№ 728
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “Глобал транс трейд“ ЕООД против Решение №
261198/15.04.2021г., пост. по гр.д.№ 191/2020, ПдРС, с което е отхвърлен предявения
от жалбоподателя иск против СР. Б. К. за осъждането му да заплати сумата от 2650лв.,
представляваща дадена в заем сума, на основание сключен устен договор за заем от
13.04.2017г., ведно със законната лихва от 08.01.2020г., както и евентуалните исковете
за връщане на сумата от 2650лв., дадена при начална липса на основание, на отпаднало
основание и на неосъществено основание, ведно със законната лихва от 08.01.2020г.,
като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че съдът неправилно е преценил събраните поделото доказателства. Поддържа,
че по делото се доказва да е сключен договор за заем, както и че заемната сума е
предадена. В същото време не се установява връщане на сумата, поради което и счита,
че искът му е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ако съдът не приеме
тази теза, счита, че се доказват евентуалния иск – за връщане на процесната сума като
дадена без основание. Развива доводи, че при доказателствена тежест за ответника,
същият не е доказал основанието, на което е получил сумата. Твърдението му за
заплащане на глоба в процесния размер не се доказва, напротив – съществуват
доказателства за наложена глоба, но на самия водач и то в много по-нисък размер.
1
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с
което уважи главния иск. При условията на евентуалност моли съда да уважи иска за
неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
Въззиваемата страна СР. Б. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Не
излага конкретни съображения. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от „Глобал транс трейд“ ЕООД
против СР. Б. К. за заплащане на сумата от 2650лв., даден заем с устен договор от
13.04.2017г.., като срокът за връщане е бил уговорен до 13.05.2017г. При условията на
евентуалност е предявен и иск за връщане на дадената сума като платена без
основание, евентуално на отпаднало основание , евентуално на неосъществено
основание.
Предявеният главен е иск с пр. осн. чл.240 от ЗЗД, а именно за връщане на
дадена в заем сума. Договорът за заем е реален и се счита за сключен в момента на
предаване на заместимите вещи , в случая на парите. В тежест на ищцовата страна при
условията на пълно и главно доказване е установяване, че заемната сума е предадена
на заемателя.
От фактическа страна се установява по делото от приложеното копие на
платежно нареждане, че на 13.04.2017г. ищецът е превел по сметка на ответника
сумата от 2650лв., а като основание е записано заплащане на глоба в Германия.
Всъщност между страните няма спор, че такава сума действително е преведена по
сметка на Ср. К.. Спорът е основанието, на което е преведена, като ответникът твърди
сумата да е служила за заплащане на глоба наложена на дружеството, в което той е
работил. В тази връзка е представен във вид на заверен превод Протокол от
13.04.2017г. на Група за контрол на товарния транспорт –Регенсбург, в който се
установява, че С.К. е извършил „подправяне на данни с доказателствена цел и др.“ като
шофьор на товарен автомобил, собственост на „Глобал транс“ ЕООД, като
обвиняемият заплаща административна гаранция в размер на 400евро за очакваната
глоба и разходите по процедурата.
По делото са събирани и гласни доказателства. Разпитван е и свидетелят Г.Д.,
който твърди, че три години е работил за ищцовото дружество, като отговарял за
транспорта. Познава К. като международен шофьор в дружеството. Помни, че точно
преди Великден 2017г. С. му се обадил и казал, че има наложена глоба, т.к. имал
2
проблеми с дигиталната карта. Казал, че глобата била голяма над 1000 евро.
Свидетелят свързал С. с управителя и слушал разговора само от отговорите на
управителя. Договорили се да бъде преведена сумата от 2600лв. по банкова сметка на
работника, която сума била за заплащане на глобата и за храна и провизии. Твърди, че
когато се налагала глоба на водача, той сам си поемал разходите за заплащането й, като
сумите се давали в заем, защото камионът бил хладилен и не можел да престоява.
Единствено когато се гонили срокове се допускало да се кара повече и тогава
работодателят поемал глобите. Това не било уредено никъде.
Разпитван е и свидетелят Г.Д., който твърди, че е колега на С. , като преди време
заедно са работили в друга транспортна фирма. Неговите показания, обаче, са
единствено в насока каква е практиката в транспортните фирми въобще, без да носи
никаква конкретна информация за дружеството ищец. Поради това, съдът няма да
коментира тези показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото не се
доказва да е налице сключен между страните договор за заем. Както вече бе отбелязано
договорът за заем е реален и предполага реално предаване на паричната сума и то на
основание съгласие между страните за сключване на заемен договор. Безспорно се
доказва по делото, че процесната сума е предадена като е наредена по сметка на
ответника С.К.. Основанието за това, обаче, не се оказва уговорен между страните
заем. Напротив – от показанията на свидетеля Димитров се установява, че сумата е
преведена за заплащане на глоба, за храна и провизии. Не се доказа да е правена
уговорката сумата да бъде върната. Свидетелят твърди, че работодателят, какъвто се
явява и дружеството ищец, допуска шофьорите да извършват нарушения, в случаите, в
които „се гонят срокове“, при което и той поема разходите за глобите. При липса на
уговорка за връщане на сумата, очевидно в случая работодателят се е съгласил да
поеме разходите за глобата, каквато практика съществувала. В тази си част
показанията се подкрепят от вписваното от самия работодател основание за банковия
превод – заплащане на глоба. Освен за глоба, свидетелят твърди, че в тази сума са
включени и пари за храна и провизии, т.е. това плащане представлява такова за
командировъчни пари.. Ето защо, съдът намира, че не се доказва да е сключван договор
за заем между страните, респ. да е възникнало задължение за връщане на заемна сума.
С отхвърляне на главния иск следва да се разгледат и евентуалните – за връщане
на даденото без основание, на отпаднало основание , на неосъществено основание.
Доколкото вече се установи, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, поради което и ищецът, като работодател, дължи заплащане на
работника на суми за храна, то предвид установеното по делото , а и от самото
признание, извършено от наредителя, е налице основание за заплащане на сумата. По
отношение на останалите две хипотези – за връщане на отпаднало основание или на
3
неосъществено основание, за да бъде уважен иск по чл.55, ал.1, предл. второ и трето от
ЗЗД следва да се докаже сключването на договор, при който да е отпаднало или
неосъществено основанието за заплащане. В случая, освен трудовия договор между
страните, по който има основание за заплащане на суми за командировъчни, то липсва
доказване на друго правоотношение между тях. Ето защо не са налице и основанията
на тези два евентуанти иска за връщане на даденото.
По изложеното съдът намира, че предявените искове като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
разноските пред въззивната инстанция в размер на 300лв., заплатен адвокатски
хонорар.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261198/15.04.2021г., пост. по гр.д.№ 191/2020,
ПдРС.
ОСЪЖДА „Глобал транс трейд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на СР. Б. К.,
ЕГН **********, сумата от 300 лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4