РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница, 30.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното
заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 609 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ф.“ ЕООД, с която против „Б.Т.С.“
ООД е предявен иск по чл. 108, ал. 1 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на товарен автомобил марка „И.“,
модел „**********“ с рег. № ******** и полуремарке марка „Ш.“, модел „***“ с
рег. № ********, както и осъждането на ответника да предаде владението върху
тези вещи на ищеца. Предявен е при условията на евентуалност и иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева,
представляваща стойността на вещите. Ищецът твърди, че е собственик на
процесните вещи, както и, че между него и ответника е сключен договор за
ремонт, по силата на който е предал на ответника вещите. Посочва, че вещите се
намират при ответника и той отказва да му ги предаде обратно и ги задържа без
основание.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника, който в законоустановения
срок е депозирал отговор, с който оспорва исковата молба. Не оспорва, че ищецът
му е предал процесните вещи за извършването на ремонт. Твърди, че ремонтът е
извършен качествено и в срок, но ищецът не му е заплатил дължимата за това
цена. Прави възражение за упражняване на право на задържене по чл. 315 от ТЗ на
процесните вещи до заплащане на цената за ремонта, както и всички разходи
свързани с пазенето на тези вещи. Предявява насрещен осъдителен иск с правно
основание 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, частично от
сумата от 22 045,16 лева, представляваща вземане за разноски по пазене и
съхранение на отремонтираните вещи. В съдебно заседание е направено изменение
на иска като същият да се счита за предявен за сумата от 7000 лева за периода
от 08.10.2014 г. до 08.12.2015 г.
В законоустановения срок ответникът по насрещната искова молба е депозирал
отговор, с който оспорва предявения насрещен иск. Посочва, че вземането на ответника
по първоначалния иск е спорно и има образувано гр. д. № 50279/2015 г. по описа
на СРС. Твърди, че цената на вещите многократно надвишава претендираните от
ответното дружество суми за ремонт. Посочва, че в РП – Сливница е образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено от
служители на ответника.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС
Според чл. 108, ал. 1 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на исковете са: 1.
ищецът да е собственик на процесните вещи; 2. ответникът да упражнява фактическа власт върху процесните
вещи без да има основание за това. Ревандикационният иск съдържа в себе си
установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за
предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се
произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на
пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила
на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането
/така ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.
Не се спори по делото, а и се установява от представените договор за
покупко-продажба на МПС от 26.02.2013 г. и договор за покупко-продажба от
07.02.2011 г., че товарен автомобил марка „И.“, модел „**********“ с рег. № ********и
полуремарке марка „Ш.“, модел „***“ с рег. № ******** са собственост на „Ф.“
ЕООД. Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
По делото не се спори, че на 31.05.2014 г. „Ф.“ ЕООД е предал посочените
вещи по силата на договор за ремот на „Б.Т.С.“ ООД. Спорен момент по делото е
обстоятелството дали процесните вещи все още се намират при ответника или са
унищожени. От показанията на свидетелите В.Д.И.и Б.С.А.– служители при
ответното дружество „Б.Т.С.“ ООД,
се установява, че след извършен ремонт, процесните вещи са били съхранявани в
двора на ответника на ул. „Х.К.“ № ** в гр. С. В края на 2015 г. вещите били
преместени от двора на нов паркинг, който също се стопанисва от ответното
дружество. Според свидетеля А. камионът бил в движение когато бил преместен. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, които са последователни и непротиворечиви
и не намери основания да не основе своите фактически изводи на тях. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, по делото не са представени
доказателства от ищеца, че вещите са били унищожени. Представеното по делото
постановление на прокурор от Районна прокуратура – Сливница не представлява
доказателство за описаните в него обстоятелства, а съдържа собствен анализ и
изводи на прокурора, който го е изготвил. Ответникът не е оспорил, че
процесните вещи не се намират при него, а и както стана ясно от показанията на
свидетелите вещите са съхранявани в паркинг, стопанисван от ответника.
Следователно налице е и втората предпоставка за уважаване на иска. Доколкото
предявеният главен иск се явява основателен, то съдът не следва да се произнася
по евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
По възражението за право на задържане по чл. 315, ал. 1
от ТЗ
Ответникът е противопоставил на иска на
ищеца възражение за право на задържане по чл. 315, ал. 1 от ТЗ на процесните
вещи. Съгласно посочената разпоредба търговецът има право на задържане за
изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху
движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това
право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое
държане. Следователно за да бъде уважено възражението следва да се установят от
ответника следните предпоставки: 1. съществуването на изискуемо вземане срещу
ищеца от сключена между тях търговска сделка; 2. процесните движими вещи са
получени от ответника правомерно; 3. ответникът продължава да упражнява
фактическа власт върху процесните вещи.
Ответникът е навел твърдения за наличие
на изискуемо вземане срещу ищеца, свързано с договор за ремонт на процесните
вещи в размер на 7287,92 лева. По делото е представено решение № 34613 от
11.06.2018 г. по гр.д. № 50279/2015 г. описа на Софийски районен съд, 79
състав, влязло в сила на 13.12.2018 г., с което ищецът „Ф.“ ЕООД е осъден да
заплати на ответника „Б.Т.С.“ ООД, сумата от 5098,29 лева за неплатено
възнаграждение за извършени авторемонтни услуги по фактура №
**********/19.06.2014 г., сумата от 2189,63 лева за неплатено възнаграждение за
извършени авторемонтни услуги по фактура № **********/19.06.2014 г., сумата
444,02 лева за мораторна лихва за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г. върху
сумата по фактура № **********/19.06.2014 г. и 190,69 лева за мораторна лихва
за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г. върху сумата по фактура №
**********/19.06.2014 г. По делото е представен и изпълнителен лист от
04.02.2019 г., издададен по гр. д. № 50279/2015 г. описа на Софийски районен
съд, 79 състав за посочените суми. Ищецът „Ф.“ ЕООД не твърди, а и не представя
доказателства да е заплатил на ответника посочените задължения. Следователно
налице е първата предпоставка за уважаване на правото на задържане. Както стана
ясно по делото не се спори, че процесните движими вещи са били предадени от
ищеца на ответника на 31.05.2014 г. Не се твърди вещите да са получени от
ответника неправомерно, а и се установява, че същите са предадени от ищеца по
силата на сключения между страните договор за ремонт. Налице е и следващата
предпоставка. С оглед извода на съда, че процесните вещи се намират при
ответника, то налице и последната предпоставка за уважаване на правото на
задържане.
По иска с правно
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗД който
предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я
поеме. Според чл. 61, ал. 2 от ЗЗД ако работата е била предприета и в собствен
интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Следователно
за уважаване на предявения иск следва да се установят следните предпоставки: 1.
заплащане от ищеца по насрещния иск на разноски по пазене и съхранение на
процесните вещи; 2. това е било в интерес на ответника по насрещния иск.
По делото са представени фактура №
31169/31.10.2014 г. за сумата 445,16 лева; фактура № 31355/30.11.2014 г. за
сумата от 600 лева; фактура № 31356/30.12.2014 г. за сумата от 600 лева; фактура
№ 31357/31.01.2015 г. за сумата от 600 лева; фактура № 31358/28.02.2015 г. за
сумата от 600 лева; фактура № 31360/31.03.2015 г. за сумата от 600 лева;
фактура № 31361/31.04.2015 г. за сумата от 600 лева; фактура № 31362/31.05.2015
г. за сумата от 600 лева; фактура № 31364/30.06.2015 г. за сумата от 600 лева;
фактура № 31365/31.07.2015 г. за сумата от 600 лева; фактура № 31368/31.08.2015
г. за сумата от 600 лева; фактура № 31369/30.09.2015 г. за сумата от 600 лева;
фактура № 31370/31.10.2015 г. за сумата от 600 лева; фактура № 31371/30.11.2015
г. за сумата от 600 лева; фактура № 31372/30.12.2015 г. за сумата от 600 лева.
Фактурите са издадени от „Б.Т.С.“ ООД - ищец по насрещния иск като доставчик на
услугата паркинг и охрана за непотърсено МПС/ППС за периода 08.10.2014 г. до
30.12.2015 г. Тези фактури съдът приема, че не представляват доказателства за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
получателя, че е получил стоката/услугата, посочена във фактурата. По тези
аргументи, процесните фактури не могат да установят, че „Б.Т.С.“ ООД е извършил
претендираните разходи за пазене и съхранение на процесните вещи. Други
доказателства в тази насока не са представени. Ето защо предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изхода на спора по иска по чл.
108, ал. 1 от ЗС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски съобразно
уважената част от исковете, тоест в пълен размер. Той е заплатил 680 лева за
държавна такса, която сума следва да му бъде заплатена от ответника. По насрещния
иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД с оглед изхода на спора разноски се дължат на
ответника по насрещния иск, но той не е представил доказателства за сторени
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Б.Т.С.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Х.К.“ № **, че „Ф.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. М., „И. п.“ № *, община Н. И., е собственик на товарен
автомобил марка „И.“, модел „**********“ с рег. № ********, идентификационен
номер ***********, номер на двигател ********** и
полуремарке марка „Ш.“,модел „***“ с рег. № ********, идентификационен номер *********** като ОСЪЖДА „Б.Т.С.“
ООД, ЕИК: ******** да предаде владението на посочените движими вещи на „Ф.“
ЕООД, ЕИК: *********, при условие,
че „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ********* заплати на „Б.Т.С.“ ООД, ЕИК: ******** сумата от
5098,29 лева за неплатено възнаграждение за извършени авторемонтни услуги по
фактура № **********/19.06.2014 г., сумата от 2189,63 лева за неплатено
възнаграждение за извършени авторемонтни услуги по фактура №
**********/19.06.2014 г., сумата 444,02 лева за мораторна лихва за периода 12.10.2014
г. до 20.08.2015 г. върху сумата по фактура № **********/19.06.2014 г. и 190,69
лева за мораторна лихва за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г. върху сумата
по фактура № **********/19.06.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 04.02.2019 г. по гр. д. № 50279/2015 г. описа на Софийски районен съд,
79 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Т.С.“ ООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.К.“ № ** против „Ф.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. М., „И. п.“ № *,
община Н. И. осъдителен иск за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща
сторени от „Б.Т.С.“ ООД разходи за охрана и съхранение на товарен
автомобил марка „И.“, модел „**********“ с рег. № ********, идентификационен
номер ***********, номер на двигател ********** и
полуремарке марка „Ш.“,модел „***“ с рег. № ********, идентификационен номер *********** за периода
08.10.2014 г. до 08.12.2015 г.
ОСЪЖДА „Б.Т.С.“ ООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.К.“ № **, да
заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. М.,
„И. п.“ № *, община Н. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 680
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: