№ 401
гр. Пазарджик, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Албена Г. Палова
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно частно наказателно дело № 20225200600404 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят-частен тъжител Г. В. Н., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. И.Д., редовно упълномощен.
Ответникът по жалбата Д. Д. А., редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. М., редовно упълномощена.
Ответникът по жалбата В. В. К., редовно призован, не се явява.
Адв. Д.: – Да се даде ход на делото.
Адв. М.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Д.: – Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
Адв. М.: – Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.
1
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д.: – Уважаеми въззивни съдии, НЧХД № 166 е образувано по
тъжба от 13.05.2022 г. на Районен съд – В. като с Разпореждане от същата
дата – от 13.05.2022 г. по процесното НЧХД Районният съд – В. твърди, че са
констатирани нередовности в самата тъжба.
Предприети са действия по отстраняване на нередовностите в тъжбата,
както е отбелязано и в атакуваното Определение от Районен съд – В., в
указания 7-дневен срок от получаване на съобщението, Разпореждането.
Направено е след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, тъй като
подзащитният ми е получил Разпореждането на 22.06.2022 г., тоест доста след
изтичане на преклузивния срок, който се явява 15.05.2022 г. Няма
подзащитният ми вина за пропускане на срока, тъй като е получено след това
Разпореждането. Видно от водената писмена кореспонденция между частния
тъжител и първостепенния съд се вижда и се установява, че са спазени
всички срокове, уредени в НПК и указани от първостепенния съд.
Според Разпореждането на първостепенния съд тъжбата има
нередовности като констатира противоречия между обстоятелствената част и
заключителната част на тъжбата относно мястото на причиняване на
травматични увреждания на пострадалия. Частният тъжител, според съда, в
обстоятелствената част твърди, че подсъдимите са нанесли удари в областта
на главата и лицето, а в заключителната част, че са нанесени удари в областта
на главата, лицето, тялото и краката.
Считам, че неправилно първостепенният съд е оценил това като
противоречие, фактологическо противоречие. За да е налице фактологическо
противоречие, фактите следва да се оборват един друг или да се изключват
взаимно. Не е налице такова нещо. Не е налице противоречие.
Заключителната част допълва обстоятелствената, придавайки завършен вид
на изпълнителното деяние. Заключителната част е мястото където следва да
бъде предявено обвинението с описание на изпълнителното деяние, със
съответна правна квалификация. Следователно считам, че оценката на
първостепенния съд е необоснована и неправилна.
Дори и да допуснем, че в тъжбата, която е подадена на 13.05.2022 г.,
2
преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок, е налице дребна непълнота,
считам, че тази непълнота е процесуално несъществена и не е от такова
естество, за да води до нередовност на тъжбата. Несъществена е непълнотата,
тъй като се изразява в непосочване на конкретно коляно и няколко дребни
охлузвания. Считам, че неправилно се оценява като нередовност на цялата
тъжба и това влече след себе си прекратяване на наказателното производство.
Правилно първостепенният съд отбелязва в атакуваното Определение,
че според съдебната практика престъпленията, преследвани по реда на
частното обвинение, от частния тъжител се изисква да очертае в тъжбата
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза и по този начин
подсъдимият може да разбере срещу какви факти да се защитава и как
правилно да организира защитата си.
Твърдя, че на лист 2 от подадената в срок тъжба на 13.05.2022 г., в
нейната заключителна част, набрано с тъмен шрифт, частният тъжител
очертава съвсем ясно рамките на предмета на доказване. Според
изискванията на НПК частният тъжител е посочил съизвършителите, времето,
мястото на процесното деяние, описано е подробно и самото изпълнително
деяние без противоречия. Допълва се фактологическата му цялост,
придавайки му завършен вид, а именно, че двамата подсъдими, като
съизвършители, са нанесли удари на частния тъжител с юмруци, ритници, с
крака и метален предмет в областта на главата и лицето – тук заключителната
част съответства на обстоятелствената част, добавяйки в заключителната част
и нанесени удари в областта на тялото и краката към главата и лицето.
Описани са причинените травматични увреждания от подсъдимите съгласно
заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, изготвени в
досъдебното производство, а именно причинена контузия на главата със
сътресение на мозъка, протекло с разстройство на съзнанието, счупване на
носни кости, изкривяване на носна преграда, наложило оперативна
интервенция, частично счупване горен зъб вляво – 24-ти зъб, разкъсно-
контузни рани на устата. Изброените травматични увреждания са без
констатирани непълноти от първостепенния съд и според своята медико-
биологична характеристика съставляват временно разстройство на
съзнанието, неопасно за живота, а именно лека телесна повреда по чл. 130, ал.
1 от НК – това е правната квалификация. Считам, че са очертани рамките на
предмета на доказване много ясно.
3
Констатираната от Районен съд – В. непълнота в заключителната част
на тъжбата не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като тя не води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
Подсъдимите разбират много добре, че са обвинени за причиняване на лека
телесна повреда с ясно очертан предмет на доказване в съдебната фаза. С
изложеното в тъжбата от 13.05.2022 г. е дадена възможност на подсъдимите
да разберат срещу какви факти да се защитават и как правилно да
организират защитата си. Разкъсно-контузната рана на неконкретизираното от
частния тъжител коляно съставлява деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а
причинените охлузвания и кръвонасядания – деяние по чл. 130, ал. 2 от НК.
Те са изброени хронологически на последно място в заключителната част на
тъжбата.
Считам, че констатираната непълнота не съставлява съществено
нарушение, водещо до нередовност на тъжбата и прекратяване на
наказателното производство, тъй като не ограничава правото на защита на
подсъдимите. Само в такъв случай – ако е ограничено правото на защита на
подсъдимите, производството следва да се прекрати.
С атакуваното Определение, с което първостепенният съд прекратява
наказателното производство, се прегражда правото на пострадалия да получи
справедлив процес.
Считам, че ако почитаемият въззивен съд отмени Определението за
прекратяване на производството на Районния съд и бъде указано на
първостепенния съд на етап въпроси, които съдът обсъжда и решава при
постановяване на присъдата, би следвало да бъдат дадени указания да се
изключат от предмета на доказване травматичните увреждания с
констатирана от първостепенния съд непълнота в заключителната част на
тъжбата, а именно коляно и множество охлузвания и кръвонасядания като не
би следвало да ги подлага на оценка при постановяване на присъдата. Този
процесуален подход не само няма да наруши правото на защитата на
подсъдимите, но ще бъде в техен интерес, тъй като ще намали самия обем на
предявеното обвинение.
Ето защо, уважаеми въззивни съдии, намирам първоначално подадената
тъжба в преклузивния срок, подадена на 13.05.2022 г., за процесуално редовна
и поради това моля да отмените Определението на първостепенния съд, с
4
което прекратява наказателното производство.
Считам, че обжалваното Определение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като моля въззивният съд да укаже на първостепенния
съд да даде ход на делото в съдебно заседание.
Адв. М.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля с Вашия съдебен
акт да потвърдите Определението на Районен съд – В., което считам за
правилно, законосъобразно и обосновано.
Несъмнено е, че е подадена тъжба до Районен съд – В. за образуване на
дело от частен характер на 13.05.2022 г. Видно от доказателствата в кориците
на делото е несъмнено, че на 15.11.2021 г. тъжителят е получил съобщение от
Прокуратурата за спиране на производството, тоест от 15.11.2021 г. тече 6-
месечният срок, в който той има право и възможност да депозира тъжба за
образуване на дело от частен характер в Районен съд – В.. Той е сторил това
едва на 13-ти май, тоест два дни преди изтичане на този 6-месечен срок, който
сочи чл. 81, ал. 3 от НПК.
В изключителното правомощие на първоинстанционния съд е да
прецени доколко фактите, изнесени в тъжбата и депозираното искане за
обвинение от частен характер, са в изключителното право на
първоинстанционния съд. Той е преценил, че тази тъжба страда от пороци и
за това със своето Разпореждане е указал на тъжителя да ги отстрани в
съответния срок.
Тъй като тези нередовности са отстранени в срока, който е изтекъл –
преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, съдът съвсем законосъобразно е
прекратил производството като както в теорията, така и в съдебната практика
посочените решения от Районен съд – В., а именно Решение № 93/2010 г. на
ВКС, Решение № 490/2012 г. на ВКС, Решение № 29/2017 г. на ВКС, дори в
Тълкувателно решение № 34/1990 г. Върховният съд казва, че този 6-месечен
срок, който се регламентира в чл. 81, ал. 3 от НПК, е изключителен
преклузивен и дори да има нередовности на тъжбата, която е внесена в този
срок, тези нередовности трябва да бъдат отстранени в този преклузивен срок.
Този срок е абсолютна предпоставка за образуване на дело от частен характер
и тъй като този срок не е спазен в настоящия случай, правилно според мен
Районен съд – В. е прекратил делото като колегата изложи доста съображения
за това, че тъжбата е била с абсолютно основание за образуване и че съдът не
5
е бил прав като е върнал тъжбата за отстраняване на нередовностите.
Това Разпореждане на съда не подлежи на съдебен контрол и според мен
Вие не би следвало да се занимавате с това Разпореждане и с неговите
мотиви, тъй като образуването на производство от частен характер е в
изключителното право на съответния районния съдия, който гледа делото от
частен характер.
Ако обвинението не е депозирано така, както е изискването на закона
със съответните факти и обстоятелства, и искането за осъждане, единствено в
правомощията на съда е той да прецени дали да образува производство от
частен характер или съответно да укаже на страната да отстрани
нередовностите, какъвто е случаят, но Върховният съд е категоричен – 2010
г., 2012 г., 2017 г., дори и в Тълкувателното решение от 1990 г. казва, че може
да се направи поправка в тъжбата, ако е след преклузивния 6-месечен срок,
само когато се касае за техническа грешка за датата на извършеното деяние.
Във всички други случаи Върховният съд е казал, че изтекъл ли е този
преклузивен 6-месечен срок – съдът има една възможност и тя е да прекрати
производството.
В частната жалба, която е инициирала настоящото производство, се
казва, че е пропуснат този срок по уважителни причини. На мен не ми е
известно в теорията и практиката преклузивен срок да се възстановява –
възстановяват се сроковете в НПК тогава, когато те са инструктивни,
указателни, но в никакъв случай преклузивен срок не може да бъде
възстановяван, какъвто е настоящият случай. В частната жалба, която е пред
Вас, е посочено, че преклузивният срок е пропуснат по уважителни причини,
тъй като тъжителят бил в състояние на обективна невъзможност. Несериозно
е да се твърди обективна невъзможност при положение, че тъжбата е
подадена 2 дни преди изтичане на 6-месечния срок.
Аз Ви моля да потвърдите с Вашия съдебен акт Определението на
Районен съд – В., което е правилно, законосъобразно, с подробно изложени
съображения. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Адв. Д. /реплика/: Ще обясня по каква причина е подадена 2 дни преди
изтичане на преклузивния срок, въпреки че е подадена в срока
първоначалната тъжба. Подзащитният ми е неопитен и когато е получил
Постановлението за спиране на наказателното производство – той го е
6
получил в Районното във В., не е получил изходящ номер, от който да е ясно
на коя дата го е получил Постановлението за спиране, тъй като от тази дата
започва да тече 6-месечния срок и по тази причина, то може и да се провери,
сме пускали молби до Районна прокуратура – В.. Моля да уважите частната
жалба.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7