№ 4954
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110163305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Образувано е по искова молба от Светозар В. С. против „УБ“ АД, в която са изложени
твърдения, че страните по спора са във валидно облигационно правоотношение по Договор
за разплащателна сметка на физическо лице, въз основа на която на ищеца е открита банкова
сметка, от която на 11.05.2023 г., без съгласие на ищеца и без надлежно упълномощаване на
трето лице от титуляра на сметката, ответникът неправомерно е разрешил извършване на
транзакции на обща стойност 13779,99 лева. По изложените доводи е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 13779,99 лева, явяваща
се вложена от ищеца при ответника по процесната разплащателна сметка сума.
Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски
спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение с
потребителски характер - договор за откриване на банкова сметка на физическо лице. Извод
за противното не би могъл да бъде изведен от обстоятелството, че исковата молба съдържа
предупреждение за разваляне на процесния договор и искане за връщане на вложената в
банката сума. Потребителят не губи това качеството както при отсъствие на сключен
договор, нито когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор или когато
вземанията, произтичащи от съглашението са прехвърлени от търговеца на трето лице.
Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като
страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност
не губят качеството си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно
основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на
потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния
специален закон, в който смисъл е и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1101/2017 г., IV ГО.
1
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния, като според чл.119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът
следи служебно. От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се
установява, че от 08.03.2010 г. настоящият адрес на ищеца е в гр. Пловдив, включително и
към датата на подаване на исковата молба - 06.11.2023 г.
За приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание на
претенцията, а качеството на потребител на една от страните по производството.
Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК, в
който смисъл е и Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г. на ВКС, II ТО.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото - чл.119,
ал. 3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл е и
Определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II ТО. Специалните
правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК,
поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за
местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след
влизането в сила на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна – Районен съд – гр. Пловдив.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63305/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3