Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15.12.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на 16.11.2017година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА гр.дело №4017 по
описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове
с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ; чл.224 ал.1 от КТ;
Постъпила е искова молба от С.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Б.П., ПлАК, съдебен адрес: *** против „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя М.Б.Б., в която се
твърди следното: страните сключили на 02.09.2016 год. безсрочен трудов договор
№7/02.09.2016 год. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, с изпитателен срок от 6
месеца. По силата на договор ищецът изпълнявал длъжността „***”, с договорено
основно месечно възнаграждение 2500 лв. Със Заповед №4/21.11.2016год., връчена
на ищеца на 22.11.2016 год., трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл.71 от КТ. В заповедта било
отразено, че следва да се изплати обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ в размер на 595,24лв.
Ищецът твърди, че до
прекратяването на трудовото му правоотношение работодателят му изплатил по банков
път трудово възнаграждение, както следва: на 28.10.2016 год. сумата от 1000
лв., като основание - частично плащане на заплата за м.септември 2016 год., на
10.11.2016 год. сумата от 763,77лв., като основание - заплата и на
06.12.2016год. сумата от 1000лв., като основание - частично плащане на заплата
за м. октомври. Твърди, че общо му е заплатено трудово възнаграждение в размер
на 2763,77лв., макар дължимото да е общо 6666.67 лв. Твърди, че не му е
изплатено и определеното на основание чл.224 ал.1 от КТ обезщетение в размер на
595,24 лв.
Съдът е сезиран с искане
да постанови решение, с което да присъди на ищеца посочените по-горе суми, а
именно: неизплатено трудово възнаграждение в размер 3902,90лева за периода от
02.09.2016 год. до 22.11.2016 год., ведно със законната лихва; сумата в размер
на 595,24 лв. на основание чл.224 ал.1 от КТ.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез адв. П., с който е
направено признание на иска по чл.224 от КТ. По отношение на иска, с който се
претендира трудово възнаграждение е посочено, че ищецът е получи частично
изплащане на претендираното трудово възнаграждение, като е изплатена сумата от
2673,77 лв. като дължимото трудово възнаграждение е в размер на 2631,66лв.
В о.с.з. ищецът се
представлява от адв.П., който поддържа исковете и прави изменение на размера
съгласно приетото заключение на вещото лице. Представя писмени бележки.
Ответникът по делото се представлява от адв.П., който по същество изразява
становище, че искът с правно основание
чл.128 от КТ следва да бъде отхвърлен поради неизпълнение на задълженията по
трудовия договор от страна на ищеца. Искът с правно основание чл.224 от КТ се
признава по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО
между страните по делото е, че ищецът е работил на посочената в исковата молба
длъжност и до посочения период по трудово правоотношение с ответната страна, а
това се установява и от приетите писмени доказателства по делото – Трудов
договор №7/02.09.2016год. /приложен на л.5 от делото/, Заповед №4/21.11.2016год. /приложена на л.6 от
делото/ , копие от трудовата книжка на ищеца, приложена на л.7 и сл. от делото.
Страните не спорят, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.71 от КТ, както и че се дължи неизплатеното от работодателя обезщетение на
основание чл.224 от КТ. Не се спори, че
част от претендираното за процесния
период трудово възнаграждение е изплатено от работодателя.
СПОРНИЯТ
по делото въпрос е дали се дължи остатъкът от неизплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период от време.
С оглед част от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на
съдебно-икономическа експертиза от ВЛ Т.И., чието заключение като неоспорено от
страните прие по делото.
По
иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:
Работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; Съгласно чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата
до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща
допълнително заедно със законната лихва. Съгласно чл.270 от КТ, регламентиращ
място и срокове за изплащане на трудовото възнаграждение, същото се изплаща в
предприятието, където се извършва работата. Трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение
се превежда на влог в посочената от него банка. От изслушването на вещото лице
в о.с.з. се установява, че извършените до момента плащания на трудовото
възнаграждение на ищеца са извършени само по банков път. Претенцията на
ищеца обхваща периода
м.септември, октомври и ноември
2016год., като от приетото заключение на ВЛ се установява, че
трудовото възнаграждение за
м.септември е изплатено, а за останалите
два месеца от периода се дължи трудово
възнаграждение в размер 2295,98лв. - заключението е приложено на л.32 и сл. от
делото. Ищецът, чрез пълномощника, е направил
изменение на размера на исковата претенция, като претендира сумата,
изчислена като дължима от вещото лице. Изменението на иска е допуснато от съда.
Искът е основателен, като за м. септември 2016год. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане. Следва да се отбележи, че едва в хода по същество процесуалният
представител на ответното дружество оспорва иска по основание и размер, като
заявява, че на практика ищецът не бил изпълнявал задълженията си по трудовия договор и
по-конкретно – не дал доклад за извършените от него действия. Следва да
се посочи, че доводи за оспорване не се
съдържат нито в представения писмен отговор, нито в хода на делото – преди
приключване на съдебното дирене. Видно от
отговора е, че ответната страна твърди, че
част от трудовото възнаграждение на ищеца е
изплатено, а дължимият остатък не бил изплатен, т.к. трябвало да предаде
окончателен доклад за дейността си. Същевременно обаче и видно от останалото
изложение в отговора е, че изрично е посочено, че се дължи трудово възнаграждение в размер 2631,66лв. В
заключение с отговора съдът е сезиран с
искане от ответната страна да отхвърли частично
предявените искове, като неоснователни и недоказани – в частта над
приетите като дължими от самия ответник 2631,66лв. /отговор, приложен на
л.15,16 от делото/. По делото не е
доказано ищецът да има задължение да
изготвя доклад, за да получи трудовото си възнаграждение за съответния период
от време. Няма доказателства, след като е получил частично плащане, да е
представял преди това /напр. за м.септември 2016год./ такъв доклад. Няма
доказателства работодателят да е поискал изготвянето на такъв доклад и
ищецът да е отказал и т.н.
Не е представена длъжностна
характеристика на ищеца, в която да е отразено това негово задължение. Нещо
повече, след като работодателят е извършил частично плащане на дължимото
трудово възнаграждение, то по силата на чл.245 ал.1 от КТ явно е приел, че ищецът е бил добросъвестен
работник, поради и което е
извършил това плащане. По делото се установява, че извършените плащания до момента са били само по банков път, поради
което не може да се вмени във вина на ищеца това, че не е отишъл на място да
получи възнаграждението си. Отделно от това, ответната страна не доказва ищецът действително да не се е отзовал на
такава покана, а от друга страна това би било от значение, ако ищецът беше
предявил иск на основание чл.245 ал.2 от КТ – а с такъв съдът не е сезиран. Доводите за недължимост на
практика са развити едва след приключване на съдебното дирене, а в случай, че
ответникът действително оспорваше изцяло
този иск, то следваше в предходен момент да направи съответното
изявление така, че да може ищецът да се защити своевременно. Същевременно
следва да се посочи, че ответната страна
признава иска с правно основание чл.224
от КТ, но оспорва иска с правно основание чл.128 от КТ - поради неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на ищеца.
Тезата на ответната страна е противоречива, т.к. и обезщетението
по чл.224 от КТ се дължи , ако работникът или служителят е изпълнявал надлежно задълженията си по
трудовия договор.
С оглед изложеното, искът следва да
се уважи за сумата от 2295,98лв. и за периода м.октомври и ноември 2016год., като се присъди и законната лихва. Претенцията за м.септември 2016год. следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане.
По
иска с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което
се признава за трудов стаж. От заключението на ВЛ се установява, че размерът на
обезщетението е 535,72лв. Ищецът претендира именно тази сума с оглед
направеното и допуснато от съда изменение на иска. Ответникът признава
този иск, поради което сумата следва да
се присъди, ведно със законната лихва.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за един адвокат в
размер 850лв. Не е направено възражение за прекомерност на уговорения хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса върху размера на уважените искове – 141,84лв. и разноски за вещо лице – 90лв.
По
изложените съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,
пълномощник адв. Б.П., ПлАК, съдебен адрес:
*** сумата 2295,98лв. - неизплатено
трудово възнаграждение за м.октомври и
ноември 2016год., ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба - 05.06.2017год. - до окончателното изплащане на сумата, като за
м.септември 2016год. ОТХВЪРЛЯ иска
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на
основание чл.224 ал.1 от КТ „С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Б.П., ПлАК, съдебен адрес: ***
сумата 535,72лв. -
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016год., ведно
със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба - 05.06.2017год. - до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК„С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Б.П., ПлАК,
съдебен адрес: *** направените по делото разноски в размер 850лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
от ГПК„С.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен
съд Държавна такса върху уважената част на предявените искове в размер 141,84лв., както и разноски
за вещо лице в размер 90лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез ПлРС пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: