№ 38880
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110104630 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от ищеца искане за изменение на решението в частта за разноските.
Молителят изразява недоволство от присъденото му адвокатско възнаграждение, като счита,
че съдът не е съобразил действително положените от неговия адвокат усилия и не е имал
основание за намаляване на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение. Моли
решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото му адвокатско
възнаграждение бъде увеличено до пълния претендиран размер.
В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в
законоустановения срок и при наличие на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна по следните съображения:
Постигнатото между страните по договора за правна защита и съдействие съгласие
има значение в техните отношения, но при направено от насрещната страна по делото
възражение за прекомерност на заплатения по договора адвокатски хонорар /в случая в
размер на 530 лв./, каквото по делото е своевременно релевирано от ответника, съдът не
дължи да присъди платеното от спечелилата делото страна адвокатско възнаграждение в
пълен размер, а следва да извърши преценка за съответствието му с действителната правна и
фактическа сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/.
От Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан
от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че посочените в
наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за
1
съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги,
като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо е
извършено изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. /понастоящем – Наредба № 1/09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и понастоящем тя не определя минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а посочените в нея размери служат единствено
като ориентир.
В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й
възнаграждение съдът е направил въз основа на данните по делото, отчитайки
горепосочените обстоятелства, като изцяло поддържа изложените в тази връзка
съображения в решението, поради което не следва да ги преповтаря.
Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П. И. К., направено с молба с вх. №
242561/2025 г., за изменение в частта за разноските на Решение № 13282/07.07.2025 г.,
постановено по гр. д. № 4630/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2