Решение по дело №10789/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2809
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110210789
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2809
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г., издаден от СДВР на ДР. Т. П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.04.2021
г., в 18:41 часа, в гр. София, по Околовръстен път до № 257, с посока от кв. „***“ към бул.
„****“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е управлявал МПС „***”
с рег. № *** със скорост на движение от 83 км/ч., като нарушението е заснето с преносима
автоматизирана система АТСС TFR1-M № 575.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от административнонаказаното
лице – ДР. Т. П., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. С оглед на
изложеното от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен
и постановен при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и изразява подробни аргументи за отмяна на
наложената санкция.
Въззиваемата страна, редовно призованa пред съда, не изпраща процесуален представител,
като в изпратено писмено становище оспорва подадената жалба. В тази връзка се твърди, че
в процесния електронен фиш са посочени всички задължителни реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, като нарушението е установено с мобилна
система за видеоконтрол. Твърди се, че разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се отнася
1
само до последиците на електронния фиш, приравнени на тези на наказателното
постановление, но не и относно реквизитите му. В случая се твърди, че електронният фиш
законосъобразно е бил издаден с процесното техническо средство, като параграф 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП изрично предвижда възможността нарушението да е установено с мобилна
видеосистема. С оглед на изложеното от съда се иска да потвърди обжалвания електронен
фиш като законосъобразен.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима,
доколкото жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото няма данни
за връчване на електронния фиш, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания
за неговата отмяна или изменение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:

Към 21.04.2021 г. дружеството „***“ ЕАД било собственик на лек автомобил „***” с рег. №
***, като в талона били вписани и жалбоподателят ДР. Т. П. и П. З. С.. На 21.04.2021 г., в
18:41 часа лекият автомобил, посочен по-горе, се движел със скорост от 83 км/ч. в гр. София,
по Околовръстен път до № 257, с посока от кв. „***“ към бул. „****“.
Това обстоятелство било установено и заснето с преносима автоматизирана система АТСС
TFR1-M № 575. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа
на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол бил
издаден процесния електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г., издаден от СДВР на
ДР. Т. П., било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално допустимата
скорост в населено място с 33 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (21.04.2021 г.) преносима автоматизирана
система АТСС TFR1-M № 575 е преминала последваща периодична техническа проверка на
01.09.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до месец септември 2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал
към електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо преносима автоматизирана система АТС
2
TFR1-M; Протокол за проверка от 01.09.2020 г., часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта и писмо от ОПП-СДВР, ведно
със снимков материал.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
автоматизирана система за видеоконтрол АТС TFR1-M, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 33 км/ч.
От приложените по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към нея се
установява, че към момента на констатиране на нарушението – 21.04.2021 г., няма данни
мястото на извършване на нарушението да е било регулирано със съответен пътен знак за
видеонаблюдение непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо
средство и система (АТСС). Но такова законово изискване към датата на нарушението няма.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбоподателят с описаното моторно превозно средство е извършил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в
нормативната уредба.
Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на стационарната система за
видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч.
3
(допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система
за видеоконтрол е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.),
като е посочена скорост на движение от 83 км/ч., което е с 33 км/ч. повече от позволеното в
случая за населено място ограничение от 50 км/ч. В тази връзка не е налице съществено
противоречие между съдържанието на електронния фиш и действително измерената скорост
на движение.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
ДР. Т. П., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че именно тя е вписан
като собственик в големия талон на автомобила, след дружеството - лизингодател. В 14-
дневен срок от връчване на електронния фиш на дружеството не е представена декларация с
посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност в качеството му на собственик
на процесния автомобил.
Обобщавайки гореизложеното, съдът приема, че е осъществен от обективна страна състава
на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с оглед управлението на
процесния лек автомобил със скорост от 83 км/ч при ограничение на скоростта, въведено за
населено място от 50 км/ч.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено при форма на вина
пряк умисъл – водачът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние (знаел е, че
има задължение да спазва ограниченията на скоростта, но не го е направил), предвиждал е
настъпилите общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването на този
резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място с над 30 км/ч., но не повече от 40 км/ч. (какъвто е
настоящият случай – превишена скорост 33 км/ч.), предвиденото административно
наказание е „глоба” 400 лева. С оглед на това обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка
на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се
остави без уважение, като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на делото, направеното искане за заплащане на направените деловодни
разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно. Следва да се обърне
внимание, че по делото не е приложен и списък с разноските. Поради това и искането за
заплащане на направените деловодни разноски в размер на 300 лева следва да бъде оставено
4
без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН, вр. чл. 334, т.
6 от НПК, Софийски районен съд

Р Е Ш И :





РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г., издаден от
СДВР, с който на ДР. Т. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДР. Т. П., чрез адв. Георги Димитров, за
присъждане на направените деловодни разноски за процесуално представителство в
настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне пред Административен съд – София град.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г., издаден от СДВР на ДР. Т. П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.04.2021
г., в 18:41 часа, в гр. София, по Околовръстен път до № 257, с посока от кв. „***“ към бул.
„***“ при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е управлявал МПС „***”
с рег. № *** със скорост на движение от 83 км/ч., като нарушението е заснето с преносима
автоматизирана система АТСС TFR1-M № 575.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от административнонаказаното
лице – ДР. Т. П., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. С оглед на
изложеното от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен
и постановен при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и изразява подробни аргументи за отмяна на
наложената санкция.
Въззиваемата страна, редовно призованa пред съда, не изпраща процесуален представител,
като в изпратено писмено становище оспорва подадената жалба. В тази връзка се твърди, че
в процесния електронен фиш са посочени всички задължителни реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, като нарушението е установено с мобилна
система за видеоконтрол. Твърди се, че разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се отнася
само до последиците на електронния фиш, приравнени на тези на наказателното
постановление, но не и относно реквизитите му. В случая се твърди, че електронният фиш
законосъобразно е бил издаден с процесното техническо средство, като параграф 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП изрично предвижда възможността нарушението да е установено с мобилна
видеосистема. С оглед на изложеното от съда се иска да потвърди обжалвания електронен
фиш като законосъобразен.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима,
доколкото жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото няма данни
за връчване на електронния фиш, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания
за неговата отмяна или изменение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:

Към 21.04.2021 г. дружеството „***“ ЕАД било собственик на лек автомобил „***” с рег. №
***, като в талона били вписани и жалбоподателят ДР. Т. П. и П. З.С.. На 21.04.2021 г., в
18:41 часа лекият автомобил, посочен по-горе, се движел със скорост от 83 км/ч. в гр. София,
по Околовръстен път до № 257, с посока от кв. „***“ към бул. „***“.
Това обстоятелство било установено и заснето с преносима автоматизирана система АТСС
TFR1-M № 575. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа
на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол бил
1
издаден процесния електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г., издаден от СДВР на
ДР. Т. П., било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално допустимата
скорост в населено място с 33 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (21.04.2021 г.) преносима автоматизирана
система АТСС TFR1-M № 575 е преминала последваща периодична техническа проверка на
01.09.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до месец септември 2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал
към електронен фиш серия К № 4763617 от 21.04.2021 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо преносима автоматизирана система АТС
TFR1-M; Протокол за проверка от 01.09.2020 г., часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта и писмо от ОПП-СДВР, ведно
със снимков материал.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
автоматизирана система за видеоконтрол АТС TFR1-M, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 33 км/ч.
От приложените по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към нея се
установява, че към момента на констатиране на нарушението – 21.04.2021 г., няма данни
мястото на извършване на нарушението да е било регулирано със съответен пътен знак за
видеонаблюдение непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо
средство и система (АТСС). Но такова законово изискване към датата на нарушението няма.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбоподателят с описаното моторно превозно средство е извършил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в
нормативната уредба.
2
Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на стационарната система за
видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч.
(допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система
за видеоконтрол е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.),
като е посочена скорост на движение от 83 км/ч., което е с 33 км/ч. повече от позволеното в
случая за населено място ограничение от 50 км/ч. В тази връзка не е налице съществено
противоречие между съдържанието на електронния фиш и действително измерената скорост
на движение.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
ДР. Т. П., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че именно тя е вписан
като собственик в големия талон на автомобила, след дружеството - лизингодател. В 14-
дневен срок от връчване на електронния фиш на дружеството не е представена декларация с
посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност в качеството му на собственик
на процесния автомобил.
Обобщавайки гореизложеното, съдът приема, че е осъществен от обективна страна състава
на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с оглед управлението на
процесния лек автомобил със скорост от 83 км/ч при ограничение на скоростта, въведено за
населено място от 50 км/ч.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено при форма на вина
пряк умисъл – водачът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние (знаел е, че
има задължение да спазва ограниченията на скоростта, но не го е направил), предвиждал е
настъпилите общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването на този
резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място с над 30 км/ч., но не повече от 40 км/ч. (какъвто е
настоящият случай – превишена скорост 33 км/ч.), предвиденото административно
наказание е „глоба” 400 лева. С оглед на това обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка
на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се
остави без уважение, като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на делото, направеното искане за заплащане на направените деловодни
разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно. Следва да се обърне
внимание, че по делото не е приложен и списък с разноските. Поради това и искането за
заплащане на направените деловодни разноски в размер на 300 лева следва да бъде оставено
без уважение.

3