№ 6889
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500895 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16732/11.09.2025 г., постановено по гр.д. № 19314/2023 г. на
Софийски районен съд, 45 състав, съдът е осъдил В. П. Н., ЕГН **********, да
заплати на „Симбилд” АД, ЕИК *********, сумата от 2869,33 лева, представляващи
обезщетение за лишаване на „Симбилд” АД от правото на ползване на собствения му
недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, район
„Витоша”, ж.к. ********, дължимо за периода 01.07.2022 г. – 01.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 11.04.2023 г., до
окончателното изплащане.
СРС е отхвърлил предявения от „Симбилд” АД, ЕИК *********, иск срещу В.
П. Н., ЕГН **********, за сумата от 1013,54 лева, представляващи разлика над сумата
от 2869,33 лева до пълния претендиран размер от 3882,87 лева. Отхвърлен е изцяло и
искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 153,27 лева, представляващи
моторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода 01.08.2022 г. –
01.03.2023 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил В. П. Н., ЕГН **********, да
заплати на „Симбилд” АД, ЕИК *********, сумата от 1042,08 лева, представляващи
деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Симбилд” АД, ЕИК *********,
да заплати на В. П. Н., ЕГН **********, сумата от 286,20 лева, представляващи
деловодни разноски.
Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от ответницата В. П. Н.. Поддържа се, че първоинстанционното
1
решение е неправилно. Твърди се, че съдът не е съобразил представения по делото
договор от 01.09.2011 г., с който процесният апартамент е предоставен от „Симбилд”
АД на В. Н. за безвъзмездно използване, заедно с членовете на семейството й. Заявява
се, че е неоснователен изводът на СРС, че този договор е бил прекратен. Поддържа се,
че въззивницата се е сдобила с препис от този договор на 08.02.2024 г., поради което
същият не е представян по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, 139 състав. Твърди се, че
този договор представлява валидно правно основание за безвъзмездното ползване на
имота. Поддържа се, че искът неправилно е бил уважен, доколкото е налице специален
ред за решаване на спор между бивши съпрузи за ползване на семейно жилище.
Поддържа се, че съдът неправилно е уважил иска като за обзаведено жилище, въпреки
че обзавеждането в апартамента изобщо не е въвеждано като предмет на делото.
Твърди се, че няма доказателства „Симбилд” ЕООД да притежава обзавеждането в
имота. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от ищеца
„Симбилд” АД.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че В.Н. и В. Н. са сключили граждански брак през 2009 г. и от брака им са родени две
деца. Едното дете е непълнолетно към датата на настоящото решение, а второто –
малолетно.
Не е спорно също така, че процесният недвижим имот, представляващ ап. № 18,
находящ се в гр. София, кв. „********” № 9, е бил семейно жилище по смисъла на § 1
от ДР на СК на В.Н., В. Н. и родените от брака им две деца.
Не е спорно също така, че „Симбилд“ АД е собственик на ап. № 18, находящ се
в гр. София, ж.к. „********
По делото е представен Договор от 01.09.2011 г., сключен между „Симбилд”
ЕООД, правоприемник на „Симбилд“ АД, и В. П. Н., по силата на който договор на В.
П. Н. е предоставено при условията на безсрочен договор за заем за послужване
ползването на ап. № 18, находящ се в гр. София, вилна зона ********, сграда Б, ет. 2.
Представено е пълномощно от В.Н., управител на „Симбилд” ЕООД, с което В.
П. Н. е упълномощена да представлява дружеството пред всички физически и
юридически лица и да сключва договори и анекси с тях.
Установява се също така, че с Определение № 58113/06.03.2019 г. по гр.д. №
12842/2018 г. на СРС, 139 състав, съдът е предоставил на основание чл. 322, ал. 1 ГПК
ползването на семейното жилище в гр. София, кв. „********” № ******** на В. Н. до
приключване на производството по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, 139 състав, с влязло
в сила решение. В полза на В. Н. е издаден изпълнителен лист въз основа на
2
цитираното определение.
Не е спорно също така, предвид изявленията на ответницата в отговора на
исковата молба, че процесният апартамент е използван през исковия период от В. П. Н.
и двете й деца.
По делото е представен препис от Решение № 164787/30.07.2020 г. по гр.д. №
74864/2018 г. на СРС, 44 състав, от което е видно, че В. П. Н. е осъдена да заплати на
„Симбилд” АД сумата от 11 423,73 лева, представляващи обезщетение за лишаване от
ползването на апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ********, дължимо за
периода 04.01.2018 г. – 30.09.2018 г. Цитираното решение на СРС е потвърдено с
Решение № 260965/16.03.2022 г. по в.гр.д. № 13719/2020 г. на СРС, IV-А състав,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50044/06.02.2023 г. по гр.д.
№ 2542/2022 г. на III Г.О. на ВКС.
Видно от Решение № 20240971/02.11.2020 г. по гр.д. № 50520/2019 г. на СРС, 32
състав, В. П. Н. е осъдена да заплати на „Симбилд” АД сумата от 2837,33 лева,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на ап. № 18, находящ се в гр.
София, ж.к. „********” № ********, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 30.06.2019 г.
С Решение № 1097/06.03.2023 г. по гр.д. № 8349/2021 г. на СГС, II-Г въззивен
състав, съдът е осъдил В. П. Н. да заплати на „Симбилд” АД сумата от още 5674,67
лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на ап. № 18, находящ се
в гр. София, ж.к. ********, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 30.06.2019 г.
С Решение № 2004837/17.01.2022 г. по гр.д. № 17269/2020 г. на СРС, 28 състав,
съдът е осъдил В. П. Н. да заплати на „Симбилд” АД 2971,84 лева, представляващи
обезщетение за ползване на ап. № 18, находящ се в гр. София, вилна зона ********,
дължимо за периода 01.08.2019 г. – 01.02.2020 г.
По делото е приета оценителна експертиза, от която се установява, че средният
пазарен наем за периода 01.07.2022 г. – 01.03.2023 г. за обзаведено жилище се равнява
на 8608 лева. Като за необзаведено жилище средният пазарен наем се равнява на 7317
лева. При разпита си пред СРС вещото лице е уточнило, че при имот без кухненски
фронт, включващ хладилник, печка и минимален брой шкафове, средният месечен
наем за процесния период би бил в размер на 6951 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. За уважаване на
този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1/ собственото си обедняване, 2/ обогатяването на ответника
и 3/ връзката между двете имуществени състояния, породени от един и същи
юридически факт или от обща група от факти, 4/ размера на обедняването и
обогатяването.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за
неправилност съдът приема следното:
По делото се установява, че „Симбилд“ АД е собственик на процесния имот, но
през исковия период жилището е използвано от ответницата В. П. Н.. Следователно в
хода на производството е доказано обедняването на ищеца „Симбилд” АД.
Дружеството е било лишено от възможността през исковия период да предостави
имота на трето лице и да извлича граждански плодове от него (наеми) или да го
използва за собствените си търговски нужди чрез служителите си. Обстоятелството, че
бившият съпруг на В. П. Н. – В.Н., е изпълнителен директор на „Симбилд” АД е
ирелевантно за установеното обедняване на „Симбилд“ АД. Юридическото лице
търговско дружество и физическото лице негов изпълнителен директор са отделни
3
правни субекти с отделни имущества.
По делото е доказано и обогатяването на ответницата В. П. Н.. Ползвайки
процесния имот през исковия период без основание, ответницата си е спестила разходи
за заплащане на наем за друг имот, в който да живее със семейството си.
Въззивният съд намира за несъстоятелно твърдението на В. П. Н., че същата е
използвала процесния имот през исковия период въз основа на договор за заем за
послужване. Действително по делото е представен препис от такъв договор, сключен
на 01.09.2011 г. между В. П. Н. и „Симбилд” ЕООД. Безспорно фактическата власт
върху заетия имот е била предоставена на В. П. Н. и семейството й.
Договорът за заем за послужване обаче е договор, който е уреден в полза на
заемодателя. Именно поради това на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят винаги
може да иска обратно дадената в заем вещ, когато договорът е с безсрочен характер. В
този случай договорът за заем за послужване се прекратява с изявлението на
заемодателя, като настъпването на тези правни последици не е обусловено от
фактическото връщане на вещта. Следователно за прекратяване на договора за заем за
послужване е достатъчно изявление на заемодателя, съдържащо волята му за
преустановяване на безвъзмездното ползване на вещта от заемателя. В този смисъл са
разясненията на върховните съдии, дадени с Решение № 60156/25.03.2022 г. по т.д. №
633/2020 г. на II Т.О. на ВКС.
В случай че бившият заемател продължи да използва вещта, въпреки че
заемодателят е прекратил договора за заем за послужване, то това ползване е без
основание и се дължи обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД – така Решение №
164/07.01.2021 г. по гр.д. № 4132/2019 г. на IV Г.О. на ВКС.
По делото се установява, че още през 2018 г. е инициирано от „Симбилд” АД
производството по гр.д. № 74864/2018 г. на СРС, 44 състав, с което е поискано В. П. Н.
да бъде осъдена да заплати обезщетение за ползването на процесния имот за периода
04.01.2018 г. – 23.11.2018 г. Предявявайки тази искова молба, „Симбилд” АД е
прекратило договора за заем за послужване, сключен с В. П. Н.. Дружеството се е
противопоставило на това имотът му да се ползва безвъзмездно от ответницата В. П.
Н.. Освен това дружеството е продължило да се противопоставя на безвъзмездното
използване на имота от страна на ответницата и чрез исковите молби по гр.д. №
50520/2019 г. на СРС, 32 състав, и гр.д. № 17269/2020 г. на СРС, 28 състав, с които
„Симбилд“ АД е претендирало обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаването от
ползването на собствения си имот за други времеви периоди.
Предвид горното налице е връзка между обогатяването на В. П. Н. и
обедняването на „Симбилд” АД. Тоест доказан е фактическият състав на
неоснователното обогатяване.
Не може да се сподели доводът на В. П. Н., че спорът в настоящия случай
трябвало да се реши по реда на СК, а не чрез иск по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбите на СК са
приложими, когато семейното жилище, предоставено за ползване на единия от
съпрузите, е било придобито в съпружеска имуществена общност или ако жилището е
собственост само на някой от съпрузите или на близки на някой от съпрузите. В случая
обаче собственик на имота е юридическо лице. Този случай не попада под нито една от
хипотезите на чл. 56 вр. чл. 57 СК и поради това отношенията между страните могат
да се уредят само чрез иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Аргументи в този смисъл се
съдържат в Определение № 50044/06.02.2023 г. по гр.д. № 2542/2022 г. на III Г.О. на
ВКС, постановено по друго дело на В. П. Н. и „Симбилд“ АД.
Неоснователно е и оплакването на В. П. Н., че в случая дължимото обезщетение
по чл. 59 ЗЗД следва да се определи като за необзаведен имот. Към исковия период
4
процесното жилище е обзаведено, което се установява от приетата в
първоинстанционното производство експертиза. В срока за отговор на исковата молба
ответницата В. П. Н. не е навела възражения, че обзавеждането е закупено лично от
нея. Не е представила и доказателства в този смисъл в хода на настоящото
производство.
Поради горното въззивният съд намира, че дължимото от В. П. Н. обезщетение
по чл. 59 ЗЗД е правилно определено от първоинстанционния съд с оглед установеното
от фактическа страна по делото и петитума на исковата молба на „Симбилд“ АД.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемият „Симбилд” АД. Същият нито е претендирал разноски за въззивното
производство, нито е представил доказателства за извършването на такива. Поради
това не следва да се присъждат разноски за въззивното производство на нито една от
страните по делото.
Предвид цената на предявения иск настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16732/11.09.2025 г., постановено по гр.д. №
19314/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав, В ЧАСТТА, в която В. П. Н., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Симбилд” АД, ЕИК *********, сумата от
2869,33 лева, представляващи обезщетение за лишаване на „Симбилд” АД, ЕИК
*********, от правото на ползване на собствения му недвижим имот, представляващ
апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Витоша”, ж.к. ********, дължимо за
периода 01.07.2022 г. – 01.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 11.04.2023 г., до окончателното изплащане.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5