№ 316
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100503060 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следото:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 9386/10.12.2021 от СТ. В. БЛ. , длъжник по изп.дело №
20217170400567 на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717, срещу действията на ЧСИ, обективирани в
Разпореждането от 3.12.2021, с което е отказал за намаляване размера на адв.възнаграждение,
дължимо в полза на взискателя.
Навежда доводи за незаконосъобразността му.
Изп.дело е образувано срещу длъжника Станка В.Б. за дълг от 1000лв - олихвяема сума и
1350лв - неолихвяема сума, или общо 2350лв.
За посочения дълг в размер на на 2350лв взискателят Й. К. К. е заплатил адв.хонорар в
размер 600лв за изп.дело.
Прави възражение за прекомерност на размера му, тъй като не съответствал на размерите,
определени с Наредба № 1/9.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения.
Длъжницата С.Б. е пенсионерка, с ниска пенсия и няма възможност да плати наведнъж
цялата сума.
Получила ПДИ по изп.дело и в 14-дневния срок за доброволно изпълнение предложила на
взискателя да заплаща по 200лв всеки месец до 10 -то число на месеца, до окончателното
погасяване на задължението. Взискателят, обаче, отказал предложението за разсрочено плащане на
части.
Поради това отправя искане за редуциране на адв. възнаграждение по изп.дело до размера на
200лв, колкото е минималният такъв съгл. чл.10 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г за минималните
размери на адв. възнаграждения.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е било нужно и са предприети
изп.действия по изп.дело, то моли за редуциране до размера от 397,.25лв, колкото е минималният
резмер съгласно чл.10 т.1 от Наредбата.
1
Молим за присъждане на разноските за това производство – заплатена държ.такса и
адв.възнаграждение.
Ответната страна по жалбата Й. К. К., взискател по изпълнението, чрез адв.С.С., в
писмения отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че заплатеното в полза на адвоката възнаграждение за близко до минимума, посочен в
чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата и отразява действителната правна и фактическа сложност на делото. В
така заплатения адв.хонорар е включено възнаграждението, както образуване на изп.дело, така и за
предприемането на изп.действия, съобразно размера на вземането.
Процесуалното представителство по изп.дело включва и преценка на обстоятелствата и
исканията на длъжника, съответно изразяване на становища по тях, което също е дейност,
подлежаща на заплащане и е включена при договаряне на адв.хонорар за процесуалното
представителство по него.
Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАдв размерът на адв.възнаграждение се определя в договор между
адвоката и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа. Определянето на
минимални размери на адв.възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение съобразно вида на делата, техния предмет
и защитавания материален интерес.
Действително, длъжницата по изп.производство е пенсионер, но липсват доказателства за
нисък размер на пенсията. По изп.дело е постъпила справка за имотното й състояние, от която се
установява притежавана от нея земеделска земя, както и сключени арендни договори, които сочат
на допълнителни доходи.
Отделно от това, твърдението, че ниският размер на пенсията бил пречка да се плати
наведнъж задължението, било голословно и некоректно, тъй като: на първо място, получавала
допълнителни доходи от рента, и на второ място, длъжницата е направила допълнителни разноски,
а именно за ДТ и адв.хонорар /и то не в малък размер/ за това производство.
По отношение на твърдението, че не било прието предложението за разсрочено плащане на
задължението по изп.дело счита, че в ГПК е предвиден изрично начинът, по който следва да се
допусне разсрочване и така предложеният не съответствал на законо установения и затова
взискателят не бил длъжен да го приеме,
Ето защо счита, че няма основание за намаляване на адв.възнаграждение.
Моли за присъждане адв.хонорар и съответно прави и възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, претендирано от жалбоподателя в настоящото производство.
На основание чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ Румяна Тодорова
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази следното:
Изп.дело № 567/2021 е образувано при ЧСИ Румяна Тодорова на 10.11.2021г по искане на
взискателя Й. К. К. и представен ИЛ от 20.10.2021г на ВРС, НО, издаден по НЧХД № 881/2020г,
по силата на който СТ. В. БЛ. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1000лв-
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 9.01.2020г, и 1350лв-съдебно
деловодни разноски.
С образуване на изп.дело едновременно с изпращането на ПДИ до длъжника са наложени
възбрана върху недв.имоти на длъжника и запор на банковите й сметки в „ОББ" АД.
Взискателят е представил договор за правна помощ и съдействие, съдържащ разписка за
платен в брой адв.хонорар в размер на 600лв, който е приет за разноски по делото и включен в
ПДИ.
На 3.12.2021г в отговор на възражение на длъжника ЧСИ е постановил отказ за редуциране
2
размера на адв възнаграждение, за което длъжницата е била надлежно уведомена на 8.12.2021г.
Въз основа на горната фактическа установеност се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозира от надлежна страна, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Образуването на изп.производство се предприема от взискателя, когато длъжникът не
изпълни доброволно задължението си, което е признато с влязло в сила решение/присъда.
В настоящия случай длъжницата е имала възможност доброволно да изпълни задължението
си още преди образуването на изп.производство, за което кредиторът е предоставил достатъчно
време, видно от датата на постановената присъда на 29.04.2021г, издаването на ИЛ на 20.10.2021 и
датата на образуване на изп.дело – 20.11.2021г. Последната възможност за доброволно изпълнение
е в рамките на двуседмичния е срок от получаването на ПДИ, от която очевидно, също не се е
възползвала.
Образуването на изп.производство, генерира допълнителни парични задължения за
длъжника, които надлежно посочени от ЧСИ в ПДИ, а именно: вземането на кредитора по делото,
съгласно представения ИЛ, е общо в размер на 1350лв – неолихвяема сума; 1000лв - главница,
върху която се следва законната лихва, начислена до датата на ПДИ в размер на 186,39лв; 33,50лв
- допълнителни разноски за ЧСИ; 114лв-такса за образуването на изп.дело; 2697,49лв-
пропорционална такса по т.26 за ЧСИ с вкл.ДДС, както и 600лв – адв.възнагр-е.
Възраженията на длъжницата, предмет на настоящия спор, касаят само последната сума за
заплатеното от взискателя адв.възнагр-е.
Действително, С.Б. е пенсионер, но липсват доказателства за нисък размер на пенсията. Сам
по себе си фактът, че е пенсионерка, не означава, че е материално затруднена, което се опровергава
от данните по изп.дело. От данните по делото /справка за имотното й състояние/ се установява
притежавана от нея земеделска земя, както и сключени арендни договори, което сочи на
допълнителни доходи. Освен това е направила и допълнителни разноски за воденето на
настоящото производство, заплащайки държ.такса и адв.хонорар.
Що се отнася до отправеното искане за погасяване задължението на части, то взискателят
има право да не го приеме. При това, в ГПК изрично е предвиден начинът, по който следва да се
допусне разсрочване на изпълнението.
При това положение процесуалното представителство на взискателя, освен подаването на
искането за образуването на изп.производство, е и за воденето на изп.дело, което предполага
активност от негова страна за посочване способите на принудително изпълнение за събирането на
вземането, а също и да изрази становище по исканията и възраженията на длъжницата - дейност,
също подлежаща на заплащане, включена при договарянето на адв.хонорар.
Съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200лв;
2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв - 200лв, и за вземания над 1000лв -
1/2 от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 – 7. Съобразно чл.7 ал.2 т.2. при интерес от
1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Така в настоящия случай общият размер възлиза на 300+94,50лв= 394,50лв : 2 = 197,25лв или
закръглено 200лв + 200лв за образуване на делото = 400лв
На сл.място.
Доколкото преценката за адекватния размер на възнаграждението не може да бъде направена
още при образуване на изп.дело, а едва когато се установи, че задължението на длъжника е
погасено изцяло, т.е. това би могло да стане едва при приключване на изп.производство, в каквато
насока е и съдебната практика. Към него момент може да бъде преценено и процесуалното
поведение на длъжника, доколко същото е било насочено към желание за доброволно изпълнение
на задължението или пък обратното, да се забави принудителното изпълнение, което да изисква
3
допълнителна активност както от страна на ЧСИ, така и от страна на взискателя и неговия
процесуален представител.
Към настоящия момент процесуалното поведение на длъжницата не води до извод, че същата
е предприела действия за доброволното погасяване на задължението и затова изп.производство
следва да продължи.
При това положение размерът на адв.възнаграждение не се явява прекомерен и затова
подадената жалба срещу отказа на ЧСИ да намали размера като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 9386/10.12.2021 от СТ. В. БЛ. ,
длъжник по изп.дело № 20217170400567 на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717, срещу действията
на ЧСИ, обективирани в Разпореждането от 3.12.2021, с което е отказано намаляване размера на
адв.възнаграждение, дължимо в полза на взискателя.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р.Тодорова за прилагане по изп.дело №
20217170400567
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4