Р Е Ш Е Н И Е
12.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
04.02. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1679 2019
дело № по описа за година.
К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 61, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата от общо 8080.00 лева (след допуснатото от съда намаление в размера на иска в открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2020г.), представляваща 1/2 (една втора) част от стойността на извършения от него основен ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в град Дупница, на улица „***” № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227, както и сумата от 384.00 лева, представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва, начислена върху главницата, считано от 01.03.2019г. до 05.08.2019г., както и законната лихва върху главницата от деня на завеждането на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответниците са роднини и съсобственици на описаната жилищна сграда, като съгласно нотариален акт № 146, том II, peг. № 4813, дело 310/2017г. той е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.606.227.2 (втория стаж), а ответниците се легитимират с техен нотариален акт за собственици на първия етаж, т.е страните притежават по 1/2 (една втора) идеална част от общите части на сградата и съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС покривът на сградата се причислява към общите части на сградата в режим на етажна собственост.
Жилищната сграда в която страните живеят, била закупена от техните родители през 1952 година. През 1970 година от тях е правен основен ремонт на покрива и къщата и от тогава, до началото на 2016г., друг ремонт на покрива не бил правен.
Поради влошеното състояние на покрива (счупени и разместени керемиди, увредени улуци, водосточни тръби и други) и множеството течове от него, страните започнали разговори за извършването на ремонт, който не търпи отлагане, тъй като течовете от покрива започнали да слизат надолу в сградата. Стигнали до извода, че ремонтът е крайно необходим и че се налага да бъдат извършени необходимите строително-ремонтни дейности. Ответниците не възразявали срещу ремонта, но заявявили, че не разполагат с необходимите пари и не могат да участват финансово в това начинание.
Предвид риска от срутване на покрива, ищецът направил проучване в няколко строителни фирми относно сумата, необходима за цялостния ремонт на покрива. Приел офертата и се доверил на „ПРОФИТТРЕЙД 78” ООД, предложило най-ниската цена. Ответниците били запознати с цената, посочена от фирмата, необходима за цялостния ремонт.
На 01.02.2016г., чрез пълномощника му Славянка Б., ищецът подписал Договор за извършване на ремонти дейности на покрива с управителя на фирмата Георги Тренев Георгиев, като ремонтът продължил през целия месец и приключил на 29.02.2016г. В договора било предвидено, че общата сума за извършването на строително-ремонтните дейности е в размер на 17 500.00 лева. Към договора била приложена като неразделна част спецификация № 1 (ценова оферта на изпълнителя) за извършване ремонта на покрива и каква е сумата за доставката на материалите.
Няколко дни преди подписването на договора, на управителя била дадена на ръка сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, за да бъдат ангажирани хората от фирмата и да започне снабдяване на материалите за ремонта. Поетапно на ръка и чрез банкови преводи била дадена и останалата част от договорената сума. На 02.03.2016г. управителят на „ПРОФИТРЕЙД 78” ООД, Георги Тренев Георгиев, удостоверил пред нотариус Стефан С., че е получил от пълномощника на ищеца Славянка Б. сумата от 16 000.00 лева, за извършени ремонтни дейности на покрива, която разписка е нотариално заверена, peг. № 673, която сума не включва получената авансово сума в размер на 1500.00 лв.
Ответниците не пожелали да участват нито с труд, нито с пари в ремонта. След приключване на ремонта, ищецът водил с тях многократно разговори за дължимата от сума в размер на половината от платената цена по договора, но те винаги се оправдавали, че нямат пари и са затруднени.
На 25 юни 2019г., ищецът изпратил до ответниците, чрез „Български пощи“ ЕАД в град Дупница, покани за доброволно уреждане на въпроса. На съвместната им среща в началото на месец юли 2019г. ищецът и ответниците се договорили да подпишат извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане, като и на тази среща ответниците не оспорили сумата, която дължат. На уговореното място и час не пожелали да дойдат, за да подпишат споразумението за плащане дължимата сума на вноски.
В срока за отговор
на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, които изразяват становище
за неоснователност на предявените искове.
Ответниците не оспорват, че са съсобственици с ищеца на описаната в исковата молба сграда, но оспорват твърденията на ищеца, че ги е уведомил за намеренията си да извършва ремонт на покрива. Моментът, в който са узнали за ремонта, е неговото започване. Оферти за извършване на СМР не са съгласувани с ответниците. Оспорват сключването на договор между ищеца и ПРОФИТРЕЙД 78” ООД с предмет ремонт на покрива в съсобствената им сграда. Оспорват извършеното плащане от ищеца в размер на 16000.00 лв. по договора. Твърдят, че извършеният ремонт въобще не е бил наложителен, тъй като покривът бил здрав и качествен преди него, както и че част от ремонтните работи са свързани с изграждане на „капандура“, което е продължение на втория етаж, достъп до което има само ищецът. Считат, че посочената в исковата молба сума е твърде завишена и не е заплатена реално. Излагат подробни правни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
цялост, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по делото нотариален акт № 146, том II, peг. № 4813, дело 310/2017г. на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, нотариален акт № 5, том IV, дело 1372/1983г., нотариален акт №27, том V, дело 1924/91г., нотариален акт №158, том II, дело №854/83г., нотариален акт № 104, том III, дело №1150/83г., №149, том V, дело №2021/1974г. и Удостоверение за наследници изх. № 5787/19.**.20**г., издадено от община Дупница, че страните са съсобственици на жилищна сграда, находяща се в град Дупница, на улица „***” № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227 по плана на града, като ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.606.227.2 (втори стаж) от сградата, а ответниците са съсобственици на първия жилищен етаж.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за извършване на ремонти дейности на покрив, сключен на 01.02.2016г. между К.И.Б., действащ чрез пълномощника си Славянка Б., като възложител и „ПРОФИТРЕЙД 78” ООД, ЕИК: *********, гр. Дупница, представлявано от управителя Георги Тренев Георгиев, като изпълнител, ищецът възложил на посоченото дружество да извърши ремонт на покрива на процесната сграда, като стойността на договорените СМР, описани подробно в приложената към договора Спецификация № 1, включваща и цените на вложените материали, е в размер на общо 17 500.00 лв. без вкл. ДДС.
Видно от приетата като доказателство по делото и неоспорена от насрещната страна разписка с нотариална заверка на подписа от 02.03.2016г., Георги Тренев Георгиев, в качеството си на управител на „ПРОФИТРЕЙД 78” ООД, е получил от Славянка Костадинова Б., като пълномощник на К.И.Б., сумата от 16 000.00 лв., във връзка с Договор за извършване на ремонтни дейности на покрив от 01.02.2016г.
Видно от приложените към исковата молба три броя покани, ищецът изпратил до ответниците, чрез „Български пощи“ ЕАД в град Дупница, покани за доброволно уреждане на въпроса. Поканите били получени от ответниците на 26.06.2019г.
От заключението на вещото лице Е.Л. по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че през м. февруари 2016г. е извършен ремонт на покрива на сградата, находяща се в град Дупница, на улица „***” № **, като са извършени следните СМР: демонтаж на съществуващ покрив, вкл. изнасяне на материали; направа на нова покривна конструкция; монтаж на обшивка от плоскости; монтаж на челни дъски; разваляне на съществуващи комини; направа на нови комини; монтаж на улуци; монтаж на поли; обшивка комини; монтаж на водосточни тръби; монтаж на казанчета; монтаж на пародишаща мембрана; полагане на битумни керемиди; монтаж на капаци и монтаж на метална табакера - 50/70, на обща стойност 19 391.69 лв. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че в тази стойност не се включва цената на направената след това на покрива таванска стая.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Славянка Костадинова Б.-съпруга на ищеца, чиито показания съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и приема за обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, Асен Георгиев П. и Петър Венелинов Шопов.
Свидетелката Б. дава показания, че положението на покрива преди ремонта било трагично: имало паднали и изгнили улуци, паднали цигли, течове около комините и по целия покрив. Ищецът е водил предварителни разговори с ответниците за извършване на ремонта. Ремонтът започнал на 01.02.2016г., като авансово били платени на изпълнителя 1500.00 лв., а в последствие, на части, оставалите 16 000.00 лв.
Свидетелят П. дава показания, че по молба на Славянка Б. посетил къщата в момента на извършване на СМР, за да види и да даде мнението си дали ремонта на покрива се извършва качествено, понеже има техническо образование. След като направил оглед и разговарял със строителите, свидетелят констатирал, че се извършва подмяна на амортизирани бичмета, на попове, на столици, на челни дъски, улуци и т.н., като СМР се извършвали качествено.
Свидетелят Петър Шопов дава показания, че минавайки покрай къщата на приятеля си Я.Б., видял че се извършва ремонт на покрива и решил да му се обади. Я. бил много изненадан. Свидетелят срещнал и майката на Я.-З.Б., която му казала, че К.Б. прави ремонт на покрива. Обадил се по телефона на Славянка Б. за да я попита защо Я. не е бил уведомен за предприетия ремонт, а тя му отговорила, че това не е негова (на свидетеля) работа. Въпреки, че не се качвал на покрива, спроред свидетеля той си бил здрав и не се нуждаел от ремонт.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Общата уредба на института на гесцията се съдържа в разпоредбата на чл. 60 ЗЗД - за да се квалифицира едно действие като гесция, то следва да притежава посочените там характеристики - да е предприето по отношение на чужда работа, като предприелият го /гесторът/ е знаел, че не е натоварен от лицето, в чиято полза се извършва работата /доминуса, стопанина/. В следващите разпоредби на глава ІІ.6 от ЗЗД се уреждат отделните състави на гесцията, които се различават според отношението на извършващия към работата и според отношението на ползващия се към нея. Тези специфики най-често се разкриват в хода на доказването по предявения иск, поради което не обуславят отделна правна квалификация, а имат отношение само към определяне размера на дължимата сума. Ето защо, независимо от поддържаните твърдения относно спецификите, при които е извършена работата, съдът - ако установи друг фактически състав, следва да формира извод относно дължимата според този състав /чл. 61 - чл. * ЗЗД/ сума, без с това да се нарушава диспозитивното начало в процеса /вж. напр. решение № 242/21.**.2015 г. по гр. д. № 3664/2015 г., І ГО на ВКС/.
По изложените съображения настоящият иск за главница съдът квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът е възложил на трето лице извършването на действия по наложителен ремонт на съсобствената на страните жилищна сграда. Работата е била уместно предприета, тъй като без извършването на ремонта на покрива би могло да се стигне до разрушаване на фасадата на сградата, както и добре управлявана: видно от заключението на вещото лице и показанията на свидетеля П., СМР са извършени качествено от фирмата-изпълнител.
Гесторът може да действа както в свой интерес, така и при противопоставяне на стопанина или да има неговото последващо одобрение. Това се отразява върху обема на задължението на стопанина. Липсата на първоначално възлагане, на която се позовават ответниците, е напълно ирелевантно за настоящия спор с оглед правното основание на предявения иск, поради което съдът не обсъжда наведените в тази насока възражения /относно това били ли са уведомени ответниците за планирания от ищеца ремонт или не/. Следва да се посочи, че няма никакви доказателства, сочещи на противопоставяне на извършването на ремонта от страна на ответниците, макар това да няма практическо значение предвид еднаквия обем на отговорността по чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД (вж. решение № 228 от 13.**.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г., ІІІ Г. О. на ВКС).
От значение е въпросът, дали работата е била одобрена от стопанина - доколкото тогава се прилагат правилата на договора за поръчка. Тежестта за доказване на одобрението се носи от ищеца. Същият не проведе пълно доказване на този факт - от събраните доказателства се установява, че ответниците са знаели за предприетата работа, чрез ответницата З.Б., но няма безспорни доказателства, че са одобрили нейното управление. Липсата на противопоставяне към момента на извършване на работата, не означава одобрение /именно затова са налице два отделни фактически състава/. Ето защо съдът приема, че отношенията между страните по повод извършения ремонт на покрива, следва да се уредят по правилото на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Няма спор между страните, че работата е била предприета и в интерес на ищеца, доколкото той е собственик на втория етаж от жилищната сграда. По въпроса за разпределение на разходите, когато управителят на чуждата работа е действал и в свой интерес, по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 132/9.11.2009 г. на ВКС по т.д. №563/2008 г., I т.о., ТК. В случая ищецът /гесторът/ безспорно е действал не само в интерес на ответниците, но и в свой собствен интерес, и следователно ответниците следва да отговарят само до размера на обогатяването си. В случая сумата, с която ответниците са се обогатили, е сумата, която биха заплатили, ако бяха извършила сами работата, т. е. пазарната цена на извършените в полза на ответниците СМР.
Като собственици на обект в сградата-етажна собственост, ответниците притежават съответна част от общите части на същата, каквато част е и покривът, съгласно чл. 38 от ЗС. Според разпоредбата на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. В случая се касае за разноски, свързани със запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата-без тяхното извършване същата би погинала или състоянието й би се влошило съществено, поради което ответниците следва да заплатят припадащата им се част от тези разноски, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно 1/2.
Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, стойността на извършените СМР възлиза на 19 391.69 лв., поради което припадащата им се част от направените разноски е в размер на общо 9695.85 лв. Тъй като искът е предявен за сума в размер на общо 8080.00 лв., предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-05.08.2019г., до окончателното плащане.
Както беше отбелязано, отношенията между страните по повод извършената гесция не се уреждат от правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Ето защо ищецът няма право на лихва върху направените разноски от момента на тяхното извършване. Същият има право на обезщетение за забава след покана – такива са отправени до ответниците, видно от приетите като доказателство покани за доброволно изпълнение /л. 17-22 от делото/, както е уредена отговорността за лихва при неоснователното обогатяване /доколкото друг срок за плащане не е установен в закона/. В случая поканите са получени от ответниците на 26.06.2019г., като са поканени да се явят на 08.07.2019г. за доброволно уреждане на спора. Предвид неявяването на ответниците, както сам твърди ищеца, той предявил иск на 05.08.2019г. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответниците да му заплатят сума в размер на общо 384.00 лв., представляваща обезщетение в размер на мораторната лихва, начислена върху главницата, считано от 01.03.2019г. до 05.08.2019г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски по делото за държавна такса, заплатен адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, съразмерно с уважения размер на исковете, в размер на общо 1324.07 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 38.02 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сума в размер на общо
8080.00 (осем хиляди и осемдесет) лева, представляваща 1/2 (една втора)
част от стойността на извършения от ищеца ремонт на покрива на съсобствената на
страните жилищна сграда, находяща се в град Дупница, на улица „***“ № **,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.606.227, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване
на иска-05.08.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 384.00 (триста
осемдесет и четири) лева, представляваща обезщетение в размер на
мораторната лихва, начислена върху главницата от 8080.00 лв., считано от
01.03.2019г. до 05.08.2019г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б., ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на К.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото в размер на
общо 1324.07 лв. (хиляда триста двадесет и четири лева и седем стотинки), съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.П.Б., ЕГН: **********, П.С.Б.,
ЕГН: ********** и Я.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, сумата от 38.02 лв. (тридесет и осем лева и две стотинки),
представляваща сторените от ответниците разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: