№ 3073
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100108165 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗ и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди
/имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 22.10.2019г.,
причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът М. Б. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата
претенция: настъпило на 22.10.2019 г. в гр. София ПТП по вина на водача на
автомобил Субару Аутбек, който при управление на автомобила по ул. Джеймс
Баучер в посока ул. Св. Наум към бул. Черни връх не пропуснал движещия по
булеварда мотоциклет, управляван от него; причинени му травматични
увреждания, изразяващи се в: полифрагментна фрактура на лява подбедрица,
наложила хирургична интервенция, и хематом на коляно; претърпени от
уврежданията болки и страдания, включително и от невъзможност да се обслужва
сам, и негативно влияние върху начина му на живот и възможността му да бъде
активен; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата
60000 лева; направени и разходи за лечение; наличие задължителна застраховка
ГО при застрахователя, пред който е предявена писмена претенция, по която му е
отказано изплащане на обезщетение. Претендира сумата 60000 лева –
1
неимуществени вреди, сумата 2635 лева - имуществени, заедно със законната
лихва от 03.12.2019 г. и разноските.
Ответникът Д.Б.:Ж.И З. АД е подал отговор на ИМ в законоустановения
срок, с който оспорва исковете, възразявайки че не са налице твърдяните вреди и
причинната връзка с произшествието, налице е завишаване претендирания размер
на обезщетението съобразно чл. 52 от ЗЗД и съпричиняване на резултата поради
шофиране от ищеца с превишена скорост, предприемане на маневра без светлинен
сигнал и неправилна маневра, включително и без необходимото облекло.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.10.2019 год. около 19,40 часа в гр. София, лек автомобил Марка
„Субару Аутбек”, с per. № *******, управляван от С. П. П., движейки се по ул.
„Джеймс Баучер” с посока на движение от ул. „Свети Наум”, към бул. „Черни
връх”, отнема предимството на движещият се по бул. „Черни връх” мотоциклет
марка „Хонда ЦМХ 500А”, с per. № *******, управляван от М. В. Б. и го блъска,
като при удара притиска левия му крак.
Произшествието е посетено от служители при СДВР, издаден е
Констативен протокол за ПТП. По случая е образувано досъдебно производство
№ 11380/2019 год. по описа на СРТП-ОР-СДВР. Наказателното производство е
завършило с решение по ВАНД № 270/2022г. на СГС, с което водачката С. П. П. е
призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б „б”, пр 2 от НК
– за това, че на 22.10.2019г., в гр. София, при управление на моторно превозно
средство нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДВП - чл.50
ал.1 ЗДВП, предприела навлизане на кръстовището и маневра „завИ.е на ляво“,
като не пропуснала движещия се по път с предимство мотоциклет, реализирала
пътно транспортно произшествие с него, в резултат на което по непредпазливост
причинила на водача на този мотоциклет - М. В. Б. с ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в „счупване на голямопищялната кост на лявата
подбедрица“, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от тридесет дни.
След настъпването на произшествието на М. В. Б. е оказана първа помощ
от спрели след инцидента водачи, след което е транспортиран от екип на ЦДМП
със силни болки и деформация на лявата подбедрица във „ВМА” АД, гр. София.
След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии му е поставена
2
диагноза: полифрагментна разместена фрактура в средната трета на лявата
подбедрица с патологична подвижност и костни крепитации, хематом в лявото
коляно. Пострадалият е хоспитализиран в клиниката по ортопедия и
травматология за ендопротезиране и реконструктивна хирургия на болничното
заведение за лечение и наблюдение.
На 23.10.2019 год. е осъществена хирургична интервенция на фрактурата -
под спинална анестезия е осъществена КР и ВФ на фрактурата на тибията с
преконтурирана заключваща плака за проксималната латерална тибия, 13 отвора и
винтове. След проведеното хирургично и медикаментозно лечение , на
31.10.2019г. ищецът е изписан от болничното заведение с назначено активно
наблюдение, хигиенно диетичен режим, рехабилитация към специализирано
заведение и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема. Издадев му е болничен лист удостоверяващ период на
временна неработоспособност за срок от 40 дни. Болничният лист е удължаван
многократно, като той бил в болничен до 19.03.2020г.
За периода на неработспособност на ищеца периодично са извършвани
контролни прегледи при лекар специалист, при които са констатирани слабост при
ходене с помощни средства, болка в травмираната област, мускулна миотония.
Назначена му е физиотерапия, която е изпълнявана до януари -феврури 2020г.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на МПС „Субару Аутбек””, с per. № *******, е
застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, се установява, вида и
характера на травматичните увреждания, причинени на ищеца в резултат от
процесното ПТП. Вещото лице сочи, че счупването на костите на лява
подбедрица, е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на
ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а контузията на ляво коляно с
хематом е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Вещото лице сочи, че след извършената оперативна
интервенция ищецът е изписан с подобрение, вертикализиран, с препорака за
придвижване с 2 пс-патерици, без да стъпва на оперирания крайник за 35 дни,
след което да маркира, сваляне на ортезата след 3 седмици и да проведе курс от
кинезитерапия , като е бил нетрудоспособев за 150 дни. Вещото лице установява
3
наличие на причинно-следствена връзка между нанесените травми и процесното
ПТП, както и че направените разходи за мед. консумативи, контролни
рентгенографии, кинезитерапия, лекарства, потребителска такса са били
необходими за лечението и възстановителния процес от телесните увреждания
причинени от процесното ПТП на М. Б.. Вещото лице сочи, че наличието на
кори/ботуши/протектори може да намали степента на увреждане-в конкретния
случай, счупването на костите на лява подбедрица.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. От
техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, е в субективните
действия на водача на лекия автомобил Субару със системите за управление на
автомобила, който е предприел изпълнение на маневра ляв завой от път без
предимство, навлизайки в кръстовището с път с предимство в момент , в който от
дясната му страна го е приближавал мотоциклет Хонда и навлизайки в опасната
му зона за спиране. За водача на л.а. Субару, пред кръстовището е бил поставен
пътен знак . Пропусни движещите се по пътя с предимство. Водачът на л.а.
Субару е имал техническа възможност д а пред от врати настъпването на
процесното ПТП, като не навлиза в кръстовището преди да е преминал
мотоциклет Хонда пред него. Вещото лице сочи, че водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да задейства спирачната система на мотоциклета,
при което ударът с автомобила за водача на мотоциклет Хонда, е бил
непредотвратим. Вещото лице установява, че според харектеристиките на пътя,
атмосферните условия и видимостта, мотоциклет Хонда е бил забележим в
досътъчна стемет за участвиците в движението, в т. ч. и за водача на автомобила.
От показанията на свидетеля С. П.– водач на автомобила, участвал в
процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на
настъпване на инцидента.
От показанията на свидетеля С.Й., които съдът не намира основание да не
цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и
страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто
физическата болка, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имал
нужда от непрекъсната помощ. Това наложило както свидетелката, така и
родителите на пострадалия да полагат грижи за него. Установява освен това, че и
по настоящем ищецът продължава да изпитва болки при промяна на времето.
4
Показанията на свидетелите са последователни, логични, неопровергани от
останалите доказателства по делото, в т.ч. допуснатите експертизи, поради което
съдът ги възприема изцяло.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната
отговорност. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обвързващото действие
на влязлото в сила решение по ВАНД № 270/2022г. на СГС, се проявява по
отношение на причинените на пострадалия в процесното ПТП травматични
увреждания, противоправността на деянието и виновността на делинквента..
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/задължителната за съда сила на влязлото в сила решение/ – причинено от водача
на застрахованото МПС - лек автомобил Субару, който, нарушавайки правилата за
движение по пътищата - чл.50 ал.1 ЗДВП „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
5
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство“ като при поставен за посоката й на
движение пътен знак Б1 от ППЗДВП /Пропусни движещите се по пътя с
предимство/, не пропуснала движещия се по път с предимство по бул. „Черни
връх“ с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към ул. „Околовръстен път“
мотоциклет марка „Хонда“, виновно причинил травматични увреждания на М. В.
Б..
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
лек автомобил лекия автомобил, с който виновно е реализирано пътно
транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходооправдателни документи, от които се установява, че във връзка с
процесното ПТП ищецът е извършил разходи в размер на 2635,63 лева за плащане
на медицински консумативи, медикаменти, физиотерапия и рентгенови
изследвани. Тези разходи са извършени в пряко връзка с процесното ПТП /така
заключението на СМЕ/, поради което подлежат на обезщетяване изцяло.
Претенцията за обезвреда на имуществените вреди е основателна в пълен размер,
в който следва да бъде уважена.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
6
г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение
240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в
посочената практика на ВС и тР.та практика на ВКС, на обезщетяване на
посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица,
съставляваща средна телесна повреда, наложило оперативна интервенция,
възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 33
години, срокът за възстановяване – около пет месеца, неприключил и
понастоящем, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер /в
т.вр. показанията на св. Йорданова/, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към
2019г./ МРЗ от 560 лева/ съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял негагивни емощии – болки и страдания в периода непосредствено след
инцидента, така и във връзка с проведената оперативна интервенция. Предвид
това, съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми,
които включват и болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни
доказателства същите да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, при липсата на данни за настъпили
усложнения в здравословното състояние на пострадалият, съдът намира че
справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на 50 000 лв. До този размер претенцията за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е основателно и в този размер следва да бъде уважена. За
разликата до пълния предявен размер е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
7
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед твърдението за пътуване без необходимата екипировка, което съдът приема
за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
От заключението на приетите по делото СТАЕ и приложените писмени
доказателства, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на автомобила, който е отнел предимството на мотоциклетиста,
предизвикал е ПТП, с което на ищеца са причинени установените травматични
увреждания. От кредитираните свидетелски показания се установява, че ищецът е
бил с мотоциклетна екипировка, а обстоятелството, че не е бил с предпазни кори
не е основани е да се приеме, че ищецът е допринесъл за вероносния резулт.
Напротив – от заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установявя, че
дори и с такива предпазни средства, би се достигнали при този механизъм на
настъпване на ПТП, до такъв резултат – счупване на крайник. Доводите в
противната насока, поддържани от ответника се явяват неоснователни.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от
ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 52 635.63 лева, от които 2 635.63 лева –
обезщетение за имуществени и 50 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъдените обезщетения от
04.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ
застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от момента на окончателното произнасяне по
претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по претенцията, заведена
при ответника. Отказът за плащане от страна на застрахователя е постановен на
8
04.03.2020г., поради което от тази дата е дължима и законната лихва за забава.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на притенцията пред
застрахователя.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 905.00 лева – заплатени депозити
за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение /депозитът за призоваване на свидетеля
не е използван/, от които следва да се присъдят 144.49 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 2 105.43 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 336.14 лева –
изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 4 756.36 лева – част от
адвокатско възнаграждение от 5 660 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
на уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.:Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. *******, да заплати на М. В.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.„*******, на основание чл. 432, ал.1 от
КЗ, сумата 52 635 лева, от които 50 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, и 2 635.63 лева – имуществени вреди, в резултат на
увреди, получени при ПТП, станало на 22.10.2019 г. в гр. София, причинени
виновно от С. П. П., за управляваното от която МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от
04.03.2020г. до окончателното плащане, като разликата до пълния му предявен
9
размер от 60 000 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезвреда на неимуществените
вреди като неоснователна.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, с адрс: гр. София, ул.„*******, да
заплати на „З.А.Д. Д.Б.:Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М. *******, сумата от 144.49 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „З.А.Д. Д.Б.:Ж.И З.” АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул.
„Г.М. *******, да заплати на адв. Ч. А. Н., гр.София, ул*******, сумата от 4
756.36 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.:Ж.И З.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г.М.. *******, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, сумата от 2 441.57 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10