№ 2803
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М.М. Гражданско дело №
20211110145721 по описа за 2021 година
Предявени са главен и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и
т. 4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за
покупко-продажба на МПС от 16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и
район на действие – СРС, с който първият ответник – „...., по отношение на който са
установени неплатени публични задължения, и след започване на ревизията се е разпоредил
в полза на втория ответник – .... с т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с
рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв., както и предявен при условията
на евентуалност срещу втория ответник – .... иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57
ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане на реална
стойност на МПС, предмет на договора за покупко-продажба от 16.12.2020 г., нотариално
заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, равняваща се на посочената в него
застрахователна стойност.
Ищецът ... действащ чрез главен публичен изпълнител при ... твърди, че към 26.07.2021
г. първият ответник - „.... има незаплатени публични задължения в общ размер на 86 361,46
лв., от които: 61 725,30 лв. - главница и 26 168,35 лв. – лихви, включващи: ДДС по подадени
от дружеството справки - декларации по ЗДДС, задължителни осигурителни вноски за
фондове: здравно осигуряване /ЗО/, универсален пенсионен фонд /УПФ/ и държавно
обществено осигуряване /ДОО/ по подадени от него декларации по образец № 6, за което му
е съставен Ревизионен акт на РА № Р-22221520003547-091-001/25.01.2021 г., връчен му на
02.02.2021 г. по електронен път. Заявява, че от страна на „.... не са внесени дължимите от
него суми, подробно индивидуализирани по размер и период в разпечатка от сметката на
дружеството, направена от програмен продукт на ..., представляваща Приложение № 1 към
исковата молба. Сочи, че за събиране на на неплатените суми е образувано изпълнително
дело № *********/2018 г. при публичен изпълнител ...., по което е установено, че „.... не
притежава активи, с които да обезпечи изискуемите задължения. Поддържа, че с
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200022-023-
0003721/14.12.2020 г. върху декларираната от първия ответник банкова сметка в „ОББ“ АД е
наложен запор, чието действие е продължено с постановление изх. № С210022-139-
1
0000326/11.02.2021 г., но въпреки това поради невъзможност за своевременно вписване на
наложения запор, с договор за покупко-продажба от 16.12.2020 г. дружеството се е
разпоредило в полза на втория ответник - .... със собствения си т. а. „Фолксваген“ модел
„Транспортер Ека 1.9 ТДИ“ с рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., срещу продажната цена в
размер на 2 000 лв., която е заплатена в брой, а не по запорираната банкова сметка на
продавача. Заявява, че застрахователната стойност на продадения автомобил възлиза в
размер на 4 000 лв., с оглед на което счита, че възмездно продаденото имущество
значително надхвърля по стойност полученото насреща такова, поради което счита за
приложима хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. При условията на евентуалност
поддържа, че извършвайки покупко-продажбата от 16.12.2020 г. първият ответник - „.... е
имал намерение да увреди кредитора си в лицето на публичния взискател предвид знанието
му за наличието на непогасени от него публични задължения, установени с процесния
ревизионен акт, който дружеството е обжалвало, поради което счита за приложима
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Допълва, че вторият ответник - .... е получил
процесното МПС без основание, а първият ответник - „.... е обеднял, поради което
кредиторовият му интерес е бил накърнен. С оглед на това в случай, че се окаже, че МПС-то
е унищожено или повредено след прехвърлянето или не може да бъде открито, при
условията на евентуалност претендира от втория ответник - .... заплащане на сумата от 4 000
лв., представляваща подлежаща на връщане реална стойност на МПС, предмет на договора
за покупко-продажба от 16.12.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „.... и .... не са подали отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца –
главен публичен изпълнител при ... е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответниците.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не изпращат представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призовани са и не са направили искане да се
разглежда делото в тяхно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК бъде
уважен изцяло, като по отношение на държавата договор за покупко-продажба на МПС от
16.12.2020 г., нотариално заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, по
силата на който „.... продава на .... т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с
рег. № ...., рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв., бъде обявен за недействителен.
С оглед тези правни изводи и наличието на предпоставките за постановяване на
2
неприсъствено решение по предявения главен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ДОПК, то не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане и на
останалите предявени при условията на евентуалност искове по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4
ДОПК и чл. 55, ал. 1, вр. чл. 57 ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по тях с
настоящия съдебен акт.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения главен иск с правно основание
чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
следват поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед пасивното
процесуално поведение на ответниците, както и приключването му в рамките на едно
открито съдебно заседание, които следва да му се заплатят от всеки от ответниците по равно,
или по 50,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Софийски районен съд и сумата от 160,00 лв., представляваща дължима
държавна такса по предявения главния иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ДОПК, която те също дължат по равно, или по 80,00 лв. всеки.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК за недействителен по
отношение на Държавата договор за покупко-продажба на МПС от 16.12.2020 г., нотариално
заверен от нотариус .;.. на НК и район на действие – СРС, по силата на който „...., ЕИК ...
продава на ...., ЕИК ... т. а. „Фолксваген“, модел „Транспортер Ека 1,9 ТДИ“, с рег. № ....,
рама № ..., двигател № ..., за сумата от 2 000 лв.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на ...
действащ чрез главен публичен изпълнител при ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
50,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и
по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 80,00 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата от 80,00 лв., представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3