№ 114
гр. Разград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря M. В. Н.
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500122 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 150/10.03.2022 г., постановено по гр. д. № 20213330102489 по описа на
Районен съд – Разград за 2021 година, първоинстанционния съд е отхвърлил молбата на С.
Н. ИС., с която на осн. чл.19 ЗГР е поискал да се допусне промяна на собственото, бащиното
и фамилното му име, съответно от С. Н. ИС. на Ю. Н. Й..
Недоволен от така постановеното решение, молителят обжалва същото като
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. На посочените основания моли за отмяна на постановеното от
първостепенния съд решение и постановяване на ново, с което въззивният съд да уважаважи
молбата му, позовавайки основателността й на визираните в чл.19 от ЗГР предпоставки.
В законоустановения и предоставен от съда срок, заинтересованата страна Община
Разград и контролиращата страна-РП-Разград, не са се възползвали от правото си на отговор
и не са ангажирали становище по основателност и допустимост на жалбата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния му
представител адв. Й. поддържа релевираните с жалбата възражения по законосъобразността
на първоинстанционното решение. Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да допусне
промяна в имената на молителя от С. Н. ИС.ов на Ю. Н. Й..
Заинтересованата страна Община Разград, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Разград, редовно призована, се
представлява от прокурор В.Я.. В заключение, представителят на ОП-Разград, прокурор Я.
завява, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение от първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Счита изводите на РС – Разград за липса на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР за правилни, доколкото същите са съобразени със
1
събрания по делото доказателствен материал. Изразява становище за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес
от обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, а като постановено по същество
на подадената по реда на чл.19 ЗГР молба и правилно. Въз основа на всестранно изяснената
по делото фактическа обстановка, съответно на закона и на установените по делото
обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителя не са налице
визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и предполагащи
необходимостта от промяна на собственото, бащиното и фамилното име.
В хода на въззивното производство не се ангажират, съответни на чл.266 ГПК
доказателства, при преценка на които от фактическа и правна страна да следва извод,
различен от обективираните в обжалвания акт фактически и правни изводи на
първостепенния съд.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. Такава възможност, съгласно
разпоредбата на чл.19 ЗГР е предоставена на “заинтересованите лица”, когато името, чиято
промяна се иска е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Т.е., всички предпоставки, които
законодателят е предвидил като основание за промяна на имената на едно лице, са от
обективен характер и не се обуславят единствено и само от субективната преценка на
титуляра им, на каквото сочи в молбата си въззивникът. Противното би внесло несигурност
в гражданския оборот.
Важните обстоятелства, като предпоставка за промяна на имената, следва да
съществуват обективно и да се отразяват на статуса на лицето. Важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна. Според съдебната практика, "важни"
обстоятелства биха били тези, които са направили лично и обществено неудобно, и
неприемливо името на въззивника. Като важни, налагащи промяната на името му
обстоятелства, въззивникът твърди факти, свързани с бъдещо несигурно събитие, касаещо
сключване на брак с жена от български произход и носеща български имена, с която към
настоящия момент бил във фактическо съжителство. Излага и становище във връзка с това,
че районът в който живее е с преобладаващо българско население, като това му създава
неудобство и дискомфорт при общуването в обществото, които не намират опора в
ангажираните от него доказателства.
В показанията си пред първоинстанционния съд, двамата ангажирани по делото
свидетели възпроизвеждат твърдението на въззивника, че в селото (с. Дянково) го знаели с
името Ю.. Живеел в гр. Враца, където съжителствал на семейни начала с жена от български
произход и български имена, с която имали намерение да сключат брак. Двамата свидетели
в показанията си посочват, че основната причина за желанието на молителя да смени своите
имена е именно за да сключи брак с жената, с която съжителства. От показанията на
разпитаните пред първостепенния съд свидетели не става ясно дали въззивникът е известен
с българските имена Ю. Н. Й. извън територията на с. Дянково, обл. Разград, и в частност в
гр. Враца, именно там където живее. В показанията на свидетелите не се намират данни дали
турско-арабските имена създават за въззивника някакво неудобство или дискомфорт, с
които въззивникът е записан още при неговото раждане от неговите родители.
Показанията на свидетелите не водят на извод за "важно“ обстоятелство по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Законодателят не е предвидил етническата принадлежност като
възможност за смяна на имената само по субективен критерии.
Видно от доказателствата по делото, молителят при своето раждане е записан с
2
имената С.Н.ов И.ов. Имената на молителя са дадени от неговите родители, които тогава
също са носили турско-арабски имена. За кратък период от време от 30.08.1985 година до
28.05.1992 година /около 7 години/ е носел имената Ю. Н. Й., след което молителят по
собствено желание с молба вх.№ 145 от 28.05.1992 г. е възстановил своите турско-арабски
имена - С. Н. ИС., така и до днес /около 30 години/.
При така установените обстоятелства по делото и с оглед възприетото по-горе
разрешение на изведения по делото материалноправен въпрос, районният съд правилно е
приел, че не са налице "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи
исканата от молителя промяна на собственото, бащиното и фамилното му име. Настоящият
съдебен състав не може да сподели твърдението на молителя, релевирано във въззивната
жалба, че турско-арабските имена, които носи в момента създават изключителен
дискомфорт и неудобство в града, в който живее, поради това, че бил населен предимно с
българско население, доколкото по делото няма никакви доказателства в какво конкретно се
изразява неудобството и дискомфорта на същия. Още повече животът към настоящия
момент е твърде динамичен и не е напълно ясно дали молителят ще продължи да пребивава
до края на живота си в гр. Враца, доколкото по делото не се съдържат и доказателства за
уседналост на същия в този район, а напротив, съдържат се данни (гласни доказателства), че
същият притежава имот в с. Дянково, обл. Разград. Съдебният състав не може да възприеме
като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал 1 от ЗГР, желанието на молителя да
сключи брак с жена от български произход и български имена, доколкото това не може да
бъде условие за встъпване в брак между лица от различна етносна принадлежност. Съдът
намира цитираната от адв. Й. в проведеното открито съдебно заседание на 06.06.2022 г.
съдебна практика – Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС за
неотносима към настоящото дело, доколкото същата касае коренно различна фактическа
обстановка.
При това положение, и предвид липсата на каквото и да е обществено неудобство
(неприемливост) за жалбоподателя от носенето на дадените му по рождение собствено,
бащино и фамилно име, доколкото същите отговарят на религиозните обичаи и традиции,
характерни за етническия произход на същия, съдът няма основание да уважи молбата му.
Недопустимо е с промяна на собствено, бащино и фамилно име да бъде създадена правна
привидност относно етническия произход на лицето.
Промяната на имената на едно лице не следва да е самоцел и не трябва да зависи от
субективното отношение, а още по-малко това да бъде условие за сключване на граждански
брак между две лица с различна етносна принадлежност. Такава промяна следва да бъде
допусната от съда само ако се установи по делото наличието на "важни обстоятелства",
които да налагат това. Заявените обаче от молителя обстоятелства не са "важни", по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като такива са обстоятелствата, които стоят извън волята на
молителя и които са обективирани в действителността, и не представляват само субективни
желания, и съображения на молителя. Желанието на молителя и това на жената, с която
съжителства в момента да сключат брак и това, че градът, в който живее – гр. Враца е
населен предимно с българско население, не са основание за промяна на собственото,
бащиното и фамилното име на жалбоподателя, в какъвто смисъл е трайната практика на
Върховния касационен съд.
По изложените аргументи и предвид съвпадане с крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба, респ. молбата относно искането за
допускане промяна на собствено, бащино и фамилното име на жалбоподателя са
неоснователни. Постановеният обжалваем акт не страда от визираните пороци.
Първоинстанционното Решение е постановено в пълно съответствие с доказателствената
съвкупност и правилното й съотнасяне към релевантните по делото факти.
Съдът е сезиран с претенция за разноски, но предвид изхода на делото такива не се
следват на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, РОС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150/10.03.2022 г., по гр. д. № 20213330102489/2021 по
описа на Районен съд - Разград.
Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4