О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 342 25.02.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и пети февруари две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1934
по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с частна жалба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:*********, подадена от пълномощника
адв.Богдан Караджов, против разпореждане от 11.10.2018г. по ч.гр.д.№7240 по
описа за 2018г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжника Евгени Вичев Вичев
въз основа на извлечение от счетоводни книги към 8.10.18г. за задължения по
договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 9.07.2008г.,
изменен и допълнен с анекс от 9.03.2009г., анекс от 30.12.2009г. и анекс от
8.06.2012г. Изразява несъгласие с извода на БРС, че представените
документи- извлечение от счетоводните
книги на банката, договор за кредит и анекси към него не удостоверяват
задължение на Евгени Вичев за заплащане на исканата сума. Изложени са
оплаквания за неправилност на разпореждането поради допуснато съществено
процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Намира, че съдът е
надхвърлил проверката, която процесуалният закон го задължава да извърши, с
което допуснал съществено процесуално нарушение понеже изследвал дали договорът
за кредит, изменен и допълнен с анексите към него, удостоверява твърдяното
вземане срещу съдлъжника Вичев и дали такова вземане действително съществува.
Изтъква се, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е с
правно основание чл.417, ал.2 ГПК, според която разпоредба заповедта се издава
само и единствено въз основа извлечение от счетоводните книги на банката.
Констатацията, че извлечението не удостоверявало изискуемо вземане срещу Вичев
не отговаряло на действителността, тъй като в извлечението изрично било
посочено, че Вичев е солидарен длъжник по договора за кредит, изменен и
допълнен с анексите към него, за посочените в заявлението суми. Заявява,, че
заповедният съд няма правомощие да преценява дали претендираните задължения
действително са възникнали. От същността на заповедното производство,
предвидено като такова по безспорни вземания следвало, че проверката на
заповедния съд се ограничавала до въпросите дали посочения в т.12 от
заявлението документ е сред изрично предвидените в чл.417 ГПК, дали е редовен
от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя срещу длъжника със съдържание и размер, отразени в заявлението. В
този смисъл била трайната съдебна практика, обобщена в определение №628 от
11.07.2012г. по ч.т.д.№359/12г. по описа на ВКС, II т.о. Затова счита, че не
съществувало основание районният съд да изследва документи, различни от
представеното извлечение от счетоводните книги на банката. Договорът за кредит
и анексите били приложени само за пълнота, но заявлението не се основавало на
тях. Затова формалната проверка на заповедния съд не се разпростирала до
въпроса дали договорът за кредит, изменен и допълнен с анексите удостоверявали
твърдяното вземане. Като е извършил такава проверка заповедният съд допуснал
съществено процесуално нарушение.
В условията на евентуалност се
твърди, че договора за кредит и анексите към него предвиждали солидарна
отговорност на съдлъжника Вичев. Последният подписал договора за кредит като
съкредитополучател, поради което отговарял за собствен дълг, а не като поръчителя
за чужд. Основно задължение на кредитополучателя било да върне цялата сума по
договора за кредит. Затова Вичев отговарял за всички задължения по договора за
кредит, като задълженията му били идентични с тези на кредитополучателя, в това
число да върне дължимите суми в пълен размер. Счита, че предполагаемата воля на
страните била да се установи солидарна отговорност, като развива подробни
съображения. Това, че анексите към договора за кредит не са били подписани от
страните не било основание за отхвърляне на заявлението спрямо Евгени Вичев. С
анексите бил променян само падежът на задължението, като последователно били
предвиждани отсрочвания на дълга. Това било несъществен елемент от договора за
кредит, поради което нямало значението на новация, за да погаси дълга на
неучаствалия в анексите солидарен длъжник. Изтъква се, че чл.125 и 126 от ЗЗД
допускат съществуването на различия в падежа или размера на отделните солидарни
задължения, които не водят до отпадане на солидарната отговорност, които за
разлика от задълженията на поръчителя могат да имат различни падежи и размер.
Ето защо заповедният съд неоснователно отхвърлил заявлението срещу Евгени
Вичев.
Моли обжалваният акт да бъде
отменен, като се разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу Евгени Вичев като солидарен длъжник.
Частната жалба е с правно
основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Частно гражданско дело №7240 по
описа за 2018г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417, ал.2 от ГПК, подадено от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, чрез пълномощника адв.Караджов. Съдът е сезиран с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията
на солидарност против М.Д.В. и Евгени Вичев Вичев, двамата от гр.Бургас, за
следните суми: главница в размер на 2056,09 лв., представляваща изискуема и
непогасена главница по договор за потребителски кредит, сключен на 9.07.2008г.,
изменен и допълнен с анекс от 9.03.2009г., анекс от 30.12.2009г. и анекс от
8.06.2012г., наричан заедно за краткост „ДППК”; изискуема договорна лихва от 83,72
лв. за периода от 20.03.2018г. до 19.09.2018г.; изискуема наказателна лихва за
забава, начислявана на основание чл.8, ал.4 от ДППК- 261,07 лв.; законната
лихва за забава върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Допълнително е поискано присъждане на
разноски, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че паричното вземане представлява неизпълнено задължение на
длъжниците М.В. и Евгени Вичев по ДППК в общ размер 2400,88 лв.
В т.12, като документ, от който
произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги на банката,
установяващо основанието и размера на изискуемите вземания по договор за
потребителски кредит, сключен на 9.07.2008г., изменен и допълнен с анекс от 9.03.2009г.,
анекс от 30.12.2009г. и анекс от 8.06.2012г.
Като допълнителна информация в
т.14 е заявено, че по силата на договора за потребителски кредит на двамата
длъжници бил предоставен кредит в размер на 7000 лв., с дата на усвояване
9.07.2008г. С анекса от 8.06.2012г. крайният срок на изплащане на задълженията
по ДППК, ведно с всички лихви, такси и комисионни станал 29.09.2018г. Поради
настъпването на този краен срок сумите по цялата кредитна експозиция били
изискуеми, като до момента на подаването на заявлението дългът не бил погасен.
Към заявлението са приложени
описаните в него документи- договор за кредит, три броя анекси, извлечение от
счетоводните книги на банката.
По делото е приложен цитирания
по- горе договор за потребителски кредит, от който се установява, че на 9.07.2008г.
банката- заявител е предоставила на М.В.- в качеството на кредитополучател, и
на Евгени Вичев- в качеството на съкредитоискател, потребителски кредит в
размер на 7000 лв. Кредитът е следвало да бъде погасен до 9.07.2015г. на 84 месечни
вноски в размер на 147,08 лв. , включващи част от главницата и начислената за
съответния период лихва. Договорът е подписа от представител на банката , както
и от двамата длъжници, посочени в заявлението, съответно в качеството на кредитополучател-
В. и съкредитополучател- Вичев. Приложени са и три анекса, с първият от които,
сключен на 9.03.2009г. между банката и М.В., е променен крайния срок за
погасяване на кредита, който е станал 20.07.2018г. /т.е. продължен е с три
години/, намалена е месечната вноска на 134,58 лв., посочен е ГПР към датата на
подписване на анекса, а останалите клаузи са останали непроменени. С вторият
анекс от 30.12.2009г., сключен между представител на банката и М.В., страните
по него са се съгласили, че общия размер на просрочените задължения към
30.12.2009г. е 292,12 лв., включващ просрочена главница, лихви, такси и
комисионни. Тази сума е прибавена към редовната главница, при което общата сума
на главницата е завишена на 7171,51 лв., като е прието, че същата се счита за
отпусната при условията на кредита и втория анекс. Завишен е и лихвения
процент, който от 17,99% е станал 20,49%. Уговорен е гратисен период от 6 месеца, през който се заплаща намален лихвен
процент, след който ще започне да се погасява главницата, а дотогава ще се
дължат само лихви, такси и комисионни. Променен е и крайния срок на
погасяването на целия кредит- 104 месеца от датата на подписването на анекса. С
третия анекс от 8.06.12г., сключен между
представител на банката и М.В., страните по него са се съгласили, че общия
размер на просрочените задължения към 8.06.12г. е 1207,70 лв., включващ
просрочена главница, лихви, такси и комисионни. Тази сума е прибавена към
редовната главница, при което общата сума на главницата е завишена на 7488,06
лв., като е прието, че същата се счита за отпусната при условията на кредита и
третия анекс. Уговорен е гратисен период от 6
месеца, през който се заплаща намален лихвен процент, след който ще
започне да се погасява главницата, а дотогава ще се дължат само лихви, такси и
комисионни. Променен е и крайния срок на погасяването на целия кредит- 76
месеца от датата на подписването на анекса.
Заявителят е представил
извлечение от счетоводните книги на банката (л.9 и 10 от делото на БРС) с дата
9.10.2018г. В него е посочено, че същото
отразява актуалното състояние на кредитна сметка по договора за потребителски
кредит и трите анекса към него. В него Евгени Вичев е посочен като солидарен
длъжник. Посочено е още, че общият размер на дължимите и изискуеми средства от
кредитополучателя М.В. и солидарния длъжник към 8.10.2018г. е 2400,88 лв., от
които главница по договора и анексите към него- 2056,09 лв., възнаградителна
лихва по договора и анексите към него- 83,72 лв.; наказателна лихва по
договора- 261,07 лв. посочен е размера на кредита според първоначалния договор
и анексите от 30.12.2019г. и 8.06.2012г., крайният срок на задължението според
кредита и анексите- 20.09.2018г., размера на погасените вноски по главницата,
размера на погасените вноски за лихва и тези за такси. Като начална дата на
забава на плащането на падежиралите вноски е посочена 20.09.2017г. Посочено е
още, че не са платени 13 вноски, които са посочени с падежните им дати.
С обжалваното разпореждане,
обективирано в заповед №3659 от 11.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7240 по описа за 2018г. на Бургаският
районен съд по отношение на М.Д.В., заповедният съд е приел, че заявлението
следва да бъде отхвърлено по отношение на Евгени Вичев, тъй като представените
документи- извлечение от счетоводните книги на банката, договор за кредит и три
броя анекси не установяват солидарната отговорност на същия, респективно- не
удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу него за заплащане на такава
сума.
Въззивната инстанция намира, че в
обжалваната част разпореждането на БРС е правилно и законосъобразно, макар
районният съд да не е изложил каквито и да било мотиви, въз основа на които е
стигнал до този извод. Доколкото въззивната инстанция е такава по същество и
действа при условията на пълен въззив /в този смисъл- ТР №6/17 от 15.01.2019г.
по тълк.д.№6/2017 на ОСГТК на ВКС/ мотивите за постановения отказ следва да
бъдат изложени от настоящия съдебен състав, при съобразяване и на оплакванията
в жалбата.
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Съгласно чл.417, ал.2 ГПК
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от цената му, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и
банките. При съпоставка с разпоредбата
на чл.60, ал.2 ЗКИ действително се налага извод, че по отношение на банките документът,
въз основа на който се издава заповед за незабавно изпълнение е извлечението от
сметките на длъжника. Това е и документът, за чиято редовност от външна страна
следи заповедния съд. При практическото приложение на нормата обаче се е
наложило наред с извлечението от сметките на банката да се прилагат и други
документи- например договорът за банков кредит, анекси към него, уведомления до
длъжника за предсрочна изискуемост и др. Макар да не са сред документите по
чл.417, ал.2 ГПК, същите се преценяват от съда наред с извлечението от сметките
на банката, доколкото в производството по чл.410 - 418 ГПК съдът е длъжен да
установи дали вземането подлежи на изпълнение, а това не винаги може да бъде
установено единствено от извлечението, понеже неговите минимални реквизити,
установени от закона с изменението на чл.60, ал.2 ЗКИ от 2016г. не са
достатъчни нито за индивидуализацията на вземането по основание и размер, нито
за установяване падежа на задължението, респективно- дали същият е настъпил. Именно
в тази връзка е и задължителното за съдилищата разрешение, дадено с т.2б от ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към
заявлението документ по чл.417 ГПК, то заявлението не следва да се счита
нередовно /в каквато хипотеза не следва да се издава заповед за изпълнение-
така чл.411, ал.2, т.1 ГПК/. Видно е, при съпоставка между заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и приложенията към него- извлечение от
сметките на банката, договора за кредит и анексите към него, че в случая заявлението
на жалбоподателя не съдържа подробно описание на обстоятелствата във връзка с
изменението на съществените и несъществените елементи на договора за кредит,
настъпили през годините, като същите обаче са описани в извлечението /по-
конкретно изменението на размера на главницата, респективно и на дълга с
анексите от 30.12.2019г. и от 8.06.2012г., както и промяната в уговорения в
договора за кредит краен срок за погасяване на дълга/. Не е посочено в
заявлението и основанието за солидарна отговорност между длъжниците, а същата според
чл.121 ЗЗД възниква ако е уговорена в договора /каквито данни в случая няма-
видно от заявлението, договора за кредит и анексите към него/ или произтича от
закона /не е посочена конкретна правна норма в тази насока/. Това налага съдът
да формира изводите си относно основателността на конкретното заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу двамата длъжници при
условията на солидарност, като се съобразят всички приложени към заявлението
документи. Вярно е, че в това производство вземането не се установява при
условията на пълно и главно доказване, но след като цитираните по-горе
документи са налични към заявлението, съдът е в правото си да ги съобрази при преценката
дали вземането съществува, само в който случай би могло да се установи и дали
същото е изискуемо. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и това,
че според практиката на СЕС в заповедното производство не следва да се
ограничава възможността на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи
на договора по смисъла на ЗЗП, независимо от едностранния характер на
производството и липсата на възражение от страна на длъжника, което схващане
изключва твърде тясното тълкуване, дадено от частния жалбоподател за обхвата на
преценката на заповедния съд в производството по чл.417- 418 ГПК.
Предвид изложеното по-горе
неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая съдът е излязъл извън
обхвата на дължимата преценка, с което бил допуснал съществено процесуално
нарушение. Както и по-горе се спомена, единственото процесуално нарушение е
липсата на мотиви, което следва да бъде поправено от настоящата инстанция.
Видно от приложените договор за
кредит и анекси, Евгени Вичев е съкредитополучател /съкредитоискател/ по
договора за потребителски кредит от 9.07.2008г. В този договор не е посочено,
че кредитополучателите са солидарно отговорни за изпълнението на задължението
по кредита. Трите анекса към договора за кредит обаче не са подписани от Евгени
Вичев, който е страна по договора за кредит / като един от
кредитополучателите/, а единствено от М.В.. Затова и последващите изменения в
договора за кредит- промяната в крайния срок за погасяването на договора за
кредит с три години с първия анекс, увеличаването на размера на главницата и на
годишната лихва, извършено с втория анекс и последващото увеличаване размера на
дълга с поредно увеличаване на главницата и продължаването на крайния падеж,
извършени с третия анекс /които представляват
по мнение на настоящия състав съществени изменения на съдържанието на договора/,
не се отнасят до този длъжник по договора за кредит. В случая, доколкото
районният съд не е изложил мотиви, че с тези анекси е извършена новация на
дълга или, че длъжникът Евгени Вичев има качеството на поръчител по договора за
кредит, не следва да се обсъждат подробно доводите в тази насока, съдържащи се
в жалбата. От значение за крайният извод на въззивната инстанция за
неоснователност на заявлението спрямо длъжника Евгени Вичев е обстоятелството,
че съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД, договорът може да бъде изменен само по взаимно
съгласие на страните, поради което измененията на съществените елементи на
договора като размера на дълга /чрез увеличението на главницата с последните
два анекса и увеличението на лихвения процент с втория анекс/ не обвързват този
длъжник. Ето защо съдът намира, че извлечението от сметките на банката, макар и
редовно от външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на
частния жалбоподател срещу Евгени Вичев в качеството му на солидарен длъжник на
лицето, спрямо което е издадена заповед за
изпълнение, за посочените в извлечението сметката на банката /и
заявлението/ конкретни суми.
Затова въззивната инстанция
намира, че частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Защитата на заявителя в случая следва
да се осъществи по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК чрез предявяване на осъдителен
иск спрямо Евгени Вичев /така чл.415, ал.3 ГПК, последно предложение/.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:*********,
подадена от пълномощника адв.Богдан Караджов, против разпореждане от
11.10.2018г. по ч.гр.д.№7240 по описа за 2018г. на БРС, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу съдлъжника Евгени Вичев Вичев.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.