Определение по дело №1633/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2568
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20213100501633
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2568
гр. Варна , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16196/24.06.2021 г. на „Банка ДСК" АД, гр.
София, против Разпореждане № 6737/09.06.2021 г. по ч. гр. д. № 6936/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора срещу
длъжника АНК. АС. АНГ., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата
44,97 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода
07.02.2019 г. - 22.04.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно в обжалваната част поради
противоречие със закона. Поддържа, че клаузата на чл.19.1 от общите условия към договора
за кредит не противоречи на нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК и не цели нейното
заобикаляне. Счита, че предвиденото по време на забавата начисляване на договорна лихва
и отделно от това наказателна лихва върху забавените части от главницата е обосновано
доколкото възнаградителната лихва се дължи от кредитополучателя за ползване на заетите
от кредитора средства. При забавено плащане в чл.19.1 от ОУ е предвидено начисляване на
договорна лихва върху забавените части от главницата и мораторна неустойка т.к в
кредиторът понася вреди от неизпълнението на длъжника. На второ място, сочи, че тази
неустойка, наименована „надбавка за забава", е ясно посочена – 10 процентни пункта, а
думата „увеличен", отнесена към договорния лихвен процент, има за цел само да обозначи,
че дори и да не се приложи санкцията от 10 %, олихвяването на невърнат кредит
продължава. Видно и от приложеното към заявлението извлечение от сметка кредиторът
третирал обезщетението за забава именно и само като надбавка, а не като сбор от лихва и
надбавка. Излага подробна аргументация. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
1
Видно от заявлението на „Банка ДСК" АД за издаване в негова полза на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника АНК. АС. АНГ.,
изрично е посочено, че вземането за сумата 44,97 лв., представлява лихвена надбавка за
забава върху главницата за периода 07.02.2019 г. - 22.04.2021 г., като с уточняваща молба от
08.06.2021 г. е пояснил, че същата се дължи на основание чл.19.1 от общите условия към
договора за кредит. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги
съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени процесните вземания с основание и размер.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, районният съд е приел, че съгласно
т. 19.1 от приложените ОУ при забава на плащането на месечната вноска, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, в случая 13,95 % и с
надбавка за забава в размер на 10 % пункт или с лихвен процент от общо 23,95 %.
Посоченото вземане е с мораторен характер, доколкото възниква под условие за настъпил
падеж на главните задължения, едновременно с което надхвърля този на законната лихва, за
периода в който е начислено, възлизаща на 10,00 % върху падежиралите погасителни вноски
за главница като по този начин се заобикаля императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
Наред с това заповедният съд следва да извърши служебна проверка за съответствие
на искането със закона и с добрите нрави и, че същото не се основава на неравноправна
клауза когато са налице основания да се приложи потребителска защита – чл. 411, ал. 2, т. 2
и 3 от ГПК.
От страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги,
носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание и задължителните реквизити по чл.60, ал. 2 от ЗКИ – броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата
сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания.
Следователно, налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник за
падежиралите вноски от главницата и начислената върху тях договорна лихва.
Кредитополучателят – длъжник е физическо лице, на което е предоставен
потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което същият има качеството "потребител" по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В процесния случай, спорната клауза от сключения от длъжника договор е на чл. 19
от ОУ, според която при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж (чл. 19.
1.) дължимата главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.
Съдът намира, че същата не е нищожна, в т.ч. поради неравноправност, тъй като
надбавката по естеството си представлява неустойка за забавено плащане, чийто размер –
2
10% към договорения годишен лихвен процент – не е прекомерен, доколкото има
обезщетителен и санкционен характер и не надвишава законната лихва за забава.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК урежда ограничение в размера на обезщетението
за забава което кредиторът има право да претендира когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, като същото не може да надвишава законната лихва. Предмет
на искането е именно това обезщетение, което е в размер на законната лихва за забава. Ето
защо разпореждането е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.
С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на
жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство,
а именно държавна такса в размер на 15,00 лева. Така определените допълнително разноски
следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде в
изпълнение на въззивния съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6737/09.06.2021 г. по ч. гр. д. № 6936/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора срещу
длъжника АНК. АС. АНГ., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата
44,97 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху главницата за периода
07.02.2019 г. - 22.04.2021 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска" № 19, срещу АНК. АС.
АНГ., ЕГН **********, с адрес: ******** за заплащане на сумата 44,97 лв., представляваща
лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 07.02.2019 г. - 22.04.2021 г. по
Договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2013 г, както и за сторените в
производството по частната жалба пред ВОС разноски в размер на 15,00 лева държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3