Р Е Ш Е Н И Е №159
Град Несебър, 28.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
при
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гр.д.№ 103 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на молба с правно основание чл.226, ал.2 от Кодекса на труда – за
заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
вредите, които работникът е претърпял поради незаконно задържане на трудовата
книжка след като трудовото правоотношение е било прекратено, дължимо за времето
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаването на трудовата
книжка на работника.
Ищецът А.Л.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, твърди, че е работила при ответното дружество „С.Б.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***. Ц.Л.№ 48, представлявано от управителя И.Й.Л.,
през периода от 01.01.2009г. до 04.02.2015г., като последната заемана от нея
длъжност е била „Бизнес Консултант”, с месечно трудово възнаграждение в размер
на 3 070 лева. Трудовото й правоотношение е била прекратено на
04.02.2015г. на основание чл.326, ал.1, вр. с ал.2 от КТ, след което е
отправяла многократни покани – писмени и устни – до ответното дружество да й
предостави заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и да оформи и
предаде трудовата книжка. След като документите не са й били връчени и
предадени, на 06.03.2015г. ищцата е подала жалба до Дирекция „Инспекция по
труда” – София, в резултат на която в ответното дружество е била извършена
проверка, приключила с дадено предписание да изпълни задълженията си в срок до
24.04.2015г. да връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, и в
срок до 30.04.2015г. да впише в трудовата книжка, данните, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение и да я върне на ищцата в изпълнение на
задължението на работодателя по чл.350, ал.1 от КТ. Ответникът не е спазил сроковете,
дадени с предписанието, като е връчил на ищцата заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и оформената трудова книжка едва на 30.06.2015г. По
този начин ищцата твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, тъй
като не е могла да се регистрира в „Бюро по труда” или да започне работа
съобразно квалификацията си и придобитият от нея трудов стаж, поради което й
дължи обезщетение за времето от деня на прекратяване на трудовото й
правоотношение – 04.02.2015г., до деня на предаване на трудовата й книжка –
30.06.2015г. в размер на брутното й трудово възнаграждение в размер на
15 350 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер
на 15 350 лева, представляваща обезщетение за посочения период, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва исковата молба по основание и размер. Според
ответника работникът е следвало да потърси трудовата книжка, като за целта
отправи покана до работодателя, от получаването на която възниква задължението
да я върне на работника. Такава покана ищцата не е отправяла до ответното
дружество, а вместо това е сезирала „Дирекция „Инспекция по труда”, което не
може да се счита за покана. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена на 04.02.2015г., съгласно чл.128а, ал.3 от КТ, но
ищцата е създавала пречки същата да й бъде връчена, включително и като не е
получила изпратената й от 23.06.2015г. покана. Признава, че е оформена
трудовата книжка на ищцата въз основа на предписанията на контролните органи.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че невръщането на трудовата книжка е
било причина ищцата да се регистрира в „Бюро по труда” или да започне работа.
Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцата не се
явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа
исковата молба, счита, че претенцията й е основателна и доказана.
Ответното дружество се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който поддържа становището
си за неоснователност на предявения иск и заявява, че поддържа становището си,
изразено в отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен и в полза
на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищцата А.Л.М. е сключила трудов
договор № 54/01.09.1997г. с ответното дружество с фирма „М.Б.” ЕООД, която е
променена на „С.Б.” ЕООД въз основа на вписване на промяна в Търговския
регистър на 24.03.2009г.
На 03.02.2015г. ищцата е подала
молба до работодателя си, с която е поискала да бъде освободена от длъжност,
считано от 03.02.2015г.
На 09.02.2015г. представител на
ответното дружество е подал уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, с
което е уведомил НАП за прекратени трудови правоотношения с трима работници
(служители), между които е и А.М..
На същия ден – 09.02.2015г., ответникът
е връчил на ищцата покана за доброволно изпълнение, с която последната е
уведомена, че на 04.02.2015г. са извършени проверки и ревизии в ресторант
„Зорница” в град Бургас, при които се установили липси на хранителни продукти и
консумативи на стойност 52 060,34 лева и че предстои да се установи дали констатираните
липси не са настъпили в резултат на престъпление и дали ищцата не е участвала в
извършването му. С поканата ищцата е била поканена да извърши плащане в полза
на „С.Б.” ЕООД като преведе по банковата сметка на дружеството посочената сума
в срок до 13.02.2015г.
Сумата е била преведена по
банковата сметка на дружеството, а като основание за плащането й в платежното
нареждане от 12.02.2015г. е посочено: възстановяване на липси от лицата Ц.Д.С.,
В.П.П., Д.Л.И., Н.М.Б.и А.Л.М..
На 19.02.2015г. е подписано
споразумение между „С.Б.” ЕООД и А.Л.М., от което е видно, че ищцата е заемала
длъжността „Оперативен консултант”, а според съдържанието на споразумението, с
извършеното плащане на сумата в размер на 52 061 лева от петимата
служители същите доброволно покриват изцяло констатираните липси, установени
при извършената инвентаризация на ресторант к-с „Слънчев бряг, водеща се като
инвентаризация на ресторант „Зорница” град Бургас и инвентаризация на продукция
на ресторант „Макдоналдс – летище Бургас”. Ответното дружество е заявило, че в
резултат на изцяло покритите липси няма имуществени претенции по отношение на
лицата.
На 24.02.2015г. на ищцата е била
връчена нова покана за доброволно изпълнение, с което е била уведомена от „С.Б.”
ЕООД, че в резултат на извършени проверки и инвентаризации на 05.02.2015г. в
ресторанти от веригата „Макдоналдс”, стопанисвани от ответното дружество, са
констатирани липси на хранителни продукти и консумативи и че е доказано
участието на А.М. в дейност, в резултат на която са настъпили липсите, както
следва: установени липси от материално
отговорните лица А.Л.М. и Ц.Д.С.на стойност 18 472,37 лева в ресторант „Макдоналдс Бургас Мол” – град
Бургас; установени липси от материално отговорните лица А.Л.М., В.П.П. и Ц.Д.С.
на стойност 24 814,44 лева в ресторант „Зорница” град Бургас; установени
липси от материално отговорни лица А.Л.М. и Н.М.Б.на стойност 30 589,40
лева в ресторант „Макдоналдс Летище Бургас” град Бургас; установени липси от материално
отговорни лица А.Л.М. и Ц.Д.С.на стойност 22 016,79 лева в ресторант
„Макдоналдс Александровска” град Бургас. Ищцата е била помолена в срок до
04.03.2015г. да заплати на „С.Б.” ЕООД
и сумата в размер на 95 893 лева – общия размер на установените липси,
независимо от извършеното преди това плащане на сумата в размер на 52 061
лева на 04.02.2015г., като е била предупредена, че ако сумата не бъде заплатена
в указания срок, ще бъдат предприети действия за защита на интересите на
дружеството, като за целта ще бъдат сезирани следствените органи и органите
прокуратурата за извършени престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.
На 06.03.2015г. А.Л.М. е подала
жалба до Дирекция „Инспекция по труда” – град София, в която твърди, че не е
получила трудовото си възнаграждение за месец септември 2014г., на 03.02.2015г.
е била принудена да напише молба за напускане, а след напускането й не й е
заплатен неизползвания отпуск за не по-малко от 80 дни, като не й е била
връчена трудовата книжка. В хода на образуваната проверка „С.Б.” ЕООД е
уведомил дирекцията, че не може да представи документи от трудовото досие на А.М.,
тъй като то не било открито, както и че по отношение на този работник има
„стартирано” производство за прекратяване на трудовия договор с дисциплинарно
уволнение.
В изпълнение указанията на
служители на дирекцията, представител на ответното дружество е издал на
24.04.2015г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с А.М.. В заповедта
е посочено, че трудовото правоотношение се счита прекратено от 04.02.2015г., а
като основание на прекратеното правоотношение е посочил чл.326, ал.1, вр. ал.2
от КТ, а като е приел, че работникът не е спазил срока на предизвестието, е
посочил също, че следва да му удържи обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено
предизвестие за един месец.
Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец януари 2015г. е било в размер на 3 070
лева, който съвпада с размера на основното й трудово възнаграждение (не е
начислявано допълнително възнаграждение за прослужено време, професионален опит
и стаж).
От писмото на Дирекция „Инспекция
по труда” – град София изпратено на 24.04.2015г. до А.Л.М. е видно, че при
извършената проверка обезщетението по чл.220 от КТ е удържано от ищцата,
каквото съгласие, изискуемо по чл.272 от КТ, тя не е давала, и за месец януари
й е изплатен остатък в размер на 267,40 лева, както и че на ответника са дадени
предписания да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение, след което да я върне на работника, което той следва
да стори в срок до 30.04.2015г.
На 25.06.2015г. по електронната
поща от името на ответното дружество адвокат Г.В.е отправил покана до А.М. за
получаване на оформената трудова книжка и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение или на конкретен адрес или по куриер.
В отговор на поканата ищцата е
заявила, че желае да получи документите по куриер и да й бъдат доставени в град
Бургас.
Безспорно е между страните, че
трудовата книжка на ищцата й е предадена от ответника на 30.04.2015г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.226,
ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които е претърпял поради незаконното задържане
на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
За успешното провеждане на иска
по чл.226, ал.2, вр. ал.2 от КТ ищецът следваше да установи в процеса при
условията на главно доказване, че между него и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение по трудов договор и допълнително споразумение към него
от 01.01.2009г. за изпълнение на длъжността „Бизнес консултант”, срещу месечно
брутно трудово възнаграждение в посочения размер; че трудовото правоотношение е
прекратено на 04.02.2015г.; че трудовата му книжка е била задържана от
работодателя в посочения в исковата молба период, че в резултат на това
задържане на работника са причинени твърдените вреди. В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задължението си за връщане на трудовата книжка,
както и възраженията си срещу основателността на предявения иск, включително и
наведените положителни фактически твърдения, че са били налице трудности,
свързани с връчването на трудовата книжка на ищцата до 30.04.2015г., респ., че
забавеното изпълнение на задължението за връщането й се дължи на освобождаващи
от отговорност обстоятелства.
Не е спорно по делото, че трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е прекратено, считано от 04.02.2015г.,
както е поискала ищцата и както е приел с издадената заповед
ответника-работодател и която дата е вписана в трудовата книжка на ищцата, като
не е предмет на настоящия спор дали правилно е посочено основанието на
прекратяването.
Фактът на предаване на трудовата книжка е доказан от ищцата и не се
обори от ответника, т.е. налице са безспорни доказателства, че трудовата книжка
е била върната на А.М. едва на 30.06.2015г.
По отношение възраженията на
ответника в отговора на исковата молба, че работникът не канил работодателя да
оформи трудовата книжка, че работодателят дължи незабавно връщане на трудовата
книжка само когато тя се е намирала на съхранение у работника и той я е
предоставил при прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя за оформяне, както и за
твърдяното бездействие на работника, следва се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.68 от ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от
закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на
задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената
трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в
закона и на практика не се урежда от трудовия договор. (Решение №
553/15.07.2010г. по гр.д.№ 306/2009г., ІV г.о. на ВКС). То е близко до
задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че
според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка
при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква
задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Съгласно чл.348, ал.3
от КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за
съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор
работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, последният трябва да я оформи веднага, а ако има пречка за
оформянето й – да посочи кога тя ще бъде оформена. Ако работодателят не върне веднага
надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я
вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й.
Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я
потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Това
означава, че съдебната практика разграничава две хипотези. Първата е, ако
съобразно чл.348, ал.3 от КТ трудовата книжка е съхранявана от работника и при
прекратяването на трудовото правоотношение е дадена за оформяне на
работодателя. В този случай се прилага чл.6, ал.2 и ал.3 от Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) – при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка
на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно
срещу подпис на работника или служителя. Когато трудовата книжка не бъде
получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с
обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Ето защо в тази изрична
хипотеза, при която принципно трудовата книжка се съхранява от работника, но
при прекратяване на трудовото правоотношение е предадена на работодателя за
оформяне, работодателят се счита в забава, ако не върне незабавно трудовата книжка
или не уведоми работника да се яви да си я получи. Общото правило на чл.84 от ЗЗД в случая се дерогира от специалните правила – чл.350, ал.1 от КТ. Втората
хипотеза е тази, при която ако принципно трудовата книжка се е съхранявала от
работодателя, т.е. работникът само по собствена воля е оставил за съхранение
при работодателя. В този случай трудовата книжка към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение се е намирала при работодателя, на когото сам
работникът е гласувал доверие да съхранява трудовия документ. При това
положение и доколкото се посочи, че става въпрос за едно задължение за
предаване на вещ (чл.68 от ЗЗД), то същото е ТЪРСИМО, поради което работникът
трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в
забава. В тази хипотеза нормата на чл.350, ал.1 от КТ не е приложима, доколкото
същата следва да се тълкува във връзка както с чл.348, ал.3 от КТ (трудовата
книжка се съхранява от работника), така и във връзка с разпоредбите на НТКТС (в
която също не се съдържа текст или изключение от правилото, че трудовата книжка
се съхранява от работника – чл.1, ал.2 от НТКТС). Ето защо уговорката за нещо
различно от диспозитивния чл.348, ал.3 от КТ между страните по трудовото
правоотношение изключва и възможността работникът да се ползва от
благоприятната норма на чл.350 от КТ. Същият по собствена воля оставя за
съхранение своя трудов документ – трудова книжка, при работодателя, респ.
приложими при този вариант са общите норми на чл.68 и чл.84 от ЗЗД. За
отговорността по чл.226, ал.2 от КТ е необходимо не простата изпълняемост на
задължението за предаване на трудовата книжка, но и поставянето на работодателя
в забава. (Решение № 229 от 12.07.2011г. по гр.д.№ 1875/2009г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 38 от 29.03.2011г. по гр.д.№ 1276/2009г. на ВКС, ІV г.о.).
С оглед на тези съображения се
налага извода, че след като служителят е
предоставил трудовата си книжка за съхранение у работодателя, преди да се
поиска от работника предаването й обратно, работодателят не е адресат на
задължение да му я предаде.
Ищцата признава с исковата молба
обстоятелството, че трудовата й книжка се е съхранявала от
ответника-работодател, като последният потвърждава това в отговора на исковата
молба, поради което безспорно е между страните, че в случая сме изправени при
втората от посочените хипотези.
По делото липсват каквито и да е
доказателства, че ищцата е канила работодателя си – писмено или устно – да й
предаде трудовата книжка. Тя не твърди да е правила това и в жалбата й от
06.03.2015г. до Д”ИТ” – София, като с нея единствено се е оплакала, че „Не ми е
връчена трудовата книжка”. По делото липсват доказателства за изпратени писмени
покани, а от ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства за това, че
ищцата е споделяла, че си е искала трудовата книжка от работодателя и е
разговаряла по този повод с лице с имена П.Б., означава, че самите тези
твърдения за наличие на определени обстоятелства подлежат на доказване.
Жалбата, подадена до Д”ИТ” – София не може да се приеме за покана до
работодателя й за предаване на трудовата книжка. Директора на Д”ИТ” – София е
дал задължителни предписания на ответното дружество да впише в трудовата книжка
на ищцата данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и да я
върне на ищцата, със срок на изпълнение – 30.04.2015г., като от писмото на
Д”ИТ” – София от 24.04.2015г. до А.М. не може да се установи кога тези
предписания са дадени. Според настоящия съдебен състав обаче, и това писмо не
представлява покана от работника по смисъла на чл.84 от ЗЗД, т.е. ответникът не
е изпаднал в забава по отношение на ищцата нито до 30.04.2015г., нито след тази
дата. Жалбата пък от 06.03.2015г. е подадена не по повод невръчената й трудова
книжка, а по повод поредната претенция към нея за около 96 000 лева, като
с нея тя основно претендира дължими от ответника парични суми във връзка с
трудовото й правоотношение. До тази дата – 06.03.2015г., ищцата също не е
отправяла каквито и да е покани до работодателя й, респ. представител на
ответното дружество, да й бъде върната трудовата книжка, включително и при
срещите, които е осъществявала във връзка с търсената й отговорност за липси.
Не е поставяно дори като условия трудовата книжка на ищцата да й бъде върната след
уреждане на имуществените отношения.
Едва във връзка с писмото до
ищцата, изпратено й по електронната поща от името на „С.Б.” ЕООД на
25.06.2015г., тя е посочила, че е избрала оформената й трудова книжка да й бъде
изпратена по куриер в град Бургас, след което трудовата книжка незабавно е
изпратена по указания от ищцата начин и е получена от нея на 30.06.2015г.
Освен, че не доказа незаконно
задържане на трудовата книжка от страна на работодателя й след прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата не доказа и третата предпоставка за уважаване
на предявената претенция – вредите, настъпили за нея вследствие на това
задържане. В чл. 226, ал.3 от КТ законът презюмира само размера на вредите, на
не и тяхното настъпване, което е в доказателствена тежест на ищцата. По делото
не се установява невъзможността да бъде сключен трудов договор с конкретен
работодател именно защото трудовата книжка е в предишния работодател, или по
същата причина е било отказано да бъде регистриран в „Бюро по труда”,
което е в доказателствена тежест на ищцата, и която въпреки указаната
доказателствена тежест и предоставената й възможност, не ангажира
доказателства, установяващи настъпването на вреди, и че те са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка от
ответника.
Ето защо и при липса на пълно и
главно доказване за поставянето на работодателя в забава, искът за сумата в
размер на 3 070 лева (брутното трудово възнаграждение) за всеки месец от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.02.2015г., до датата на
получаване на трудовата книжка – 30.06.2015г., или сумата в общ размер на
15 350 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, във връзка
с ал.3, изр.2 от КТ за вреди от непредставяне на надлежно оформена трудова
книжка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018г.,
до окончателното изплащане, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло
– за целия претендиран период.
Съобразно правилата на процеса
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на съда дължимата държавна такса в размер на 614 лв., а на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника направените от последния разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Претенцията на ищцата за
присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Л.М. с
ЕГН **********, с адрес ***, иск за осъждане на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***. Ц.Л.№ 48, представлявано от управителя И.Й.Л.,
да й заплати сумата в размер на 15 350 лв. (петнадесет хиляди триста и
петдесет лева), представляваща обезщетение за причинени вреди поради незаконно
задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено, за времето от прекратяване на трудовото правоотношение –
04.02.2015г., до предаване на трудовата книжка – 30.06.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.Л.М. с
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***. Ц.Л.№ 48, представлявано от управителя И.Й.Л.,
да й заплати сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща
направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.Л.М. с ЕГН **********, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.
Ц.Л.№ 48, представлявано от управителя И.Й.Л., сумата в размер на 900 лв. (деветстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Л.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския
районен съд, сумата в размер на 614 лв.
(шестстотин и четиринадесет лева), представляваща дължима държавна такса за
предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: