№ 240
гр. Враца, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20251400500224 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба
вх. № 6344/ 29.04.2025 г., подадена от Община Враца, представлявана от К. А.
К.- кмет на Община Враца, чрез пълномощника си М. С. С., против решение
№ 236/14.04.2025 г. на Районен съд- Враца, постановено по гр. дело №
3171/2024 г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
по отношение на Община Враца, че С. Ц. Б. е собственик по наследство и
давностно владение на недвижим имот с идентификатор 12259.1142.334,
находящ се в ***, с площ 2000 кв. м.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че са кредитирани
единствено доказателствата в полза на ищеца и че съдът не се е произнесъл по
направените от жалбоподателя възражения.
Въззивникът излага твърдения, че процесният имот е нямало как да
бъде придобит по давност, тъй като разпоредбите на Закона за собствеността /
действал до 1996г./ забраняват придобиване по давност на държавна
1
собственост, респ. общинска собственост. Във връзка с изложеното е
цитирано и ТР № 3/ 14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/ 2017 г. на ОСГК на ВКС.
На следващо място в жалбата се посочва, че в съдебния акт са обсъдени
обстоятелства, които са неотносими към спора, цитирани са лица, които не са
страни по делото и не са заинтересовани от неговия изход. Твърди се, че в
решението не е посочено точно каква фактическа обстановка съдът е приел за
установена, кредитирал е показания на свидетели, от които не може да се
направи законосъобразен извод. На база на посоченото, жалбоподателят е
категоричен, че неправилно са приложени разпоредбите на ЗС.
На последно място в жалбата е изложено становище относно
множество противоречия, които не са обсъдени в съдебния акт, а именно в
исковата молба С. Б. твърди, че упражнява фактическа власт върху имота, но
от приложения снимков материал се прави обратното заключение, тъй като
имотът е запустен и неподдържан. На база на това въззивникът поставя под
съмнение владението на ищеца.
Въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлен предявения от С. Б. положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. №
7383/ 21.05.2025 г. от С. Ц. Б., чрез пълномощник адв. М. М.. Изразено е
становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционният съд е направил пълен и всестранен анализ на
доказателствата и че делото е напълно изяснено. Изложени са доводи, че
процесният имот не е общинска собственост и за него няма как да бъдат
приложени забраните по Закона за собствеността. Твърди се, че не е
основателно оплакването, че процесният имот е неподдържан, тъй като
полаганите грижи са установени по делото, като установено е и владението.
Въззиваемият настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да
бъде потвърдено първоинстанционното решение, както му се присъдят
направените деловодни разноски.
При извършена проверка за редовност на постъпилите жалби съдът
констатира, че същите са подадени в съответните процесуални срокове и
отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което следва да
бъдат приети за разглеждане.
Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани.
2
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от С. Ц. Б. от
гр.Плевен против Община Враца, за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът е придобил въз основа на давностно владение
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 12259.1142.334
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със
заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 29.10.2018 г., находящ се в ***, с площ 2000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), осма категория земя,
номер по предходен план: 969334, при съседи: 12259.1142.335, 12259.1142.621,
12259.1042.614, 12259.1042.613, 12259.1142.289, 12259.1142.290,
12259.1142.333.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.1984г. родителите на ищеца Ц.
С. Б. и Л. М. Б. закупили чрез предварителен договор за покупко-продажба от
Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я., лозе от 2500 кв.м. и овощни дървета, намиращо се
в м.“***“ в землището на гр.Враца, при съседи на имота:Х. Ф., път и гора от
другата страна. Посочва се, че сделката не била оформена нотариално, но след
подписването на договора бащата на ищеца установил владение върху имота,
като засадил дръвчета и зеленчукова градина. Поддържа се, че след смъртта на
баща си през 2012г. ищецът упражнява фактическата власт върху имота, като
владението му, както и това на родителите му, е непрекъснато, спокойно и
явно и без противопоставяне от когото и да било.
Ищецът твърди също така, че във връзка с намерението си да застрои
имота, той предприел действия по снабдяването си с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, при което установил, че имотът е актуван като
общинска собственост и в момента съставлява поземлен имот с
идентификатор 12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Враца е подала отговор, с
който оспорва предявеният иск. Излага доводи, че сключения от родителите на
3
ищеца договор за покупко-продажба е нищожен и не произвежда вещно-
прехвърлителен ефект, той като не е в предвидената от закона нотариална
форма. Поддържа се, че дори договорът да се приеме за предварителен, той
няма достоверна дата, не удостоверява предаване на владението върху имота и
не индивидуализира имота по вид-лозе или парез.
Ответникът посочва, че липсва идентичност между лозе (парез) от 2
декара и 500 ара в местността „***“, от една страна, и поземлен имот с
идентификатор 12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца с площ 2000 кв.м. в местността „***“, от друга страна.
Навеждат се твърдения, че за поземлен имот с идентификатор 12259.1142.334
няма данни за извършено отчуждаване и възстановяване по реда на Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти
(ЗВСОНИ), Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ),
Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и други закони.
Поддържа се, че с влизането в сила на Закона за собственосттта и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ) през 1991 г. имотът е следвало да бъде
стопанисван от общината, а съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от същия закон
след влизането в сила на плана за възстановяване имотът е станал общинска
собственост, доколкото по отношение на него не е нанесен никакъв
собственик, нито ползвател на земеделската земя и не са заявявани претенции
за реституция по ЗСПЗЗ, респективно не е извършено изкупване от
ползватели по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ. Излага се също, че по отношение
на процесния имот е действал мораториумът по § 1 от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за допълване на Закона за
собствеността (ПЗРЗДЗС) за периода от 01.06.2006 г. до решение № 3 от
24.02.2022 г. на Конституционния съд, поради което не е изтекъл изискуемия
по закон 10- годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. На
самостоятелно основание се оспорва владението на ищеца от 2012 г. до датата
на предявяване на исковата молба да е съществувало, както и да е било
необезпокоявано, трайно и явно. Ответникът иска отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
В подкрепа на фактическите си твърдения ищецът е представил
удостоверение за наследници №12784/26.09.2024г., изд.от Община Враца,
както и заверено копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.09.1984г., от които се установява, че родителите на ищеца, в качеството им
4
на купувачи, и Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я., като продавачи, сключили договор
за покупко-продажба на парез от 2,500 дка, находящ се във Врачанските лозя,
м.“***“-гр.Враца, заедно с намиращите се в имота 1 бр.орех, 5 броя сливи и 1
ябълка, при съседи на имота:Х. Ф., път и от другата страна гора, за сумата от
900 лв., която е получена от продавачите напълно и в брой.
Така представеният договор е сключен в обикновена писмена форма, а
не в нотариална и носи подписите на упоменатите в него страни, както и на
двама свидетели.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 2620/04.03.2025 г. на
Община Враца, Ц. К. П., А. К. Ф. и М. К. Я. са наследници по закон (деца) на
К. Ф. П. с ЕГН **********, починал на *** и П. К. П. с ЕГН **********,
починала на ***
Във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения,
ответникът е представил скица №15-781195/01.08.2024г. на поземлен имот с
идентификатор 12259.1142.334, удостоверение за характеристики на
поземления имот и акт за частна общинска собственост №4035/01.08.2024г., от
които се установява, че имот с идентификатор 12259.1142.334 по КККР на
гр.Враца е земеделски имот с площ от 2000 кв.м., находящ се в гр.Враца,
Врачански лозя, м.“***“, с начин на трайно ползване за земеделски труд и
отдих, съгл.§4 от ЗСПЗЗ и за него е издаден акт за частна общинска
собственост. Представени са също извлечения от регистъра на
новообразуваните имоти, и от регистъра на ползвателите, от които се
установява, че за въпросния имот не са вписвани собственици (с възстановена
собственост) или ползватели.
За установяване на спорните между страните факти районният съд е
назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че имот с кадастрален номер 12259.1142.334, номер на имота по
предходен план 969.334, в местността „***“, не е регистриран като ничия
собственост в Плана за новообразуваните имоти на землището на гр. Враца,
Регистър на новообразуваните имоти за местността „***“ и Регистъра на
ползвателите на имоти в местността „***“. В картата на Врачанските лозя,
разписната книга и регистрите към него, обаче, имотът фигурира под №5292
като собственост на К. Ф. П., с площ 2,329 декара. В последващия план Вилна
зона „Врачански лозя“ имотът е записан под № 1802, без данни за собственост.
В Поименен стопански справочен регистър на имоти към регулационния план
5
на гр. Враца - Вилна зона „Север“ под пореден номер 2542 в регистъра
фигурира името на К. Ф., като е посочен нотариален акт № 121, без дата на
акта и без площ на имота. В Плана за новообразуваните имоти имот с
кадастрален номер 12259.1142.334, който е предаден на Община Враца за
стопанисване и съхранение, не е посочен собственик на имота.
В заключението си вещото лице посочва също, че при посещение на
място е констатирало, че имот с кадастрален номер 12259.1142.334 не се
обработва, не е поддържан и е покрит със замозалесили се издънкови и друг
вид дървесни видове, като в него са открити и 2 бр.орехови насаждения на
възраст около и над 45 години, както и дънери от други насаждения, които не
могат да бъдат идентифицирани. Вещото лице установява също, че имот с
кадастрален номер 12259.1142.334 граничи с път и с гористи насаждения, но
тъй като в договора за покупко-продажба не е посочен номер на имота или
друга идентификация, то точно съпоставяне за идентичност между описания в
договор имот и имот с кадастрален номер 12259.1142.334, не може да се
направи.
Допълнително, при разпита си в с.з.на 13.03.2025г. вещото лице
пояснява, че макар и съседни, местностите „***“ и „***“ са различни
местности. Пояснява също така, че при районирането в миналото се е
случвало да възникне презастъпване, при което имоти на границата между
двете местности да са записвани в едната местност, а в кадастралната карта и
в плана на новообразуваните имоти в друга. За процесния имот обаче вещото
лице не е изследвало дали попада на границата между двете местности и не е
проследило отразяването му назад във времето по съответните регистри,
планове и пр.
При разпита му в с.з.на 13.03.2025г. вещото лице А. установява също
така, че по информация от Поземлена комисия в района на процесния имот
има и друг сходен имот, който е бил на друг наследодател и собствеността
върху него е възстановена на наследници на М. М.. Вещото лице не е
изследвало този имот, тъй като е приело за по-точна история на имота тази,
описана в заключението.
Във връзка с тези констатации на вещото лице по делото е представено
заверено копие от решение № 281-В от 11.10.1995 г.на Поземлена комисия
Враца, изд. по преписка № 06655/18.02.1992 г., от което се установява, че на
наследниците на Маруца Костова Митова е било признато правото на
6
собственост върху 2,400 дка ливада в м.“***“, но е отказано възстановяване на
имота в стари реални граници, поради попадането му в зоната на параграф 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В подкрепа на твърденията си за установено давностно владение върху
имот с настоящ кадастрален номер 12259.1142.334, ищецът е ангажирал и
гласни доказателства.
Разпитания по делото свидетел М. И. твърди, че е собственик на
съседния имот кадастрален номер 12259.1142.333, който закупил през 1995г.,
след като родителите на ищеца вече били закупили процесния имот. Според
св.И. всички тези имоти били на Ф., които са петима братя и две сестри, като
на всеки брат били дадени по 2 дка лозе, а на сестрите по 1 дка. Свидетелят
установява също така, че родителите на ищеца идвали в имота, но рядко, само
да го наглеждат, но не и да го обработват, като понякога с баща си идвал и
ищеца. Св.М. И. твърди, че още преди той да закупи своя имот, процесният
имот вече не бил обработван и постепенно станал гора.
По делото е представен нотариалният акт, по силата на който св.М. И. е
придобил собствения си имот –нот.акт за покупко-продажба №37, том V, рег.
№3713, дело №235/2000г. От същия акт се установява, че свидетелят е
придобил собствеността върху недвижим имот №5293 в м.“***-***“ по плана
на гр.Враца-Врачански лозя, при съседи на имота: Д. П. И., имот №5471, имот
на наследници на К. П. и път. Видно от приложеното към експертното
заключение копие от кадастралния и регулационен план на вилна зона
„Врачански лозя“, закупения от св.И. имот №5293 е съседен на имот №5292,
за който вещото лице установява, че е записан като собственост на К. Ф. П. и
който по плана на новообразуваните имоти съставлява имот с идентификатор
12259.1142.334.
Разпитаната по делото свидетелка М. И. твърди, че с ищеца и неговите
родители били в приятелски отношения, като в тази връзка тя знае за
процесния имот. Свидетелката установява, че когато били деца ищецът С. Б. и
неговата сестра посещавали имота заедно с родителите си, които косяли
тревата, подрязвали дръвчетата и беряли плодовете им, а имало и лози,
останали от преди.
Подобни показания дава и св.Б. Б., който е съученик и приятел на
ищеца. Св.Б. твърди, че като деца с ищеца ходели да берат плодове в имота.
Плановете на семейството били да се грижат за имота, но бащата на ищеца се
7
разболял, а майка му заминала да работи в чужбина, поради което свидетелят
поел ангажимент да наглежда имота и да го почиства доколкото му е
възможно. Последният път, през който свидетелят е посещавал имота бил през
лятото на 2024г.
При така установеното от фактическа страна и съобразно
наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗС, по който ищецът твърди, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 12259.1142.334 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, въз основа на
присъединено и на лично владение на имота, което владение се осъществява
първоначално от бащата на ищеца, считано от 18.09.1984г., а след неговата
смърт през 2012г. и лично от самия ищец.
Когато е предявен иск за установяване на собственост, въз основа на
давностно владение, ищецът следва да се докаже следните факти –
основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е
владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на владението. В
случаите, когато владението на имота е предадено въз основа на
предварителен договор, законодателят е приравнил последиците като при
добросъвестно владение, но е приел, че владението следва да се упражнява в
десет годишен срок.
В разглеждания случай се твърди, че владението върху процесния имот
е предадено на бащата на ищеца по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 18.09.1984г., като между страните е безспорно, че този
договор не е сключен в предвидената от закона нотариална форма, поради
което не се ползва с вещнопрехвърлителен ефект и има правните
характеристики на предварителен договор.
Всеобщо известен и ненуждаещ се от нарочно доказване факт е, че в
периода 1946-1990г., включително и по силата на приетата през 1947г.
Конституция на Народна република България, е извършено одържавяване на
голямата част от частната собственост, в т.ч. и на притежаваните от
гражданите земеделски земи.
Съгласно чл.2 от действащия към 1984г. Закон за собствеността,
собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите
8
обществени организации (социалистическа собственост), както и на частните
лица (лична и частна собственост). Придобиване по давност на вещ, която е
социалистическа собственост, е било изрично забранено, посредством
разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакцията й към 1984г. и действала до
изменението с ДВ бр.31/1990г. Съответно вещите, правото на собственост
върху които е принадлежало в пълен обем на физически лица, са могли да
бъдат обект на придобивна давност, тъй като цялостно ликвидиране на
частната собственост не е било извършено.
Действащите към 18.09.1984г. и до 1990г. разпоредби на Раздел ІІ от
Закона за собствеността изрично са регламентирали коя собственост е лична и
частна, като са предвиждали /чл.28, ал.1/, че в лична и частна собственост
могат да се намират всякакви вещи, притежаването на които не е забранено на
частни лица. Конкретно за недвижимите имоти, разпоредбата на чл.29, ал.2 е
предвиждала, че въпросите относно размерите на недвижимите имоти и
вещните права върху тях, които гражданите могат да притежават, и редът за
тяхното прехвърляне и придобиване се уреждат с отделни закони.
Основните закони, уреждащи собствеността върху земеделските земи и
върху имоти, извън границите на населените места в периода 1946-1990г., са
Законът за трудовата поземлена собственост /ЗТПС/(Обн., ДВ, бр. 81 от
9.04.1946 г., попр., бр. 93 от 25.04.1946 г., изм., бр. 291 от 15.12.1947 г., бр. 131
от 7.06.1948 г., в сила от 11.06.1948 г., бр. 42 от 20.02.1950 г., бр. 176 от
27.07.1950 г., в сила от 27.07.1950 г., попр., бр. 191 от 14.08.1950 г., изм., бр. 29
от 8.04.1952 г., бр. 90 от 10.11.1953 г., бр. 20 от 9.03.1954 г., бр. 26 от
30.03.1973 г., отм., бр. 98 от 28.10.1997 г.) и Законът за собствеността на
гражданите /ЗСГ/(Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., попр., бр. 32 от 20.04.1973
г., изм., бр. 43 от 1.06.1973 г., бр. 78 от 2.10.1973 г., изм. и доп., бр. 21 от
14.03.1975 г., изм., бр. 102 от 30.12.1977 г., в сила от 1.01.1978 г., изм. и доп.,
бр. 3 от 11.01.1980 г., бр. 52 от 4.07.1980 г., изм., бр. 45 от 8.06.1984 г., изм. и
доп., бр. 88 от 14.11.1986 г., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 31 от 21.04.1989 г., бр. 21
от 13.03.1990 г., изм. и доп., бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., отм.,
бр. 19 от 1.03.2005 г.)
Според ЗСГ всеки гражданин може да притежава в пределите на
страната един жилищен и един вилен имот (чл.2, ал.1), както и
селскостопански имоти в размери, определени от Министерския съвет
съобразно характера на района, ако лицето се занимава със селскостопанска
9
дейност (чл.12, ал.1). Що се отнася до притежаваните селскостопански имоти
над законодопустимите размери, по силата на чл.12, ал.2 те са станали
държавна собственост.
Съответно, по силата на ЗТПС частните стопани са имали право да
запазят собствеността си върху обработваема земя до определен размер, като
на отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд са подлежали
притежаваните в повече от този размер земи - чл. 14 ЗТПС.
Съвкупната оценка на така изложената законова регламентация,
приложима и към 1984г., показва, че макар и за земеделски имоти с малка
площ, правото на собственост не е отнемано и те са останали частна
собственост, която е могла да бъде обект на придобиване по давност.
Предмет на спора в разглеждания случай е новообразуван земеделски
имот, за който е безспорно, че попада в зоната на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
земеделски земи, предоставяни на граждани за ползване по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет.
Административната процедура по възстановяване на собствеността
върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена
индивидуализация на имота, тъй като до този момент липсва конкретно
обособена вещ. Спрямо имоти в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ най-ранният
момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът на влизане в
сила на плана за новообразуваните имоти /ПНИ/, тъй като с него се определят
границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на
възстановяване на бившите собственици, така и тези, придобивани от
ползватели на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Окончателното
придобиване на правото на собственост върху такива имоти приключва с
издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
която се описват местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността. В границите на територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е възможно, освен имотите на ползватели или лица, претендиращи
реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно
придобивно основание на трети лица. В последната хипотеза е налице вече
обособен обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в неговите
граници, следващи от придобивното основание.
Доколкото в случая не се спори, че нито ищецът, нито неговите
10
родители са заявявали реституционни претенции или права на ползватели
спрямо процесния имот, а такива претенции не са заявявани и от трети лица,
то единствената възможност за уважаване на предявения иск е да се установи,
че на заявеното от ищеца основание-придобивна давност, той е придобил
правото на собственост върху обособен обект на вещни права, който в
границите си съвпада с новообразувания имот с идентификатор
12259.1142.334 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца.
За установяването на тези обстоятелства в тежест на ищеца е както да докаже
идентичност между описания в договора от 18.09.1984г. земеделски имот и
имотът с настоящ идентификатор 12259.1142.334, така и да докаже, че
имотът не е бил отнеман /одържавяван/, поради което е бил годен обект на
придобиване по давност и давностното владение е продължило повече от 10
години, непрекъснато и несмущавано от никого.
Въззивният съд намира, че в случая посочените обстоятелства са
установени по делото. На първо място, по делото бе установено, че
продавачите по представения от ищеца договор от 18.09.1984г. са законни
наследници на К. Ф. П., починал на 16.02.1978г., който съгласно разписната
книга и регистри към кадастралния план на Врачанските лозя от 1973г.
фигурира като собственик на земеделски имот №5292 с площ от 2,329 дка.
Установено от вещото лице по назначената техническа експертиза бе също, че
имот №5292 съвпада с новообразуван имот с идентификатор 12259.1142.334,
като това съвпадане може и нагледно да се проследи при съпоставката на
представените по делото копие от кадастралния и регулационен план на вилна
зона „Врачански лозя“ от 1973г. и скици на имот с идентификатор
12259.1142.334. Като собственик на земеделски имот във Врачанските лозя К.
Ф. П. фигурира и в Поименния стопански справочен регистър на Вилна зона-
север от 1973г. Извод са собствеността върху имота може да се направи и от
представения по делото нот.акт за покупко-продажба №37, том V, рег.№3713,
дело №235/2000г., отнасящ се за съседния имот №5293, собственост на св.М.
И..
Съвкупната преценка на така посочените доказателства налага извода,
че правото на собственост на К. Ф. П. върху предишен имот №5292 с настоящ
идентификатор 12259.1142.334, не е отнемано и този имот е бил годен обект
на придобиване по давност, тъй като не попада в ограничението на
действащия към 18.09.1984г. чл.86 от Закона за собствеността. По делото не е
11
установено нито отчуждаване на имота и причисляването му към ДПФ по
реда на ЗТПС от 1946 г., отм., ДВ, бр. 98/28.10.1997 г., нито внасяне в ТКЗС,
нито одържавяване по реда на ЗСГ, като предпоставки за прилагането на чл.86
от ЗС в редакцията му преди 1990г.
На следващо място, както това установява и вещото лице Т. А., от
съпоставката на описаните в договора от 18.09.1984г. граници на продавания
имот с границите на имот №5292 и на настоящ имот 12259.1142.334, може да
се направи извод, че се касае до един и същи имот. На този извод навеждат и
показанията на разпитаните по делото свидетели и най-вече на св.М. И., който
установява, че процесният имот е бивша собственост на „възрастния Ф.“, от
един от синовете на който свидетелят закупил и своя имот-съседен на
процесния.
Въззивният съдебен състав отчита разликата в местността, в която е
отразено, че се намира имота по договора от 1984г. и по плана на
новообразуваните имоти, но въз основа на експертното заключение,
установяващо съседство на двете местности /“***“ и „***“/ и на установеното,
че съгл.нот.акт №37/2000г. съседният имот №5293 също е записан в м.“***“
приема, че се касае до неточност на записванията на местността, която обаче
не може да промени извода за идентичност на имотите. На същия извод
навежда е съпоставката между представената по делото скица на процесния
имот /л.5/ с копието от кадастралния план от 1973г. при която съпоставка ясно
се вижда, че имоти №5292 и №5293 по плана от 1973г., записвани в м.“***“ са
с настоящи номера 12259.1142.333 и 12259.1142.334, но са записани в м.“***“.
Посредством показанията на разпитаните по делото свидетели ищецът
установява непрекъснато, необезпокоявано и продължило повече от 10 години
владение върху имота, първоначално от родителите му, а след 1990г. и от
самия ищец, като въз основа на така установеното владение правото на
собственост е придобито от него още в края на 1994г.
Предвид направените изводи, че правото на собственост върху имота
не е било отнемано от предишния собственик на имота, то неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, свързани с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на
ЗС, доколкото същите касаят имоти частна общинска собственост, какъвто
процесния имот не е и не е бил в периода на действие на мораториума.
Така изложените съображения дават основание на въззивния съд да
12
приеме, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан.
Достигайки до същия краен извод, районния съд е постановил правилно
решение, което ще следва да се потвърди, но при съобразяване на мотивите за
това, изложени от въззивната инстанция.
При този изход на въззивното дело, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемият разполага с право на присъждане на направените от него
разноски. Такива разноски се претендират в размер на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1500 лв. по отношение на така
претендираните разноски процесуалният представител на жалбоподателя е
направил възражение за прекомерност, което въззивният съд счита за
основателно.
Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/ и
формираната от ВКС трайна съдебна практика, националният съд не е
обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да
определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на
правната и фактическа сложност на делото, в случая иск за собственост на
недвижим имот, който представлява фактическа и правна сложност, обема на
извършените действия, в случая процесуално представителство, включващо
подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание без да са събирани
доказателства, и не последно място размера на данъчната оценка на имота
(126,00 лева). С оглед на тези критерии и като съобрази минималния размер на
възнаграждението, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1, вр.с ал.5 от
Наредба № 1/2004 г., въззивният съд намира, че с оглед посочените критерии
претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 750 лв., като с оглед
изхода на вззивното производство жалбоподателят Община Враца ще следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия посочената сума на осн.чл.78, ал.3
от ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/14.04.2025 г. на Районен съд- Враца,
13
постановено по гр. дело № 3171/2024г.
ОСЪЖДА Община Враца с БУЛСТАТ ***, *** да заплати на С. Ц. Б. с
ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 750 лв. деловодни разноски за
адвокатска защита в производството пред въззивната инстанция.
Решението подрежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14