РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пловдив, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20235000500349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.03457/20.04.2023 г., подадена от "З.к. Л.И."АД, чрез юрк. А.Г., срещу Решение
№69/16.03.2023 г. по гр.д.№275/2022 г. на ОС - Х., В ЧАСТТА МУ, в която жалбоподателят
е бил осъден на основА.е чл.432 от КЗ, да заплати на ищеца А. Д. И., застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 15 000 лв., до присъдения размер от 30
000 лв., претърпени от ищцата в резултат от травматични увреждА.я, причинени при ПТП
на 22.04.2021 г., по вина на А.Р.И., като водач на лек автомобил марка "А.", модел "...", с
рег.№ ......, застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, КАКТО И в
частта, в която е жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
главницата над размера от 15 000 лв., за периода от 06.08.2021 г. до окончателното плащане.
РелевирА. са оплаквА.я за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на присъденото
обезщетение, който не съответства на характера и тежестта на получените от ищцата
травматични увреждА.я, проведеното консервативно лечение, липсата на хоспитализация,
бързото възстановяване от травмите. Необосновано е прието, че ищцата е претърпяла и
психоемоционална травма, за която не са представени доказателства. Настоява се за отмяна
на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество, с което да
бъде отхвърлен предявения главен иск за размера над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и
1
акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху тази главница. Заявява се претенция
за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.60, ал.6 от ГПК и
чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната
част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изисквА.ята на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и редовна
от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№5211/15.06.2023 г.,
подаден от А. Д. И., чрез адв. М. Д., надлежно упълномощена. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба, излагат се подробни съображения по същество в
подкрепа на мотивите на съдебното решение. Поддържат се и доводите относно
неоснователност на възражението за принос на пострадалата, релевирано пред
първостепенния съд, като същото се счита за недоказано. Определеният от първостепенния
съд размер на обезщетението се намира за обоснован и справедлив, като е съобразен със
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие и съдебната практика по сходни случаи. Настоява се въззивната
жалба да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.
Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, както и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на ищцата.
С въззивната жалба и отговора не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искА.я, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са
събрА..
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалвА.ят
съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентния
съд, по предявен пряк иск на увредено лице срещу застрахователя, след предявена
извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, която не е била
удовлетворена, поради което е допустим. По правилността на решението съдът извършва
въззивна проверка в рамките на оплаквА.ята във въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не се спори между стрА.те, че е настъпило процесното
застрахователно събитие – ПТП, по вина на водача на лек автомобил, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника с валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, при което е
пострадала ищцата като пътник в автомобила на делинквента, като е получила травматично
увреждане, изразяващо се във фрактура на гръдната кост. Относно претендираното от
ищцата травматично увреждане – фрактура на лявата ключица, първостепенния съд е приел
2
липса на причинна връзка с процесното ПТП, както и недоказаност на претенциите за
присъждане на обезщетение за претърпяна контузия на лява китка и контузия на тялото,
като решението в тези части не се обжалва от ищеца, поради което тези увреждА.я са извън
обхвата на въззивната проверка. Спори се по обема на претърпените от ищцата болки и
страдА.я в пряка причинна връзка с процесното ПТП, и за размера на дължимото от
застрахователя справедливо обезщетение над размера от 15 000 лв. до присъдените 30 000
лв. Релевираното от ответника пред първостепенния съд възражение за принос на
пострадалата за настъпване на увреждането чрез непоставяне на обезопасителен колан е
било прието за неоснователно от първостепенния съд, и не се поддържа от ответника пред
въззивната инстанция.
Във връзка със спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното от
фактическа страна:
По делото не е било спорно, че на 22.04.2021 г. около 19,15 ч. в гр. В., на А.м., в посока
център, застраховА.ят при ответника лек автомобил „А. А 4“ с рег.№ ....., в който ищцата е
пътувала като пътник на предната дясна седалка, се е блъснал челно в задната част на
аварирал в дясната лента за движение лек автомобил „Н.П.“ с рег.№ ...., при което е
пострадала ищцата. Пред въззивната инстанция не се спори, че настъпилото ПТП е по вина
на А.Р.И. - водача на лекия автомобил „А. А 4“ с рег.№ ....., който виновно е нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението, за което нарушение с влязло в сила наказателно
постановление му е наложено административно наказА.е.
За установяване на получените от ищцата травматични увреждА.я при процесното ПТП по
делото е приета Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №254/222 вх.
№8473/14.11.2022 г. /на л.78 от делото на ХОС/, от която се установява, че в пряка причинна
връзка с процесното ПТП на 22.04.2021 г. ищцата А. И. Д., тогава на 31 години, е получила
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на гръдната кост, което е типична
коланна травма, дължи се на действието на инерционните сили при правилно поставен
обезопасителен колан, и отговаря напълно на установения мехА.зъм на ПТП. За лечение на
полученото увреждане ищцата е била хоспитализирана в хирургично отделение на УМБАЛ
Б., където е проведено консервативно лечение с поставяне на гръден корсет и прием на
медикаменти, след което лечението е продължило амбулаторно, в домашни условия.
Гръдният корсет е свален след три месеца. Непосредствено след увреждането ищцата е
търпяла болки с нарастваща интензивност, наложили хоспитализацията й на следващия ден,
които след поставянето на гръдния корсет са били с намаляваща интензивност, до края на
възстановителния период. При подобна травма възстановителният период за нефизически
труд е с продължителност 1-2 месеца, а за физически труд е 2-3 месеца. В рамките на
обичайния възстановителен период при ищцата е настъпило пълно възстановяване на
счупената кост, с остатъчни епизодични оплаквА.я за болки в гръдната кост при промяна на
времето и вдигане на тежести.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, и кореспондиращо на
3
приетите по делото медицински документи от ИЗ №7492 на „УМБАЛ – Б.“АД – II ХО,
изготвени при хоспитализацията на ищцата в периода от 25.04.2021 г. до 28.04.2021 г. /на
л.115-155 от делото на ХОС/, както и на приетите писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №460/22.04.2021 г. /на л.9-10/, Медицински протокол на
ЛКК №60 от 28.04.2021 г. /на л.13-14/, Болничен лист № Е20210327233 от 28.04.2021 г. за 34
календарни дни в периода от 25.04.2021 г. до 28.05.2021 г. /на л.15/, и Болничен лист
№Е20210180877 от 01.06.2021 г. за 30 дни в периода от 29.05.2021 г. до 27.06.2021 г. /на
л.16/, поради което изцяло го кредитира.
По делото е приета също Допълнителна СМЕ по писмени данни №21/23 вх.№595/20.01.2023
г. /на л.108-109/ и писмени доказателства – Резултат от образно изследване № 47/12.01.2023
г. /на л.111/ ведно с електронен носител /диск/ с извършеното образно изследване, както и
Амбулаторен лист №23009В0251ЕF от 09.01.2023 г. /на л.112/, които настоящият съд не
следва да обсъжда, поради несъотносимостта им със спора пред въззивната инстанция,
предвид изготвянето им във връзка фрактурата на лявата ключица, относно което увреждане
пред настоящата инстанция не се спори, че не е в причинна връзка с процесното ПТП.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдА.я по делото са събрА. и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Атанас Иванов /съпруг на ищцата/, от които се
установява, че при процесното ПТП на 22.04.2021 г. свидетелят е управлявал автомобила, и
в него са пътували като пътници ищцата – на предната дясна седалка, и двете им деца – на 6
г. и на 9 г., които са пътували на задната седалка, в столчета, като всички били с поставени
обезопасителни колА.. Свидетелят късно забелязал авариралият пред него автомобил,
задействал спирачната система, но въпреки това настъпил челен удар – предимно в дясната
предна част на автомобила. При удара ищцата пострадала. На мястото дошла линейка,
повикана от свидетели на произшествието. Лекарят от медицинския екип прегледал ищцата
на мястото на произшествието, не констатирал да има увреждА.я и не препоръчал да бъде
приета в болница. Въпреки това те тръгнали към болницата, но съпругата му впоследствие
се отказала да отиде в болница, тъй като не чувствала толкова силни болки първоначално.
На следващия ден тръгнали да се прибират в гр. Х. през гр. Б., с нает автомобил /тъй като
техният не бил в движение след произшествието/, обаче ищцата започнала да усеща много
силни и нетърпими болки, не можела да диша, невъзможно било да постави предпазния
колан, имала синини в гръдната област и голям хематом, ставало лошо и се налагало да
спират през 10 минути. Наложило се да спрат на пътя в близост до гр. Б. и да повикат
спешна помощ. Дошла линейка и откарали ищцата в болницата в гр. Б., където била
хоспитализирана 4 дни, при което установили счупване на ключицата и на гръдната кост.
След като изписали ищцата, я транспортирали до гр. Х., като тя пътувала легнала на задната
седалка. Първоначално ищцата не можела да се обслужва сама, трудно ставала от леглото
без чужда помощ. Наложило се майка й да дойде, за да помага в грижите за нея – за къпане,
обличане, обуване. Майка й помагала около месец и половина, след което свидетелят
продължил да оказва на ищцата необходимата помощ. До края на месец септември ищцата
носела корсет, но след свалянето му продължила да изпитва болки. Все още ищцата изпитва
4
болки в областта на гръдната кост, и не може да вдига тежки предмети, тъй като при това
изпитва силни болки. След произшествието ищцата не можела да работи около 4 месеца,
което станало причина работодателят да прекрати трудовия й договор. Катастрофата се
отразила на емоционалното й състояние, продължавала да изпитва страх да се вози в
автомобил, изпаднала в „нещо като депресия“. Ищцата имала правоспособност да управлява
автомобил, но след произшествието не е шофирала.
Съдът преценява показА.ята на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК, като
съобразява близката му връзка с ищцата /той е неин съпруг/, което обуславя интерес от
изход на делото в нейна полза. Въпреки това, съдът намира показА.ята на свидетеля за
подробни, основА. на личните ежедневни впечатления на свидетеля за обективираното
поведение на ищцата в момента на произшествието, и през целия период след това,
показА.ята му кореспондират на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза и представените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
При така събрА.те по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 22.04.2021 г. ищцата
А. Д. И., тогава на 31 години, е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се във
фрактура на гръдната кост. Съдът намира за установено от представените по делото
писмени доказателства – медицински документи, както и от приетата по делото СМЕ, че за
лечение на полученото травматично увреждане ищцата е била хоспитализирана за 4 дни в
хирургично отделение, където е проведено консервативно лечение с прием на медикаменти
и поставяне на гръден корсет за 3 месеца. Възстановителният период е продължил около 3
месеца, като е настъпило пълно възстановяване на фрактурата в рамките на обичайния
възстановителен период, без остатъчни огрА.чения в движенията на снагата и гръдния кош.
Непосредствено след произшествието ищцата е търпяла болки с нарастващ интензитет,
които първото денонощие са станали с много голям интензитет и нетърпими, придружени
със затруднено дишане и гадене, които след поставянето на гръдния корсет са били с
намаляваща интензивност, но дишането й е било болезнено до края на възстановителния
период. Понастоящем ищцата продължава да търпи епизодични болки в областта на
гръдната кост при влошаване на времето и вдигане на тежести. През първите 45 дни след
увреждането ищцата е имала нужда от чужда помощ в ежедневието – при ставане от
леглото, къпане, обличане, обуване, както и за поддържане на домакинството, и за полагане
на ежедневните грижи за двете й малолетни деца – на 6 г. и на 9 г. След това – до края на
възстановителния период нуждата от чужда помощ е намаляла, и ищцата се е нуждаела
частично от такава помощ при някои от дейностите в ежедневието, свързА. с домакинството
и грижите за децата. През възстановителния период ищцата е била нетрудоспособна за вида
на упражняваната от нея трудова дейност – „продавач-консултант“ /видно от протокола на
ЛКК и болничните листове/, общо 66 дни - в периода от 23.04.2021 г. до 27.06.2021 г., през
който период е била в отпуск по болест. За нефизически труд работоспособността й е била
възстановена в рамките на този период, но за физически труд работоспособността й се е
възстановила в рамките на 3 месеца, като и след изтичане на възстановителния период, и до
5
настоящия момент, ищцата изпитва силни болки при вдигане на тежести. Съдът взема
предвид, че при настъпване на увреждането ищцата е била на млада възраст – на 31 години,
която е благоприятствала за бързо възстановяване без неблагоприятни последици. От друга
страна съдът отчита, че като майка на две малолетни деца на възраст 6 г. и 9 г., ищцата е
била затруднена да полага необходимите грижи за тях, но отчита също, че децата са на
възраст, на която са можели да се самообслужват за повечето от дейностите, свързА. с
отглеждането им, като задължен да полага грижи за тях е и техният баща, с когото те живеят
в едно домакинство.
Съдът приема за установено от фактическа страна, че ищцата е претърпяла силен стрес и
уплаха в момента на настъпване на процесното ПТП, с последващ страх да пътува в
автомобил и да шофира, които обстоятелства се подкрепят от събрА.те гласни доказателства,
но също така са логически и житейски обосновА., като не се нуждае от медицински
доказателства. Същевременно обаче, по делото не се твърди и не се установява ищцата да е
търсила или получавала медицинска помощ или да е била консултирана във връзка с
оплаквА.ята за търпените от нея негативни психологически преживявА.я. Ето защо, съдът
намира, че претърпения от ищцата стрес и уплаха във връзка с претърпяното ПТП, както и
преживяните от нея последващи психологически последици от травматичното събитие, са в
рамките на обичайните, не са изисквали специализирана помощ, като са отшумяли по
естествен път, и не са се отразили върху психологическите й годности за нормално
фунциониране.
Във връзка с претърпените от ищцата вреди съдът намира за неубедителни събрА.те гласни
доказателства, че ищцата е била нетрудоспособна за изпълняваната от нея длъжност
„продавач-консултант“ за повече от 66 дни - в продължение на 4 месеца, като е загубила
работата си именно по тази причина. В тази връзка показА.ята на свидетеля Иванов не се
подкрепят от медицинската експертиза, както и от представените болнични листове, не са
представени писмени доказателства трудовият договор на ищцата да е бил прекратен след
увреждането, както и за основА.ето за прекратяването му, липсват и наведени твърдения в
този смисъл в исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, определено съобразно
формулирА.те критерии с ППВС №4/1968 г., следва да бъде определено в рамките на
размера от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, който размер съответства на характера и
тежестта на увреждането, търпените интензивни болки за сравнително кратък период от
време /през първите дни – до поставянето на гръден корсет/, проведеното консервативно
лечение, частичната нужда от чужда помощ за сравнително кратък период от време,
краткият възстановителен период /в рамките на 3 месеца/, настъпилото пълно
възстановяване, липсата на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищцата,
липсата на негативни промени в обичайното качество на живот на пострадалата след
възстановителния период. Този размер е съобразен с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, както и с установената съдебна практика по сходни
6
случаи. Ето защо, над този размер искът за присъждане на застрахователно обезщетение е
неоснователен, и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният съд е постановил
частично неправилно решение, което в обжалваната му част следва да се отмени, и вместо
това да се постанови в тази част ново решение по същество, с което предявеният иск да се
отхвърли за разликата над сумата от 15 000 лв., до присъдения размер от 30 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно този резултат, решението на първостепенния съд следва да се отмени частично и
в частта му за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати за
първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК ищцата е претендирала
присъждане на разноски за експертизи общо 600 лв., както и присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
съгласно представения по делото ДПЗС от 11.11.2022 г. Съобразно Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към ДВ, бр. 88
от 04.11.2022 г. , действаща към датата на сключване на представения ДПЗС, определеното
минимално адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, съобразно
материалният интерес при първоинстанционното производство от 70 000 лв., е в размер на
2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., т.е. сумата от 6250 лв., от която съобразно
уважената част от иска от въззивния съд, следва да се присъдят 15/70 части – т.е. сумата от
1339,29 лв. Следователно, над този размер, до присъдения в полза на адв. Д. размер от 3050
лв. за адвокатско възнаграждение, решението следва да се отмени. Също така, съобразно
резултата от въззивното произовдство, ответникът дължи на ищцата 15/70 части от
направените от нея разноски за експертизи – т.е. сумата от 128,57 лв., поради което над този
размер, до присъдения в полза на ищцата размер от 257,14 лв., решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени. Ответникът дължи държавна такса за
първоинстанционното производство на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, в размер на 4% от уважената
част от иска – т.е. сумата от 600 лв., поради което над този размер, до размера от 1200 лв.,
който е осъден да заплати, решението следва да се отмени.
При този изход от спора, на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на въззивника следва да се
присъдят изцяло направените разноски за въззивното производство, както и допълнителни
разноски за първоинстанционното производство. С представения по делото списък по чл.80
от ГПК въззивникът е претендирал разноски за заплатената държавна такса в размер на 300
лв., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.37 от ЗПП.
ПретендирА.те разноски за държавна такса в размер на 300 лв. следва да се присъдят на
въззивника изцяло. Съдът намира, че съобразно материалния интерес на въззивното
производство, огрА.чения обхват на спора пред въззивната инстанция, липсата на
фактическа и правна сложност и приключването на производството в едно съдебно заседА.е
без събиране на нови доказателства, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 200 лв./двеста лева/, които
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът е
7
претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за първоинстанционното
производство в размер на 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за
експертизи в размер на 500 лв. Първостепенният съд е приел за неоснователна претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размера от 400 лв., и в тази част
ответникът не е искал изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, и няма оплаквА.я
във въззивната жалба в този смисъл, поради което настоящата инстанция следва да присъди
допълнителни разноски за юрисконсултско възнаграждение при така определения размер,
съобразно отхвърлената част от иска – т.е. 45/70 части от сумата 400 лв., или сумата от
257,14 лв. Тази сума е по-малка от вече присъдения размер на юрисконсултското
възнаграждение, поради което допълнително юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство в полза на ответника не следва да се присъжда. От
направените разноски за експертизи ответникът има право на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да му
бъдат присъдени 45/70 части, т.е. сумата от 321,43 лв. С решението на първата инстанция е
била присъдена сумата от 285,71 лв., поради което на ответника следва да се присъдят
допълнителни разноски за експертизи в размер на 35,72 лева., които ищцата следва да бъде
осъдена да му заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №69 от 16.03.2023 г., постановено по гр.д.№275 по описа за 2022 г.
на Окръжен съд - Х., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която ответникът „З.к. Л.И.“АД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., бул.“С.ш.“ №67А, е осъден
на основА.е чл.432 от КЗ, да заплати на ищеца А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
ул.“Св.Св. К. и М.“№89, застрахователно обезщетение над размера от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лева/, до присъдения размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, за претърпени
неимуществени вреди в резултат от травматични увреждА.я, причинени при ПТП на
22.04.2021 г., по вина на А.Р.И., като водач на лек автомобил марка "А.", модел "...", с рег.№
......, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, КАКТО И в
частта, в която ответникът „З.к. Л.И.“АД, с ЕИК ....., е осъден да заплати на ищцата
законната лихва върху главницата над размера от 15 000 лв., за периода от 06.08.2021 г. до
окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която „З.к. Л.И.“АД, с ЕИК ....., е осъден
на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат М. И. Д. от
АК – С., със служебен адрес: гр. С., ул.“Г.М.Д.“ №57, офис №215, сумата над размера от
1339,29 лв. /хиляда триста тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/ до размера от
3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, КАКТО И В ЧАСТТА, с която „З.к. Л.И.“АД, с ЕИК
....., е осъден на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А. Д. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Х., ул.“Св.Св. К. и М.“№89, сумата над размера от 128,57 лв. /сто двадесет и осем
лева и петдесет и седем стотинки/, до присъдения в полза на ищцата размер от 257,14 лв.
8
/двеста петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която
„З.к. Л.И.“АД, с ЕИК ....., е осъден на основА.е чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Х., сумата над размера от 600 лв.
/шестстотин лева/ до размера от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща държавна
такса, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул.“Св.Св. К. и
М.“№89, против „З.к. Л.И.“АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
С., бул.“С.ш.“ №67А, иск с правно основА.е чл.432 от КЗ, за присъждане на
застрахователно обезщетение над размера от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, до размера
от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, за претърпени неимуществени вреди в резултат от
травматични увреждА.я, причинени при ПТП на 22.04.2021 г., по вина на А.Р.И., като водач
на лек автомобил марка "А.", модел "...", с рег.№ ......, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
ОСЪЖДА А. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул.“Св.Св. К. и М.“№89, на
основА.е чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „З.к. Л.И.“АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул.“С.ш.“ №67А, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство, КАКТО И сумата
от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, КАКТО И сумата от 35,72 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща допълнителни разноски за експертизи за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основА.е чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на стрА.те, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9