РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500576 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 ГПК
Предмет на подадената от името на „Теленор България“ ЕАД София, чрез
пълномощника му – адвокат В.Г. от САК, въззивна жалба е решение № 709/11.06.2021 г.
по гр.д. № 30412020 г. на ВТРС, с което предявените срещу М. ИВ. С., с ЕГН:
********** по реда на чл.415, ал.1 ГПК, искове за установяване на вземания , както
следва: 1/ в размер на 92,46 лева - представена като дължима поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08..2018 г., равна на трикратния размер
на стандартните месечи абонаментни такси / чл.11, б.“а“/ и 2/ в размер на 266,98 лева –
представляваща част от разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно
устройство“ Самсунг Галакси А8“ без отстъпка , и преференциалната му обща лизингова
цена с отстъпка по договор за лизинг от 18.08.2018 г./ общо 359,44 лева/ са отхвърлени
като неоснователни , с молба за отмяната му и уважаването им , с присъждане на
направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното
решение поради несъответствието му със събраните доказателства и логиката на
обстоятелствата на приетата от съда доказателствена неустановеност на факта на
надлежно едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги от оператора .
Препис от жалбата е връчен на особения представител на ответника ,
който в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор , съдържащ изявление на
оспорването й с доводи за съответствие на решението с доказателствата и материалния
закон.
1
В с.з. пълномощникът на ищеца писмено поддържа жалбата.
Особеният процесуален представител на ответника я оспорва.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК
събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Претенцията за заплащане на сумата 92,46 лева е заявена като неустоечно
вземане в размер на три месечни абонаментни такси, чиято правна уредба е предмет на
клаузата на т.11, б.“а“ от договор за мобилни услуги, сключен на 18.08.2018 г. за
предпочетен номер ********** / поради едностранното му предсрочно прекратяване/.
Претенцията за заплащане на сумата 266,98 лева, е заявена като вземане, явяващо
се разликата / отстъпката/ между цената без абонамент/ стандартната цена/ на
предоставено на потребителя мобилно телефонно устройство „Самсунг Галакси А8“, и
преференциалната обща лизингова цена, чиято правна уредба е предмет на клаузата на
т.11, б.“б“ от договора за мобилни услуги във връзка с договор за лизинг от 18.08.2018 г. .
Основните юридически факти на сключените между страните договор за мобилни
услуги и договор за лизинг , както и получаването на мобилното устройство/ съгласно
наведените в исковата молба твърдения/ са установени с представените писмени
документи с договорно съдържание.
От разпечатките на хартиен носител от електронната счетоводна система на
ищеца – мобилен оператор се извличат сведения да издадени данъчни фактури,
отразяващи цена на услуги във връзка с изпълнителното прилагане на договорите, с
включени в тях/ фактурите/ суми, съответни на претендираните вземания, както и за
потреблението по вид и количествено измерение на услугите .
Разглежданите претенции следва да бъдат отречени като лишени от доказано
покритие между хипотезите на договорните правила , които ги уреждат, и фактите от
действителността , които трябва да настъпят , за да ги осъществят. За да е възникнало в
полза на мобилния оператор претендираното вземане за неустойка е необходимо : 1/
поради виновно неизпълнение на периодично пораждащото се задължение на потребителя
да заплаща цените на предоставените му услуги , мобилният оператор да е изявил воля за
предсрочно прекратяване на договора , равнозначно на развалянето му/ чл.87, ал.1 ЗЗД,
чл.19б, б.“в“ на ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги / или 2. / самият потребител да е изявил воля за
предсрочно / логически очевидно- едностранно/ прекратяване на договора за мобилни
услуги, без прекратяването да е поради неизпълнение на някакво задължение на мобилния
оператор, т.е. без правно основание. Тук веднага следва да се отбележи , че такова
субективно право на произволно прекратяване на индивидуалния договор, потребителят не
притежава нито според същия , нито съгласно Общите условия , поради което въпросната
хипотеза на правото на неустойка на мобилния оператор е „мъртва“, т.е. неприложима.
Смисълът на тази неустойка/ която нито има неравноправен характер по смисъла на
чл.143 ЗПП, нито е нищожна на някое от основанията , предвидени в текстовете на чл.26,
ал.1, ал.2 ЗЗД в първата си хипотеза/ като уговорен вид договорна отговорност/ чл.92, ал.1
ЗЗД/ не може да бъде друг освен да обезщети/ компенсира/ кредитора- ищец за
пропуснатите ползи, състоящи се от сбора на неполучените абонаментни такси, но не
повече от три , които би получил , ако договорът бе изпълняван за същия период от време
от длъжника- ответник. А за да бъде принципно възможно да бъде изпълняван , той трябва
да съществува в правната реалност, а не да бъде прекратен/ развален/.
Този вид неустойка, въпреки не дотам прецизната словоупотреба в текста на клаузата
2
, очевидно няма мораторен, а само компенсаторен характер и достигнатия по
тълкувателен път / при съобразяване на правилото на чл.147, ал.2 ЗЗП/ умозрителен резултат
за логическата й същност, показва, че е замислена като средство за поправяне на вредите,
които ще претърпи кредитора – мобилен оператор от обективния факт на неполучаване на
абонаментните такси занапред , не поради друго , а тъкмо поради прекратяването /
развалянето на договора/ уговорка, която е допустима – аргумент от чл. 88, ал.1, изр.2-ро
ЗЗД/ по причина неизпълнението на задължението на потребителя да ги заплаща , докато
договорът е действал.
Да се мисли по модела на мислене , по който ищецът в жалбата си се опитва да внуши и
наложи на съда , а именно, че достатъчно основание за възникване на неустоечното вземане
би могло да е това , ако към факта на неизпълнение се прибави факта на действия по
ограничаване на ползваните услуги и/или факта на изпращане на напомнителни SMS
съобщения на неплатените задължения и/или факта на изпращане на покана за доброволно
изпълнение в срок, е очевидно погрешно , защото противоречи на правната логика .
А противоречи , тъй-като прекратяването на договора винаги е изрично изявление на
воля / чл.87, ал.1 ЗЗД/ и не може да се приравни на тези факти, защото те го предхождат и
по същността си представляват форми на опит/ средства/ да се подтикне потребителят да
изпълни задълженията си, а щом ги изпълни договорът да се запази , което е в интерес на
самия мобилен оператор .
Иначе ако прекратяването с изрично волеизявление не би била непременно необходима
предпоставка за пораждането на правото на неустойка , би се стигнало дотам , че за едно и
също време, мобилният оператор може да търси два пъти една и съща по размер сума на
две отделни правни основания / иск за изпълнение поради забава -чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД и
компенсаторна неустойка- чл. 92, ал.1 ЗЗД / за едно и също неизпълнение на задължение ,
което не е станало невъзможно /за изпълнение , а само е забавено !?
Доказателство , че е осъществена първата хипотеза / отправено и достигнало до
ответника в писмен или в електронен вид волеизявление за прекратяване на договора за
мобилни услуги преди да изтече срока му / ищецът не е представил по делото.
Неизпълнението на задължението за заплащане цената на потреблението, сам по себе си
не е достатъчен отрицателен юридически факт за възникването на неустоечното вземане.
Ненастъпването / или неустановяването, че е настъпил/ на факта , че ищецът е упражнил
правото си да прекрати / развали/ договора преди да изтече срока му е обстоятелство ,
което възпрепятства възникването му .
Тъй-като при същите предпоставки / неизпълнение и предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги / е уредено да възниква и правото на мобилния оператор да
търси / в случая не е необходимо да се обсъжда правната му същност и цел / за разликата
между цената без абонамент/ стандартна пазарна по ценова листа / на полученото на
лизинг от потребителя мобилно устройство , и преференциалната обща лизингова цена,
предвидена да се заплаща за срока на договора за лизинг за ползването му , то
претендираното на посоченото по-горе договорно основание, вземане в размер на 266,98
лева, следва да бъдат отречено по същата причина.
По изложените съображения правораздавателният резултат на спора е такъв
какъвто е постановен от първоинстанционния съд.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал1 ГПК решение №709 /11.06.2021 г. по гр.д.
№ 3041/2020 г. на ВТРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4