О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 04.05.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на десети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599
по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 19.01.2017 г. са обявени в
Търговския регистър по партидата на „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК: ********
изготвените от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите на
дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите предявени
вземания на кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили в съда следните възражения:
1. Възражение с вх. № 10475/27.01.2017 г. /с пощенско клеймо от 26.01.2017
г./ от кредитора „Р.И.И.” ООД срещу включване в
списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземане
в общ размер на 39 957 476 лева, от което главница
8 945 726 лева и неустойка за забава 31 011 750 лева, за
периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена
на база 0,5 % на ден върху незаплатената главница 8 945 726 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до
окончателното изплащане.
Синдикът Р.Т. изразява становище, че следва да се
остави без уважение възраженията на кредитора. Поддържа, че договорът за
покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г. страда от липса на индивидуализация
до степен, която се приравнява на невъзможен предмет, поради което договорът е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не е породил вземания, съответно
задължения за страните. Счита, че договорът за покупко-продажба на акции от
12.03.2014 г. е нищожен и на основание чл. 114, ал. 11 ЗППЦК, тъй като сделката
се включва в категорията сделки, предвидени в чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗППЦК, а решение
на общото събрание на акционерите за овластяване на изпълнителния директор за
извършване на тази сделка не е приемано. Поддържа, че неустойката, договорена в
чл. 9 от договора за продажба на акции е нищожна, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, поради което противоречи на добрите нрави.
Със становище, прието в съдебно заседание, кредиторът
„К.т.б.” АД – в несъстоятелност счита, че предявените от „Р.И.И.” ООД вземания не съществуват, тъй като договорът за
продажба на акции от 12.03.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет, а също
така поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
1 и 2 от ЗЗД.
2.
Възражение с вх. № 10488/27.01.2017 г. от кредитора „С.Е.П.Ф.М.” ООД срещу включване в списъка на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД, както следва: 1/
вземане в общ размер на 50 180 003 лева, от което главница
7 605 023 лева, възнаградителна лихва в
размер на 14 % на годишна база общо в размер на 6 924 312 лева за
периода от 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. и неустойка за забава общо в размер
на 35 650 668 лева за периода от 01.10.2013 г. до 24.11.2016 г.,
ведно с неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху дължимата главница и
възнаградителна лихва до окончателното изплащане и 2/
вземане в общ размер на 41 798 446 лева, от което главница
9 378 246 лева и неустойка за забава в общ размер
32 420 200 лева за периода от 01.01.2016 г.
до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в размер на 0,5 % на ден върху
незаплатената главница в размер на 9 378 246 лева, ведно с неустойка
за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до окончателното
изплащане.
Синдикът Р.Т. изразява становище, че възражението
следва да се остави без уважение. Поддържа, че договорът за встъпване в дълг от
23.03.2012 г., от който кредиторът „С.Е.П.Ф.М.” ООД черП.правата
си, е нищожен на основание чл. 114, ал. 10 ЗППЦК, съобразно действащата към
датата на договора редакция. При съобразяване годишните баланС.на
длъжника както към датата на сключване на договора, така и при изтичане на
двугодишен срок, задълженията на „И.” АД са над стойността по чл. 114, ал. 1,
т. 1, б. „а” ЗППЦК, а решение на общото събрание на акционерите за овластяване
на органите представители за извършване на горепосочената сделка не е приемано.
На следващо място посочва, че кредиторът „С.Е.П.Ф.М.” ООД не е установил, че
вземането на „Ц.” ООД срещу „И.” АД, произтичащо от договор за встъпване в дълг
и договор за цесия от 13.02.2014 г. му е цедирано с
договор за цесия от 09.02.2016 г. така, както същото е изменено с Анекс № 1 от
09.02.2016 г. Поддържа също така, че неустойката, договорена в чл. 10 от
договора за целеви паричен заем от 01.03.2007 г., сключен между заемодателя „Г.Г..” ООД и заемателя „Г.О.” ЕАД е
нищожна, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. По отношение второто вземане счита, че договорът за
покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет,
както и на основание чл. 114, ал. 11 ЗППЦК, като излага аналогични аргументи
като тези за вземането на кредитора „Р.И.И.” ООД.
Поддържа също така, че неустойката по чл. 9 от договора за продажба на акции от
13.02.2014 г. е нищожна.
С писмено становище, прието в съдебно заседание,
кредиторът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност твърди, че вземанията на „С.Е.П.Ф.М.”
ООД не съществуват, поради което законосъобразно синдикът е включил същите в
списъка на неприетите вземания.
3. Възражение с вх. № 10490/27.01.2017 г. /с пощенско клеймо от 26.01.2017
г./ от длъжника „И.” АД срещу включване в списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „И.” АД на вземанията на „К.т.б.” АД /в
несъстоятелност/, произтичащи от договор за банков кредит, сключен на
05.10.2010 г.
Синдикът изразява становище, че възражението следва да
се остави без уважение. Поддържа, че начисляването на лихви, неустойки и
разноски по вече сключени договори за кредит не попада в кръга на забранената
банкова дейност, съгласно чл. 36, ал. 7 от Закона за кредитните институции,
доколкото има своята опора във вече постигнатото съгласие на страните, обективирано в договора между тях. Отнемането на лиценза на
банката не би могло да се третира като правопреобразуващ
юридически факт, който с обратно действие интервенира
във вече възникналите между страните правоотношения. Следователно с факта на
неизпълнение от страна на длъжника на задължението му за връщане на главницата
по договорения заем в договорения срок, за кредитора е възникнало правото да
претендира съответните възнаградителни и наказателни
лихви по договора за кредит, което обуславя и неоснователността на възражението
на длъжника за недължимост на лихвите след датата на
отнемане на лиценза. Счита за неоснователно възражението на длъжника, че
представените от кредитора документи не установяват основанието и размера на
заявените от „К.т.б.” АД вземания.
Кредиторът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност, с писмено
становище, прието в съдебно заседание, оспорва възражението. Твърди, че с
молбата за предявяване на вземанията на банката по договора за кредит от
05.10.2010 г. са представени доказателства за основанието им, техния размер и
изискуемостта им. Посочва също така, че ПлРС е издал
нов изпълнителен лист, като основанието за издаването му е влязлата в сила
заповед за изпълнение, а и обстоятелството дали заповедите за изпълнение са
влезли в сила е без значение за предявяването и приемането на вземанията в
производството по несъстоятелност, а съществуването на вземанията на банката и
техният размер се установяват от представените по делото доказателства.
4.
Възражение с вх. № 11094/30.01.2017 г. от кредитора „Д.” ЕООД /с пощенско
клеймо от 26.01.2017 г./ срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите
на „И.” АД на вземане в размер на 480 лева с ДДС, представляващо незаплатена
сума по фактура № **********/28.02.2012 г. за реклама по договор № 0004750, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност до
окончателното му издължаване.
Синдикът Р.Т. изразява становище, че възражението
следва да се остави без уважение. Посочва, че към молбата за предявяване на
вземането на „Д.” ЕОД, а и към възражението не е приложена фактурата, от която
кредиторът твърди, че произтичат правата му.
В проведеното на 10.04.2017 г. открито съдебно
заседание новоназначеният синдик Е.Т. заявява, че поддържа изцяло депозираните
от синдика становища и моли подадените възражения да се оставят без уважение.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
По
възражението, подадено от кредитора „Р.И.И.” ООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 19.01.2017 г., а възражението е подадено чрез пощата на 26.01.2017 г.,
което е в законоустановения седмодневен срок.
С молба от 28.12.2016 г. кредиторът „Р.И.И.” ООД предявява пред съда по несъстоятелността вземане
срещу „И.“ АД в общ размер на 39 957 476 лева, от което главница
8 945 726 лева и неустойка за забава 31 011 750 лева, за
периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена
на база 0,5 % на ден върху незаплатената главница 8 945 726 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница до
окончателното изплащане. Твърди, че вземането му произтича от договор за
покупко-продажба на вземане /цесия/ от 22.02.2016 г., с който „Б.Е.Д.” ООД му
прехвърля правото С.на вземане срещу „И.” АД, произтичащо от договор за
покупко-продажба на ценни книжа /акции/ от 12.03.2014 г., сключен между „Б.Е.Д.”
ООД в качеството на продавач, и „И.” АД в качеството на купувач.
Представен е към молбата за предявяване на вземане договор
за покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г., по който дружеството „Б.Е.Д.”
ООД, учредено и съществуващо по законите на щата Невада, САЩ, се задължава да
прехвърли на купувача собствеността върху 63 500 броя акции на приносител
с номинална стойност 100 долара цялост – собственост на „Б.Е.Д.” ООД, или с
обща номинална стойност от 6 350 000 долара срещу продажна цена в
размер на 8 945 726 лева. Уговорено е, че прехвърлянето на
собствеността ще се извърши чрез фактическото предаване на продаваемите акции,
което задължение следва да се изпълни в 3-дневен срок след получаване на
пълната продажна цена. Съгласно чл. 6 от договора, купувачът се задължава да
заплати договорената продажна цена на продаваемите акции в срок не по-късно от
31.12.2014 г. В чл. 9 е уговорено, че в случай на забава за заплащане на цената
на акциите, продавачът има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден върху
незаплатената сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им
изплащане.
Кредиторът твърди, че с договор за цесия от 22.09.2016
г., който е описан към молбата за предявяване на вземането, но не е приложен, е
придобил от „Б.Е.Д.” ООД вземанията срещу „И.” АД, произтичащи от договор за
продажба на акции от 12.03.2014 г.
Представено е уведомление от цедента
„Б.Е.Д.” ООД до длъжника, което е получено от „И.” АД на 07.03.2016 г. и с
което му е съобщено за цедираните вземания,
индивидуализирани като главница 8 945 726 лева, представляваща
дължима продажна цена за покупка на акции, както и че цедираното
вземане включва главница, всички привилегии, обезпечения, включително и
изтеклите и бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни
права и принадлежности така, както са договорени в договора за покупко-продажба
на акции.
С подаденото възражение в настоящото производство
кредиторът представя протокол за избор на акции към договор за покупко-продажба
на ценни книга /акции/ от 12.03.2014 г., с който страните са постигнали
съгласие прехвърлянето на акции от „Б.Е.Д.” ООД да са тези, притежавани в
капитала на дружеството „К.Т.“ С.А., регистрирано по законите на Панама, а ако
то влезе в процедура по ликвидация – на едно от одобрените от купувача
дружества „Б.Е.“ С.А., регистрирано по законите на Панама и „Б.К.“ С.А.,
регистрирано по законите на Панама.
За да породи валидно действие договорът за цесия, на
който кредиторът основава претенцията си, трябва прехвърленото вземане да е
действително. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ТЗ, капиталът на
акционерното дружество е разделен на акции. Акцията е ценна книга, която
удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в
капитала на акционерното дружеството – чл. 175, ал. 1 ТЗ. Както се възприема в
практиката на Върховния касационен съд и в правната доктрина, ценната книга е
документ с установени от закона форма и съдържание, който материализира
волеизявление, като за упражняването на правата по нея, съответно при
разпоредителни действия, се изисква наличие на фактическа власт, респективно –
предаване на самия документ. В конкретния случай нито договорът за
покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г., нито в представения с възражението
документ са индивидуализирани акциите на приносител, които са предмет на
прехвърляне, нито се твърди, че такива са издадени, респективно, че са издадени
временни удостоверения. Договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен
без да има каквато и да е яснота какво се прехвърля, издадени ли са акции или
временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187, ал. 2 ТЗ, не
поражда желаният от страните транслативен ефект и
договорът е нищожен поради липса на предмет. Въпреки, че в чл. 3 от договора от
12.03.2014 г. се съдържа изявление, че продаваемите акции не са заложени или
обремени по друг начин с права на трети лица, както и че трети лица не са
предявили декларации, то същите не са индивидуализирани по никакъв начин. Ето
защо и предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за
покупко-продажба на акции от 12.03.2014 г. е нищожен, поради невъзможен предмет
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи, че кредиторът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че дружеството „К.Т.“ С.А.
съществува и действа към настоящия момент. Не са представени и доказателства,
че това дружество, което е посочено в протокола, е издало акции на приносител.
След като договорът за покупко-продажба на акции от
12.03.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет, то вземането по него не е
могло да бъде прехвърлено, респективно придобито от кредитора „Р.И.И.” ООД. Неустойка също не се дължи, с оглед акцесорния характер на това вземане.
С оглед изложеното съдът намира, че синдикът на „И.“
АД правилно е включил вземането на кредитора в списъка с неприети вземания,
поради което подаденото възражение следва да се остави без уважение.
По
възражението, подадено от кредитора „С.Е.П.Ф.М.” ООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 19.01.2017 г., а възражението е подадено чрез пощата на 26.01.2017 г.,
което е в законоустановения седмодневен срок.
С молбата за предявяване на вземане кредиторът „С.Е.П.Ф.М.”
твърди, че има вземания към длъжника „И.” АД, както следва: 1/ вземане в общ
размер на 50 180 003 лева, от което главница 7 605 023 лева, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо
в размер на 6 924 312 лева за периода от 29.03.2007 г. до 30.09.2013
г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 лева за периода
от 01.10.2013 г. до 24.11.2016 г., ведно с неустойка за забава в размер на 0,2
% на ден върху дължимата главница и възнаградителна
лихва до окончателното изплащане и 2/ вземане в общ размер на
41 798 446 лева, от което главница 9 378 246 лева и
неустойка за забава в общ размер 32 420 200 лева за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в
размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на
9 378 246 лева, ведно с неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден
върху дължимата главница до окончателното изплащане.
Кредиторът твърди, че първото му вземане в общ размер
на 50 180 003 лева произтича от договор за встъпване в дълг от
23.03.2012 г. към договор за целеви заем от 01.03.2007 г. между „Г.Г..” ЕООД /с настоящо наименование „Д.Е.Г.” ООД/ в
качеството на заемодател и „Г.О.” ЕАД /с настоящо наименование „Д.Е.Д.Д.П.П.” ЕАД/ в качеството на заемател и анекС.към него, което
вземане е придобито от кредитора „С.Е.П.Ф.М.” ООД, въз основа на Анекс № 1 от
09.02.2016 г. към договор за покупко-продажба на вземане /цесия/ от 09.02.2016
г.
Към молбата, с която е предявено вземането, кредиторът
ангажира като доказателства следните писмени документи:
- договор за целеви паричен заем, сключен на
01.03.2007 г. между „Г.Г..” ЕООД в качеството на
заемодател и „Г.О.” ЕАД в качеството на заемател, с
който заемателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя като целеви паричен заем
сумата в размер до 7 610 000 лева, като е предвидено, че предаването
на сумата ще се извърши на части, в брой или по банков път;
- извлечение от сметка на „Г.Г..”
ЕООД с отбелязан превод в полза на „Г.О.” ЕАД в размер на 3 795 800
евро, с основание: по договор;
- представени са анекС.към
договора за паричен заем от 01.03.2007 г. от № 1 до № 6, като последният е от
дата 21.02.2013 г.;
- договор за встъпване в дълг от 23.03.2012 г.,
сключен между „Г.Г..” ЕООД, като заемодател, и „И.”
АД и „А.Х.” ООД, като поематели, с който поемателите встъпват като солидарни длъжници
във всички задължения на заемополучателя „Г.О.” ЕАД
към заемодателя „Г.Г..” ЕООД, в това число главница в
размер до 7 610 000 лева, заедно с всички дължими възнаграждения,
лихви, неустойки, разноски и др. по договор за целеви заем от 01.03.2007 г., в
случай, че задължението не бъде изцяло погасено в срок до две години, считано
от подписване на договора;
- договор за цесия от 13.02.2014 г. между „Д.Е.Г.”
ЕООД като цедент и „Ц.” ООД като цесионер,
по който цеденът прехвърля на цесионера
вземането С.срещу „Г.О.” ЕАД в размер на 7 605 023 лева, произтичащо
от договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г.;
- анекс № 1 към договор за цесия от 13.02.2014 г.
между „Д.Е.Г.” ЕООД като цедент и „Ц.” ООД като цесионер, с който цедентът
прехвърля на цесионера вземането С.от „Г.О.” ЕАД в
размер на 7 605 023 лева, произтичащо от договор за целеви паричен
заем от 01.03.2007 г., всичките си права, произтичащи от договор за встъпване в
дълг от 23.03.2012 г., с който „И.” АД и „А.Х.” ООД са поели солидарна
отговорност за задълженията на „Г.О.” по договор за целеви заем от 01.03.2007
г.;
- споразумение към договор за встъпване в дълг от
23.03.2012 г. към договор за целеви заем от 01.03.2007 г., сключено между „Ц.”
ООД, като кредитор, и „И.” АД и „А.Х.” ООД, като поематели,
с който страните са установили дължими задължения и срок за погасяване;
- договор за покупко-продажба на вземане /цесия/ от
09.02.2016 г., сключен между „Ц.” ООД като цедент и
„Си Е.П.Ф.М.” ООД като цесионер, с който по т. 1 цедентът прехвърля на цесионера
вземане срещу „Г.О.” ЕАД /с настоящо наименование „Д.Е.Д.Д.П.П.” ЕАД в размер на 7 605 023 лева,
представляваща реално предадено вземане, произтичащо от договор за целеви
паричен заем от 01.03.2007 г. между „Г.Г..” ЕООД и „Г.О.”
ЕАД.
Към възражението кредиторът представя извлечения от
разплащателна сметка на „Г.Г..” ЕООД.
Съдът намира, че с така ангажираните доказателства
кредиторът „Си Е.П.Ф.М.” ООД не установява наличие на свое вземане срещу „И.”
АД, произтичащо от Анекс № 1 от 09.02.2016 г. Представеният от кредитора
договор за цесия от 09.02.2016 г. има за предмет вземания на „Ц.” ООД срещу
първоначалния длъжник по договора за целеви заем от 01.03.2007 г. „Г.О.” ООД,
но не и вземания на „Ц.” ООД срещу „И.” АД. В молбата за предявяване на
вземания, както и в настоящото производство кредиторът „Си Е.П.Ф.М.” ООД
твърди, че вземанията срещу „И.” АД са предмет на отделен анекс към договора за
цесия от 09.02.2016 г., под № 1, сключен на същата дата. Такъв анекс обаче не е
представен по делото. Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на
кредитора, че е придобил вземане по силата на Анекс № 1 от 09.02.2016 г. към
договор за цесия срещу длъжника „И.” АД.
В допълнение следва да се посочи също така, че от
ангажираните доказателства не се установя, че сумата, предмет на първоначалния
договор за целеви заем от 01.03.2007 г. е предадена от заемодателя на заемателя. Представените извлечения от сметката на „Г.Г..” ЕООД не установят с категоричност този факт, тъй като
основанието на превода е „по договор”, без да е ясно, че сумата е преведена
именно във връзка с този договор за заем, още повече, че има разминаване в
размера на сумата.
След като не е установено вземането на кредитора срещу
длъжника за главница, то неоснователно се явява и искането за приемане на претендираното вземане за възнаградителна
лихва и неустойка.
По отношение второто заявено вземане в общ размер на
41 798 446 лева, кредиторът твърди, че същото произтича от договор за
покупко-продажба на вземена от 09.02.2016 г., с който
„Ц.” ООД прехвърля на „Си Е.П.Ф.М.” ООД вземането си срещу „И.” АД, произтичащо
от договор за покупко-продажба на ценни книга /акции/ от 13.02.2014 г. между „Ц.”
ООД в качеството на продавач и „И.” АД в качеството на купувач.
За това вземане относими са изложените
от настоящия съдебен състав съображения по възражението на кредитора „Р.И.И.” ООД.
Представен е към молбата за предявяване на вземане
договор за покупко-продажба на акции от 13.02.2014 г., по който дружеството „Ц.”
ООД, учредено и съществуващо по законите на щата Невада, САЩ, се задължава да
прехвърли на купувача собствеността върху 65 000 броя акции на приносител
с номинална стойност 100 долара цялост – собственост на „Ц.” ООД, или с обща
номинална стойност от 6 500 000 долара срещу продажна цена в размер
на 9 378 246 лева. Уговорено е, че прехвърлянето на собствеността ще се
извърши чрез фактическото предаване на продаваемите акции, което задължение
следва да се изпълни в 3-дневен срок след получаване на пълната продажна цена.
Съгласно чл. 6 от договора, купувачът се задължава да заплати договорената
продажна цена на продаваемите акции в срок не по-късно от 31.12.2014 г. В чл. 9
е уговорено, че в случай на забава за заплащане на цената на акциите,
продавачът има право на неустойка в размер на 0,5 % на ден върху незаплатената
сума от продажната цена за всеки ден забава до окончателното им изплащане.
Кредиторът твърди, че с договор за цесия от 09.02.2016
г. е придобил от „Ц.” ООД вземанията срещу „И.” АД, произтичащи от договор за
продажба на акции от 13.02.2014 г.
Представено е уведомление от цедента
„Ц.” ООД до длъжника, което е получено от „И.” АД на 07.03.2016 г. и с което му
е съобщено за цедираните вземания, индивидуализирани
като главница 9 378 246 лева, представляваща дължима продажна цена за
покупка на акции, както и че цедираното вземане
включва главница, всички привилегии, обезпечения, включително и изтеклите и
бъдещи лихви, неустойки и други акцесорни права и
принадлежности така, както са договорени в договора за покупко-продажба на
акции.
С подаденото възражение в настоящото производство
кредиторът представя протокол за избор на акции към договор за покупко-продажба
на ценни книга /акции/ от 13.02.2014 г., с който страните са постигнали
съгласие прехвърлянето на акции от „Ц.” ООД да са тези, притежавани в капитала
на дружеството „С.М.“ С.А., регистрирано по законите на Панама, а ако то влезе
в процедура по ликвидация – на едно от одобрените от купувача дружества „С.С.“ С.А., регистрирано по законите на Панама и „Х.М.“ С.А.,
регистрирано по законите на Панама.
За да породи валидно действие договорът за цесия, на
който кредиторът основава претенцията си, трябва прехвърленото вземане да е
действително. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ТЗ, капиталът на
акционерното дружество е разделен на акции. Акцията е ценна книга, която удостоверява,
че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на
акционерното дружеството – чл. 175, ал. 1 ТЗ. Както се възприема в практиката
на Върховния касационен съд и в правната доктрина, ценната книга е документ с
установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление,
като за упражняването на правата по нея, съответно при разпоредителни действия,
се изисква наличие на фактическа власт, респективно – предаване на самия
документ. В конкретния случай нито договорът за покупко-продажба на акции от 13.02.2014
г., нито в представения с възражението документ са индивидуализирани акциите на
приносител, които са предмет на прехвърляне, нито се твърди, че такива са
издадени, респективно, че са издадени временни удостоверения. Договор за
прехвърляне на акции на приносител, сключен без да има каквато и да е яснота
какво се прехвърля, издадени ли са акции или временни удостоверения, годни за
прехвърляне по реда на чл. 187, ал. 2 ТЗ, не поражда желаният от страните транслативен ефект и договорът е нищожен поради липса на
предмет. Въпреки, че в чл. 3 от договора от 13.02.2014 г. се съдържа изявление,
че продаваемите акции не са заложени или обремени по друг начин с права на
трети лица, както и че трети лица не са предявили декларации, то същите не са
индивидуализирани по никакъв начин. Ето защо и предвид изложените по-горе
съображения съдът намира, че договорът за покупко-продажба на акции от
12.03.2014 г. е нищожен, поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В допълнение следва да се посочи, че кредиторът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че дружеството „С.М.“ С.А.
съществува и действа към настоящия момент. Не са представени и доказателства,
че това дружество, което е посочено в протокола, е издало акции на приносител.
След като договорът за покупко-продажба на акции от
13.02.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет, то вземането по него не е
могло да бъде прехвърлено, респективно придобито от кредитора „Си Е.П.Ф.М.”
ООД. Неустойка също не се дължи, с оглед акцесорния
характер на това вземане.
С оглед изложеното и доколкото синдикът е достигнал до
същите правни изводи, възражението на кредитора се явява неоснователно и следва
да се остави без уважение.
По възражението,
подадено от длъжника „И.” АД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 19.01.2017 г., а възражението е подадено чрез пощата на 26.01.2017 г., което
е в законоустановения седмодневен срок.
Длъжникът твърди, че вземанията на банката са
недоказани и неоснователни. Счита, че не дължи възнаградителни
и наказателни лихви след решението от 06.11.2014 г., с което е отнет лиценза за
извършване на банкова дейност от „К.т.б.” АД. Поддържа, че заповедта за
изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо,
както и че извлечението от банковите сметки на „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/
не отговарят на формалните изисквания.
Съдът намира за прецизни и съответни на събраните по
делото доказателства изводите на синдика относно това в какъв размер са
вземанията на кредитора „К.т.б.” АД – в несъстоятелност.
Към молбата за предявяване на вземания кредиторът „К.т.б.”
АД – в несъстоятелност е представил доказателства относими
към предявените вземания, а именно: договор за банков кредит от 05.10.2010 г.,
по който е отпуснал на кредитополучателя „И.” АД банков кредит в размер на
10 000 000 евро, анекс № 1 от 28.09.2012 г., анекс № 2 от 19.06.2013
г., договор за особен залог и анекси към него, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 08.10.2012 г. за обезпечаване на
вземането по кредита и изпълнителен лист от 28.10.2016 г. по гр.д. № 5954/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, издаден по заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК във връзка с процесния договор за кредит.
Страните не спорят, а същото се установява и от
гореописаните доказателства, че са сключили договор за банков кредит на
05.10.2010 г., с включени в него клаузи за дължими суми, лихви, неустойки и
т.н. Общоизвестен факт е, че лиценза на кредитора „К.т.б.“ АД е отнет с решение
от 06.11.2014 г., но невъзможността на банката да извършва банкова дейност по
чл. 2, ал. 1 ЗКИ не означава, че действието на договора за кредит, сключен на
05.10.2010 г. се прекратява. Начисляването на лихви, неустойки и разноски след
датата 06.11.2014 г. по конкретното правоотношение не попада в забранената на
банката дейност, доколкото правопоражадащият факт е
вече постигнато съгласие между страните.
Неотносими към включването от синдика на
вземанията на банката са наведените доводи от длъжника по отношение издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и редовността на извлечението от сметка,
послужило за издаване на заповедта за изпълнение. Видно и от изразеното
становище на синдика, последният е съобразил представените доказателства във
връзка с установява основанието и размера на заявените от кредитора вземания и
никъде не се е позовавал на последиците на заповедта за изпълнение, нито на
извлечението от сметка.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на
длъжника „И.“ АД следва да се остави без уважение, като се одобри списъка на
приетите вземания от синдика на кредитора „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност така,
както е изготвен.
По
възражението, подадено от кредитора „Д.” ЕООД:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е обявен
в ТР на 19.01.2017 г., а възражението е подадено чрез пощата на 26.01.2017 г.,
което е в законоустановения седмодневен срок.
С молбата за предявяване на вземане кредиторът „Д.“
ЕООД твърди, че има вземане в размер на 480 лева с ДДС, представляващо
неплатена сума по фактура № **********/28.02.2012 г. за реклама на договор №
0004750.
В подаденото възражение кредиторът заявява, че към
молбата за предявяване на вземане е приложил заверено копие на горепосочената
фактура, издадена въз основа на неформален договор за реклама. Твърди, че процесната фактура е връчена и надлежно подписана от
представляващия „И.“ АД, което е неоспоримо доказателство за съществуването, дължимостта и изискуемостта на вземането.
Противно на заявеното твърдение от кредитора нито към
молбата за предявяване на вземането, нито към възражението е представена
описаната фактура, за която дружеството твърди, че обективира
постигнатата между страните договорка за реклама. Ето защо съдът счита, че вземането
на кредитора е изцяло недоказано. Правилно е възприетото становище от синдика,
че възражението е неоснователно, доколкото кредиторът не е приложил
гореописаната фактура и не е доказал наличие на вземане.
Предвид изложеното възражението следва да се остави
без уважение.
По останалите включени в списъците с приети и неприети
от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги
одобри във вида, в който са изготвени и приети от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –
определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, определяне
метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнагражденията им.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в
Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно
чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ. Ето защо като
датата на събранието следва да се определи 29.05.2017 г. от 15.00 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 10475/27.01.2017 г.
/с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ от кредитора „Р.И.И.”
ООД срещу включване в списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите
на „И.” АД на вземане в общ размер на 39 957 476 лева, от което
главница 8 945 726 лева и неустойка за забава 31 011 750
лева, за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г.,
изчислена на база 0,5 % на ден върху незаплатената главница 8 945 726
лева, ведно с лихва за забава в размер на 0,5 % на ден върху дължимата главница
до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 10488/27.01.2017 г.
от кредитора „С.Е.П.Ф.М.” ООД срещу включване в списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „И.” АД, както следва: 1/ вземане в общ
размер на 50 180 003 лева, от което главница 7 605 023 лева, възнаградителна лихва в размер на 14 % на годишна база общо
в размер на 6 924 312 лева за периода от 29.03.2007 г. до 30.09.2013
г. и неустойка за забава общо в размер на 35 650 668 лева за периода
от 01.10.2013 г. до 24.11.2016 г., ведно с неустойка за забава в размер на 0,2
% на ден върху дължимата главница и възнаградителна
лихва до окончателното изплащане и 2/ вземане в общ размер на
41 798 446 лева, от което главница 9 378 246 лева и
неустойка за забава в общ размер 32 420 200 лева за периода от 01.01.2016 г. до 24.11.2016 г., изчислена на база неустойка в
размер на 0,5 % на ден върху незаплатената главница в размер на
9 378 246 лева, ведно с неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден
върху дължимата главница до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 10490/27.01.2017 г.
/с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ от длъжника „И.” АД срещу включване в
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземанията
на „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/, произтичащи от договор за банков кредит,
сключен на 05.10.2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението
с вх. № 11094/30.01.2017 г. от кредитора
„Д.” ЕООД /с пощенско клеймо от 26.01.2017 г./ срещу включване в списъка на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.” АД на вземане в размер на
480 лева с ДДС, представляващо незаплатена сума по фактура №
**********/28.02.2012 г. за реклама по договор
№ 0004750, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност до окончателното му издължаване.
ОДОБРЯВА списъците на приетите и неприети
вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
съставени от синдика на 13.01.2017 г. и обявени в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 19.01.2017 г.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите на „И.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на 29.05.2017 г. от 15.00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-1
състав, ТО, СГС, при дневен ред по чл.
677, ал. 1, т. 8 ТЗ: 1. Определяне реда и начина за осребряване имуществото
на длъжника. 2. Определяне метода и условията на оценка на имуществото и 3. Избор
на оценители и определяне на възнагражденията им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: