№ 2667
гр. София, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500576 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Р. Х. Д. чрез
процесуалния му представител срещу определение от 07.07.2020г. на СГС,
ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 10722/16г., с което е оставена без
уважение молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че ищецът е представил доказателства за
платен депозит за вещо лице в размер от 200лв. на 19.12.2019г. Той е заплатен
в изпълнение на указания на съда, дадени с определение от 11.11.2019г.
Съобщението за заплащането му е получена от ищеца на 13.12.2019г. Към
момента на приключване на делото, той не е бил уведомен, че дължи някаква
сума, която да не е заплатил. Вещото лице – офталмолог е назначено от съда,
но не са му давани указания за внасяне на депозит. В съдебното заседание, в
което е прието заключението също не му е указано, че следва да заплати
депозит. Указанията за внасянето на такъв са дадени с определение от
11.11.2019г. и веднага са изпълнени. Жалбоподателят счита, че на основание
чл.78 от ГПК има право на разноски, включително и за депозита за вещо
лице, които своевременно е поискал с молба по чл.248, ал.1 от ГПК.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение като
измени първоинстанционното решение и му присъди разноски за вещо лице в
1
размер на 200лв.
Ответникът Гаранционен фонд не е взел становище по частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в посочения в съдебния акт срок, от
легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е основателна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е налице втората хипотеза. Видно от
първоинстанционното производство е, че жалбоподателят е представил
списък по чл.80 от ГПК. Това предпоставя възможността да иска изменение
на решението в частта на разноските.
С обжалваното определение първоинстанционният съд не е уважил
молбата на Х. Д. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Според чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска. От първоинстанционното дело се установява, че
медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – офталмолог, е поискана
от ищеца за доказване на твърденията в исковата молба. Но съдът до
приключване на устните състезания не е определил депозит за вещото лице.
Това е станало с определение от 18.02.2019г. след приключване на устните
състезания. Ищецът не е освободен от заплащане на разноски в процеса,
поради което дължи тези за експертизата, която е поискал. Но също така има
право и да му се заплатят от ответника съобразно уважената част от иска. Д.
е бил уведомен, че следва да заплати 200лв. депозит за вещо лице на
13.12.2019г и с молба от 17.12.2019г./ пусната по пощата/ е представил
доказателства за плащането му по сметка на СГС, като със същата е поискал
на основание чл.248, ал.1 от ГПК да му бъдат присъдени. Съдът приема, че
2
най- ранният момент, в който той е могъл да направи това искане е именно по
реда на изменение на решението в частта за разноските. Това, че съдът е
пропуснал своевременно да определи депозит, който да бъде внесен до
приключване на устните състезания, не може да лиши страната от
присъждане на разноски, независимо, че са внесени след приключване на
устните състезания, а в случая и след постановяване на решението.
Процесуалното поведение на съда не може да води до негативни последици за
страната, която точно е изпълнила указанията му. Страната е останала
задължена за депозита за вещо лице, тъй като би го дължала, ако беше
определен от съда своевременно с допускане на медицинската експертиза. В
този случай тя би била компенсирана за тази разноска с решението съобразно
уважената част от иска й. Поради пропуска, допуснат от съда, тя не може да
понесе тежестта да не й се присъдят разноски./ Опр. № 410/12.07.2018г. по
ч.т.д. № 1261/18г. ВКС, II т.о./
Изложените мотиви сочат на основателност на искането на Д. за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като му
се присъдят направените такива за допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице – офталмолог, съобразно уважената част от иска
или в размер на 40 лв.
Поради горното следва да се отмени атакуваното определение на СГС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.07.2020г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 10722/16г. вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 7634/11.11.2019г. на СГС, ГО, 56 състав,
постановено по гр.д. № 10722/16г. в частта за разноските на основание чл.248,
ал.1 от ГПК като:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4
да заплати на Р. Х. Д., ЕГН **********, с. ***, област ***, ул. „ ***“ № 37 и
със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, офис 10 чрез адв. П. К. сумата от
3
40 лв./ четиридесет лева/ разноски по делото за производството пред СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4