№ 472
гр. София , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503688 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 27.07.2020год., постановено по гр.д. № 6671/2019г., І-13
състав на Софийски градски съд е предявения от А. С. Б. срещу „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата от
43 200лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ с полица № 440118215012345 от
11.09.2018г. за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 08.
02.2019г. в гр.София. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество
разноски в размер на 900 лв.
Решението е обжалвано от ищеца, с оплаквания за неправилност и неза
коносъобразност.
Ответната страна депозира отговор, с който оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
1
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея
оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ – претендира се
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили от застрахователно събитие – удар на МПС.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд след
преценка на доказателствата е приел, че между страните по делото е сключен
валиден договор по имуществена застраховка „Каско+” на процесния автомо
бил, както и че в периода на действието му е настъпило застрахователно съ
битие – катастрофа с участието на процесния лек автомобил. За неосновател
но е прието възражението на застрахователя, че описаните щети не са получе
ни от процесното ПТП, като са кредитирани двете експертни заключения, ве
щите лица по които са приели, че е напълно възможно щетите да са причине
ни именно чрез удара в дърво. За неоснователно е прието и правоизключва
щото възражение, че тъй като гумите на автомобила са били 90 % износени,
са довели до катастрофата, което да изключи отговорността на застраховате
ля. Макар и сравнително стари и износени гумите на автомобила са отговаря
ли на нормативните изисквания за сезонност и дълбочина на грайфера. За ос
нователно е прието възражението на ответника за проявена груба небреж
ност, причинила настъпването на застрахователното събитие, който факт е ос
нование за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на основание т.
9.1.8 от ОУ към застрахователния договор. За установени са приети няколко
виновни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на уп
равляващия МПС-то, а именно – движение със скорост от 70 км.ч., т.е. с 40 %
над максимално разрешената за населено място, в комбинация с факта, че та
зи скорост е била несъобразена с конкретните пътни условия – тъмнина и
дъжд, неравности по пътя и наличието на множество локви, довели до
загуба та на контрол върху управлението на автомобила и настъпване на
произшест вието. В съвкупността си тези нарушения на правилата за
движение са поява на груба небрежност, при която водачът на автомобила е
действал и съзнавал възможността за настъпване на неблагоприятните
последици от действията си, но се е надявал да ги предотврати. Така
2
мотивиран, съставът на СГС е при ел за основателно правоизключващото
възражение на застрахователя, основа ващо се на т.9.1.8 от ОУ към
застрахователния договор.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на изво
да за проявена груба небрежност от страна на водача на автомобила.
С оглед становището на страните, по делото е безспорно, а и от пред
ставените доказателства се установява, че между страните е сключен вали ден
договор по застраховка „Каско+” за процесния автомобил; че в периода на
действието му е настъпило застрахователно събитие – катастрофа вследст вие
на удар в дърво, за което застрахователят е надлежно уведомен.
По оплакването във въззивната жалба за необоснованост на извода за
основателност на правоизключващото възражение за проявена от водача гру
ба небрежност, като не са кредитирани свидетелските показания, че експерти
те предполагат, че скоростта е била 70 км/ч: В първото експертно заключе
ние в.л. инж.П. е приел за възможен механизъм на ПТП движение на ав
томобила в дясната от двете пътни ленти с 70 км/ч, като в определен момент
навлиза в зона с локви и започва да губи напречна устойчивост; предприема
въртене на волана за да овладее автомобила, но не успява, като същият се от
клонява на ляво, излиза от платното за движение и се удря в дърво, намиращо
се вляво на 2.5 м от левия край на платното за движение. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието при мокро платно за движене. До
пуска получаване на „аквапланинг“, при който гумите на автомобила губят
сцепление с асфалта. За причина за катастрофата вещото лице приема субек
тивните действия на водача на автомобила с органите за управление, довели
до отклонението му вляво и последвалия удар в дървото. При движение на ав
томобила с разрешената в населеното място скорост от 50 км/ч и по-ниска,
при загуба на устойчивост на същото място автомобилът не би достигнал до
дървото и удар не би имало. Гумите, с които е оборудван процесният автомо
бил, са били подходящи за сезона. Приетата от застрахователния експерт из
носеност от 90% е един от факторите, спомогнали загубата на управление.
При гуми с по-нисък протектор вероятността автомобилът да попадне в явле
3
нието „аквапланинг“ се повишава. При приемане на заключението в с.з. екс
пертът е разяснил, че при естествени условия аквапланингът може да се поя
ви и при по-ниска от посочената в заключението скорост от 70-100 км/ч.
Приетата от него скорост от 70 км/ч намира за най-ниската възможна в слу
чая, предвид вида на автомобила и цялостните условия. Приетото за аквапла
нинга е възможна хипотеза, която в.л. е извело от наличието на вода, причи
нила загуба на сцепление на гумите. Колата е тежка и при по-висока скорост
и при тези широки гуми явлението е възможно да се случи.
По повод оспорване на заключението от ищцовата страна е допуснато и
прието второ заключение, изготвено от в.л. инж.Е.. Причина за настъп ване на
ПТП-то от техническа гледна точка експертът е приел, че има субек тивен
характер – движение с висока скорост по мокро пътно платно, при което
водачът е загубил контрол над управлението на автомобила. След из вършена
симулация вещото лице е приел, че скоростта на автомобила преди
настъпване на процесното ПТП е била 71.8 км/ч., а скоростта, при която во
дачът е могъл да овладее автомобила е 49.12 км/ч. При мокро време, както е в
случая, с увеличаване дебелината на течния слой коефициентът на сцепле ние
рязко намалява поради създаване на воден клин и възникване на подемна
сила. При определени стойности на скоростта на автомобила и лошо отвежда
не на водата при малка дълбочина на протектора на гумата, подемната сила е
достатъчна да поддържа пълно отделяне на гумата от пътната настилка, като
между тях има слой вода /аквапланинг/. Износените гуми в случая са един от
факторите, спомогнали загубата на управление. Заключението е прието, нео
спорено от страните.
Воденият от ищеца свидетел С., пътник в процесния автомобил, со чи,
че МПС-то поднесло, водачът завъртял волана и се ударили в дърво. Смята,
че скоростта не била висока, около 50-60 км/ч, без да е сигурен; било тъмно,
валяло дъжд, имало локви. Движили се в дясната лента, след подна сянето,
минали в насрещната лента за движение и се ударили в дървото, кое то било
близо до края на асфалта.
Анализът на събраните доказателства досежно механизма на ПТП води
до направения от състава на СГС извод, че ПТП-то се дължи на виновните и
противоправни действия на водача на лекия автомобил, който е карал с не
съобразена с пътните условия скорост, превишаваща ограничението от 50 км/
4
ч. И двамата експерти са категорични, че напускането на платното, след пре
минаване и в лентата за насрещно движение, и последвалият удар в крайпът
но дърво, са причинени от загуба на контрол върху автомобила, вследствие на
получения аквапланинг. В исковата молба се сочи, че ударът е станал
вследствие несъобразена скорост, поради което твърденията във въззивната
жалба, че скоростта е била в рамките или леко превишаваща разрешената та
кава, са неоснователни. Изнесеното от свидетеля досежно скоростта е уклон
чиво и некатегорично. Следователно, оплакването за необоснованост на изво
да, че превишението на скоростта е била с около 40%, е неоснователно.
Ответникът се позовава на т.9.1.8. от ОУ към застрахователната поли
ца, съгласно което застрахователят не предоставя застрахователно покритие
за щети, настъпили в резултат на груба небрежност от страна на застрахова
ния. Поради недефиниране легално на термина „груба небрежност“, съдебна
та практиката приема, че същата се различава от обикновената небрежност по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност. Изразява се в не
полагане на грижата, който би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, т.е. неполагане на значително по-елементарна степен на загриже
ност. В случая, водачът на катастрофиралия автомобил категорично не се е
съобразил с разрешената за участъка пътна скорост, при която при това не би
загубил управление над уредите, което несъмнено е неполагане на елементар
на грижа. Освен това, водачите на МПС обичайно знаят, че при мокър уча
стък, с локви, сцеплението на гумите с пътната настилка е много по-малко,
особено при по-висока скорост, което не е отчетено и е също въпрос на еле
ментарно съобразяване и грижа за опазване на живота и имуществото. По
тези съображения въззивният състав споделя извода в обжалваното решение
за основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради
проявена „груба небрежност.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане в изводите на двете ин
станции, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..
Мотивиран по гореизложения начин, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2020год., постановено по гр.д. №
6671/2019г., І-13 състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. С. Б. да заплати на „ДЗИ Общо За страховане“ ЕАД
разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6