МОТИВИ
към
присъда № 116/17.09.2018 г. по НОХД № 501/2018 г. на СлРС.
Гр.
С., 26.09.2018г.
РП-С.
е внесла обвинителен акт срещу Р.Р.В. с обвинение за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, пледира за ефективно
наказание „Лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца, което да търпи при първоначален общ режим.
В
с.з. подс. Р.Р.В. лично и чрез своя пълномощник
се признава за виновен, иска да му бъде наложено наказание при условията
на чл. 66 от НК..
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Р.В., бил правоспособен водач на МПС и съответно
притежавал СУМПС № *********, за категории В, С, М, АМ, ТКТ. Подс. В. е
извършил голям брой нарушения на ЗДвП, за които е бил наказван по
административен ред.
Свид.
Ц.А.Г. работел като младши автоконтрольор в Пътна полиция при ОД МВР С.. Свидетелите
Ж.Г.А. и В.Е.Д. работели на длъжност „старши полицай” в Група ООР при РУ С..
За
времето от 19.00 ч. на 08.12.2017 г. до 07.00 ч. на 09.12.2017 г. свид. Ц.Г. и
неговият колега Х. Стоянов били на смяна като автоекип 615.
За
времето от 19.00 ч. на 08.12.2017г. до 07.00 ч. на 09.12.2017 г. свидетелите Ж.А. и В.Д. били на смяна като автопатрул 617.
Във връзка със служебните си задължения, на 09.12.2017 г., около 02.20 ч. свид.
Ж.А. и свид. В.Д. ***.
На 09.12.2017 г., около 02.20
ч., в гр.С.,
по бул. „Георги
Данчев", подс. Р.Р.В., въпреки че бил употребил наркотични вещества
- амфетамин и метамфетамин, управлявал
МПС - лек автомобил марка „БМВ
520 И", с рег, № СН 9420 НН, в посока „Розова градина". Близо до дом
№ 83 на бул. „Георги Данчев" подсъдимият бил спрян за проверка от
намиращите се наблизо полицейски служители
- свидетелите Ж. А. и В.Д.. При
направената проверка служителите
на МВР установили,
че автомобилът бил управляван от подс. В.. На полицаите направило
впечатление, че подс. В. бил превъзбуден
и го попитали дали е употребил наркотични вещества. Подсъдимият им заявил, че
десетина дена по-рано бил употребил „пико". Поради това полицаите отвели подс.
В. *** и поискали съдействие от своите колеги от Пътна полиция АЕ 615. В
сградата на РУ С. подсъдимият бил изпробван от свид. Ц.А.Г. за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер - "Drug Test 5000" със сериен номер ARJF -0012. Уредът
отчел положителна проба
за два вида
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин - проба № 129. В. бил
изпробван и за алкохол, но пробата била отрицателна.
На подс.
В. е бил издаден талон за медицинско изследване № 0012552, който съответно му е
бил връчен, като посочил в талона следното „Приемам (показанията на
техническото средство/теста)”.
Подсъдимият
бил заведен от полицейските служители до МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД С.,
където дал кръвна проба и проба от урина.
В Протокола за медицинско изследване той посочил, че преди около 10 дена бил
употребил „пико" без повод.
По
делото била изготвена химическа /токсикологична/ експертиза изх. №
2280/09.03.2018г. на Военномедицинска академия София, от заключението на която
се установило, че в кръвната проба, взета от подс. В., имало наличие на
амфетамин и метамфетамин, а в пробата урина, дадена от подсъдимия също се
идентифицирали амфетамин и метамфетамин. Установеното в кръвта количество амфетамин
било 51 ng/mL,
което попадало в концентрационната област за еднократен „нормален" прием.
Установеното в кръвта количество метамфетамин било 133 ng/mL,
което било по-високо от концентрационната област за еднократен „нормален”
прием. При лице без зависимост (тоест инцидентна употреба) според експертите в
този случай е налице употреба до 24 часа от момента на взимане на кръвната
проба. Според експертното заключение в настоящия случай била доказана употреба
на наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин.
Амфетаминът
и метамфетаминът са наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Амфетаминът и
метамфетаминът са в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. З, ал.2 от
ЗКНВП.
На подс.
В. бил издаден акт за установяване на административно нарушение бл. № 0251016
от 09.12,2017г., серия Д от свид. Ц.А.Г., който акт подсъдимият е
подписал без възражения. Свидетелството за управление на МПС на подсъдимия и
контролният талон, както и СРМПС били иззети с посочения акт.
Подс. Р.Р.В. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин,
с основно образование, разведен, не работи, осъждан за престъпления по
транспорта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – Ж. А.
и В.Д., т.к. показанията им са
последователни, логични и кореспондират както помежду си така и с останалия
доказателствен материал, събран и
приобщен по делото по надлежния ред. Посочените свидетели са полицейски
служители и свидетелстват за факти и обстоятелства, на които са очевидци, те по
никакъв начин не са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото.
Съдът
даде вяра на заключението на вещите лица, т.к. няма основание за съмнение в тяхната
безпристрастност и професионална компетентност.
Съдът
кредитира и протокола за доброволно предаване и този за оглед на вещи, т.к.
също липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимия Р.Р.В. е осъществил престъпния състав на чл. 343б
ал.3 от НК, като на 09.12.2017 г. в гр.С.,
по бул. Г. Данчев, управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ 520И” с рег. № СН
9420НН, след употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред с протокол за химическа
/токсикологична/ експертиза изх. № 2280/09.03.2018 г. на ВМА-София.
Подсъдимият
е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимия Р.Р.В. наказание при
условията на чл.54 ал.1 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства не бяха
установени. Отегчаващи обстоятелства –
предишните му осъждания за подобни
деяния, както и лошите му характеристични данни.
Съдът
прие, че като отговарящо на степента и тежестта на извършеното престъпление от
подс. В. е наказание над минималния и
под средния размер предвиден в нормата на чл.343б ал.3 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца. Съгласно ЗИНЗС определи подс. Р.В.
да търпи наложеното му наказание при първоначален общ режим. Предвид определеното основното наказание съда
прие, че следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание Глоба, което
съразмерно следва да е Глоба в размер на
750 лв.
На
осн. чл. 343 Г
от НК съдът лиши подс. В. от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
Тези
наказания биха изпълнили своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и биха били справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия противоправно
деяние.
Съгласно правилата на процеса подс. Р.Р.В. бе
осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер
на 229,64 лв. по сметка на ОД МВР – С., направени на досъдебното производство.
Относно твърдението в пледоарията на адв. Х., че били налице условията
за прилагане на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК
относно отлагане изтърпяването на определеното по горе наказание съда следва да
посочи, че не споделя това становище. В съдебните прения адв. Х. разви тезата,
че подс. В. следвало да бъде реабилитиран на основание чл.88а от НК по
осъжданията му с присъди по НОХД№№ 973/03г., 1454/03г., 2009/03г., 452/05г. и
по 220/08г. всички на СлРС, като след тази абсолютна реабилитация следвало да
бъде реабилитиран и по право по смисъла на чл.86 ал.1 от НК за осъждането му с
присъда по НОХД 196/12г. на СлРС, т.к. в изпитателния и срок не бил извършил
престъпление и до сега не бил ползвал този вид реабилитация. В много свои
решения различни състави на ВС и ВКС са категорични, че невъзможността
осъденият да бъде реабилитиран по право за първото си осъждане е пречка за
настъпването на последваща реабилитация по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1 НК, когато в изпитателния срок на първата присъда е извършено друго престъпление. Невъзможността
осъденият да е реабилитиран по право за първото си осъждане е пречка за
настъпването на реабилитация по право за последващите му осъждания. Това е
така, защото хипотезите на чл. 86, ал. 1 НК са предвидени за лица,
осъдени за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност и които нямат
трайни престъпни наклонности, какъвто подс. В. не е.
За прецизност съда следва да посочи, че подс. В. е извършил деянието по
НОХД 452/05г. на СлРС в изпитателният срок на присъди постановени по НОХД
973/03, 1454/03 и 2009/03 всички на СлРС. Състав на СлРС, който е разгледал
НОХД 452/05г., след като е определил общо наказание по посочените по горе НОХД
го е привел в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК и е постановил то да се
търпи отделно от присъденото наказание по НОХД 452/05г., като му е определил
първоначален общ режим за изтърпяването му. В случая подс. В. можеше да бъде
реабилитиран на осн. чл.88а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.4 от НК, т. нар. абсолютна или безусловна реабилитация, като условията по нея щяха да настъпят на 15.02.2020г.
ако не бе извършил процесното деяние, това е видно от справката за съдимост-
л.40 и 41 по описа на ДП.
Ръководен от посоченото по-горе съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: