№ 247
гр. Варна, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20253100201221 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от компетентните власти на
ФР Германия за признаване и изпълнение на Решение на несъдебен орган в
издаващата държава въз основа на действия, които по националното й
законодателство се преследват като нарушения с налагане на финансова
санкция, издадено от Главна митническа служба Итцехое, постановено на
20.03.2025 г. и влязло в сила на 23.04.2025 г. срещу българския гражданин Х.
Я. Ч., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.*****, с адрес
гр.************
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице, редовно призован, не се явява.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с решение от 20.03.2025 г., влязло в
сила на 23.04.2025 г. българският гражданин Х. Я. Ч. е осъден да заплати
сумата от 656,25 евро, представляваща глоба от 625 евро за извършено през
периода януари-февруари 2022 г. административно нарушение – неводене
изобщо/коректно записки за началото и края на ежедневното работно време на
работниците, наети в рамките на командировка във ФР Германия, и разноски
по административното производство в размер на 31,25 евро.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, гр.***** заявен от него като постоянен и настоящ, видно от
справката НБД. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС
е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция,
тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка
на Европейския съюз за налагане на парична санкция /глоба/ по влязло в сила
решение за извършено нарушение на правилата, регламентирани в чл.5 вр.
чл.3 от Директива 96/71/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.12.1996 г. относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
В графа вид и правна квалификация на нарушенията и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението са
отразени правните норми на немското законодателство, изискващи воденето
на записи относно продължителността на работното време на
командированите работници, които са били нарушени.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е видно, че
става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае
за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. В случая не се изисква
двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.7 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като представлява поведение, нарушаващо
разпоредбите на законодателството на издаващата държава във връзка с
прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата
на Договора за функционирането на Европейския съюз.
2
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към ЗПИИАКОРНФС и съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Наложената глоба представлява финансова санкция по смисъла на чл.3
ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
посочени в чл. 35, т. 1-11 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като: представеното
удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е
издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция;
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е не по
– малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл.35, т.1 – 10
включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично, или
чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Равностойността на 656,25 евро е 1283,51 лв.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което
и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС
3
следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът
да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, постановено на 20.03.2025 г., влязло в сила на
23.04.2025 г. от несъдебен орган – Главна митническа служба Итцехое във ФР
Германия за налагане на финансова санкция на българския гражданин Х.
Я. Ч., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр.Варна, с адрес
гр.************в размер на 656,25 евро, която сума се равнява на е 1283,51 лв
/хиляда двеста осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/.
Копие от решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО може да бъде атакувано с въззивна жалба в 7 дневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4