Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 04.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 12521 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 411529 от 21.05.2018 г., постановено по гр. д. № 65722/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, е признато за установено по отношение на Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „******, че дължи на ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2194.30 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 220696/06.03.2014 г. в размер на 2139.30 лв., платени услуги по репатриране на увредения автомобил с рег. № ******в размер на 40.00 лв., и ликвидационни разноски по определяне на обезщетението от 15.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.06.2017 г., до окончателното плащане на дължимото, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2653.46 лв. Ответникът Н.Й.Й. е осъдена да заплати на ЗК „Д.з.“ АД сумата от 459.90 лв., представляваща направени от последното разноски по гр. д. № 65722/2017 г., по описа на СРС и по ч.гр. д. № 39059/2017 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата. С решението е осъден ищецът ЗК „Д.з.“ АД да заплати на Н.Й.Й. сумата от 97.94 лв., представляваща направени от последната разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е постановено с участието на третите лица помагачи Х.В.Р., ЕГН ********** и М.А.Г.-Б., ЕГН **********.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н.Й.Й., чрез адв. А.Т., в частта в която е уважен предявения иск, като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, което било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че искът бил предявен срещу лице, което не било пасивно легитимирано да отговаря по същия, тъй като към момента на осъществяване на процесното ПТП въззивницата била петнадесет годишна, като следвало да бъде ангажирана отговорността на родителите. Твърди се, че не били установено задължителните елементи на чл. 213 КЗ /отм./, като не бил установен механизмът на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между него и причинените вреди. Посочва се, че нямало противоправност в поведението на въззивницата, тъй като същата използвала услугите на таксиметров автомобил, шофьорът на който не бил избрал правилното място за спиране и същият е бил длъжен да възпре Н.Й. да не напуска автомобила при наличието на опасност, което не било сторено. Твърди се липсата на виновно поведение от въззивницата. Неправилно било прието, че не били налице доказателства за противоправно поведение за останалите участници в процесното ПТП, с което да са допринесли за вредоносния резултат, като водачът на увреденото МПС не бил съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, а таксиметровия шофьор бил нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 изр. 2 от ЗДвП. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна ЗК „Д.з.“ АД, чрез юрк. Р.К.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че въззивницата отговаряла за вредите причинени от извършения от нея деликт, като изложените твърдения в жалбата били теоретични и не се отнасяли за процесния случай. Посочва се, че именно поведението на въззивницата е довело до настъпването на процесния инцидент. Претендира разноски.

Третото лице помагач Х.В.Р. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Третото лице помагач М.А.Г.-Б. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от Н.Й.Й., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЗК „Д.з.“ АД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 128 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „Д.з.“ АД с искова молба, с която срещу Н.Й.Й. е предявен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 2653.46 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на 28.02.2014 г. ПТП ищецът е изплатил по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******собственост на „С.Ф.А.О.“ ЕООД, което ПТП било причинено по вина на Н.Й.Й., в качеството ѝ на пътник в МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ****** при внезапно отваряне на врата, поради което ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите. В изпълнение на договорното задължение по договора „Каско“ ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2653.46 лева с включени ликвидационни разноски и разходи по репатриране на автомобила

По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица № 121413003131 се установява, че между ищеца и „С.Ф.А.О.“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Бизнес Каско“ за МПС – „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******, за срок от 00.00 часа на 20.04.2013 г. до 24.00 часа на 19.04.2014 г., като по делото е представен и сертификат по полица № 121413003131, както и общи условия на сухопътни средства без релсови превозни средства на юридически лица и еднолични търговци /“Бизнес Каско“ на МПС/ относими за процесния период.

По делото е представен протокол за ПТП № 1512051 от 28.02.2014 г. изготвен от Стефан Митов в качеството му на „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, от който се установява, че на 28.02.2014 г. в 13.30 часа в гр. София, на ул. „******е осъществено ПТП между МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******, управлявано от М.А.Г.-Б. и МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ****** управлявано от Х.В.Р.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като Н.Й.Й. в качеството си на пътник в МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ****** на ул. „******отваря внезапно предна дясна врата от страната на движението, с което става причина за настъпването на ПТП. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите, както и е посочено, че на Н.Й.Й. е бил съставен АУАН.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № 220696/2014. Към преписката са приложени опис – заключение за вреди на МПС по претенция № 220696/06.03.2014 г., опис на претенция № 220696/06.03.2014 г., възлагателно писмо от 10.03.2014 г., проформа фактура № **********/02.04.2014 г. на стойност 2583.46 лв., приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г., фактура № 000000132225/14.04.2014 г. на стойност 2583.46 лв. издадена от „София Франс Ауто-ТСК София-3“ АД, фактура № 94 от 15.04.2014 г. за репатриране на лек автомобил, ликвидационен акт № 233409 от 16.04.2014 г., съгласно който е определено обезщетение в размер на 2598.46 по ликвидационна преписка № 220696/06.03.2014 г., ликвидационен акт № 233588 от 23.04.2014 г., за заплащане на 40 лв. обезщетение на пътна помощ. Представено е преводно нареждане от 22.04.2014 г., с което е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2583.46 лв., както и преводно нареждане от 28.04.2014 г. за заплащане на сумата от 40 лв.

Представена е служебна бележка № А-1012/2014 г. от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, съгласно която се установява, че във връзка с ПТП документирано с протокол ПТП № 1512051/28.02.2014 г. било образувано административни наказателно производство срещу Н.Й.Й., като било издадено и наказателно постановление, което не било връчено и не било влязло в сила.

Пред въззивния съд е приет копие от проект за организация на движението по ул. „Бигла“ в района на № 47 и в участъка между бул. „Джеймс Баучер“ и ул. „Златовръх“, гр. София.

Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП бил следният на 28.02.2014 г. в гр. София, ул. „******водачът на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ******, спрял в района на № 47, като пътничката на предна дясна седалка Н.Й., отваря вратата и реализира ПТП с попътно преминаващото МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******. Вещото лице посочва, че щетите, нанесени на МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******, се намирали в причинно-следствена връзка с механизма на получаване на увреждането, като размерът на щетите нанесени на процесното МПС към датата на процесното ПТП били в размер на 2139.30 лв., към която сума следвало да се включат 15 лв. ликвидационни разноски и 40 лв. за услугата Пътна помощ или общо 2194.30 лв. Съобразно методиката към Наредба № 24/2006 г. към датата на ПТП размерът на щетите възлизал на 1653.07 лв. с включени ликвидационни разноски и разходи за услугата Пътна помощ. Вещото лице посочва, че ако автомобилът е бил позициониран от дясната страна на пътното платно, то вредите не биха настъпили, тъй като отварящия се пасажер в дясно, не би имал съприкосновение с преминаващия автомобил. Съгласно експертизата ако пътник на предната дясна седалка е освободил предпазния колан и с промяна позицията си с накланяне напред, възприеме чрез огледалото за обратно виждане в дясно, то следва да промени положението си и да провери платното за приближаващи се автомобили. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при започване на реализирания удар, който започва от предната броня, разкъсва се преден ляв калник, последствие се продължава по цялата линейна лява дължина на автомобила, като калникът сам по себе си бил къс, което започнало да стърже по надлъжната ос. Причинените вреди били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като при отваряне на вратата и реализиране на удар, същата ставала като клин и с оглед на това, че увредения автомобил бил под четири метра, докато реагира водача, вече било осъществено преминаване на целия автомобил. Съща така вещото лице посочва, че пътникът на предна дясна седалка при промяна на позицията на тялото си ще вземе необходимата му информация от дясното огледало за обратно виждане и ще има възприятия за находящи се и изходящи се МПС-та или хора по трасето за обратно виждане в това огледало.

Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, която норма се явява приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка „Бизнес Каско“ за МПС – „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******, обективиран в представената застрахователна полица № 121413003131, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2653.46 лв.

Неоснователни се явяват твърденията изложени във въззивната жалба по отношение на обстоятелството, че искът бил предявен срещу лице, което не било пасивно легитимирано да отговаря по същия, тъй като към момента на осъществяване на процесното ПТП въззивницата била петнадесет годишна, като следвало да бъде ангажирана отговорността на родителите съгласно чл. 48 от ЗЗД. В настоящия случай процесното ПТП е било осъществено на 28.02.2014 г., към който момент въззивницата е била навършила шестнадесет години и девет месеца. Непълнолетният причинител на вредата Н.Й. носи гражданска отговорност на причинените от нея вреди, тъй като непълнолетните носят гражданска отговорност за причинените от тях вреди и се освобождават само ако се докаже, че не са били способни да разбират свойството и значението на постъпките си. В случая при доказателствена тежест за ответника по делото няма ангажирани доказателства, че непълнотелният деликвент към момента на реализираното от него ПТП - 28.02.2014 г., не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си. Ето защо въззивният съд счита, че са налице основанията в закона за ангажиране на деликтната отговорност на непълнолетния причинител на вредата Н.Й.. Също така следва да бъде посочено, че отговорността на прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и отговорността на родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, се явява солидарна и произтича от закона, т. е. родителите не отговарят вместо непълнолетния деликвент, а наред с него – в този смисъл Решение № 407 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1589/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не бил установен механизма на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между него и причинените вреди. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм./, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.

Доколкото по настоящото дело протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, щетите по автомобилите, положението на автомобилите след настъпването на ПТП, метрологичните и пътни условия. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС-то не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.

Според приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на представените по делото документи механизмът на настъпването на ПТП бил следният: на 28.02.2014 г. в гр. София, ул. „******водачът на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ******, спрял в района на № 47, като пътничката на предна дясна седалка Н.Й., отваря вратата и реализира ПТП с попътно преминаващото МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******. Съгласно експертизата щетите, нанесени на МПС марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******, се намирали в причинно-следствена връзка с механизма на получаване на увреждането. Също така в съдебно заседание вещото лице е посочило, че при започване на реализирания удар, който започва от предната броня, разкъсва се преден ляв калник, последствие се продължава по цялата линейна лява дължина на автомобила, като калникът сам по себе си бил къс, което започнало да стърже по надлъжната ос и причинените вреди били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, още повече, че при отваряне на вратата и реализиране на удар, същата ставала като клин и с оглед на това, че увредения автомобил бил под четири метра, докато реагира водача, вече било осъществено преминаване на целия автомобил.

Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства, настоящият състав приема, за установен посочения механизъм на ПТП, като описаните повредени части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП настъпило на 28.02.2014 г. в резултата на отваря вратата от пътничката на предна дясна седалка Н.Й..

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба за липсата на противоправно поведение от страна на въззивницата. Поведението на ответницата е противоправно, тъй като същата е нарушила разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. От приетата автотехническата експертиза е установено, че пътник на предната дясна седалка с промяна позицията си с накланяне напред, възприема чрез огледалото за обратно виждане в дясно, като в открито съдебно заседание вещото лице изрични е посочило, че пътникът на предна дясна седалка при промяна на позицията на тялото си ще вземе необходимата му информация от дясното огледало за обратно виждане и ще има възприятия за находящи се и изходящи се МПС-та или хора по трасето за обратно виждане в това огледало. С оглед на изложеното и доколкото приложение не следва да намери чл. 95, ал. 2 от ЗДвП предвид на възрастта на въззивницата, то по делото е установено, че същата е извършила нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.

С оглед обстоятелството, че са налице обективните елементи на състава, които според общите правила за разпределение на доказателствената тежест следва да бъдат установени, то на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира виновното поведение на деликвента, като по делото не са ангажирани доказателства, които да установят противното.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че неправилно било прието, че не били налице доказателства за противоправно поведение за останалите участници в процесното ПТП. По отношение на твърдението, че М.А.Г.-Б. в качеството си на водач на увреденото МПС, управлявала същото с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, то по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, нито пък са правени и такива искания, което обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. По отношение на твърденията, че настъпилото ПТП се дължало и на извършеното от таксиметровия шофьор нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 изр. 2 от ЗДвП, настоящият състав намира същото за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че видно от схемата на ПТП обективирана в протокола за ПТП от 28.02.2014 г. автомобилът, в който се е намира въззивницата не е бил спрян на пътното платно и не е препятствал движението на автомобилите по ул. „Бигла“ , а както беше посочено по-горе по отношение на лично възприетите факти от страна на длъжностните лице съставили протокола в т. ч. и на посоката на движение на автомобила и положението на автомобила се ползват с материална доказателствена сила. На следващо място доколкото процесното ПТП е възникнало само вследствие на неправомерното поведение на въззивницата, а именно отваряне на предната дясна врата, като в случай че същата беше пропуснала движещия се автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 1“ с рег. № ******същото нямаше да се реализира, поради което в конкретния случай се явява ирелевантно към предмета на доказване обстоятелството дали водачът на автомобила, в който се е намирала въззивницата е извършил нарушение на ЗДвП във връзка с паркирането на същия. Още повече, че по делото не се намират доказателства във връзка с извършено нарушение на ЗДвП от страна на водача на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ******, доколкото не е установено дали автомобилът не е бил паркиран на обособено затова място, още повече, че във връзка с процесното ПТП е бил съставен АУАН единствено на въззивницата. Представеното копие от проект за организация на движението по ул. „Бигла“ в района на № 47 и в участъка между бул. „Джеймс Баучер“ и ул. „Златовръх“, гр. София не обосновава обрания извод, доколкото същата представлява общ план за организация на движението и знаковото стопанство.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което направеното искане за присъждането на такива следва да се остави без уважение. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 411529 от 21.05.2018 г., постановено по гр. д. № 65722/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Н.Й.Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „****** да заплати на ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трети лица-помагачи – Х. В.Р., ЕГН ********** и М.А.Г.-Б., ЕГН **********.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

                              2.