Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Б. К. Д. от гр. София против Решение № 20 от 15.02.2024 година по АНД № 1086/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 8373229, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е определена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева, наложена на Б. К. Д..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, бланкетно и липсва произнасяне по възраженията в жалбата. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесният ЕФ да бъде отменен. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касационния жалбоподател, осъществил безплатна правна помощ.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Б. К. Д. не се явява и не се представлява.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

За разлика от наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН/, електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, не съдържа данни за нарушителя. Реквизитите на ЕФ са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като самият ЕФ се издава, видно и наименованието на акта, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, а не срещу конкретен нарушител. Посочената в ЕФ глоба се налага на лицето, посочено в закона /чл. 188 от ЗДвП/ или в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която лицето по чл. 188 от ЗДвП има право да подаде, като във втората хипотеза, на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В случая процесният ЕФ е издаден за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, което нарушение е извършено при управлението на посочен във фиша лек автомобил, собственост на юридическо лице, като последното обстоятелство /касателно правото на собственост на заснетия автомобил/ е посочено в ЕФ и в справката, съдържаща информацията по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Както правилно е приел и въззивният съд, процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, в това число и посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Габрово. ЕФ е връчен на Б. К. Д. в хипотезата на чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП – Д. е законен представител на юридическото лице, собственик на моторното превозно средство, при управлението на което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Процесната касационна жалба съдържа множество възражения, като тези, заявени и пред въззивния съд, са обсъдени от последния в мотивите на обжалваното решение. Голяма част от възраженията в касационната жалба не кореспондират с фактите по делото, поради не просто са неоснователни, а са неотносими.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за липсващ Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – протоколът е приложен на л. 26 от първоинстанционното дело и от неговото съдържание, както и от данните в административната преписка, вкл. и от пълното и ясно описание и квалифициране на процесното нарушение в ЕФ, е очевидно, че в случая се касае за превишение на скоростта в населено място, като разрешената максимална скорост на движение в населено място е определена от закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. няма ограничение, въведено с пътен знак съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма основание за попълване на посочения реквизит в Протокола по чл. 10 от Наредбата, нито от изследване на въпроса за местоположението на пътния знак.

При издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, разрешената максимална скоростта в контролирания участък на пътя в населено място е 50 км, измерената скорост е 95 км, т.е. превишението е 45 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 42 км /след приспадане на толеранс/, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч – глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, електронният фиш законосъобразно е бил потвърден.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 15.02.2024 година по АНД № 1086/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно.