Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.07.2020 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд
наказателно отделение На
четвърти юни
две хиляди и
двадесета година В публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА Я.
ЧЛЕНОВЕ : МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН
ИВАНОВ
Секретар: И.Василева
Прокурор:Н.Казаков
Като
разгледа докладваното от съдия Б.Я.ВНОХД № 73 по описа
за 2020 година на ОС - Търговище, за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адвокат П.П. *** -
защитник на подсъдимия по НОХД № 218/2019 г. на РС - Търговище Ц.П., против
присъда № 3 от 27.01.2020 г., постановена по същото дело, с която последният е
бил признат за виновен в извършването на две престъпления: 1/по чл.343б,ал.3 от НК, за което в условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание в
размер на шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.343г от НК
е лишен от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила; 2/
по чл.354а,ал.5 във вр. с ал.3,т.1 от НК, за което му е наложено наказание
глоба в размер на 400 лв. На основание чл.23,ал.1 от НК съдът определил общо наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66,ал.1 от НК
отложил с тригодишен изпитателен срок, а по-леките наказания - лишаване от
правоуправление за срок от 1 година и 6 месеца и глоба в размер на 400 лв., присъединил
на основание чл.23,ал.2 от НК и чл.23,ал.3 от НК. Приложена е нормата на чл.59,ал.4
от НК, като съдът е приспаднал от срока на определеното наказание лишаване от
право да управлява МПС времето, през което подс.П. е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 28.09.2017 г. С присъдата съдът се произнесъл относно
приложението на чл.53 от НК, по веществените доказателства и разноските по
делото.
Недоволен от
присъдата останал подсъдимият. Считайки я за неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, чрез подадената от
упълномощения му защитник въззивна жалба я оспорва изцяло, със следните
искания към въззивния съд – 1/да отмени
присъдата и върне делото за ново разглеждане на наблюдаващия прокурор или на първоинстанционния
съд; 2/да отмени присъдата и постанови
нова, с която подсъдимия бъде изцяло оправдан или 3/да прекрати наказателното производство
в случаите по чл.24,ал.1 от НПК. Подробните доводи в жалбата, свързани с всяко от отправените искания и
отнесени към предпоставките за упражняване на търсената въззивна намеса
очертават следните конкретни оплаквания: съществени нарушения на
процесуалните правила, грубо накърняващи правата на подсъдимия, допуснати от
съда с неизпълнение на задълженията му по
чл.283 и чл.284 от НПК, както и с отказа
му да уважи доказателствено искане,
свързано с изясняване(както е формулирано в жалбата) на „обективен признак“ от
състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК. Същото доказателствено искане е направено и с
въззивната жалба, като по изложени в определението по чл.327 от НПК и в съдебното
заседание съображения въззивният съд го намери за неоснователно и го остави без
уважение; необоснованост на присъдата, като от една страна се твърди, че
осъждането на подсъдимия - и за двете
престъпления, при отсъствие на годни и непротиворечиви доказателства, недопустимо
почива само на
предположения, а от друга – чрез предложения собствен доказателствен прочит се иска
въззивният съд да приеме нови фактически положения, респективно да направи
противоположни на направените от първия съд правни изводи; незаконосъобразност, която с оглед
съображенията по пункт трети на въззивната жалба, се претендира по отношение престъплението
по чл.354а,ал.5 от НК, като се сочи, че същото е малозначително, поради което е непрестъпно и като не е приложил разпоредбата на чл.9,ал.2
от НПК съдът е допуснал нарушение на закона.
В съдебно заседание възз.Ц.П. редовно призован
не се явява и не взема лично участие.
Упълномощеният му защитник - адв. П.П. се
явява и поддържа жалбата изцяло.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 314
ал. 1 от НПК, намира следното:
I. Първото оплакване
-за необоснованост на атакуваната
присъда и недоказаност на деянията и направеното на тази плоскост искане за
оправдаване на подс.П. въззивният съд
намира за неоснователно.
Фактическите
изводи, залегнали в мотивите към присъдата не са произволни.Те имат нужната доказателствена подкрепа и съответстват
на действителното фактическо положение, което приема и въззивната инстанция, с
отбелязването, че се извеждат при анализ, различаващ се в известна степен от извършения от първоинстанционния
съд. Безспорно е установено по делото,че
към месец септември 2017 г., подс.Ц.П. тогава 18 годишен и ученик
в гр.Горна Оряховица, вече е имал
придобита правоспособност да управлява МПС (от 27.03.2017 г.) и притежавал л.а. „Фолксваген голф 4“, с рег № ВТ 7178 КК.
На инкриминираната дата - 28.09.2017 г.,
след училище заедно със св.Г.Стоянов
( негов съученик и приятел) отишли в дома на подсъдимия, като имали намерение да
се разходят до с.Арбанаси където да пушат марихуана. Междувременно св.
В.Миланов, тогава 20 годишен и също приятел на подсъдимия, му се
обадил във връзка с телефон, който последния евентуално да огледа и купи.
Уточнили се св.Миланов да дойде до дома му, от където тримата да тръгнат за с.Арбанаси с
управлявания от подсъдимия лек автомобил, което и сторили. Спрели в района
на Конната база в селото и седнали на пейка, като св.Миланов
бил по средата между подсъдимия и св.Стоянов.
Подсъдимият извадил саморъчно свита цигара с марихуана, която двамата
със св.Стоянов изпушили общо, като си я подавали
зад гърба на св.Миланов. Последният не участвал в пушенето на конкретната цигара, но бил наясно,
че е марихуана, включително от личен опит(св.Миланов, л.117, НОХД). Малко преди
16.30 ч. тримата се качили отново в автомобила на подсъдимия, управляван от
него, като отзад седнал св.Стоянов, а отпред до водача – св.Миланов.
Междувременно, по постъпил сигнал за лица, притежаващи и употребяващи наркотици,
били сформирани полицейски екипи, първият от които се установил на директния път към с.Арбанаси и в състав
св.П.Кънчев и св К.Пенчев. Другите екипи, в състава на единия от които бил св.К.Костадинов,
както и полицейския автопатрул, включващ свидетелите И.Милков и Ц.Иванов, също били разположени
наблизо. Около 16.30 ч. първият екип забелязал автомобила идващ от към с.Арбанаси и
тръгнал след него, като едновременно с това информирали колегите си. Св. Милков, намиращ се в района на бензиностанция “Марешки“, но след
разклона към улица „В.Априлов“ подал от мястото си сигнал със стоп палка за
спиране, но подсъдимия междувременно бил подал мигач и завил наляво, като
продължил по ул.“В.Априлов“. Полицейските коли потеглили след него, като малко
след това, на кръстовището преди ул.“Сидер войвода“ на подаден звуков и
светлинен сигнал за спиране, подсъдимият отбил встрани и спрял. След извършена
проверка за самоличност, подс.П. и спътниците му били придружени до полицейското управление в
гр.Горна Оряховица, където спрямо
подсъдимия бил извършен - обиск по чл.80 от ЗМВР (с начален час 16.40) за
установяване носенето на забранени от закона вещества и/или предмети (чл.80,ал.1,т.2
от ЗМВР), при който „в бельото между
краката“ (вж.л.75, Д.П) било намерено зелено полиетиленово пликче с
прахообразно вещество. По издадена заповед за задържане, в хипотезата на
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР(л.131, ДП, същата и на л.180, НОХД) и във връзка с нейното изпълнение спрямо подсъдимия бил извършен и обиск (също с
отбелязан час 16.40), обективиран в протокол (л.155, НОХД), за носените от него
вещи – телефон, ключове, карти и пр. Като водач на МПС, подсъдимият
бил тестван от св.Милков за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна (св.Милков, л.114, НОХД), след което, в интервала между 17.40 ч. - 17.55
ч. бил тестван и за
употреба на наркотични вещества
(вж. л.78, Д.П). В изпълнение на заповед от 13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 105- л.106,
Д.П.) проверката била извършена с техническото средство – уред с тестова касета
Drager Drug Test 5000 S/ N ARNJ -0011, като резултатите от дисплея с данните от личната
карта на проверяваното лице били едновременно фотографирани(л.79 - л.80, Д.П), а
резултатите от проведения test № 340 били
разпечатани и на хартиен носител (л.82, Д.П). За извършената проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, при която съобразно показанията
на техн. средство се установила
положителна проба за метамфетамин,
амфетамин и канабис, св.Милков съставил протокол по образец( л.78, Д.П). С
оглед констатациите, на подсъдимия бил съставен АУАН за нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, подписан от подсъдимия без възражения( л.86, Д.П.) и му бил
издаден талон за мед.изследване( л.88,Д.П.), връчен му в 18.10 ч.,с посочено
място и краен час за явяване и извършване на медицинско изследване. Придружен
от полицай и в рамките на указаното време подсъдимият се явил във ФСМП, вписано
в журнала на мед. заведение (вж. л.160 –
л.170,НОХД), като дежурния лекар – св д-р
Емил Николов снел предварителни данни, отразени в протокол за мед. изследване. Подсъдимият
отказал да даде кръвна проба, което удостоверил с подписа си върху самия
протокол (л.87,Д.П).След приключване с посочените действия, свързани с
провеждането на процедурата, по която работил св.Милков – за установяване
употребата на наркотични вещества от подсъдимия като водач на МПС и след отказа
на последния да даде кръв, било преценено, че е отпаднала необходимостта от
задържането му и в 19.00 ч. бил освободен
от РУ(вж. отново л. 131, Д.П).
Още същият ден –
на 28.09.2017 г., на разследващия орган били предадени: от
св.Милков - протоколът за извършената
проверка относно употребата на
наркотично вещество, тестовата касета и двата броя снимки от дисплея на уреда, за
което бил съставен протокол за доброволно предаване ( л.77, Д.П); от св.Костадинов - 1бр. полиетиленово пликче, зелено на цвят,
с прахообразно вещество, намерено при извършения личен обиск по ЗМВР, за което
също бил съставен протокол за доброволно предаване ( л.76, Д.П.) Последното
било незабавно огледано и фотографирано, за което бил съставен протокол за
оглед на веществени доказателства (л. 53 - л.54, Д.П.) В хода на разследването,
чрез възложената химическа експертиза, извършена от специалист
в ЦЕКИ към НИК-МВР София (л.65 – л.66,Д.П.) веществото, съдържащо се в откритото
при обиска зелено полиетиленово пликче било
подложено на анализ и изследване, като видно от изготвеното
заключение представлява - обект 1.1 – амфетамин с процентно съдържание 16,6 % и тегло 0.188 грама и обект 1.2.
– амфетамин с процентно съдържание 18,6 % и тегло
0.179 грама. Стойността на наркотичното вещество, според Приложение № 2 към ПМС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството е общо 11.01лв.
Така възприетите в общи линии и изложени в
мотивите фактически положения, настоящият
съд намира за несъмнено установени от събраната и достатъчна за изясняването им
доказателствена основа и по-конкретно:
1/Относно престъплението
по чл.343б,ал.3 от НК - управлението
на МПС е установено категорично от
показанията на всички свидетели, включително и
пътувалите с подсъдимия Г.Стоянов и В.Миланов и не се оспорва. Спорно
е обстоятелство, че управлението на МПС
подсъдимият е извършил след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
метаамфетамин и канабис, но както и
първата инстанция, и въззивният съд намира, че посочения съставомерен признак е
безспорно доказан. Управлението на МПС, предприето
от подсъдимия след употреба на наркотични вещества, според настоящия състав е
установено надлежно - чрез използваното
техническо средство - Drager Drug Test 5000
с
тестова касета Drager Drug Test 5000
Test-Kit, което, като техническо действие и възможност е
предвидено в чл.1,ал.4 от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм).
Използваното техническо средство, както вярно
е приел и РС, по вида си е сред включените
в заповед на министъра на вътрешните
работи ( л.105, Д.П) и е било одобрено от Изпълнителната агенция по лекарства(
л.96,Д.П), т.е. отговаря на условията, гарантиращи техническата обезпеченост на
получения резултат. Същото е било
приложено от
оторизиран да работи с него служител от РУ, съобразно инструкциите за
ползване и резултат от тестването е
обективиран в приложената по делото разпечатката(л. 82,Д.П). Следва да се
отбележи, че възражения в тази посока не са направени, като не са оспорени от
подсъдимия и защитата както техническата
годност на уреда, така
и компетентността на лицето, което го
е приложило. По нататък, така използваното
техн. средство Drager Drug Test 5000 с номер ARNJ
-0011,
разпечатката на хартиен носител и двата броя снимки на показанията на дисплея и
личната карта на проверяваното лице са предадени на разследващия орган от
провелия процедурата св.Милков. Показанията на последния, депозирани като
свидетел по делото и съставения за предаването протокол легитимират включването
на тестовата касета към доказателствата по делото (по обективните си
характеристики към веществените такива). Тук е мястото да се уточни, че
според настоящият състав протоколът за
тестване, както и двете фотоснимки не могат да бъдат отнесени към веществените доказателства,
а представляват
писмени такива, доколкото макар
да съставляват, подобно на веществените – материализирана информация, нямат веществените характеристики
по чл.109 от НПК. Съответно, доколкото и в НПК няма специален ред за прилагане
на писмените доказателства, в случая те са приложени към делото, чрез
предаването им от свидетел по същото - св.Милков. Значението на посоченото уточнение е само с оглед възможността за правната им оценка, доколкото
за писмените доказателства(за разлика от веществените), за надлежното им
ползване е достатъчно тяхното прочитане,
без да е необходимо предявяване.
За употребата на
част от установените наркотични вещества - на канабис (марихуана) по делото са
събрани и гласни доказателства, чрез
разпитите на свидетелите Стоянов
и Миланов (л.116 и л.117, НОХД), които пряко установяват посоченото обстоятелство. Законосъобразно първостепенният съд е ценил техните показания
като достоверни, освен друго и защото по
съдържанието си изложените от тях факти са с характер на самоуличаване , което
е своеобразна гаранция за обективност и от тук достоверност на установените от
тях обстоятелства. За употребата на другите установени от тестването вещества -
амфетамин и метаамфетамин по делото са
налични косвени доказателства, събрани чрез свидетелските показания на св.Милков и св.Е.Николов, възпроизвеждащи направените пред тях изявления на подсъдимия за прием на
наркотици - предишния ден (св.Милков,л.114,НОХД) и за прием на амфетамин с
двуседмична давност (св.Николов, л.227, НОХД). Независимо от упражненото право
на подсъдимия да не дава обяснение по обвинението, според настоящия състав
липсва пречка съдържанието на
извънпроцесуалните му изявления да бъде установено чрез допустимите по НПК
доказателствени средства, каквито са проведения разпит на лицата, пред които са
депозирани - в случая свидетелите Милков
и Николов (в този см. Р № 273 / 8.08.2012 г. по н. д. № 796/2012 г.,на ВКС, III н. о;
Р № 495/
23.03.2016 г. по н. д. № 1124/2015 г., на
ВКС, I н.о;
Следва да се посочи, че въззивният съд намира за несъстоятелни възраженията
на защитата (стр.5 от въз. жалба, л.8, ВНОХД), основани на собствена интерпретация на предварителните данни, попълнени в
протокола за тестване и в протокола за медицинско изследване и по-конкретно, отбелязаното
„няма мирис на алкохол координацията му е
запазена, няма признаци на нистагизъм“
( в протокол, л.87, Д.П.) и отразеното „ начин на шофиране –сигурно, слизане от МПС –нормално, походка – сигурна
и изговор - произношение- ясно, очи без особености“ (в протокол, л.78,
Д.П.) с
дължимото уточнение, че по
последните два показателя в протокола е отбелязано
съвсем друго - че походката
е провлачена, а очите - са „блестящи, воднисти“. Освен напълно
различното предназначение (само като
предварителни данни) на коментираните отбелязвания, но да се приемат доводите
на защитата би обезмислило предвидения в чл.144 от НПК способ и би предоставило
установяването на специфични обстоятелства–в случая действителния
прием(употреба) на наркотично вещество на изцяло субективна преценка. Ясно е, че такъв подход би довел и до компрометиране
на принципни начала(чл.13,ал.2, чл.104 от НПК),изискващи строго формален ред за
разкриване на обективната истина. Несъстоятелността на възражението се разкрива
дори и само при справка с останалите констатирани признаци в протокола за
извършената проверка (л.78 ,Д.П) като например посоченото в т.5“съмнителни физ.признаци“, към които е
отбелязано „безпокойство“, както и по т.1-настроение – „възбудено“, като едва
ли защитата би приела, че по аргумент на
противното, същите биха били достатъчни да установят прием(употреба) на
наркотично вещество. Ето защо и
възраженията на защитата, основани на субективния прочит на отразените външни признаци в двата
посочени по-горе документа въззивният съд намира за несъстоятелни. В случая,
надлежно са ползвани специални знания, чрез изготвената СПЕ, чието заключение
заедно с дадените от в.л.Александрова разяснения несъмнено допринася за
изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване по чл.343б,ал.3
от НК, включително и типичната
продължителност на действие на канабиса в малки дози и значението на положителната
проба(чрез тестване на слюнка) сочещо на скорошен прием и продължаващо
въздействие на наркотика върху тествания обект(вж.СПЕ,л. 49, Д.П.).
С оглед
гореизложеното, въззивният съд намери за безспорно установено приетото от
първата инстанция фактическо положение, че на 28.09.2017 г. подс.Цанков е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - каквито несъмнено
съставляват амфетамин, метаамфетамин и канабис (за принадлежността им към наркотичните вещества РС е изложил
верни съображения - стр. 6 и стр.8 от мотивите,л.355 и л. 357 от НОХД),
които не е нужно да бъдат преповтаряни. Те не се и оспорват, за да изискват
допълнително обсъждане. Доказателствената дейност на първоинстанционният съд във
връзка с установяване на това престъпление е законосъобразна, като единственото
уточнение е свързано с придаденото значение на протокола за доброволно
предаване(по чл.131 от НПК), несподелено от въззивният съд
по аргументите, изложени по-долу, което не
променя по никакъв начин крайните изводи за несъмнена доказаност
на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК.
2/ Не така стои въпросът с аналитичната доказателствена
дейност касателна второто престъпление - по
чл.354а,ал.5 във вр.с ал.3,т.1 от НК. Необходимо е обаче веднага да се уточни,
че приетото от РС държане от подс.Цанков на наркотично вещество -
посочените два обекта амфетамин, с общо тегло 0.367 грама, на обща стойност
11.01 лв., въззивният съд също намира за
категорично установено.Релевантните обстоятелства се установяват : от показанията на
св.Костадинов (л.115 - л.116, НОХД) относно обстоятелствата, наложили извършването на
обиска по чл.80,ал.1,т.2 от ЗМВР; от писмените
доказателства - съставения при
провеждането на полицейския обиск протокол (л.75,Д.П) и протокола, с който
откритите при обиска предмети – зеленото
полиетиленово пликче с прахообразно вещество в него са предадени от св.Костадинов на
разследващият орган ( л. 76, Д.П.),
изготвените писмени доказателствени средства - съставеният при
извършения оглед на веществено доказателство протокол с приложената към него
снимка ( л.53 – л.54,Д.П); от заключението на изготвената физико- химическа
експертиза (л.65- л.66, Д.П.). Самостоятелната и съвкупната преценка на посочените
доказателствени източници не
оставя съмнение за хронологията и надлежното (чрез допустимите по НПК способи и
средства) разкриване на обстоятелствата от предмета на доказване – а
именно осъщественото от подсъдимия
държане на наркотично вещество – процесния амфетамин. По-конкретно : чрез разпит
и писмено доказателство е установено мястото на откриване
– в бельото
на подсъдимия, а чрез предаването
на
така открития и имащ значение за разследването предмет( полиетиленово пликче,зелено на цвят
съдържащо прахообразно вещество),същият е включен като вещ.доказателство по
делото, което своевременно е огледано, описано и фотографирано при стриктно
спазване на предвидения в чл.110,ал.1 от НПК за това ред. Съставеният протокол
за оглед на веществено доказателство несъмнено е годно доказателствено средство
по смисъла на чл.131 от НПК и отразените в него процесуални действия са
годен източник на доказателствена информация. Чрез изследването на веществото и
установената му принадлежност към
високорисковите наркотични вещества доказателственият процес, свързващ
намирането на веществото в подсъдимия и установеното по този начин държане на високорисково наркотично вещество е
цялостен и непрекъснат, което
обуславя и направения от
въззивният съд извод за
правилност на крайният извод на
РС, че и това обвинение срещу подсъдимия Ц.П. е доказано по несъмнен начин.
Несъгласието с
аналитичната дейност на първата инстанция е на плоскостта на констатираното от
въззивният съд различно процесуално значение на отделни доказателствени източници,
при иначе съвпадаща като обем доказателствена основа. По-конкретно, според настоящият състав протоколът за обиск по ЗМВР, не притежава и
няма как да има пряка доказателствена сила по см.на чл.131 от НПК и изложените в
тази посока съображения(на стр трета от
мотивите, л.352, НОХД) ) и формулираният от тях извод, че от протокола
за личен обиск може да се направи обоснован и категоричен извод, че
именно в подсъдимия П. е било намерено твърдяната от обвинението вещ -
найлоновото пликче с прахообразно вещество..“ не могат да бъдат възприети и с тях въззивната инстанция няма
как да се съгласи. Съгласно чл.131 от НПК пряко доказателственото значение имат само „протоколите
изготвени при условията и по реда
на този кодекс“ и ако това условие е спазено, то те „са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда
по който са извършени и за събраните доказателства“. Иначе казано, те безусловно
и пряко установяват в
процеса както извършването на самото
действие, така и събраните с него доказателства. В случая това не се отнася за
извършения полицейски обиск, нито за изготвения
протокол за доброволно предаване. Изложените
в мотивите съображения и цитираните
в подкрепа съдебни решения принципно са верни, но не и в ползваната от
първата инстанция доказателствена
посока. Без съмнение, както е отразено в съдебните решения на ВКС, в НПК няма
ред за съставяне на протоколи за доброволно предаване и в този смисъл приложими са правилата за съставяне по чл.
127- чл.131 от НПК, но съставянето на протокол за действие, което не е
предвидено в НПК, каквото е доброволното предаване, не е от естество да го
легитимира и му придаде доказателствената
сила на писмените доказателствени средства
по чл.131 от НПК. В този смисъл и следва да бъде разбирано цитираното в мотивите
Р № 358/20.10.2009 г по н.д. №333/2009 г. на ВКС, I н.о. - „НПК не предвижда ред за съставяне на протокол
за доброволно предаване, което предопределя приложимост на общите правила по чл. 127 - 131 НПК. Когато посредством протокол за доброволно предаване се събират
предмети от кръга на тези по чл.109 НПК -
веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл. 110, ал.1 и ал2 НПК-да бъдат внимателно
огледани, подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат към
делото и вземат мерки те да не се повредят или изменят“.
По-нататък,
в мотивите към присъдата ( стр.трета,л.352,НОХД),
за да развие тезата си, съдът макар и да не е цитирал източника е споделил и
възпроизвел становището на ВКС отразено в Р № 192 /26.06.2012 г. по н. д. №
510/2012 г., на ВКС, II
н. о. “ Доброволното предаване,
макар да не е посочено изрично в чл. 136
от НПК / чл.
116 от НПК (отм.), практически е насочено към попълване на
доказателствената съвкупност, поради което не може да отрече неговата
принадлежност към действията по разследването, и Р № 204/ 28.05.2010 г. по н. д. № 129/2010 г., на ВКС, II н. о.: „Протоколите за доброволно
предаване /за разлика от другите писмени
доказателствени средства и веществените доказателствени средства/не
възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
/вещественото доказателство/с обстоятелствата по делото“. Наложително
е да се припомни в тази връзка правната
природа на двете действия (доброволното предаване и
полицейския обиск) - като извършени по
правила, извън предвидените в НПК, което и
предопределя тяхната процесуална стойност. Те най-общо
са писмени доказателства и както е посочено в Р № 464/ 11.11.2011 г. по н. д. № 2206/2011
г., на ВКС, II
н. о.: Писменото
доказателство от своя страна е документ, който
интересува процеса с оглед прикрепеното в него съдържание и представлява конкретен факт от обективната
действителност, свързан с обстоятелствата по делото. Той е разновидност на
вещественото доказателство, уредено в чл.109 и сл. НПК. Обстоятелството,
че лицата, които са ги съставили –
св.Костадинов и св.Милков са участвали по делото като свидетели също е
показателен за процесуалната им природа, различна от писмените доказателствени
средства, защото в противен случай би била активна забраната по чл.118,ал.2 от НПК.
В контекста на така изложеното, включително
и при внимателния прочит на цитираните решения на
ВКС не следва противно на изложеното по-горе
разбиране, че същите не се ползват от доказателствената сила по чл.131 от НПК.
Ето защо
въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция и не приема, че
от протокола за
обиск по чл. 80,ал.1,т. 2 от ЗМВР
(л.75, Д.П) пряко се установява факта, че именно в подсъдимия е било намерено
процесното вещество. Последното би било вярно, ако описаното бе извършено и обективирано при
оглед, извършен по реда на НПК( по чл.164 от НПК), за осъществяване на който бяха спазени всички изисквания и който, съгласно чл.131 от НПК би бил напълно
достатъчен да удостовери самостоятелно факта на намирането на наркотичното
вещество в подсъдимия и приобщаването му по делото като вещ доказателство. В конкретния казус, както се отбеляза по-горе,
от протокола за обиск по МВР, се удостоверява само факта, че е било
извършено това действие, а от показанията на св.Костадинов се установява с
какъв резултат същото е приключило. Протоколът за доброволно предаване по
нататък указва конкретния начин(чрез приемо - предавателния протокол), по който
полиетиленовото пликче е попаднало в делото и чрез своевременния му оглед е
включено като вещ. доказателство. В този
смисъл е и цитираното в мотивите Р
№ 430/ 17.10. 2008г по н.д. № 420/ 2008
г. на ВКС, I н.о.:Съгласно чл. 159 от НПК всички лица (вкл. и
длъжностните) са задължени по закон да предадат намиращите се в тях предмети,
които могат да имат значение за делото. Именно това е сторено с протокола за
доброволно предаване от 15.08.2007 г., който документира прилагането на
веществените доказателства, което би могло да стане и по този начин“.
И само за
пълнота следва се посочи, че нормите по чл. 125 и чл.126 от НПК, коментирани в
мотивите (л.352,НОХД) нямат отношение, защото не става въпрос за вещ.доказателства,
установяването на които, при случаите, посочени в чл.125,ал.1 и ал.2 от НПК,
предполага ползването на веществени доказателствени
средства, а се касае за веществено доказателство
по см. на чл.109 от НПК.
При така изложеното, след като протоколът за обиск по ЗМВР не съставлява писмено доказателствено средство (защото не отразява процесуално действие проведено по реда на НПК), дали е присъствал свидетел
при обиска и кой от полицаите, участвали в полицейската акция - дали св.Ц.Иванов или св.К.Пенчев е ирелевантно и съответно задължения, в контекста на
условието по чл.131 от НПК, за изследване дали при извършването му е съблюдаван
процесуалния ред и дължимата форма,
съдът не е имал. Без търсеното правно значение
следователно са и възраженията на защитата, основани
на оспорената годност на протоколите за полицейския обиск, развити на плоскостта на броя
и самоличността на свидетелите, вписани и присъствали при извършването им. Вж в този см Р № 312/ 11.11.2014 г. по н. д. № 981/2014 г., на ВКС, III н. о. „Що се отнася до
искането на защитата за разпит на свидетеля по протокола за личен обиск на
подсъдимия, съставен по ЗМВР,
изложените мотиви от апелативната инстанция, за това, че този документ няма
процесуална стойност, тъй като не е съставен по реда на НПК, поради което и
вписания в него свидетел не следва да се разпитва, напълно се споделят“. За това и е
несъстоятелно възражението на защитата, основано на неспазения при съставянето на протокола за
полицейския обиск процесуален ред, включително и за нереализираното условие за
последващото одобряване от съдия. Съответно, несподелими са и съображенията на
РС (стр.трета от мотивите,л.352,НОХД): „Така
осъщественото действие по личен обиск на подсъдимия и изземване на откритите
в последния вещи е било извършено, обективирано
и документирано по предвидения по ЗМВР
ред, макар и формално да не е спазена процедурата чл.164,ал.3 от НПК“ .
Според настоящият състав изобщо не може
да се говори за каквото и да е нарушение
по чл.164,ал.3 от НПК именно защото протоколът не обективира действие,
предвидено в НПК. Отделен е въпроса, за отсъствие на прякото му доказателствено значение
придадено от РС, за което стана въпрос по-горе, както и смесването на двете
производства – по ЗМВР и по НПК.
Все в тази връзка, следва да се отбележи
и това, че въззивният съд не споделя съображенията (стр четвърта от мотивите, л.
353, НОХД) относно значението на изявленията на подсъдимия, саморъчно вписани в
протокола за обиск и по-конкретно
приетото от РС , че са годен източник на
доказателствени данни. Тук освен друго следва да се има предвид и разликата в
правната природа на преки и непреките(опосредено установяващи ) интересуващите
делото фактически данни, както и да се съобразят - ползваното право от
подсъдимия да не дава обяснения и
правната природа на протокола за полицейски обиск. Изводите биха били
различни само ако коментираните от РС изявления на подсъдимия бяха
депозирани при
извършване на регламентирано по НПК процесуално следствено действие, като например при разпознаване или при претърсване и изземване, в
какъвто смисъл е както цитираното
в мотивите Р № 417 /
26.10.2011 г. по н. д. № 2026/2011 г., на ВКС, II
н. о., така и Р № 95/ 10.03.2014 г. по н. д. №
91/2014 г., III н. о.:“Данни,
подкрепящи формираното заключение се съдържат и в приложения по делото протокол
за обиск, отразяващ външния вид, броя и теглото на намерените пакетчета, с
разпределен на дози хероин, и словно обективиращ саморъчно написаното от М. И.
извънпроцесуално изявление, че същите е "получил от Геш, за който
работи". Прочитът на тези и други решения не оставя съмнение
за допустимостта на изявленията, направени при процесуално сл.действия,
извършени по реда на НПК и отразени в съставените при провеждането им
протоколи, какъвто протоколът
по чл.80,ал.1,т.2 от ЗМВР не е и
не би могъл да бъде, освен по изложените по-горе съображения, но дори и само поради факта, че е съставен п р е д и образуването на досъдебното производство. Последното е отбелязано и от самия първоинстанционният съд,
коментирайки в мотивите (стр. трета, л. 352, НОХД), причината, поради която не е представен за одобрение - „ т.к към
него момент е нямало образувано
ДП“. За това и саморъчно вписаните
изявления на подсъдимия при извършения му обиск по
ЗМВР, не съставляват, според настоящия
състав допустим източник за формиране
на доказателствени изводи, още повече, че
в случая значението, което му се придава е на самопризнание, което при
ползваното право на отказ от обяснения, изключващо възможността за проверка, е
недопустимо.(вж. Р
№ 361 от 8.07.2003 г. по н. д. № 123/2003 г.
на ВКС, III н. о.)
И само доколкото се оспорва
законосъобразността на действията на св.Костадинов и поставеното на тази
плоскост съмнение за действително провеждане въобще на обиск, основано на наличните два протокола за обиск
с един и същи час на извършването им е
необходимо да се допълни към изложените в тази посока съображения от РС (стр. четвърта от мотивите,
л.353, НОХД), които въззивният съд споделя и това, че без съмнение първото
условие за ползване на което и да е писмено доказателство е то да отразява
вярно действителността. Както е посочено
и в Р № 164/ 22.12.2016 г. по н. д. № 590/2016 г., на ВКС, II н. о. – „Поначало е възможно протоколът за доброволно
предаване, респ. разписката за предадени и получени вещи, третирани като
писмени доказателства, да установят приобщаването на съответната вещ към
доказателствената съвкупност по делото Задължително
условие за това е документите относно правно значимите факти да отразяват вярно
обективната действителност“. В случая,
действията по полицейския обиск, извършен
от св.Костадинов не компрометират намирането и съответно последващото приобщаване
на полиетиленовото пликче към
материалите по делото, защото от
писмените доказателства безспорно се установява, че спрямо лицето е била издадена заповед за 24 часово
задържане и в същото време са били
предприети и други действия, свързани с проверка за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, изискващо допълнително технологично
време, след което и въз основа на
направена преценка, която не подлежи на контрол, лицето е било освободено. Заповедта освен това цели да обезпечи лицето за срок до
24 часа, като няма никакво изискване или задължение
задържането да е точно 24 часа, респективно няма никаква пречка лицето да бъде освободено преди изтичането им, както е
и процедирано. В този смисъл, обстоятелството , че подсъдимият П. въобще не е бил приведен в ареста не компрометира действията по двата му обиска по МВР извършени на
различно основание.
Несподелените аналитични изводи на първата инстанция, както се
отбеляза и по-горе, не обуславят извод, че престъплението по чл.354а,ал.5,във
вр с ал.3,т.1 от НК не е доказано.
Напротив, то е безспорно и категорично доказано, но изводите за несъмнената
му наличност не се извеждат пряко и непосредствено от
обсъжданите протоколи за обиск по ЗМВР и за доброволно предаване, включително и от вписаните в тях изявления на подсъдимия ,
както неправилно е приел РС.
Накрая,
следва да се посочи и това, че обективната истина по делото и нейното
установяване изобщо не са компрометирани
от отсъствието в доказателствената база
на едно от главните доказателствени средства – показанията на обвиненото(подсъдимото)
лице. Несъбирането на показанията му е единствено и само в резултат на
упражненото му право на защита, включващо
и правото му да откаже да дава обяснения, чието надлежно упражняване в
случая е било гарантирано от органите на досъдебното производство и от съда. В
аспекта на незадължителното по чл.329,ал.2 от НПК (с оглед обвиненията) участие
и упражненото му право на отказ от лично
участие и при направената преценка, че в
доказателствен план отсъствието му не
препятства изясняване на обективната истина, и въззивното производство,
подобно на първоинстанционното се разви в отсъствието на подсъдимия.
При така изложеното, настоящият въззивен
състав прие, че проверяваната присъда не
страда от приписания в жалбата
порок, свързан с
претендираната липса на доказателствена подкрепа към направените
фактически изводи. Присъдата е
обоснована и това е така, понеже възприетите
фактически положения намират пълна
подкрепа в доказателствата и се извеждат от тях, макар и
по малко по-различен от предложения в проверяваната присъда доказателствен
анализ. Съответно искането за оправдаване на подсъдимия въззивният съд намира
за неоснователно.
II. Възраженията
за допуснати съществени процесуални нарушения и направеното въз основа на тях
искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане са
разнопосочни и също неоснователни.
1.Първите две касаят и двете престъпления,
предмет на делото, което позволява едновременното
им обсъждане и са свързани най-общо с твърдения за ненадлежно приобщаване на
иначе ползвани от съда доказателствени източници, допуснато чрез непълноценно
изпълнение на задължението по чл.283 от НПК за – прочитане на писмените доказателствени
средства и писмените доказателства, доколкото последните само са изброени и за
пълно игнориране на процесуалното задължение по чл.284 от НПК за предявяване на веществените доказателства.
И двете възражения са лишени от основание:
1.1 В приложения по делото съдебен протокол е
отразено както действието на съда по приемане на съдържащите се по Д.П.
материали, така и прочитането им, като е вписано „ЧЕТАТ се писмените
доказателства по делото“(л.328 от НОХД). Въпреки, че не е посочена
процесуалната норма, обуславяща дължимото действие, от значение в случая
е съдържанието му, а то е ясно и категорично
отразено в съдебния протокол, в който е отбелязано, че писмените
доказателства са прочетени. И след като са били огласени е спазено
предвиденото процесуално изискване за тяхното ползване ( вж и Р № 509/ 29.12.2009 г. по н. д. № 557/2009 г, на ВКС, III н. о.) Съдебният протокол
не е бил оспорен по реда на чл.312 от НПК, поради което и надлежно
удостоверява извършването на посочените в него действия и изявления. Според
въззивният съд не могат да бъдат възприети и възраженията на защитата, че с извършеното
по този начин огласяване на писмените доказателства е накърнено правото на
защита на подсъдимия, в каквато посока е поставен акцента в жалбата,
аргументирано със становището, застъпено
в цитираното Р № 457/1.02.2013 г. по н.д.№ 1777/2012 г., на ВКС, III н. о., в което процесуалното действие по чл.283 от НПК
(респективно нарушаването му) са обсъждани именно през призмата на нарушено
право на защита. Съображенията си въззивният съд извежда от същността на самото процесуално
действие по чл.283 от НПК, в основата на което е спазване принципа за непосредственост,
доколкото чл.18 от НПК задължава съда да формира вътрешното си убеждение върху
материали, които е събрал и проверил лично - по реда и със способите по НПК. Дължимото
прочитане е свързано именно с гарантиране на този принцип и с изискуемото огласяване
съдържанието на ползваните писмени източници. Последното обезпечава както
възможността за ползването им в аналитичната дейност(доколкото само огласените
писмени доказателствени средства, писмени доказателства и всички други относими
документи са годна основа за формиране на изводи), така и гарантира правото на защита, като осигурява условия за
неговото спазване , защото очертава ползваните от съда (за вземането на
решението) източници. Казано иначе, за да е спазено правото на защита следва да е обезпечена
информираността на подсъдимия и защитата по посочените обстоятелства и разглеждайки го в този аспект въззивният
съд констатира, че в случая не е
допуснато претендираното нарушение - РС е
изпълнил задължението си да прочете писмените доказателства, които от своя
страна несъмнено са били известни на
защитата, още при предявяване на разследването (л. 157 - л.158 от Д.П.) С разпореждането
по чл.247б от НПК, съдържащо изрично указание към страните – подсъдим и
защитник за възможността да се запознават
с делото и да правят необходимите извлечения информираността
им относно ползваните писмени източници е изцяло обезпечена. Ето защо, макар и от формална гледна точка, процесуалното действие по чл.283 от НПК да не
е стриктно съобразено с вложеното в тази норма съдържание, то така констатираното отклонение не е довело до
накърняване правото на защита и не съставлява съществено процесуално нарушение. Освен това, само за пълнота, следва да се отбележи, че в
съдебната практика е застъпено и друго становище –в Р № 117/ 2.07.2018 г. по н.д. № 470 от 2018 г. на ВКС, III, което въззивният състав напълно споделя, относно това, че разпоредбата на
чл.283 от НПК „задължава съда да
прочете писмените доказателства и
другите документи по делото, но не поставя изискване за подробното им
изброяване в протокола от съдебно
заседание“.
1.2 Предявяването по чл.284 от НПК действително не е отразено в съдебния
протокол в систематичното му място –
преди приключване на съдебното следствие. Освен, че става въпрос за конкретна част от доказателствената съвкупност(
веществените доказетелства), за която са важими посочените по-горе съображения,
свързани с формалността на претендираното нарушение, доколкото в нито един
момент от разследването и първоинстанционното разглеждане на делото подсъдимия и защитникът му на са били лишени
от възможността да се запознаят с делото, а напротив тази възможност е била
осигурена и съответно гарантирана, но в
случая с всеки разпит на свидетел, чиито показания са били свързани с
процесното веществено доказателство (което,
както се посочи по-горе съставлява
само тестовата касета, а не и протокола
за проверка и фотоснимките), същото е било надлежно предявявано, с осигуряване
пълната възможност на страните(вкл. защитата на подсъдимия) да задават въпроси.
Несъмненото им знание за включените в обвинителните доказателства ( още от
досъдебното производство) на тестовата касета ( по обв. по 343б,ал.3 от НК) и
наркотичното вещество (по обв. по чл.354а,ал.5 от НК) се извежда от извършеното
надлежно предявяване на разследването, обезпечило по този начин правото на
защита (вж Р № 13/
5.05.2016 г. по н. д. № 1610/2015 г., на ВКС, III
н. о, Р № 230 /
31.07.2009 г. по н. д. № 220/2009 г., на ВКС, II н. о). Както и при
писмените доказателства, и тук пълната информираност на подсъдимия и защитата
са гарантирани и чрез изпълненото в
цялост задължение на съда по чл.247б,ал.5
от НПК. В този смисъл е Решение от 5.06.2018 г. по дело С - 612/15 г. постановено от Съда на ЕС (голям състав) по отправено
преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд, по
което е прието, че „ член 6, параграф 3 от Директива 2012/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска подробна информация относно обвинението да бъде
предоставена на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди
съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на
пренията пред него, или, когато така предоставената информация впоследствие е
изменена, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие че
съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на
защита и справедливия процес“.Както се посочи, първостепенният съд стриктно е изпълнил
задължението си да разясни на страните възможността да правят извлечения и се
запознават с материалите по делото и е осигурил условия за това, като липсват
каквито и да е оплаквания за противното. Независимо от всичко посочено и само
за прецизност, въззивният съд сам извърши действието по чл.284 от НПК
в проведеното въззивно съдебно следствие.
2. Третото възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение е свързано
с престъплението по чл.354,ал.5 във вр с ал.3,т.1 от НК и също е неоснователно.
По част от съображенията съдът взе отношение по-горе
във връзка с правната природа на полицейския обиск и съставения при
извършването му протокол. Отделното му обсъждане се налага, поради фокусът, поставен в
защитната позиция върху претендираната
липса на извършено, идентично по
съдържанието си, но регламентирано по
НПК процесуално действие - обиск на лице
по чл. 164 от НПК. За аргументиране на приетата
му неоснователност е достатъчно само да се припомнят регламентираните в чл.104
и чл.105 от НПК положения във връзка с доказването в наказателния процес
и по-конкретно, че за ползването в процеса е необходимо съответното доказателствено средство да е от кръга
на предвидените в НПК и да установява
обстоятелства от предмета на доказване. Процесуалният закон следователно не
съдържа конкретно предписание точно по кой ред да се установи един или друг
факт от предметния обхват по чл.102 от НПК. Нещо повече. НПК не съдържа и
йерархия на доказателствените средства,
нито по поредност, нито по значимост и това е видно от принципа, залегнал в чл.
14,ал.2 от НПК .Изключение се допуска по отношение специфичния способ за
доказване, какъвто е експертизата и само в светлината на изричните хипотези по
чл.144,ал.2 от НПК. След като е спазено
изискването, релевантното обстоятелство да е доказано по реда на НПК и чрез
предвидени в него доказателствени средства и способи не може да бъде споделено
предложеното в жалбата интерпретиране, че неизземването по чл.164 от НПК по
начало е изключило възможността наркотика да получи статут на веществено доказателство
по делото.
По тези съображения въззивният съд намери за
неоснователни възраженията срещу процесуалната съдебна дейност и претендираната
на това основание порочност при попълване на доказателствената база.
III. Към
вярно установените факти съдът е
приложил вярно и закона, поради което и
не е налице претендираната в жалбата
материална незаконосъобразност на
проверяваната присъда. Наведените в тази посока оплаквания, въззивният съд също намери за неоснователни.
1.Относно
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК.
В случая се
оспорва само вторият съставомерен елемент – управлението на МПС да е станало след
употреба на наркотици, като се възразява срещу установяването му и от тук се
твърди, че изобщо не е налице извършено престъпление. Съображенията са
разнопосочни и касаят както редът, по който е дължимо установяване
употребата на наркотично вещество (по-конкретно
дали е изискуем нарочен „надлежен ред“), така и конкретното проявление (последиците
от употребата) върху
способностите на водача на МПС.
1.1. По отношение на надлежния
ред:
Първо следва да се отбележи, че от доводите в
жалбата не става напълно ясно каква е позицията на защитата по този въпрос и не може с категоричност да
се разбере дали се приема, че има
надлежен ред за установяване на употребата на наркотици и той е елемент от
обективния състав и че всяко отклонение от него опорочава доказателствата и
същите са негодни да установят основния факт, в каквато посока са обобщените
изводи на стр.7, абзац първи от въззивната жалба (вж л.10,ВНОХД) или липсва такъв нарочен надлежен ред, както е посочено на стр.4,
абзац трети (вж л.7, ВНОХД) и бе заявено и в пледоарията пред въззивния съд (л.36,
ВНОХД). От една страна се твърди, че именно отсъствието на предвиден надлежен ред
изключва изследването на въпроса за спазване правилата на Наредба № 30 /
2001 г.(отм), където този ред е уреден, доколкото се акцентира върху
надценяване значението на показанията на ползваното техническо средство, а от
друга страна се излагат съображения за
недоказаност, основани върху тезата за допуснати нарушения при издаването
на АУАН, на талона за медицинско
изследване и на вписванията в журнала(нарушения на чл.9 и чл.10 от Наредба № 30/2001
г.), рефлектирало негативно върху процесуалната изрядност при събирането на доказателствата,
поради което и с оглед опорочения ред за
установяването му - основният факт –
употребата на наркотични вещества останал недоказан.
Разнопосочните
възражения изискват
предварителното обсъждане на принципния въпрос за принадлежността
към
състава на престъплението
на конкретен „надлежен ред, по който да бъде
установена употребата на наркотично/и
вещество/а - тоест за
параметрите на доказателствена
основа, установяваща съставомерния признак - употребата на наркотичното вещество
от водача на МПС и съответно допустимия процесуален ред за нейното
формиране.
Според
настоящия състав, значението на надлежния
ред и съответно спора по материално
правните признаци на престъплението по
чл.343б,ал.3 от НК е свързан всъщност
единствено с последиците, които настъпват при констатираното нарушение, доколкото
от една страна неустановяването на съставомерен признак, както се
третира неспазването на регламента по Наредба №30/2001 г. (отм), пряко изключва
ангажиране на отговорността и влече след
себе си оправдаване на подсъдимия (в каквато посока, междувпрочем са цитираните
от защитата Решения на ВКС, постановени по казуси, свързани именно с управение
на МПС след употреба на алкохол – чл.343б,ал.1 от НК ). Респективно, при отсъствие в състава на обективен елемент - употребата да
е констатирана по нарочен (надлежен) ред,
доказаността на релевантното
обстоятелство е подчинена на общите правила ( чл.104 от НПК) и съответно
подлежи на установяване с всички доказателствени средства, за които е
достатъчно да са събрани и изготвени по реда, предвиден в него (по арг. чл.
105,ал.2 от НПК).
Коректно е да се отбележи, че
съдебната практика не е съвсем
единна по този въпрос и в отделните съдебни решения принадлежността
на надлежния ред ( регламентиран към момента на процесното деянието именно в Наредба № 30/2001
г.(отм), сред обективните елементи от състава по чл.343б,ал.3 от НК не е получила
еднозначно решение. Преобладаващо е разбирането (в Р № 116 / 8.08.2016
г. по н. д. № 34/2016 г., на ВКС, III н. о., Р № 116/ 8.08.2016 г.
на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., Р № 126/ 5.07.2019
г. по н. д. № 540/2019 г., на ВКС, II н.о.), че доказването
на основният факт няма как да е подчинено на обективно липсващо изискване в престъпния състав. Налице е произнасяне на ВКС и в обратния смисъл – Р №28/ 24.04.2018 г по
н.д.№ 1222/2017 г, на ВКС , I
н.о. Всъщност, прочитът и на постановените в подкрепа на второто
разбиране Р №184/6.10.2017 г по н.д.№ 720/2017 г. на ВКС, I н.о. и Р №6/6.02.2018 г. по н.д.№ 1098/2017г I н.о., позволяват извод, че принципно няма спор
по отношение на процедурата за
установяване употребата на наркотично вещество – тя е указаната(в актуалната за
случая) Наредба № 30/2001 г.(отм), но става въпрос за административната
процедура, доколкото чл.174,ал.4 от ЗДвП
предвижда, че: “редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието“ и въз основа
на това им правомощие е била приета посочената Наредба
№ 30/2001 г.(отм). В чл.1,ал.2 от същата е уредено, че употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява със съответни технически средства и/или
медицински и лабораторни изследвания(за приложимостта и на наркотичните
вещества към този ред и към „упойващите
– вж.
Р № 6/
6.02.2018 г. по н. д. № 1098/2017 г., на ВКС, I н. о).
В разисквания наказателно - правен аспект на
понятието “надлежен ред“, настоящият съдебен състав
споделя разбирането, застъпено в първата група решения на ВКС и
приема, че в престъпния състав по чл.343б,ал.3 от НК не е предвидено,
като условие за съставомерност, употребата на наркотични вещества да се установява по нарочен „надлежен ред“. Подкрепа
на застъпеното схващане се открива и в общата
забрана по чл.46,ал.3 от ЗНА, доколкото,
както е прието и в правната доктрина„ наказващата отговорност не може
да бъде обосновавана по пътя на разширителното тълкуване на правните норми„
-Р.Ташев“Теория на тълкуването“, изд.2001г, л.157). Въпреки, че принципно
погледнато, въвеждането на допълнитено изискване
за ангажиране на отговорността, като това - употребата на наркотици да се
изследва и установява по строго формален (надлежен ) ред би могло да се окаже, при нарушаването му, от
полза за извършителя и в този смисъл включването на изискването за надлежен ред да се третира
в известна степен дори като “ по-благоприятен закон“, подобен подход
няма как да бъде споделен. От значение е
как изначално законодателят е предвидил (очертал рамките) на обективния
състав на посоченото престъпление и в този смисъл
включването на условието за
изискуем надлежен ред, по който да се установи употребата на наркотични
вещества се явява своеобразно допълване
на предвидените съставомерни признаци и
като последица формира състав(обосновава
наказателна отговорност в резултат на
разширително тълкуване, което в
наказателното право, както се посочи, не
е допустимо. Общата забрана, на следващо
място за каквато и да е употреба на наркотици, в
контекста на принципно разрешената употреба на алкохол, при която е
инкриминирана конкретна концентрация, над
която управлението на МПС е запретено, очертава не само същественото
различие в подхода на законодателя към
формирането на престъпните
състави по чл.343,ал.1 и чл.343,ал.3 от НК, но и липсата на основания за еднаквото им третиране и възможността да се
приеме, че отсъствието на „надлежен ред“
в последния е “пропуск“ .
По тези
съображения, настоящият въззивен състав намира, че чл.343б, ал.3 от НК не съдържа
като обективен елемент употребата на наркотични вещества да е установена
по конкретен „надлежен ред“, респективно намира за ирелевантно изследване на обстоятелството дали спазването му стриктно е съблюдавано.
Несъмнено е, че на проверка
подлежи на общо основание
доказаността на деянието, така
както са предявени изискванията към процеса, в принципните
начала на НПК, включително и главно -
фактът на действителната употреба от
подсъдимия на вещества, класифицирани като наркотични. За установяването му, в контекста на изложеното, очевидно следва
и извода за неограничеността на
дължимата за разкриване на обективната истина доказателствена база.
Казаното
обаче налага нови уточнения: 1/неизискването на надлежен ред съвсем не
означава, че ползването на техническото средство, предвидено в Наредба № 30/2001
г.(отм) е недопустимо и че резултатът му
е негоден източник на относими по делото фактически данни; 2/ за употребата на наркотично
вещество първостепенният съд (
независимо, че е застъпил схващането
за предвиден „надлежен ред“- вж л. 353-
л.354,НОХД), законосъобразно и в стриктно изпълнение на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства и е
ползвал всички допустими за установяването им
доказателствени източници, като ясно се мотивирал (вж мотиви л. 356, НОХД); 3/ именно
отсъствието в състава на спазването на конкретния формален ред, предвиден в Наредба
№30/2001 г(отм), изключва
основателността на претендираната от неспазването му последица, като отделен е въпроса, че описаните нарушения не са
свързани пряко с действията по изследване за наличие на наркотичното съдържание,
а по-скоро с техническия ред по оформяне
на
документацията. Правно относим е само установеният от д-р Николов отказ подсъдимият да даде кръвна проба
за изследване и непровеждането на
такова. Отказът да се даде кръвна проба не се и оспорва от подсъдимия и
защитата му. В този случай и съгласно чл.6 от Наредба № 30/2001г (отм)
показанията на техническото средство са меродавни, като тяхната правна важимост
за установяване както употребата на наркотично вещество, така и видът на
същото, следва пряко от посочената вече
Наредба № 30/2001 г (отм). Изложените
по идентични доводи пред първата инстанция съображения, свързани със съдържанието на АУАН( л.356-
л.357 от НОХД) се споделят напълно от
настоящия състав.
Ето защо и
въззивната инстанция прие, че от една страна в обективния състав на чл.343б,ал.3 от НК не е предвиден като
елемент „надлежен ред“, по който строго формално да се извършна
установяване употребата на наркотично вещество, а от друга , че в конкретния
казус съставомерните елементи - управлението на МПС да е извършено след
употреба на наркотични вещества( по изложените по-горе съображения) е доказателствено
обезпечено в степен, изцяло отговаряща на стандарта по чл.303,ал.2 от НПК
1.2 По отношение конкретния резултат от употребата
на наркотично вещество и претендираните измерения
на проявление му върху
съзнанието на водача .
Коректността изисква да се отбележи, че и по този въпрос съдебната
практика не е единна, както вярно е констатирал и РС. Съображенията, изложени
на стр.7 от мотивите( л. 356, НОХД) се
споделят изцяло, като може да се
допълни, че действително в решението на ВКС (Р № 483 /17.12.2015 г. по н. д. № 1488/2015 г., на ВКС, I н. о), на което се е позовала защитата е разискван въпроса за реално
отражение на употребения наркотик върху способностите на водача, но освен, че доводите
на защитата „надграждат“ изложените в
решението съображения, като например, в същото не е поставено изискване
промяната в съзнанието на водача да е такава, че да го е направила „опасен за
движението“(както е доразвито в жалбата –л.10, ВНОХД), а само това - „при управляването на МПС той да е бил повлиян от
употребата на наркотично вещество“, но в съдебната практика действително е застъпено и друго схващане, което
е и преобладаващото към момента (в
смисъла на посочените е и Р № 116 от
8.08.2016 г. по н. д. № 34/2016 г., III
н. о). Въззивният съд, подобно на
първата инстанция също приема, че конкретен
резултат - в стойностно или друго
измерение, на конкретното проявление на употребения наркотик върху способностите на водача, не е предвиден като
съставомерен елемент по
чл.343б,ал.3 от НК. Не само по
посочените по-горе съображения, включително и по доводите за недопустимост на разширителното тълкуване при
обосновававане на наказателната отговорност, но и в контекста на застъпеното,
чрез регулацията по тези въпроси( ЗКНВП и Наредбата по чл.3,ал.2 от ЗКНВП),
общественото виждане за недопустимост на свободната употреба, под каквато и да е
форма, на наркотични вещества. Иначе казано, обществената опасност на деянието
е изведена от по-начало изяснени, чрез специализирани медицински проучвания и генерално
решени въпроси за влиянието на наркотичните вещества (към които несъмнено
спадат процесните амфетамин, метаамфетамин и канабис) върху съзнанието и
волевите възможности на човека.
Наложително е в тази връзка да се
припомни и обекта на защита на престъпленията по транспорта и в частност на
това по чл.343в,ал.3 от НК – безопасното функциониране на транспорта, осъществимо само когато управлението на
МПС се извършва от водач, който не е
употребил наркотични вещества, без значение какъв вид и в какво количество,
респективно колко време преди управлението и дали и как същото е повлияло на
способността му да шофира. Ето защо и като намери, че това обстоятелство е извън
обхванатите по чл.102 от НПК въззивният
състав не прие за основателно направеното с жалбата доказателствено искане за експертното
му изследване. Освен друго и по съображения, че въпросите за отражението на наркотичното
вещество и по-точно как влияе приема му върху човешките способности и в частност на конкретния
подсъдим са обсъдени и отразени в приетото по делото и неоспорено заключение на
СПЕ, изготвена от в.л. Александрова.
В обобщение: несъстоятелни са посочените възражения
за несъставомерност по чл.343б,ал.3 от НК. С оглед
очертаните в състава му обективни
елементи - на изясняване е подлежало само
дали подсъдимият е управлявал подсъдимия МПС и дали управлението е извършено след употреба на наркотични вещества (или техни аналози), които обстоятелства са надлежно
изяснени. Деянието е осъществено и от субективна страна, като, подсъдимият е съзнавал
забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналози, но въпреки това е управлявал лекия си автомобил, поради което и
с осъждането му по чл.343б,ал.3 от НК първостепенният съд не е допуснал
претендираното нарушение на материалния закон.
2.Относно престъплението по чл.354а,ал.5
във вр. с ал.3,т 1 от НК
В случая,
исканото оправдаване, аргументирано с твърдяната непрестъпност е основано на
предложената теза за
малозначителност на деянието, изведена от
предмета на престъплението ( количество и икономическа стойност) - 0.188 гр на стойност 5.66 лв. и 0.179
гр на стойност 5.37 лв. , както и от
положителните данни и възрастта на
подсъдимия - неосъждан и 18
годишен към момента на деянието. Идентични доводи са наведени и пред РС и с основание не
са били възприети, като изложените
съображения на стр.9 от мотивите(л.358 от НОХД) се споделят напълно. И според
настоящия състав обективните характеристики
на конкретното деяние не позволяват извод, че се
касае за различно от типичните за този
вид престъпления. Ниската стойност и малкото количество сами по себе си не са от
естество да обусловят извод за малозначителност, изключваща каквато и да е възможност за засягане на
защитимите с този вид престъпления обществени отношения. Показателно в това
отношение е Р № 464/
11.11.2013 г. по н. д. № 1414/2013 г., на ВКС, III н. о, постановено по казус с предмет
държане без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество -
марихуана с нето тегло 0,524 грама, на стойност 3,14 лева, макар и при
по-различни от настоящия случай характеристики на самия извършител. Принципно
обаче, относно първата хипотеза по чл.9,ал.2 от НК от значение
за изключващата обществената опасност, а от там и
престъпния характер на деянието малозначителност, личността на дееца не е от
решаващо значение (вж. Р №157/01.08.2016
г. по н.д. № 490/2016 г.,на
ВКС, III н.о), доколкото водеща е преценката
за конкретната обществена
опасност на самото деяние. И това е така, понеже „..малозначителността
по начало се свързва с обективните
му характеристики и представлява
негово неюридическо, обществено - исторически обусловено качество“ (вж. л.41, №
369, уч.Наказателно право, Обща част, проф.д-р. И.Ненов, изд.1992 г.). Следователно,
положителните данни за личността на дееца са извън обема на значимите за преценката за малозначителност на деянието
фактори, поради което и липсват основания за
подвеждането му под първата хипотеза на чл.9,ал.2 от НК .
Положителни данни и младостта на дееца имат значение при преценката за степента на
обществената опасност на деянието, респективно дали същата е явно незначителна.
Казано иначе, са фактор при обсъждане наличието за втората хипотеза на
чл.9,ал.2 от НК. Преценявайки я обаче, въззивният съд не намира, че
в случая обществената
опасност е явно незначителна: нито
обективните параметри (касае са различни по вид
наркотици), нито субективните такива
(отношението на дееца към общите забрани
свързани с наркотиците и явното им пренебрегване, не само чрез установеното
държане, но и при предприетото
след употребата им управление на МПС) позволяват подобно заключение.
Ето защо, като е приел, че не са налице
основания за приложение на чл.9,ал.2 от НК и
съответно като е квалифицирал извършеното от подсъдимия Ц.П. като
престъпление, първостепенният съд не
е допуснал нарушение на материалния закон и развитите в
тази посока оплаквания са напълно неоснователни. Липсват основания за друг
правен извод, съответно липсват предпоставки за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимия, на това основание – че деянието му по чл.354а,ал.5
във връзка с ал.3, т.1 от НК не съставлява престъпление, да бъде оправдан.
В
заключение:1.Не са допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, ограничаващи правото на защита и обосноваващи
необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане (като
само следва да се отбележи че с изменението от 2018 г. на чл.334,т.1от НПК по начало възможност делото да се връща на
прокурора не е регламентирана). 2.Не е допуснато и претендираното нарушение на материалния
закон, като осъждането на подсъдимия и
за двете престъпления е законосъобразно и в резултат на вярна оценка на
приложимите норми към установените факти по делото.3. Лишено от основание е и третото
искане към въззивния съд -
за отмяна на присъдата и
прекратяване на наказателното
производство. То е и немотивирано, доколкото
се предлага прекратяването да
стане в „случаите по чл.24,ал.1 от НПК“, а в посочения текст се съдържат множество хипотези и не е ясно коя от всички има предвид защитата. Служебно не се установи никой
от визираните в чл.24,ал.1 от НПК фактически състави, а предвид съображенията
по третия пункт на въззивната жалба може
само да се предположи, че защитата
вероятно е имала предвид чл.24, ал.1,т.1 от НПК, който е извън основанията
за прекратяване - допустими само в
случаите по чл.21,ал.1, т. 2
– т. 9 НПК. Дали извършеното е престъпление или не ( чл.24,ал.1,т.1
от НПК) е въпрос, по който съдът
принципно взема отношение с акта по
същество, доколкото изисква обсъждане виновността
и отговорността на дееца. По конкретния казус съображенията за липсата
на основания за оправдаване на подс.Ц.П.
се изложиха по-горе.
При
служебната проверка във връзка с процесуалната дейност на първостепенният съд следва да се отбележи, че правилно не е бил разпитан
като свидетел техническия помощник при
огледа - Д.Димитров, въпреки съобразителната част на определението от с.з
от 5.07.2019 г. ( л.124,НОХД). Макар и по
други съображения (вж л.185,НОХД), с
непровеждането на разпита му съдът е спазил принципната забрана по чл.118,ал.1 от НПК, недопускаща съвместяване от едно лице на различни процесуални качества. Призоваването
на експерта Димитров обаче е било
напълно ненужно още повече, че поради механичното му включване в списъка към ОА,
както става ясно от изявленията на участващия по делото прокурор (вж л.120,
НОХД) и първото му явяване е било безпредметно, а при второто яваване, по
идентични с първите съображения, поради които не е провел разпитът му, съдът
констатирайки наличието им, отново го е освободил от участие (л.185,НОХД). Посоченото
не рефлектира по никакъв начин върху правилността на постановената присъда, но следва
да бъде отчетено, с оглед недопускане. Констатира се също техническа грешка( л.359 от НОХД) в мотивите
относно началния момент на постановеното по чл.59,ал.4 от НК зачитане, което
предвид точното му посочване в диспозитива и данните по делото, не съставлява
съществено нарушение.
При
извършената цялостна проверка
на присъдата, извън конкретните доводи развити в жалбата, въззивният съд
не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда,
включително и не установи основания за корекция в санкционната част. При индивидуализиране
на наказанието за всяко от двете престъплиня, съдът е отчел вярно положителните
обстоятелства и тяхното значение, както и необходимостта от конкретни параметри
на въздействие за постигане спрямо подсъдимия П. на възпитателен и превантивен
ефект. Нещо повече. Намерил е, че в
своята съвкупна оценка позитивните за дееца обстоятелства са многобройни и макар
да не е мотивирал изрично извода си за
наличието на втората кумулативна предпоставка – и
най-лекото наказание да се явява несъръзмерно тежко, е определил наказанието по
чл. 343б,ал.3 от НК в условията на чл.55 от НК , като е слязъл под предвидения
санкционен мининмум, определяйки наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение отложил с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г от НК е
наложил кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца (при правилно отчитане на данните, очертаващи
подсъдимия като недисциплиниран водач- вж. л.84,Д.П.), като надлежно се е
мотивирал за приложението на чл.55,ал.3 от НК по отношение на предвиденото в
състава кумулативно наказание. Наложеното за второто престъпление наказание и
преценката на съда да го присъедини изцяло при определяне на общото наказание по чл.23 от НК
намират опора в данните по делото и също не изискват корекция. Вярно е, че подсъдимият е млад човек на прага на
зрелостта, бил е ученик и с чисто съдебно минало, добра семейна и социална
среда и без противообществени прояви, с много добър успех в училище. Но е вярно
и това, че след установяване на процесните
деяния и само четири месеца след това подсъдимият
е бил обект на нови проверка, някои с положителни за установено държание на
наркотично вещество резултати. Без значение е факта, че отговорността му, с
оглед преценката на обвинението за малозначителност на деянието не е била
ангажирана, като фактически данни за
проверката на 22.01.2018 г. и
резултата са налични и по настоящото дело чрез показанията на св.А.Кръстев(
л. 119, НОХД) и св. П.Кънчев (л. 111,
НОХД). При така изложеното се налага заключение, че развилото се наказателно
производство, не е повлияло възпиращо по отношение на подсъдимия, поради това
и въззивният съд не намира, че така
индивидуализираната наказателна санкция (поотделно за двете престъпления и
общоопределената) е завишена и в този смисъл несправедлива. В светлината на дължимото чрез правоприлагането регулиране
на изискването за съответствие на защитатата на обществени отношения (обект на
съответното престъпление), с интензитета на тяхното накърняване (особено по
чл.343б,ал.3 от НК и в аспекта на
зачестилите подобни случаи) дори се явява снизходителна.
Предвид гореизложеното, при установената
неоснователност на въззивната жалба и отсъствие на основания за служебна намеса
и корекция в рамките на правомощията по
чл.314,ал.1 от НПК, проверяваната
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съдебен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/27.01.2020 г. постановена от РС – Търговище по НОХД № 218/ 2019 г .
РЕШЕНИЕТО
е изключено
от актовете, подлежащи на касационна проверка
по чл. 346 от НПК и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.