Р Е Ш Е Н И Е № 27
гр.Бяла,14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание на петнадесети
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Ивелина Бонева
Секретар Мариета Йорданова като разгледа докладваното
от съдия Бонева гр. дело № 766 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Постъпила е искова молба от С.А.А. и Й.Л.А. против С.П.М.
и И.В.М., с която молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство
при следните права 2366/38016 ид.ч. за първата и 2366/38016 ид.ч. за втория на
следния недвижим имот находящ се в гр.Две могили, общ.Две могили, обл.Русе,
ул.„Черни връх" № 4, представляващ Поземлен имот с идентификатор №
20184.1.730, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Две могили,
общ.Две могили, обл.Русе, одобрени със заповед № РД-18-5/19.01.2010г. на
Изп.директор на АГКК, с площ 1340 кв.м, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план 730, кв.49, парцел XIV, със съседи: 20184.1.729, 20184.1.726,
20184.1.723, 20184.1.2208, 20184.1.731, 20184.1.2780, а съгласно нотариален акт
№ 28, том V, дело № 1960/1970 г. Дворно място от 1 408 кв.м., находящо се в
гр.Две могили. Русенски окръг, образуващо парцел Х-622, в кв.85 по плана на
града при граници: улица, М.Р.А., С.А.С. и П.А.С..
Да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици по наследство при следните права: 1/18 ид.ч. за
първата и 1/18 ид. ч. за втората на Сграда с идентификатор № 20184.1.730.1, със
застроена площ 104 кв.м, бр. етажи - 1, с предназначение - Жилищна сграда -
еднофамилна построена в Поземлен имот с идентификатор 20184.1.730, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Две могили, общ. Две
могили, обл. Русе, одобрени със заповед № РД-18-5/19.01.2010 г. на Изп.
директор на АГКК, с площ 1340 кв. м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план 730, кв. 49, парцел XIV, със съседи: 20184.1.729, 20184.1.726,
20184.1.723, 20184.1.2208, 20184.1.731, 20184.1.2780, а съгласно нотариален акт
№ 28, том V, дело № 1960/1970 г. паянтова къща, кочина, КУРНИК и клозет,
построени в ДВОРНО МЯСТО ОТ 1 408 кв.м, находящо се в гр. Две могили, Русенски
окръг, образуващо парцел X- 622, в кв. 85 по плана на града при граници: улица,
М.Р.А., С.А.С. и П.А.С., заедно.
Да осъди С.П.М. и И.В.М. да предадат на С.А.А. и Й.Л.А.
владението върху собствените им идеални части от посочените недвижими имоти.
Да отмени
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка,
акт № 27, том 2, peг.№ 1436, н.д. 166 от 15.03.2017г. на нотариус Сашенка
Константинова, peг.№ 385 на НК, вписан в Служба вписвания с вх.рeг. № 680 от
16.03.29017г., акт № 189, том 2, дело № 395.
Претендират
направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците, с който оспорват изцяло исковите претенции,като
неоснователни. Претендират,че са собственици на процесните идеални части от
описаните в ИМ имоти на основание давностно
владение, начиная десет години назад от завеждане на иска, респективно
20.08.2009г. Претендират отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски в
производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници –л.10 от
делото,ищците и първата ответница са наследници на б.ж.В. П. Ц. ,починала на
04.08.1978г. Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 28, том V, дело № 1960/1970 г ,В. П. Ц. е била призната за собственик на следния
недвижим имот,а именно: Дворно място от 1408 кв.м., находящо се в гр. Две
могили, Русенски окръг, образуващо парцел Х-622, в кв. 85 по плана на града при
граници: улица, М.Р.А., С.А.С. и П.А.С., заедно с построената в него, паянтова
къща, кочина, курник и клозет.
С Акт за публично нотариално завещание №116/59г. , В. П. Цветкова е
завещала на сина си П. А. Л. дворно място от 500 кв.м.,находящо се в гр.Две
могили,област Русе,като и построената в същото място къша-двете стаи и мазата
под тях.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане № 28, том VI, дело № 1961/1970 г. на Цв. Миланов, нотариус при Русенски
народен съд, същата В. П. Ц. е прехвърлила на
сина си П. А. Л. собствеността върху 900/1408 идеални части от описания
по- горе имот, заедно с всички постройки, построени в него. След смъртта си
през 1987 г. П. А. Л. оставил като наследници съпругата си Х.К. Л.а и двете си
деца - С.П.М. и А.П. А.,починал на 24.07.2010г.
През 2010 г. съпругата на П. А. Л. - Х.К. Л.а е дарила на дъщеря си С.П.М.
своите 4/6 ид. ч. от притежаваните общо 900/1408 идеални части от описания по- горе
имот, заедно с всички постройки построени в него.Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници Х.К. Л.а е починала на 11.09.2016г.
Както се посочи по –горе А.П. А.,който
е син на Х.К. Л.а е починал на 24.07.2010г.,като е оставил за свои наследници съпругата си Й.Л.А. и двете си деца - С.А.А. и
Десислава А.А..
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка, акт. № 27, том 2, per. № 1436, н.д. 166 от 15.03.2017 г. на нотариус
per. № 385 на НК,ответниците са признати за собственици на 1/6 идеална част от
поземления имот с идентификатор 20184.1.730 и на 1/6 идеална част от
построената в имота сграда с идентификатор 20184.1.730.1, със застроена площ
104 кв.м, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
Ответниците твърдят,че са
собственици на процесната ид.ч. по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, а именно непрекъснато и необезпокоявано
владение на имота за период повече от 10 години, съобразно уточненията направени
в с.з., като през 2017 год. това било констатирано посредством обстоятелствена
проверка.
С оглед това им твърдение ,респективно оборването на същото по делото са
събрани гласни доказателства.
В показанията си св. О.П. установява,че познава ищците от 38 години,т.к.
били съседи,когато ищците живели в гр.Русе.Същата споделя,че имали имот в
гр.Две могили,т.к. бащата на С. бил оттам. Твърди,че понастоящем ищците не
живеели в България, като си идвали веднъж годишно,като първо отсядали в нейния
дом ,т.к. нямали имот в гр.Русе, а в последствие в гр.Две могили.Според
свидетелката последно си идвали през 2018г. Свидетелката споделя,че първата
ищца ,когато се е връщала в България винаги посещавала баба си в гр.Две могили,като
престоявала там със семейството си три-четири дни.
Св. М. установява ,че познава С.А., т.к.му
била“ комшийка“ в гр.Две могили. Последно си спомня,че са идвали в гр.Две
могили през 2010г.-2011г., виждал ги по два
- три дни ,да влизат и излизат. Докато била жива бабата , тя се грижела за
имота , а храна й носели от стола.В
последствие в имота имало квартирант , който стопанисвал и почиствал имота.Бащата
на С. видял последно през 2009г.
В показанията си св. А.Т. установява,че майката на С. и на брат й /А./
имала имот в Две могили. С., И. и бабата го стопанисвали. От петнадесет години
не бил виждал ищците,но твърди ,че и
сега ,ако ги видел едва ли щял да ги познае. Твърди,че И. и С. ползвали имота и
никой не бил оспорвал това.Докато бил жив А. „частично“ идвал в имота да види
майка си. После се прибирал в града. Не
отрича ,че в различни периоди в имота е имало квартиранти,които също са се
грижили за имота.
Св.Д.Д. установява,че не
познава семейството на А.,но познава А..Същият бил „градско чедо“,но посещавал
майка си . Твърди,че за имота освен С. и И., не бил виждал друг да го поддържа, или
да влиза в него. Поддържали го от много години, като когато била жива бабата й
помагали,а след като починала се грижили за имота сами,като никой не бил
оспорвал собствеността им.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС, обективно съединен с
искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.
Предвид фактическите твърдения и
поддържания петитум на исковата молба съдът приема исковата претенция за процесуално допустима, като е налице правен
интерес от предявяването й. Правният интерес при установителния иск е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса, за
която допустимост съдът следи служебно
във всяко положение на висящия исков процес.
Правният интерес в настоящия казус е
обоснован от вида на търсената защита, като при уважаването му правните последици
следва да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят имуществото му.
Предвид изложеното с доклада по делото
съдът е разпределил доказателствената тежест ,като е указал,че в тежест на
ищците е да докажат чрез главно и пълно доказване правото си на собственост на
твърдяното придобивно основание, както и че са налице действия на ответника
оспорващи правото им на собственост.
Ответниците не
оспорват придобивното основание на общия наследодател, нито обстоятелството, че
ищците и първия ответник са негови
наследници по закон, но ищците оспорват възражението на ответниците за
придобивна давност (соченото от тях придобивно основание за идеалните им части ),
поради което именно ответниците носят тежестта да докажат в спорното съдебно
производство направеното от тях възражение за придобивна давност. Следователно,
от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само,
че ответниците са ползвали имота в
продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че
намерението им да го държат за себе си е било изрично демонстрирано пред
останалите съсобственици.
Разрешението, че сънаследника следва да манифестира
пред другите сънаследници намерението си да свои цялата вещ се застъпва
последователно и в актуалната практика на ВКС- Решение № 192 от 16.02.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 763/2016 г., I г. о., ГК- „Според приетото в ТР № 1 от
6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС
не се прилага“.По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани.“
По делото не се събраха доказателства, че ответниците
по какъвто и да било начин явно и открито са се противопоставяли на
собственическите намерения на ищците и техният наследоател. Доказателствата по
делото, включително и показанията на всички разпитани свидетели, не установяват
настъпване на правните последици на придобивната давност, на която се позовават
ответниците досежно частите на другите съсобственици. Наличието на единия елемент
– упражняване на фактическа власт от един наследник, не е достатъчно основание
за придобиване по давност. Следва по категоричен начин да бъде установено
промененото намерение за своене на частите на другите съсобственици, а в
настоящият случай по делото липсват такива доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че ответниците са отрекли владението на останалите
съсобственици, манифестирали са своене на частите на съсобствениците, като това
да е достигнало до знанието им.
Напротив от свидетелските показания на О.П. става
ясно, че докато бабата на С. - Х. е била жива и е живеела в този имот /починала
е на 11.09.2016 г./ ищците са посещавали същия поне веднъж годишно. Нито един от свидетелите,
в това число и тези на ответниците, не установи, че ответниците са манифестирали
и осъществили пред С. и Й. действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене. Такова поведение на ответниците не бе установено и спрямо наследодателя
на ищците - покойния А.П. А.. От показанията на св. М., св. Т. и св. Д. става
ясно, че до смъртта си на 24.07.2010 г. А. често е идвал в имота, виждал е
майка си и си си е отивал. По никакъв
начин свидетелските показания не установиха,че спрямо А. е било демонстриране
поведение на своене на имота от страна на ответниците по делото, както и
действия отблъскващи владението на същия.Всички разпитани по делото свидетели
не установяват противопоставяне и действия, от страна на ответниците,
отблъскващи владението на ищците. Напротив всички говорят в насока, че не е
имало, каквито и да е проблеми по отношение на имота или въз връзка с него,
между отвениците С. и И. и ищците С. и Й., а преди това и с наследодателя им А..
Предвид изложеното ,съдът счита ,че първата предпоставка за уважаване на
предявеният иск е налице,т.к. ищците проведоха пълно и главно доказаване на
твърдените от тях факти досежно придобивното основание на претендираните от тях
идеални части от процесните имоти.
Следващата предпоставка обуславяща уважаване на иска е вещта да се намира
във владение или държане на ответниците, както и ,че същите я владеят без основание. В процесния случай
страните не спорят, че имотът към настоящия момент се владее от ответниците,
които са се е снабдили и с КНА за собственост. От друга страна по делото се доказа, че ищците притежават право на собственост върху 2/18
ид.ч. от имот с идентификатор № 20184.1.730.1 , както и по 2/18 идеални части
от сграда с идентификатор 20184.1.730. В практиката на ВКС е прието, че когато
съдът установи, че ищецът по ревандикационен иск за собственост се легитимира
като собственик само на част от вещта, той е длъжен да признае това му право. С
оглед изложеното съдът намира, че иска следва да бъде уважен до установените
права на ищците в съсобствеността, като ответниците
следва да бъдат осъдени да им предадат владението върху тези части от имотите.
С оглед основателността на иска, следва на
основание чл.
537, ал. 2 ГПК да се отмени издаденият в полза на
ответниците констативен нотариален акт
до размера на правата на ищците.
По разноските:
Предвид уважаване на предявените искове и съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ЗС ищцаите имат имат право на разноски за
настоящата инстанция в размер на 1880 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.М.,ЕГН ********** и И.В.М., ЕГН **********, че С.А.А., ЕГН
********** и Й.Л.А., родена на ***г.,гражданин на Република Полша са
собственици по наследство при следните права 1/18ид.ч. за първата и 1/18 ид.ч.
за втората на следния недвижим имот находящ се в гр.Две могили, общ.Две могили,
обл.Русе, ул.„Черни връх" № 4, представляващ Поземлен имот с идентификатор
№ 20184.1.730, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Две
могили, общ.Две могили, обл.Русе, одобрени със заповед № РД-18-5/19.01.2010г.
на Изп.директор на АГКК, с площ 1340 кв.м, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м./, номер по предходен план 730, кв.49, парцел XIV, със съседи: 20184.1.729,
20184.1.726, 20184.1.723, 20184.1.2208, 20184.1.731, 20184.1.2780.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.П.М.,ЕГН ********** и И.В.М.,ЕГН **********, че С.А.А., ЕГН ********** и Й.Л.А.,
родена на ***г.,гражданин на Република Полша са собственици по наследство при
следните права: 1/18 ид.ч. за първата и 1/18 ид. ч. за втората на Сграда с
идентификатор № 20184.1.730.1, със застроена площ 104 кв.м, бр. етажи - 1, с
предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна построена в Поземлен имот с
идентификатор 20184.1.730, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Две могили, общ. Две могили, обл. Русе, одобрени със заповед №
РД-18-5/19.01.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 1340 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 730, кв. 49, парцел XIV, със съседи:
20184.1.729, 20184.1.726, 20184.1.723, 20184.1.2208, 20184.1.731, 20184.1.2780
ОСЪЖДА С.П.М.,ЕГН ********** и И.В.М., ЕГН ********** да предадат на С.А.А., ЕГН ********** и Й.Л.А.,
родена на ***г.,гражданин на Република Полша владението върху собствените им идеални части /1/18
ид.ч. за всяка една тях /от посочените по горе недвижими имоти.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка, акт № 27, том 2, peг.№ 1436, н.д. 166 от 15.03.2017г. на нотариус
Сашенка Константинова, peг.№ 385 на НК, вписан в Служба вписвания с вх.рeг. №
680 от 16.03.29017г., акт № 189, том 2, дело № 395 в частта му, в която е
признато правото на собственост на С.П.М.,ЕГН
********** и И.В.М., ЕГН ********** на притежаваните от С.А.А., ЕГН **********
и Й.Л.А., родена на ***г.,гражданин на Република Полша по 1/18 ид.част от правото на собственост за
всяка върху описаните в същия имоти.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК С.П.М.,ЕГН ********** и И.В.М.,
ЕГН ********** да заплатят на С.А.А.,
ЕГН ********** и Й.Л.А., родена на ***г.,гражданин на Република Полша сумата от 1880 лв./хиляда
осемстотин и осемдесет лева/ -разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/