Решение по дело №4835/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 61
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120204835
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204835 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Е” ЕООД – гр. Бургас,
чрез неговия управител П.А.Т., против електронен фиш серия Г № 0006996,
издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Претендира се отмяна на
електронния фиш като незаконосъобразен, неправилен, издаден в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи
и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище
на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалвания електронен фиш, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От ОД на МВР – Бургас против дружеството-жалбоподател е издаден
електронен фиш серия Г № 0006996 за това, че на 07.06.2019 г. в 09,30 часа в гр.
Бургас, ж. к. „Изгрев“, като законен представител на „Е” ЕООД, собственик на
1
МПС, регистрирано на територията на Р България, което не е спряно от движение,
не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен
автомобил „РЕНО КАНГО” с рег. № ***, заснето с автоматизирано техническо
средство/система САИРН m*SpeeDet 2D номер SD2D 0021, което е нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. На ЕООД, чиято собственост е
МПС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
С административно-наказателната преписка е представен снимков
материал, във връзка с установеното нарушение. В окомплектованата от
въззиваемата страна административно-наказателна преписка се съдържа
допълнение № 18.02.5133.1/31.07.2018 г. към удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г., видно от което
автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, е със срок
на валидност до 20.02.2028 г. Автоматизираното техническо средство, с което се
твърди, че е заснето нарушението, е мобилно.
От представените справка по критерии mOffice МПС и справка от
страницата на Гаранционен фонд се установява, че към процесната дата е нямало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарен автомобил „РЕНО КАНГО” с рег. № ***.
Представена е справка от регистър на МПС, от която е видно, че
дружеството-жалбоподател е собственик на процесното МПС.
Жалбоподателят, изразявайки несъгласие да бъде наказан повторно за едно
и също нарушение, е представил електронен фиш серия Г № 6979, издаден от ОД
на МВР – Бургас, с който му е наложено административно наказание
имуществена сънкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, извършено на процесната дата – 07.06.2019 г. в 16,23 ч.
ЕФ е връчен на 08.10.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на
15.10.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се
явява основателна по следните съображения:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и същият е санкциониран за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
2
във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2 000 лева –
за юридическо лице.
Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ, задължителни застраховки са „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение
№ 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите“.
При проверка относно спазването на процесуалните изисквания за издаване
на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че са допуснати съществени
нарушения при издаването му, които водят до неговата незаконосъобразност.
С оспорения електронен фиш е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева на ЕООД за това, че е установено управление на МПС, негова
собственост, за което няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство. В
електронния фиш е посочено, че деянието, представлява нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. В първата
норма е регламентирано, че лицето, което притежава МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, е длъжно да
сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила си. В
случая е установено, че автомобил, собственост на наказаното дружество, се
движи без да има сключена такава застраховка. Според нормата на чл. 638, ал. 1,
т. 2 от КЗ лицата, задължени по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, които не са си изпълнили
задължението да сключат застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилите, се налага имуществена санкция 2 000 лева, ако са юридически
лица. В чл. 461, т. 1 от КЗ е регламентирана една от задължителните застраховки,
а именно тази, наречена „Гражданска отговорност“. Никъде в процесния
електронен фиш не се сочи основанието, въз основа на което е издаден вместо
3
АУАН и наказателно постановление. Такова основание се съдържа в разпоредбата
на чл. 638, ал. 4 от КЗ, според която, ако с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на МПС, за което няма сключен или
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилите, на собственика на МПС се налага глоба или
имуществена санкция по ал. 1. Именно тази норма регламентира хипотезата, при
която след констатирано управление на МПС, санкцията се налага на собственика,
а не на водача. Освен това, тази е нормата, която дава възможност за налагане на
глоба за извършеното административно нарушение да се осъществява
посредством електронен фиш, както е в процесния случай. За това, когато
нарушение като процесното е констатирано с автоматизирано техническо
средство и санкцията е наложена на собственика на съответното МПС чрез
издаване на електронен фиш, задължително при посочване на нарушените норми
следва да се изпише разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която дава основание
наказанието да бъде наложено по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ, а именно чрез
електронен фиш. Допуснатото нарушение е съществено, защото нарушава правото
на защита на наказаното лице.
Налице е и друго основание за отмяна на електронния фиш – наказващият
орган не е доказал в производството пред съда, че нарушението е установено
именно с автоматизирано техническо средство/система САИРН m*SpeeDet 2D, за
да се приложи хипотезата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС се твърди за използвано в случая/ се
попълва протокол по образец относно мястото/участъка за контрол и началото и
края на контролирания участък. Този протокол е задължителен, защото той е
доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението, и
относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по делото не е
представен такъв протокол за използване на АТСС, поради което последващите
действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, тъй като са
предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол
на правилата за движение. По тези съображения, настоящият съдебен състав
намира жалбата за основателна, а обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва
да се отмени.
Обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен още, тъй като в него
фактически е описано същото установено с електронен фиш серия Г № 6979
4
нарушение на процесната дата, а са наложени две санкции в разрив с разпоредбата
на чл. 17 от ЗАНН. Касае се за една деятелност, засягаща една дата и едно и също
МПС, като третирането в отделни деятелности не осъществява отделен състав на
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалвания електронен фиш.
Съобразно договор за правна защита и съдействие, договореното и платено
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е 400 лева. Съдът намира за
основателно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали
същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не
по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от
която, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията. Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1 000 до 5 000 лева
възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1 000 лева. В случая
минималният размер на възнаграждението възлиза на 370 лева съобразно
наложеното наказание имуществена санкция 2 000 лева, поради което
адвокатският хонорар не е съобразен и не е в рамките на минималния предвиден
размер, и следва на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да бъде
присъден в намален размер от 370 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0006996, издаден от ОД на МВР –
Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал.
1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „Е” ЕООД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ****, представлявано от управителя П.А.Т., е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на „Е” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от управителя П.А.Т., сумата
5
370 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6