът изложен във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид при постановяване на решението направеното признание на иска от страна на ответницата Н. И.. Същата ответница в отговор на уточнителните молби по делото от 2016г. на ПОС категорично отрича основателността на претенцията. Такава е нейната позиция и в първоначалния отговор на исковата молба пред РРС. Освен това според възприетото в съдебната практика „признанието” по смисъла на чл. 237 ГПК трябва да отговаря на вида на търсената защита с иска и правото, което този иск защитава. Макар да излага обстоятелства свързани с възстановяването на земеделски земи от Поземлената комисия – З., ответницата изразява становище, че няма как процесният имот да бъде прехвърлен на ищцата, т.е. не е налице признание на исковата претенция, тъй като при евентуално решение признаващо наследодателя на ищцата за собственик на имота към момента на обобществяването му, ОЗС следва да постанови решение, с което имота ще бъде възстановен на наследодателя на ищцата и ответниците ще загубят право на собственост върху него. Другите ответници са изразили становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Предвид нормата на чл. 217 ГПК съдът взима преценява фактическите твърдения на другарите с оглед събраните по делото доказателства. В разглеждания случай исковата претенция на ищцата е недоказана, поради което изразеното от Н. И. еднократно становище не е в състояние да обори възприетото от съда становище по предявения иск.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че изразеното от ответницата Н. И. становище по предявения иск представлява признание на претенцията, то същото не би могло да обвърже съда, тъй като касае вещен иск. Съгласно възприетото разбиране в Решение № 20/07.04.2014г. по гр.д. № 5289/2013г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК признанието на вещен иск не може да доведе до постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, а следва да бъде преценено с оглед събраните по делото доказателства. В разглеждания случай предявената претенция е недоказана, поради което предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено.
С оглед изхода съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят: на Н.Я. И. сумата в размер на 300,00 лева, представляващи сторени съдебни разноски по в.гр.д. 460/2015г.; на И. С. С. сумата от 400,00 лева разноски за адвокат по в.гр.д. 647/2016г. на ПОС и сумата от 500,00 лева – разноски за адвокат по гр.д. 995/2018г. на ВКС и 200,00 лева за адвокат по к.гр.д. 1620/2018г. на ВКС и 100,00 лева за адвокат по настоящото дело на ПОС,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/07.05.2015г., постановено по гр.д. № 738/2014г. по описа на Радомирски районен
съд, ГК, V състав.
ОСЪЖДА Х.Д.К. с ЕГН ********** и адрес ***, Д.В.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплатят на: 1. Н.Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** сумата в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по в.гр.д. 460/2015 г. на ПОС; 2. На И.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** сумата от 1200,00 лева разноски за адвокат за всички разглеждания на делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: