№ 105
гр. Ихтиман, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б. Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20231840200372 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от „* – АСО ФЛ“ ООД, ЕИК *, с
управител *, със седалище област *, гр. *, ул. „*“ № 38 срещу Наказателно постановление №
23–2300207 от 26.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Софийска област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева, за нарушение на чл. 142, ал. 6 от КТ.
С депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление, като се
твърди, че същото е незаконосъобразни. Посочено е и че дружеството жалбоподател не е
извършило нарушението, отразено в оспорения административен акт..
В последното открито съдебно заседание адвокат А. – процесуален представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.
В последното открито съдебно заседание процесуалният представител на наказващия
орган – юрисконсулт Г., сочи, че оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в
установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.
За да се поизнесе, съдебният състав съобрази следното:
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
1
нарушението, което му е вменено.
От приобщените по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област на
„* – АСО ФЛ“ ООД по спазване на трудовото законодателство на 17.03.2023 г., като
проверката е извършена на мобилен пост на тунел № 8, част от обект Охрана на
Модернизация на железопътен участък Елин Пелин – Костенец – Обособена позиция 3 –
модернизация на железопътна отсечка от км 62+400 до км 73+598. Впоследствие е
извършена и проверка по документи. След проверката е установено, че „* – АСО ФЛ“ ООД,
в качеството му на работодател, е надвишил законоустановената максимална
продължителност от 12 часа за работна смяна при сумарно изчисляване на работното време
на работници и служители по отношение на лицето С. А. Т., на длъжност „охранител“.
Такива фактически констатации са направени и в оспореното наказателно
постановление, а така също и в предхождащия го акт за установяване на административно
нарушение.
В случая обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния,
като съдържат и изискваните от закона реквизити.
В наказателното постановление изрично е посочено, че описаните констатации
представляват нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ. След това е записано, че на
дружеството, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ се постановява налагане
на имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Съдебният състав е на мнение, че от събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят е надвишил законоустановената максимална продължителност от 12 часа
за работна смяна при сумарно изчисляване на работното време по отношение на лицето С.
А. Т., на длъжност „охранител“. В тази връзка следва да се посочи, че част от приобщената
административна преписка е препис от Трудов договор № 3714 от 17.03.2023 г., сключен
между „* – АСО ФЛ“ ООД и С. Асенов Т., от който е видно, че между същите е било
възникнало валидно трудово правоотношение, като физическото лице е заемало длъжността
охранител. От приложените два броя преписи от договори за охрана на обект става ясно и че
„* – АСО ФЛ“ ООД е осъществявало охрана на обект Модернизация на железопътен участък
Елин Пелин – Костенец – Обособена позиция 3 – модернизация на железопътна отсечка от
км 62+400 до км 73+598. Към административната преписка е приложен и препис от
Декларация попълваща се от работници и служители във връзка с извършване на проверка
по спазване на трудовото законодателство на основание чл. 399 от КТ и във връзка с мл. 402,
ал. 1, т. 3, чл 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от АПК, издадена от С. А. Т.. С
тази декларация С. А. Т. е декларирал, че работи в „*“ като охранител с работно време от
17:00 до 8:00 ч.
Като свидетели по делото са разпитани служителите на Дирекция „Инспекция по
труда“ Б. Т. и Ц. К.. Същите разказват за това как е извършена проверката и че около 16:30
часа в проверявания обект са установили лицето С. Т.. Свидетелите сочат, че по време на
извършената от тях проверка установили, че работното време на С. Т. е от 17 часа до 8 часа
на следващия ден.
Свидетелят Ц. Ц. пояснява, че е С. Т. е охрана и че го е виждал понякога да идва, като
уточнява, че С. Т. е идва на обекта, когато свидетелят си е тръгвал от работо около 4:30 часа,
а така също и че сутрин също го е засичал понякога около 7:30-08:00 часа. От показанията на
свидетеля и от обясненията му, че след работа си оставя техника, с която работи, а сутрин я
взима, може да се направи извод, че сочейки часа 4:30 има предвид времето следобед.
Като свидетели са разпитани и * и * – служители на „* – АСО ФЛ“ ООД. Същите
разказват за това кой обект е охраняван от дружеството и по какъв начин е била
2
организирана охраната. Свидетелят Станоев сочи, че доколкото си спомня е замествал свои
колеги при охраната за времето от 19:00 часа до 06:00 часа. Според свидетеля * техниката на
обекта е била охранявана за времето от 19:00 часа до 07:00 часа.
С оглед на събрания доказателствен материал може да се направи извод, че лицето С.
Т. фактически е полагал труд като охранител за времето от 17:00 часа до 08:00 часа на
следващия ден. В тази насока е по-голямата част от доказателствения материал, събран по
делото. По отношение на показанията на свидетелите * и * настоящият съдебен състав
приема, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която посочват каква е била
продължителността на работния ден /на работната смяна/. Това е така, понеже тези
свидетели са служители на дружеството жалбоподател и поради това може да се приеме, че
до известна степен са заинтересовани от изхода на делото, а от друга страна показанията на
свидетелите в тази им част противоречат с останалия доказателствен материал.
Действително, по делото са приложени и графици на „* – АСО ФЛ“ ООД относно
продължителността на смените, според които същите са от 19:00 часа до 07:00 часа и от
07:00 часа до 19:00 часа, но от останалите събрани доказателства е видно, че фактически
смяната на лицето С. Т. е продължавала повече от 12 часа, а именно за времето от около
17:00 до 08:00 часа.
От изложеното дотук може да се направи извод, че действително е извършено
нарушение на нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ.
Само за пълнота следва да се посочи, че представеното писмено доказателство в
последното съдебно заседание, представляващо писмени обяснения от Ц. Ц., настоящият
съдебен състав не го кредитира, тъй като същото не е декларация или друг изискуем от
закона документ и представлява по естеството си писмени свидетелски показания. От
значение е в случая, че Ц. Ц. е разпитан като свидетел по делото, чийто показания са взети
предвид от съдебния състав.
В процесното наказателно постановление е отразено, че описаните констатации
представляват нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ. След това е записано, че на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ се постановява налагане на имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Според нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да
бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото
им работно време. В същото време, съгласно текста на чл. 414, ал. 3 от КТ, който текст
цифрово е посочен в обжалваното наказателно постановление, работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Прави
впечатление, че разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, на която се е позовал наказващият
орган, регламентира вида и размера на санкцията, когато е извършено нарушение, но само
такова, с което се е стигнало до отклонение от правилата на някоя от нормите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. В разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, въз
основа на която е наложена и опредЕ. имуществената санкция в случая, не е разписано, че се
прилага и при нарушение на изискването на чл. 142, ал. 6 от КТ. По този начин, след като
наказващият орган е приел, че не е спазено предписанието на чл. 142, ал. 6 от КТ, то същият
е следвало да наложи наказанието на основание общата разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, а
не въз основа на специалната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Следва, обаче, да се отбележи, че според чл. 414, ал. 1 от КТ размерът на
имуществената санкция за работодател юридическо лице е от 1500 до 15000 лева, а съгласно
чл. 414, ал. 3 от КТ размерът на имуществената санкция също е от 1500 лева до 15000 лева.
Тоест, двете норми предвиждат еднакви по вид и размер наказания, макари за различни
3
нарушения на трудовото законодателство.
В същото време според чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Тоест, възможно е описаното в
наказателното постановление да не е такова нарушение, каквото е квалифицирано от
наказващият орган, но ако установеното от съда действително извършено нарушение е
наказуемо със същото или с по-леко наказание и ако липсва констатация за съществено
изменение на обстоятелствата, няма пречка наказателното постановление в тази чу част да
бъде изменено и по този начин да се прецизира. В настоящия случай съдът не констатира
съществено изменение на обстоятелствата, описани в наказателното постановление,
напротив, както вече бе посочено по-горе установената от съда фактическа обстановка е
била установена преди това и от наказващия орган. Предвид горното, настоящият съдебен
състав приема, че няма пречка при допусната непрецизност в наказателното постановление
като настоящата, а именно – прието е от наказващия орган, че е извършено нарушение на чл.
142, ал. 6 от КТ, но наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3, вместо на основание
чл. 414, ал. 1 от КТ, наказателното постановление да се измени от съда в частта, в която се
сочи въз основа на коя разпоредба се налага имуществената санкция. Тук е мястото да се
отбележи и че в хода на съдебното следствие съдът безспорно установи, че действително не
е спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ. Това от своя страна налага определяне на
имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ, където като размер на същата е посочен
диапазонът от 1500 до 15000 лева. В случая имуществената санкция е опредЕ. на основание
чл. 414, ал. 3, където също предвиденият размер е от 1500 до 15000 лева. Поради
неправилното позоваване и приложение на чл. 414, ал. 3 от КТ от страна на накзващият
орган, съдът, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, следва да измени наказателното
постановление в тази част и да посочи, че за същото извършено нарушение по чл. 142, ал. 6
от КТ санкцията се определя на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Размерът на санкцията следва
да остане в определения от наказващия орган минимален размер от 1500 лева.
Предвид изхода на делото, наказващия орган има право на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева и което следва
да се заплати от жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда“ - София област.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
Наказателно постановление № 23–2300207 от 26.05.2023 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на „* – АСО ФЛ“ ООД, ЕИК * е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, в частта, с която е прието, че
имуществената санкция се налага на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, като имуществената
санкция следва да се счита наложена на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. ПОТВЪРЖДАВА
в останалата част Наказателно постановление № 23–2300207 от 26.05.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област.
ОСЪЖДА „* – АСО ФЛ“ ООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София област сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5