Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         09.05.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 15.04.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №517 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “П.К.Б.” ЕООД гр.София срещу Г.М.И. ***. С исковата молба се твърди, че на 15.01.2016г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №***. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 500,00лв., както и допълнителен пакет услуги на стойност 465,66лв., а ответникът се е задължил да върне сумата по кредита и пакета услуги със съответното оскъпяване на 9 месечни вноски, всяка по 117,25лв. Ответникът направил 3 плащания в общ размер 360,00лв., с които са платени 2 погасителни вноски и частично третата вноска. Поради плащане на вноските със забава е начислена и лихва за забава. Неизплатеното задължение по договора възлизало на 707,89лв. главница, като ищецът се отказвал да претендира лихвата. След неизпълнение на задължението си за заплащане на една месечна вноска за повече от 30 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че няма задължение да обяви на ответника предсрочната изискуемост, тъй като не е банка и по отношение на него не намира приложение Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично без да е необходимо уведомяването на ответника. За тази сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №259/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 707,89лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №***/15.01.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че не са налице доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което било задължителна предпоставка за претенцията на ищеца. Ищецът е следвало да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането си преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, което не било направено. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №259/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 707,89лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №149/16.05.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 13.01.2016г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №***/15.01.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 15.01.2016г., Общи условия на “П.К.Б.” ЕООД към договор за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Погасителен план, Извлечение от банков превод от 15.01.2016г., извлечение от сметка от 27.08.2018г., Уведомително писмо от 22.06.2016г., се установява, че на 15.01.2016г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 500,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.87 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 589,59лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 9 броя вноски, всяка от които възлиза на 65,51лв. При подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 465,66лв., разсрочено на 9 вноски по 51,74лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 1055.25лв., което следва да бъде погасено на 9 месечни вноски по 117,25лв. всяка, като срокът за погасяване е 11-число на месеца.

Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит, ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

На 15.01.2016г. сумата от 500,00лв. е преведена на ответницата по посочена от нея банкова сметка.

***тницата, същата е заплатила само две пълни месечни вноски и една непълна. Видно от подписания от страните погасителен план, крайният срок за погасяване на кредита е 11.11.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 20.10.2017г., т.е. след изтичане на срока на договора. Поради тази причина съдът не следва да коментира въпроса за настъпила предсрочна изискуемост и начина на обявяването й на ответника, тъй като макар ищецът да счита, че предсрочна изискуемост на кредита е настъпила, той не се възползвал от нея, а е предявил вземането си едва когато срокът на договора е изтекъл. Т.е основанието, на което ищецът се позовава не е предсрочната изискуемост на кредита, а прекратяването на договора поради изтичане на срока. Изтичането на срока на последната погасителна вноска по договора е момента, в който безспорно всички неплатени суми по него са станали изискуеми за кредитора.

Съдът намира, че сключеният между страните договор отговаря на условията на чл.11 от Закона за потребителския кредит. Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е съгласил, подписвайки съответните документи. Общите условия към договора също са подписани от ответника. Няма клаузи от договора или от общите условия, които да дават възможност на ищеца да променя едностранно условията по договора, което би обосновало неравнопоставеност на страните.

Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава.

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума, а именно: 707,89лв. – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 50,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 150,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №149/16.05.2018г. в размер на 25,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.М.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., изпълнение на парично задължение в размер на 707,89лв. /седемстотин и седем лева и 89 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №*** от 15.01.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №149/16.05.2018г. по ч.гр.дело №259/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА Г.М.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., направените разноски по делото в размер на 225,00лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

   ОСЪЖДА Г.М.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тел.: ***, представлявано от С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №149/16.05.2018г. по ч.гр.дело №259/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: