№ 4961
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207275 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Б. П. Б., чрез адв. Г. В. срещу наказателно
постановление № КПК-НП-16/01.02.2024 г. на за председател на Комисията за
противодействие на корупцията (КПК), с което й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин лева) лв. на основание
чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) за извършено
нарушение на чл.38, ал.1, т.2, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИотмен.).
С жалбата се оспорва да е извършено административно нарушение, тъй
като към 2022 г. не е заемала длъжност зам.-председател на ПП „ПК Тракия“ и
не е било налице задължение по чл.6, т.41 от ЗПКОНПИ, твърдят се допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на НП,
тъй като в същото се твърдяло установяване на административното
нарушение на 09.08.2023 г. и изпращане на покана да се яви за съставяне на
акт на 14.08.2023 г., като поканата е получена на 05.09.2023 г., тъй като не
живеела на постоянния си адрес, за което била уведомявала преди КПКОНПИ,
т.е. след съставянето на акта, като последният бил съставен в нейно отсъствие,
счита, че е налице предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН, който
1
неправилно не е бил приложен от административнонаказващия орган, твърди
се непропорционалност на наложената глоба, както и се оспорва нейния
размер, като следвало да бъде наложена в минимален размер. Моли се за
отмяна на НП, алтернативно за намаляване размера на наложената глоба.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за нейното
уважаване по изложените в депозираната жалба мотиви. Претендират се
разноски.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
акта и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, нарушението е описано, правени са опити за откриване на
жалбоподателката, съгласно ЗПК има преклузивни срокове, като всеки един
ден след посочения се явява закъснение, административнонаказващия орган
не е бил известен, че е напуснала длъжността, а ако имало релевантно
обстоятелство за отписване, то същото следвало да бъде вписано в регистъра
при СГС, поради което за жалбоподателката били налице обстоятелства да
подаде декларация за 2022 г. и за 2023 г. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, както и се прави възражения за претендираните от другата
страна разноски, тъй като случая не представлява правна и фактическа
сложност.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните доказателства:
Жалбоподателката Б. П. Б. заемала длъжност заместник-председател на
Централния съвет на ПП „ПК Тракия“.
Същата подала заявление на 13.11.2019 г. до председателя на ПП „ПК
Тракия“ и до членовете на ЦС на ПП „ПК Тракия“, че подава оставка като зам.
председател на ПП „ПК Тракия“, считано от 13.11.2019 г. Същото било
изпратено по имейл на 18.11.2019 г. Същата поискал по имейл, изпратен на 30
март 2020 г. да й бъде издадено удостоверение, че не е зам. председател на ПП
„ПК Тракия“ от 13.11.2019 г., което да й бъде изпратено електронно в
сканиран вид, предвид извънредното положение. Същото й било изпратено по
електронна поща на 13.04.2020 г. Съгласно издадено удостоверение от С.Н. –
2
председател на ПК „Тракия“, изх. №19/23.01.2020 г. Б. П. Б. е подала на 13
ноември 2019 г. оставка като зам.- председател на ПП „ПК Тракия“.
Установено било при проверка в регистъра на КПКОНПИ, че до 15-ти май
2023 г. Б. П. Б. не е подала декларация за придобито имущество, дадени
обезпечения и направени разходи в страната и чужбина за предходната 2022 г.
пред КПКОНПИ.
Изпратена била покана до жалбоподателката, изведена официално на
09.08.2023 г. да се яви лично на 14.08.2023 г. в 11:00 часа в дирекция
„Публичен регистър“ на КПКОНПИ за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение, с отправено предупреждение,
че при неявяването й ще бъде съставен такъв в нейно отсъствие. Обратната
разписка с поканата е върната на 13.08.2023 г. с отбелязване, че не е
потърсена, адреса е къща, която е заключена, без звънец. Върху поканата е
отбелязано, че е получена лично от жалбоподателката на ръка на 05.09.2023 г.
в деловодството на КПКОНПИ.
Съставени са два констативни протоколи от 14.08.2023 г., че не е проведен
телефонен разговор с Б. на 14.08.2023 г. в 11:39 ч., с оглед поканата до нея да
се яви на 14.08.2023 г. в 11:00 часа, както и от 15.08.2023 г., също, че не е
проведен телефонен разговор с Б. на 15.08.2023 г. в 13:36 часа, с оглед
поканата до нея да се яви на 14.08.2023 г. в 11:00 часа.
Съставен е на 15.08.2023 г. от свидетеля Г. К. Я. – главен инспектор в
дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ, оправомощена въз основа на
Заповед №РД-06-210/21.03.2023 г. на изпълняващия функциите на председател
на КПКОНПИ негов зам. председател, акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателката, за това, че като
задължено лице на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ не е подала
декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в срок до 15 май на текущата
година за придобитото имущество и доходи през предходната календарна
година, а именно до 15 май 2023 г. не е подала декларация за придобито
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
в страната и чужбина през предходната 2022 г., което е с посочена правна
квалификация по чл.38, ал.1, т.2, във вр. с чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Отбелязано е, че декларация не е подадена до момента на съставяне на АУАН.
Същият е връчен в КПКОНПИ на 05.09.2023 г. лично на жалбоподателката.
3
Същата е подала заявление по случая на 11.09.2023 г. в КПКОНПИ. Към
същите е приложила 46 броя листи във връзка с кореспонденцията й с ПП „ПК
Тракия“ и с КПКОНПИ отпреди тази дата и уведомяването на комисията, че
от 13.11.2019 г. не е зам. председател на ПП „ПК Тракия“, с приложено към
кореспонденцията удостоверение за това.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от определено с Решение на НС от 26 април 2018 г. съответно
компетентно длъжностно лице – заместник-председателя на КПКОНПИ,
който с оглед предсрочно прекратените правоотношения на председателя на
КПКОНПИ на 02.02.2022 г. изпълнява функциите на председател на
Комисията.
НП е получено с известие на 26.04.2024 г. лично от жалбоподателя.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителя Я. не излага конкретни
факти по установеното от нея, като бърка периода и години, за които
жалбоподателката не е подавала декларации.
С резолюция №ЦУ01-7796#41/12.01.2023 г. е прекратена
административнонаказателната преписка срещу Б. П. Б. за неподадена в срок
до 16-ти май 2022 г. пред КПКОНПИ декларация за придобито имущество,
получени доходи, дадени обезпечения и направени разходи в страната и
чужбина през предходната 2021 г., с което е нарушена разпоредбата на чл.38,
ал.1, т.2, във вр. с чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства.. Съдът цени писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви, поради което и не се налага тяхното
обсъждане поотделно. Не са взети предвид показанията на свидетеля Я., тъй
като липсват спомени у нея относно конкретната проверка в качеството й на
главен инспектор досежно неподадени от жалбоподателката декларации.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
което е получено на 26.04.2024 г., а процесната жалба е входирана в КПК на
08.05.2024 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество, същата се явява основателна,
поради следното:
4
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга
на компетенциите им и в утвърдената от закона форма за това.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ(отмен.) вменява в
задължение декларация за имущество и интереси да се подава ежегодно до 15
май – за предходната календарна година. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
същия закон конкретизира вида на декларацията, а именно: за
несъвместимост, за имущество и интереси, за промяна в декларирани
обстоятелства в декларацията по т. 1, за промяна в декларирани обстоятелства
в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при
предсрочно погасяване на задължения и кредити.
Декларацията по чл. 35, ал. 1 бива няколко вида и те са посочени в чл. 38, ал.
1, т. 1 - 4 ЗПКОНПИ(отмен.): встъпителна декларация по т. 1, ежегодна
декларация по т. 2, декларация след освобождаване от публичната длъжност,
която се подава двукратно - в едномесечен срок от освобождаване на
длъжността по т. 3 и в едномесечен срок след изтичане на една година от
подаване на декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 3 по т. 4 от ЗПКОНПИ(отмен.).
Първите две декларации - встъпителната и ежегодната - се подават както от
лицата, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, така и от тези по §
2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ (отмен.).
След освобождаване от публична длъжност единствено лицата по чл. 6, ал. 1
от ЗПКОНПИ(отмен.) подават декларации по чл.38, ал.1, т.3 и т.4 от
ЗПКОНПИ(отмен.). Това следва от съдържанието на § 2, ал. 2 от ДР, който по
отношение на лицата по § 2, ал. 1 препраща единствено към чл. 38, ал. 1, т. 1 и
2, но не и към т. 3 и 4, които уреждат третия тип декларация за имущество и
интереси.
Разновидностите на декларацията за имущество и интереси се подават в
строго определена от закона форма, като с решение на КПКОНПИ са
утвърдени образците на декларациите и образците са публикуване на сайта
на комисията.
В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателя, който се е
явявал задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 41 от ЗПКОНПИ (отмен.),
тъй като е заемал висша длъжност – зам.-председател на политическа партия,
за него е било налице задължение да подаде съответните декларации, докато е
5
изпълнявал функциите на зам. председател на ПП. Доколкото предмет на
настоящето дело е единствено годишната декларация на жалбоподателката за
2022 г., дължима за подаване пред комисията до 15.05.2023 г., то извън
предмета на настоящия състав е дали и кога с оглед освобождаването й
публична длъжност същата е следвало да подаде окончателната си
декларация.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателката е подала оставка като зам.-
председател на ПП „ПК Тракия“, считано от 13.11.2019 г. Но се установи, че
вписването на тази промяна в регистъра на ПП, който се води при СГС е
станало много след това. Установи се от приложените към заявлението на
жалбоподателката документи, че е уведомявала нееднократно КПКОНПИ за
това обстоятелство. Предвид което до 15.05.2023 г. за жалбоподателката не е
имало задължение да подаде годишна декларация за 2022 г., тъй като не е бил
зам. председател на ПП.
Ето защо по същество не е реализирано така вмененото и описано словесно
административно нарушение по чл.37, ал.1, т.1-11, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ (отмен.).
Съдът счита, че в случая са налице и допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушили правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице, в хода на административно-
наказателното производство и които не могат да бъдат изправени от съда, а
именно:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
не е спазена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като същият е съставен в
отсъствие на жалбоподателката без същата да е била поканена за съставянето
му. Следва да се има предвид съдържанието на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която
предвижда, че: „ Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие.“
Като покана е изпратена няколко дни преди посочената в нея дата за
съставяне и липсва връчване на същата до датата на съставянето на акта.
Опитите за призоваване по телефона на жалоподателката, което е станало на
14.08.2023 г. и на 15.08.2024 г. е било неуспешно, без да има категорични
6
данни, че това е нейният телефонен номер, не може да се счете за правно
законосъобразно действие. Ето защо при условие, че жалбоподателката не е
била открита, за да бъде известена, че ще й бъде съставян АУАН и е съставен в
нейно отсъствие такъв се приема от решаващият съд за опорочаване на
процедурата още в нейния начален етап. Като предвид така опорочена
процедура веднъж вече е било прекратявано административнонаказателно
производство спрямо жалбоподателката от КПКОНПИ.
При това следва да се отбележи, че този вид нередовност не може да бъде
саниран и с това изначално са нарушени правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
С оглед крайния изход на производството и доколкото се претендират
сторени от жалбоподателката разноски, съдът е длъжен да се произнесе по
това искане.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателката
в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 500 лв. Размерът не е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за
сумата при дела с интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., какъвто е и процесния. Предвид което така
определения размер е 460 лв., а е платен в размер от 500 лв. Жалбоподателката
се е представлявала от адвокат, който се е явил в съдебното заседание, делото
не представлява фактическа и правна сложност, направено е възражение за
прекомерност, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде
уважен размер съгласно посоченото от 460 лв., а в останалата му част до
пълния предявен размер от 500 лв. следва да се остави без уважение като
прекомерен и с това явяващ се и неоснователен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-16/01.02.2024 г. на за
председател на Комисията за противодействие на корупцията, като
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, с адрес: гр. София, пл. „Св. Неделя“ №6, с
ЕИК *********, да заплати на Б. П. Б., с ЕГН ********** от гр. *****, с.а.:гр.
*****, адв. Г. В., сумата в размер на 460 (четиристотин и шестдесет лева) лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение за една инстанция.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателката за разноски в останалата им
част до пълния предявен размер от 500 лв., като неоснователно.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8