Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Гр.Кубрат, 11.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на петнадесети
май две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Албена
Великова
При секретаря
Вера Димова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 87 по описа
на РСКт за 2018 год.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр.
с чл.59, ал.9, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Ищцата Н.Х.Н., ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника А.Д. *** са родители на
Г.А.Д. с ЕГН **********, род. на *** г. Заявява,
че от съвместното
съжителство с ответника имат родени още
две деца, които той не
е припознал. Твърди, че от доста време ответникът
ги напуснал и от тогава не
е търсил нито нея, нито децата
им. От тогава и понастоящем единствено тя е тази, която е полагала
както преки грижи за отглеждането
им, така и за тяхното възпитание
и издръжка. Поради това, че е припознал
само Г., моли съда да постанови
решение, с което да определи местоживеенето
на Г. при нея и й предостави упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетния, а на бащата определи подходящ режим на лични отношения,
да осъди ответника да заплаща
за бъдеще време месечна издръжка
на детето в размер на 130.00 лева, платима до
10-то число на месеца, в който се дължи издръжката,
считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда до
настъпване на условията за нейното
изменение или прекратяване. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
исковете, така както са предявени.
След преценка
на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Н.Х.Н. и А.Д.А. живели заедно
на семейни начала. От съвместното
съжителство имат родени три деца: Г.А.Д., ЕГН **********, С.Н.Х.,
ЕГН ********** и М.Х.Х., ЕГН **********, от които
само първото дете е припознато от ответника.
Видно от
показанията на
разпитания свидетел М.,
страните по делото обитавали собствено жилище. Изцяло
грижите за отглеждането, възпитанието и издръжката на родените от фактическото
съжителство деца са били поети от майката Н.Х.Н.. Бащата се самоосвободил
от родителската си отговорност като вместо да осигурява средства за
домакинството, се грижел единствено да има пари за алкохол. Пребивавал неколкократно и в затворнически общежития, тъй като
изтърпявал наказания „лишаване от свобода“.
Изслушана
в съдебно заседание ищцата изявява желание лично да упражнява родителските
права по отношение на детето Г..
Изслушано
в съдебно заседание детето Г.А.Д. заявява, че желае и занапред да живее при
своята майка.
От
изготвения Социален доклад № ПР/Д-РР-К/2-001/17.01.2017г. на Отдел „Закрила на
детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че
жилището, което обитават майката и децата, е в недобро техническо състояние.
Състои се от две стаи, от които само едната пригодена за обитаване,
електрифицирана е, но водата е изнесена навън. Обзаведена е с две легла, маса,
стол и шкаф. Хигиената е на задоволително ниво.
През
учебната 2017/2018 г. Г. е записан в Център за специални образователни
потребности – Кубрат.
Ищцата Н.Х.Н.
е безработна, а доходите на семейството са от семейни помощи за деца и по линия
на социалното подпомагане.
За
ответника не са събрани доказателства какви доходи реализира.
От правна
страна съдът намира за установено
следното:
Исковете са допустими като
подадени
от правно легитимирано лице имащо интерес от
търсената защита. Разгледани по
същество се явяват
основателни.
По
отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Искът по чл. 127,
ал. 2 от
СК е единственият правен способ за разрешаване
на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това
производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се
ръководи от желанията на единия
или другия родител, а от интересите
на децата.
Решението за
предоставяне упражнението на родителските права следва да
се основава на интересите на
децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици,
морални качества
на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители
и между децата; помощ на трети лица
и др.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че майката има желание и възможност да се
грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. С оглед
възрастта и пола на детето, както и желанието майката да го отглежда и
незаинтересоваността на бащата, майката се явява по-пригоден родител за
отглеждането му. При постановяване на решението си съдът
следва да следи преди всичко
интереса на децата и да ги
постави в тази семейна среда, която би била
най-
благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо
и духовно развитие. Ирелевантни са
обстоятелствата досежно вината на единия
или другия родител за прекратяване
на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да
се предоставят за упражняване на майката, която вече е осигурила нормални битови условия и семейна среда подходящи
за отглеждане на непълнолетния.
В тази насока
съдът изцяло кредитира както
събраните гласни доказателства на посочения свидетел, така и изготвения
по делото социален доклад.
По отношение на режима на личните отношения:
Както
критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от
интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и
родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат
определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ
режим на лични отношения на бащата с детето, като запазването на тази връзка е
важна за оформяне личността на непълнолетния, за неговото правилно израстване,
въпреки, че бащата се е дезинтересирал от сина си.
Трайната
съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към
даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над
детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато
интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за преспиване
на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да
бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една
страна прекалено ниската възраст на детето би
представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при
родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото
следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните
потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за
емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна,
силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за
определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е
свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.
При тези
доводи съдът намира, че следва да даде възможност на бащата на детето – А.Д.А. да го вижда всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа
в неделния ден, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
По
отношение на издръжката за бъдеще
време:
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете следва да
се определи адекватна на нуждите
на детето издръжка,
съобразно неговата възраст
и възможността задълженото лице да престира
последната.
Предвид изложеното
съдът намира, че следва да
определи издръжка, която да е съобразена
от една страна
с нуждите на детето, а от друга страна
с възможността и на двамата родители, не само на
ответника
да престират такъв,
като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че
следва да бъде определена издръжка на детето Г. в размер на 250.00 лева, от които
ответникът
следва да поеме по 130.00 лева, като по-малкото
парично участие на ищцата е за сметка на
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага. Съдът намира,
че ответникът няма
да бъде затруднен
в нейното изплащане, доколкото съобрази, че той
е в трудоспособна възраст, липсват доказателства, които да установяват, че
са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същият да упражнява труд по трудово правоотношение,
като реализира
доходи. Издръжката за
бъдеще време се дължи от
подаването на исковата молба – 15.02.2018 г., с падеж 1-во число на месеца,
за който се дължи издръжката
ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване.
В останалата част претенцията за заплащане на издръжка до 250.00 лева
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По
разноските:
Ответникът следва
да плати по
сметка на РС – Кубрат сумата от
187.20 лева - държавна такса върху тригодишните
платежи на присъдения размер на издръжката за
бъдеще време, както и сумата 100.00 лева – разноски за особен представител.
Мотивиран така и на основание чл. 127,
ал. 2 от
СК, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения
от Н.Х. Н., ЕГН **********,***,
срещу А.Д.А., ЕГН **********,***, представляван
от особен представител адв. Вячеслав Николов от АК – Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на
детето Г.А.Д., ЕГН ********** на
майката – Н.Х.
Н..
ПОСТАНОВЯВА детето
Г.А.Д. да живее в дома на майка
си – Н.Х.Н. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата – А.Д.А. режим за поддържане на
лични отношения с детето си Г.А.Д., ЕГН **********,
с право да го вижда и взема
всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09:00 часа в съботния ден до
17:00 часа в неделния ден, както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143,
ал. 2 СК, във вр. с
чл. 149 от СК, А.Д.А. да заплаща на
детето си Г.А.Д., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от
15.02.2018 год. до
изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане
на решението в сила, платими чрез
неговата майка и законен представител Н.Х.Н..
ОСЪЖДА А.Д.А. да заплати по
сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената
издръжка в размер на 187.20 (сто осемдесет и седем лева, двадесет стот.) лева и 100.00 (сто) лева – възнаграждение
за назначения особен представител.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
с връчване на препис, пред ОС – Разград.
Председател:/П/ Ал. Великова