№ 10
гр. Стара Загора, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501766 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 261404/ 16.09.2021г. от служителя-
ищеца И.Г.Т. от гр.С. против Решение № 260041/27.07.2021г., постановено по
гр.д.№ 200/2020г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което са
били изцяло отхвърлени предявените от него искове за признаване
уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за възстановяване на
предишната работа по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, със законните последици
от това. Счита, че така постановеното първоинстанционно Решение се явява
напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробни фактически и правни съображения в тази насока в подкрепа на
защитната си теза. Прави оплаквания, че неправилно РС бил приел, че
Заповедта се основавала на инцидент от 05.07.2019г., а счита, че е наказан от
работодателя си за това, че не го бил уведомил за намереното гориво. Твърди,
че горивото, което е било намерил, не е било намерено на територията на
ответник, поради което не се прилагали устните правила на ответника за
намерени вещи на негова територия, поради което не било налице нарушения
на трудовите правила, въведени от ответника. Заявява, че горивото въобще не
било на ответника, следователно същият не можел да има претенции за
уведомяване, въобще освен, че такова уведомяване не му се дължало. Налице
било злоупотреба с право и работодателска власт, понеже ответникът бил
1
искал да уволни ищеца и бил търсил начин и повод да го направи, поради
причини, които законът не допуска, за това е направил постановка на ищеца
за да бъде уволнен.Освен това тежестта на нарушението не отговаряла на
тежестта на наложеното наказание. Наред с това разрешението от
инспекцията по труда следвало да предхожда уволнението, именно за това е
било предварителното съгласие, а ответникът го бил сторил едновременно.
Също така било налице драстично нарушение на процесуалните закон от
страна на PC- Гълъбово по искането му, направено по реда на чл.214 от ГПК в
първото съдебно заседание, понеже неправилно РС- Гълъбово едва с
решението си, е отказал да разгледа въведеното ново основание с правна
квалификация чл.8 от КТ за злоупотреба с право от страна на ответника, за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение, с аргумента, че било
недопустимо въвеждането на нови факти в първото по делото заседание, тъй
като според него в Глава 25 на ГПК не било посочено изключение от
приложението на чл.214 от ГПК. С оглед на гореизложените съображения и
на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да
постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното изцяло
негативно за него първоинстанционно Решение на РС- Гълъбово, и вместо
него да постановите друго, с което да уважи изцяло всички предявени от него
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.82-
86 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, както моли да му се
присъдят всички направените по делото разноски пред първата и въззивната
инстанции. Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат. Не
е представил писмена защита в дадения му от съда 10- дневен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба от работодателя- ответник "М.М.-и."-
ЕАД, ***, който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на
чл.133 от ГПК. Същият счита, че атакуваното Решение на РС- Гълъбово било
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба е
изцяло неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически
и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли да не се уважава
в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Гълъбово, със
законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната
инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител-
юрисконсулт, както и представената писмена Защита в дадения от съда 10-
дневен срок.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по
делото пред РС писмени и гласни доказателства и липсата на нови
доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната
съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
2
следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника-
работодател/ответник/ първоинстанционно Решение на РС- гр.Гълъбово,
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на
събраните от него писмени и гласни доказателства, и от приетото без
възражения от която и да е от страните Заключения на съдебните експертизи
по делото, правилно е преценил, че безспорно "М.М.-и."-ЕАД, ***/като
работодател/ и И.Г.Т.-тогава от гр.Р., ***/като служител/ е било налице
трудово правоотношение/ТПО/, въз основа на сключения между страните
безсрочен писмен трудов договор № 26/12.11.2013г. Безспорно намереното
гориво е било на място, което не представлява територията на дружеството-
работодател и не попада в територията на концесионната му територия, а
представлява недвижим имот- общинска собственост. Безспорни са
твърденията на самия въззивник, че пребиваването му по това време именно
на това място е свързано с общоизвестния факт, че въпросното място
представлява „рискова територия“, на която обикновено се оставят, намират и
вземат откраднати движими вещи, собственост на дружеството- работодател.
Именно поради това въззивният съд приема, че напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно РС е приел в мотивите си, че намереното там
гориво/в храстите до отбивката на шосето/ е с най- вероятен произход от
работодателя. Още повече, че въпросното гориво е било оцветено в червен
цвят/било е индикирано от собственика му- работодателя/, както всички
други негови течни горива. Поради което за това гориво, намерено на това
място, от длъжностно лице по охраната- експерт по сигурността в Отдел
„Сигурност“ на работодателя/въззивника/, находящо се там по повод на
служебна проверка на едно такова „рисково място“, макар извън територията
и концесионната територия на работодателя/, по това време на
денонощието/около 9,30 ч. сутринта/, е важало устното правило незабавно да
информира началника си/независимо по това време той къде се намира и по
какъв повод/, тъй като такива изключения не са очевидно предвидени. Още
повече, че при забелязване на полицейския пост въззивникът рязко е завил от
основния път наляво и е навлязъл в улица, водеща към центъра на с.Б.б.,
общ.Р., ***, което очевидно не е в посока на администрацията на
работодателя му в центъра на гр.Р., ***, за където той твърди, че бил пътувал
в този момент и в този интервал от време. Наред с това при последвалото му
спиране от последвалите го органи на МВР, самият служител- въззивника не
ги е уведомил предварително за наличието на такова гориво в багажника на
личния си автомобил, а това гориво е било открито от тях в хода на
извършената проверка на съдържанието на багажника му. Оцветеното в
червен цвят индикирано намерено гориво в личния автомобил на въззивника-
служител няма данни по делото, представени от него пред РС или пред ОС, да
е било закупено от него от някакъв търговски обект или да е било
собственост на някой друг субект, извън работодателя му. Същото по външен
вид, цвят и мирис съответства изцяло на горивата от този вид, собственост на
3
работодателя му. Поради което в тази й част въззивната жалба се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, със законните
последици от това. Относно оплакването за допуснато съществено
процесуално нарушение от РС по реда на чл.214 от ГПК във връзка с довода
за злоупотреба с право- видно от протокола от проведеното пред РС-
Гълъбово първо о.с.з. на 22.06.2020г., на л.11, стр.1 и 2 от същия/л.62 от
делото на РС/, той се е произнесъл веднага, като изрично се е аргументирал
„СЪДЪТ намира, че искането по чл.214 от ГПК във връзка с изложени
обстоятелства за злоупотреба с право са неотносими едно към друго и в
настоящия случай се касае за излагане на правни аргументи във връзка с
незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение.“ Следва да се
има предвид, че по принцип основанията на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендиралото от него субективно
материално право. Следователно изменение в основанието на иска е налице,
когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание
или когато прибавя ново основание, като и в двата случая ищецът изтъква
ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен първоначално в исковата му молба, от който
произтича защитаваното в процеса накърнено субективно право. В
конкретния случай ищецът- въззивник по настоящото дело е прибавил ново
основание в първото по делото о.с.з. пред първоинстанционния PC- Гълъбово,
което не е било отразено в текста на Исковата му молба, и за което
ответникът не е бил своевременно и надлежно сезиран, за да може да изрази
становището в Отговора на ИМ по реда и в сроковете по чл.131- 133 от ГПК.
Поради което РС се е произнесъл по това ново искане на ищеца- въззивник
очевидно веднага, а не чак с Решението си/както превратно твърди
въззивника- служител/, поради което не е налице соченото от него
съществено процесуално нарушение. Тоест PC не е постановил недопустим
съдебен акт, понеже се е произнесъл по искането по реда на чл.214 от ГПК с
протоколно Определение от първото о.с.з., а не едва с решението си/както
твърди въззивника- служител/. Следователно не е налице твърдяние от него
„отказ от правосъдие“, и не е налице твърдяното от въззивника „късно“
произнасяне едва с първоинстанционното Решение, а е налице незабавно
произнасяне от РС още в първото о.с.з., в присъствието на всички страни по
делото, изцяло по направеното искане, което очевидно е оставено „без
уважение“. Поради което е настоящия въззивен съд счита, че не е налице
твърдяното от въззивника- служител „съществено процесуално нарушение“
от РС, което да налага отмяната на атакуваното първоинстанционно Решение
единствено и само на това фактическо и правно основание по смисъла на
чл.270, ал.1 от ГПК. Следователно по делото няма наведено такова твърдяно
от служителя- въззивник основание за „злоупотреба с право“ от страна на
работодателя му- въззиваем по смисъла на чл.8 от КТ- нито в описателната
част на Исковата му молба вх.№ 2023820/17.09.2019г./л.2-6 от първоначално
образуваното гр.д.№ 53165/2019г. по описа на РС- София/, нито в Протокола
4
от първото о.с.з. пред РС- Гълъбово на 22.06.2020г./л.57- 62 от делото на РС-
Гълъбово/. Предвид което в тази й част процесната в.жалба се явява
неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със
законните последици от това. В тази връзка установената и доказана по
безспорен начин тежест на нарушението на трудовата дисциплина от страна
на длъжностно лице по охраната, служителя- ищец/въззивника/, който
изпълнява длъжността „експерт по сигурността“ в Отдел „Сигурност“ на
работодателя/въззивника/, находящ се на мястото на установяване на
нарушението по повод на служебна проверка на едно такова „рисково място“,
по това време на денонощието/около 9, 30 ч. сутринта/, изцяло съответства на
вида и тежестта на наложеното му дисциплинарно наказание. Видно от
материалите по делото на РС, работодателят е изискал предварително
Разрешение за уволнение по време на изтърпяване на отпуск по болест по
реда на чл.333, ал.4 от КТ от Инспекцията по труда/ИТ/- Ст.Загора с писмо с
тамошен вх.№ ВХ 19088193 и такова е било своевременно дадено на
работодателя с негов вх.№ 8415/06.08.2019г. Действително Разрешението от
инспекцията по труда и процесната Заповед за уволнение № РД- 09-
344/06.08.2019г. са с една и съща дата/06.08.2019г./, но по делото не са налице
твърдения и липсват каквито и да са данни, уволнението да предхожда
разрешението. Поради което въззивният съд счита, че в процесния случай е
било налице вече дадено изрично писмено съгласие от ИТ- Ст.Загора, преди
издаването на процесната Заповед за уволнение от същата дата/06.08.2019г./.
Поради което и в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и
недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от
това. Относно въззивното оплакване, че РС въобще не бил обсъдил
направените от работодателя твърдения и възражения в отговора на исковата
молба и в писмената защита- видно от мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, то е постановено при подробно, пълно и
обосновано тълкуване на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и на заключенията на назначените, изслушани и приети
без възражения няколко различни съдебни експертизи, които са анализирани
правилно и законосъобразно, без възприемане единствено и само на ищцовата
теза на работника. Посоченото в доклада на РС и мотивите на атакуваното му
първоинстанционно Решение, че процесната Заповед за прекратяване на ТПО
на осн. чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.188, т.3 от КТ се явява мотивирана,
издадена от компетентен орган, законосъобразна и правилна.
В тази връзка въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха
и доказа твърдените от въззивника евентуални нарушения в самото Решение
и в процедурите по съдебното дирене пред РС, при постановяването му не са
допуснати сочените от въззивника- служител съществени процесуални
нарушения, и то следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2
5
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260041/27.07.2021г., постановено
по гр.д.№ 200/2020г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6