Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260049 06.01.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
граждански състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6493 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 124 от ГПК.
Ищецът В.Н. К. с ЕГН **********, с адрес: *** предявил против „ЧЕЗ
Разпределение България” АД,
с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159,
представлявано от Т.П. и П.Х.,
иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 025,20лв.- главница,
представляваща сума
за допълнително начислена електроенергия
по корекционна фактура № **********/08.05.2020г.
за
периода от 14.10.2019г. до
14.01.2020г.
В
исковата молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за
битови нужди в имот, находящ се на адрес в с. Н.Д., община С.. При проверка
относно текущите си задължения установил, че била издадена Фактура №
**********/08.05.2020г. на стойност 4 025,20лв. Видно
от фактурата, сумата е начислена по констативен протокол, съгласно приложението
към фактурата за период от 14.10.2019г. до 14.01.2020г. Не
бил потребил ел.енергия на съответната стойност, поради което не бил платил
сумата по фактурата.
При
извършена справка в център за обслужване на клиенти на ответника негови
служители му обяснили, че била извършена проверка на електромера ми, при която
било установено, че електромерът не измервал точно потребяваната от него
ел.енергия /”ЕЕ”/. Обяснили му, че при проверката е съставен констативен
протокол, въз основа на който ответното дружество едностранно е коригирало
сметката на дружеството за ел. енергия за минал период и е
съставило процесната фактура.
Твъдри, че ответното дружество не притежавало
пасивна материално правна легитимация да претендира сумите по процесната
Фактура. Като клиент на
ответното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната
мрежа на обособена територия по см. на чл. 88 от ЗЕ, чл. 104а и §1, т.34б. б. „а“ от
ДР на ЗЕ, получавал единствено от него мрежовите
услуги „достъп“ „пренос“ и „разпределение“ на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа до обекта си, при публично известни общи
условия, но не и доставки на ел.енергия (електроснабдяване
на имота си).
Ответното
дружество „ЧЕЗ Разпределение България" АД притежавало Лицензия No
Л-135-07/13.08.2004 г., за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, издадена на основание чл.39, ал.1,
т.З от ЗЕ от ДКЕВР. Снабдяването (доставката, продажбата) с ел.енергия на
крайните клиенти е дейност, която също подлежи на лицензиране и е предоставена
на друго дружество - крайният снабдител по см. на §1, т.28а. б. „а“ от ДР на ЗЕ
- „ЧЕЗ Електро България“ АД, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване е
електрическа енергия № Л-135-11/ 29.11.2006 г.. на осн. чл. 39, ал. 1 ,т. 10 ЗЕ,
изд. от ДКЕВР. Доставките
на ел.енергия (електроснабдяването) в електроснабдения имот, а и самата
ел.енергия като движима вещ дружеството ищец получавало именно от крайния
снабдител „ЧЕЗ Електро България" АД - друго юридическо лице, съгл. чл. 98а
от ЗЕ при публично известни общи условия. „ЧЕЗ Електро България“ АД е
собственикът на пренасяната през електро разпределителната мрежа ел. енергия
като движима вещ, а не „ЧЕЗ Разпределение България" АД и само първото
дружество може да претендира заплащането й.
Ответното дружество нямало правно основание
за начисляване на процеснатаа фактура. Ответното
дружество не е притежавало законовата възможност да извършва едностранни
корекция на сметка. Липсват всякакви правни основания в Директива 2009/72/ЕО от
13.07.2009г и в Закона за енергетиката за операторът на мрежата ответното
дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД да извършва едностранна корекция на
сметката за вече доставена от друго лице - „ЧЕЗ Електро България“ АД
(ел.енергия за изминал период от време и то от страна на ищеца. Липсвало правно основание „ЧЕЗ Разпределение
България" АД да се намесва в правоотношения по доставката на ел.енергия
между неговия доверител и „ЧЕЗ Електро България“ АД, а още по-малко да
преизчислява и начислява допълнителни количества ел.енергия.Възразявам за така
извършената от ответника директна едностранна корекция па сметката. Не признава
съществуването на вземането на ответното дружество на валидно, годно законово
основание, защото такова липса.
Процесната сума не е остойностявана реално доставена в имота на ищеца,
ползвана и измерена ел.енергия от техническо изправно и правилно монтирано СТИ,
собственост на ответника - „ЧЕЗ Разпределение България” АД, напротив -точно
обратното. Фактурата е издадена за неизмерено, неточно или неправилно измерено
количество ел.енергия, което обаче въобще не е ясно дали е било доставяно и още
повече - дали е било искано от доверителя ми и ползвано от него. Процесната
фактура остойностявала една непоискана доставка на стока от лице, което няма
разрешение от компетентните органи за доставянето й (лиценз за снабдяване или
търговия с ел.енергия), и с което ищецът няма никакви правоотношения но
доставката на ел.енергия.
Ел. енергия на тази стойност не е доставяна в имота на ищеца от страна на
,.ЧЕЗ Разпределение България” АД, след като не е била измерена от електромера,
собственост също на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, защото това дружество не
извършва дейност по снабдяването, доставката и продажбата на ел.енергия, за да
издава фактури и да претендира за заплащането й.
Начисленото
количество енергия било „непоръчана доставка на стока“ по смисъла на Директива
97/7/ЕО (отм.), чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС
от 25 октомври 2011 година (т.нар. „Директиви за нелоялни търговски практики").
В
настоящият случай допълнително начисленото количество ел.енергия, което се
твърди да е било неизмерено представлява „непоръчана от ишеца доставка" по
смисъла на чл. 9 от Директива 97/7/ЕО (отм.), чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и
чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година (т.нар. „Директиви за
нелоялни търговски практики"). Директивите са транспонирани в ЗЗП с ДВ,
бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г. - вж. съгл. § 1 За, т.4 от ДР на
ЗЗП. Същите следва да се прилагат за всички търговци - доставчици на стоки или
услуги, към които спада и ответното дружество. Ищецът е „потребител енергийни
услуги“ по см. На §1, т.416 от ДР на ЗЕ, небитов клиент по см. На §1, т.ЗЗа ДР
ЗЕ. С чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25.11.2011 г.относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент се поставя
категорична яснота по отношение на стоките, които се включват в непоръчаните
доставки, за които потребителят е освободен от заплащане а именно:
„Потребителят
бил освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия В тези случаи липсата на отговор от страна на потребителя след
такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на
съгласие.“ Член 28 от същата Директива въвежда изискване за транспониране до
13.12.201 Зг. Същата е транспонирана в българския Закон за защита на
потребителите (изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), съгл. §
1 За, т.4 от ДР на ЗЗП и тази забрана за предоставяне на непоръчана доставка и
освобождаването на потребителя от заплащането й е регламентирана в чл. 62 от
ЗЗП. Съгласно чл. 89, ал. 2, т. 6, от ЗЕ, операторът на електро
разпределителната мрежа- „ЧЕЗ Разпределение България” АД осигурява измерването
на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 7,
ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи „ЧЕЗ Разпределение България” АД определя условия за
присъединяване на обекта. Чл. 9, ал. 1, т. 14 от Наредбата казва, че условията за приъсединяване
съдържат вида, броя и мястото на монтиране на следствата за търговско измерване
на продаваната електрическа енергия. С оглед чл. 120, ал.1 ЗЕ, чл. 29, ал.4 от
Наредба №6, чл. 8 от новите Правила за измерване на количеството ел.енергия
(приети от КЕВР и обн. - ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) /Г1ИКЕЕ/, средствата за
търговско измерване и електромерните табла, в които са монтирани са собственост
на оператора на електроразпределителната мрежа, в случая - „ЧЕЗ Разпределение
България” АД.
Ответното
дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД
било длъжно: да следи за
техническата изправност и метрологичната годност на собствените си вещи; да носи отговорност за неблагоприятните
последици от неправилна работа поради дефекти или от неправилният им монтаж,
поддръжка и експлоатация.
Ответното
дружество не разполагало със законови правомощия да извършва кореция, както и
да издава фактура за това.
Съгласно
лицензионните правомощия по така издадената му лицензия. ответното дружество
извършва единствено мрежовите услуги по „разпределение“ на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа. С оглед легалната дефиниция на понятието
„разпределение“, дадена в §1, т.49 от ДР на ЗЕ, разпределение е „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи“.
Легална
дефиниция на понятието „разпределение“ била дадена и в чл. 2, г.5 от Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която е транспонирана в
бьлгарското законодателство с редакцията на Закона за енергетиката т
17.07.2012г. (§ 1а от ДР на ЗЕ) и съгласно Закона за енергетиката. Съгласно чл.
2, т.5 от Директива 2009/72/ЕО „разпределение“ означава преноса на електроенергия по разпределителни системи с
високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти, каго не
се включва доставката. Разпределението не включва доставката и продажбата на
ел.енергия на крайните потребители, затова тази услуга остава извън обхвата на
издадената лицензията за разпределение на ел.енергия. Именно тази директива е
приета, за да раздели мрежовите услуги „пренос“ и „разпределение“ от доставката
на ел.енергия (снабдяването) и да въведе изисквания към държавите - членки тези
дейности да бъдат предоставени на различни правни субекти, каквито са „ЧЕЗ
Разпределение България" АД- оператор на енергоразпределитена мрежа и „ЧЕЗ
Електро България“ АД -краен снабдител и доставчик от последна инстанция на ел.енергия.
„ЧЕЗ
Разпределение България” АД като мрежови оператор, извършващ дейността
«разпределение» на ел. енергия не разполага с никакви правомощия съгласно
Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г.
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която е
транспонирана в българското законодателство с редакцията на Закона за
енергетиката т 17.07.2012г. (§ 1а от ДР на ЗЕ) и съгласно Закона за
енергетиката, и издадената му лицензия да извършва дейности по снабдяването с
ел.енергия, фактурирането й и да претендира заплащането й от крайните
потребители.
Закона
за енергетиката и Директивата не предоставят никакви права на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД като оператор на елетропреносни мрежи за издаване на
фактури за неизмерена ел.енергия, вкл. да претендират заплащането на такива
суми. Такова правомощие има „ЧЕЗ Електро България“ АД като краен снабдител.
Предвид това считам, че процесната сума е недължима и неоснователно
претендирана от страна на. ЧЕЗ Разпределение България" АД.
В
тази връзка счита, че нормите на ПИКЕЕ, даващи право на мрежовия оператор да
нзвьршва едностранна корекция на сметката за доставка на ел.енергия от крайния
снабдител са незаконосъобразни, противоречащи на ЗЕ и Директива 2009/72/EО и в
тази връзка на основание чл. 17 ГПК, моли инцидентно да се произнесете по
валидността им. Счита, че тази сума е недължима от ищеца на ответника „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, поради липса на валидно правно основание за
определянето й, начисляването й, и претендирането й точно от това юридическо
лице.
Констатациите
на ответното дружество не обвързвали ищеца , тъй като не бил присъствал
при извършване на проверката и не съм уведомен за процедурата по извършване на
корекция: Оспорва изцяло твърденията на ответното дружество, същите не
обвързвали ищеца, тъй като не съм присъствал, не е присъствал и негов
представител, с което съм бил лишен от възможността да се увери лично, дали
твърденията на ответното дружество действително са съществували към момента на
извършваната проверка. Никой не ме е уведомявал, нито е търсил мой
представител, за да присъства при извършване на проверката. Освен това
ответното дружество не било уведомило по никакъв начин относно провежданата
корекционна процедура спрямо него като потребител. За провеждането на такава
процедура разбрал едва при установяване на процесното задължение/ т.е. след
приключване на корекционната процедура/ Като включително и към настоящия момент
за не са ми известни на какви факти се основава правото за извършване на корекция,
тъй като не съм получавал никакви писмени документи от извършената проверка.
Отговорността
на ищеца не може да бъде ангажирана при неточно измерване на средството за
търговско измерване. Ако е налице неправилна работа на електромера, неточно
измерване, то същото е резултат от негов производствен дефект, неизправност,
или повреда, а не от неправомерно въздействие, ЧЕЗ Разпределение България"
АД следва да осигури правилното и коректното му функциониране в т.ч., да
констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването и да реагира в
най-кратки срокове за отстраняването й. За да се ангажира отговорността на
потребителя, следва да докаже наличие на осъществен, без санкцията на
дружеството, извършен нерагламентиран достъп до електромера от страна на потребителя.
При липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно
поведение на потребителя. Поради това считам, че не би могло да се търси от
ищеца, каквато и да е отговорност или да се претендират неустойка, или друго
обезщетение, поради неизпълнение на задължение на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, да осигури годността, изправността и подръжката на
собствените си средства за търговско измерване, за да отчитат вярно и правилно
преминаващата през тях ел. Енергия до обектите на клиентите си.
Коригирането
на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно измерване на доставяната електроенергия
противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане.
Ищецът
не бил потребил посоченото във фактурата количество ел. енергия. Начисленото
количество ел. енергия не може да премине през средството за търговско
измерване: През процесния период ищецът не бил потребил ел. енергия на
посочената във фактурата стойност, Считам, че такова количество ел. енергия
въобще не е възможно да премине през СТИ и елементите на ел. мрежа. Съгласно
чл. 110 ал. 2 ЗС ел. енергията е движима вещ. Следователно договорът за
продажба /доставка/ на ел. енергия се подчинява на общите правила на ЗЗД за
договорите за продажба на движими вещи. На основание чл. 200 ал. 2 ЗЗД ищецът
не дължал плащане на недоставена и непотребена ел. енергия, влючително и на ел.
енергия, която обективно не може да бъде доставена.
За
ищеца не било възникнало задължение за плащане на начислените с фактурата такси
за „задължение към обществото“, пренос и достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежа, гъй като начисленото количество ел. енергия не
е доставено и потребено:
С
процесната фактура ответното дружество, е начислило освен сумата за изчисленото
количество ел. енергия по формула на ПИКЕЕ и такса „задължения към обществото“,
на стойност 484,18. /с ДДС/.
Ищецът
не дължи горепосочената сума, тъй като количеството ел. енергия не било реално
доставена на обекта на потребление, а е математическо изчисление по формула на
ПИКЕЕ, а съгл. чл. 31 ал. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия,
такса „задължение за обществото“ се дължи за
консумирана електрическа енергия. В процесния случай, това количество ел.
енергия не е доказано, че е действително потребено. Макар и ПИКЕЕ да урежда
възможността за ответното дружество да начислява такса „ задължение към
обществото“, то за да бъде начислена, следва да е възникнало правното основание
за нейното начисляване, а именно да бъде доказана реална доставка на
начисленото количество ел. енергия, а видно от представената фактура,
количеството енергия, респективно таксата се начислява, за изчислено, а не
реално доставено количество ел. енергия, поради което не дължа посочената
такса.
С
процесната фактура ответното дружество претендира от ищеца, заплащане на такса
за „пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа“ за сумата
от 1243,75лв./с ДДС/, като сумата е
изчислена на база начисленото количество ел. енергия по формулата на ПИКЕЕ, а
не основавайки се на реално доставено количество ел. енергия . За да възникне
задължение за заплащане на горепосочената такса, следва разпределителното
дружество да е изпълнило задължението си съгл. Чл. 6 ал. 2 от Общите условия, а
именно реално да е извършило услугата „ пренос“, на количеството ел. енергия за
което се претендира заплащането на горепосочената такса. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 8 ал.З от Общите условия, която гласи, че „ за разпределено
количество се счита количеството ел. енергия, което е отчетено със средство за
търговско измерване при потребителите“, т.е. за да се приеме, че се е осъществена
услугата „пренос“, то количеството ел. енергия следва реално да е преминало
през мрежата, което се установява с отчета на СТИ. В настоящи случай,
количеството ел. енергия за което се претендира заплащане на такса „пренос“ не
е отчетено от СТИ и не е действително доставено, а е изчислено по формула от
ПИКЕЕ, поради което не дължа заплащане на такса „пренос“ тъй като действително
такава услуга не е била предоставена. Както и по отношение на такси “пренос
през разпределителната мрежа“ и „такса пренос през електропреносната
мрежа" в ПИКЕЕ е уредена възможността за тяхното начисляване, но едва при
възникване на основанието за начисляване на посочените такси, а именно при
действително осъществена услуга пренос, за което ответното дружество не може да
представи никакви доказателства, гьй като количеството ел. енергия е изчислена,
а не действително потребена.
Ответникът
не бил изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ. С нормата на чл. 98а
ал. 2 т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ ответникът е задължен да измени общите си условия, като
включи в същите ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Целта на това това законово изискване е да създаде гаранции за
потребителя - да гарантира, че потребителят ще има възможността да направи
своите възражения пред обществения доставчик.
В чл.
25 ал. I от общите условия на ответника е предвидено задължение за уведомяване,
но не и ред, по който да се извърша същото. Липсват каквито и да е гаранции,
които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство.
В
създадената задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 от ГПК Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, 1 ТО,
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II ТО и Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС. I ТО. се приема, че със ЗИДЗЕ
/обн. ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, само ако е изпълнил задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, г. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена. неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия.
Съгласно
цитираната задължителна практика законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество 1.) да създаде посочените правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното
съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за
енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 I., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и
2/. да приеме общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие па основание за корекция,
т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
Ответникът
обективно не можел да ангажира доказателства в този смисъл, защо го общите му
условия последно са променени преди процесиите изменения в ЗЕ.
Общите
условия на ответника последно били изменени и допълнение с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР.
В чл. 25 ал. 1 от ОУ на ответника е предвидено задължение за уведомяване, но не
и ред, по който да се извършва уведомяването. При прилагане на неблагоприятните
последици от процесуалното бездействие на страната се налага извод, че не е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на ищеца, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ - да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите преди това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в
цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Действащите
ОУ на ответника през процесния период не съдържат клауза, с която да се урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка. Уговорката в чл. 25 ал. 1 от тези Общи условия не е такава,
която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.
тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази
клауза не е разписан редът, по който следва да става това.
По
изложените съображения се налага извод, че в тежест на ищеца не е възникнало
задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмеренага електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което
прави предявения отрицателен установителен иск изцяло основателен.
В
горния смисъл била и трайната практика на ОС Пловдив и СГС- Решение № 827 от
13.06.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1096/2018 г„ VII възз. с-в, Решение
№ 741 от 31.05.2018 г. ни ОС Пловдив по в. гр. д. № 987/2018 г., VI възз. с-в ,
Решение № 682 от 17.05.2018 г. па ОС Пловдив по в. гр. д. № 809/2018 г., IX
възз. с-в ,Решение № 3835 от 13.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13 320/2017
г., II "В" възз. с-в, Решение № 3786 от 12.06 2018 г. на СГС по в.
гр. д. № 10093/2017 г., II "Л" възз. с-в. Решение № 2946 от
10.05.2018 г. па СГС по в. го. д. № 15 895/2017г.. IV "Д" възз с-в.
Процесният
електромер бил метрологично негодно средство за измерване. Електромерът е
средство за търговско измерване /СТИ/, което трябва да отговаря на специалните
изисквания на Закона за измерванията /ЗИ/. Съгласно чл. 120 ал. 1 ЗЕ средствата
за търговско измерване са собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа. Съгласно чл. 23 ал. 1 ЗИ, средствата за търговско
измерване подлежат на метрологичен контрол по реда на ЗИ. Съгласно чл. 39 ал. 1
ЗИ, за да бъде пуснато на пазара едно СТИ същото 1) трябва да е от одобрен тип
и 2) трябва да е преминало първоначална проверка.
Процесният
електромер не бил от одобрен тип и не бил преминал първоначална проверка. Оспорвам твърденията на ответника за спазване на изискванията на ЗИ.
Съгласно
т, 25 и 26 от приложената Заповед №А-333 от 29.05.2014 г. на председателя на
ДАМТН, (обн. ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), еднофазните електромери подлежат на
последваща проверка на всеки 6 години, а на трифазните - на всеки 4 години.
Процесният
електромер не е преминал последваща метрологична проверка преди изтичане на
срока на първоначалната такава.
Оспорва
всички твърдения на ответника за спазване на изискванията на ЗИ. Оспорва
техническата изправност и метрологичната годност на процесния електромер.Към
датата на процесната проверка електромерът не е било метрологически годно
средство за търговско измерване. Ако изобщо е било налице неточно измерване
/което оспорвам/, същото се дължи на факта, че електромерът е бил метрологично
негодно средство за измерване.
Предвид
метрологичната негодност на процесното СТИ по делото не е установено наличие на
точен измерител на количеството преминала електрическа енергия, като функция на
която се извършва изчислението на дължимата от потребителя сума. Предвид това
ответникът не е доказал основен елемент от твърдяното от него право на корекция
/точен измерител на грешката, измерен с метрологично годно СТИ/, а процесният
иск е основателен - Решение № 1209 от 23.02.2017 г. по в. гр. д. № 12122/2016
г. на СГС, IV "Г" с-в /приложено/.
Проверката по ПИКЕЕ била
извършена метрологично негоден еталонен
уред. В център за обслужване на клиенти на ответника бил уведомен, че
проверката е извършена с еталонен уред, като отказаха да ми дадат по-подробна
информация. Еталонния уред несъмнено е средство за измерване по см. на ЗИ,
което подлежи на метрологичен контрол съгласно чл. 23 ал. 1 ЗИ. Еталонният
уред, с който е проверен процесният електромер непосредствено преди съставяне
на КП, не е от одобрен тип средство за измерване по см. на чл.29 и сл. от ЗИ.
Еталонният уред, с който е проверен процесният електромер, не е преминал
първоначална проверка по см. на чл. 39 ЗИ. Еталонният уред не е преминал и
последваща проверка. Предвид това същият е не е метрологично годен и не е
технически изправен, поради което измерените с него стойности не следва да
бъдат кредитирани в настоящето производство. Претендират се разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва претенцията. Твъдри, че били приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - обнародвани в ДВ, бр.35 от
30.04.2019г. В Държавен вестник - брой 35 от 30.04.2019г. били обнародвани
нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Новите ПИКЕЕ били
приети след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. с Решения на ВАС. Новите ПИКЕЕ били
приети на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който; „Устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване, начините и местата за
измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена. неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както
и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни“. Законът за енергетиката в чл.83, ал.2 давал законова делегация на КЕВР
да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ се
приемат от КЕВР.
Процесната
корекция била извършена по реда на новите ПИКЕЕ, тъй като проверката на обекта
на ищеца била извършена на 14.01.2020 г. - т.е. след обнародването им и
влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ
урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Съгласно чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата
електрическа енергия по раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал.2 на същия член е
посочено че ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За
територията на Западна България това е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на
електрическа енергия, издадена от КЕВР с № № Л-135-07/ 13.08.2004 г която
прилагам. ’
По отношение на присъединяването на
обекта на потребителя към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД /ЧЕЗРБ/, потребителят-ищец е обвързан с това дружество чрез Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните му мрежи
/приложени към настоящия отговор/, приети на основание чл, 986 от Закона за
енергетиката и одобрени от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕВР) с
Решение № ОУ - 056 от 07,11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и изменени е
Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР.
На 14.01.2020 г. служители от отдел
„Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ Разпределение България” АД са извършили
техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № ***,
обслужващ процесния обект - к. в с. Н.Д.. За извършване на проверката е
уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване в 13:50 часа. В случаите, когато при
извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за
това Министерството на вътрешните работи. На осн. чл. 58 ПИКЕЕ служителите на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, са спазили разпоредбата, като са подали сигнал
на телефон 112. Присъствието на представител на МВР по време на проверката не
се изисква, съгласно новите ПИКЕЕ.
В
момента на проверката бил съставен Констативен протокол (КП) № ****/ 14.01.2020
г, в присъствието на Й.И.К. и Ю.М.Ц. - независими свидетели, които не са
служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Това е удостоверено с подписите
им и потвърждава верността на написаното в констативния протокол. С оглед на
това е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.
В
протокола е отразено също така, че потребителят е потърсен на адреса, но поради
отсъствието му проверката е направена пред независимите свидетели.
Направените
при проверката констатации са описани на страница № 3 от Констативен протокол
(КП) № ****/ 14.01.2020 г.: Липсва пломба на предпазен
щит на ел. табло.
Пломбата на капачката на клемния блок на
електромера е манипулирана. Фирмената и метрологичната пломби са
със скъсана пломбажна тел. При съществуващ товар от 2 А индикаторът на
електромера не мига. “
Поради направените констатации
служителите на ЧЕЗ Разпределение са предприели посочените в т. 4 на стр. 3 от
КП действия след проверката: измерването на ел. енергията е приведено в
изправност, пломбиран е клемният блок на електромера, поставени са холограмни
стикери на капака на електромера. Неизправният електромер е демонтиран и
поставен в безшевен чувал, който е пломбиран с пломби и изпратен за извършване
на експертиза в Български институт по метрология /БИМУ.
На клиента било изпратено писмо с изх.
№ ****/ 15.01.2020г.,
с което същият е уведомен за извършената проверка и за това, че демонтираният
електромер ще бъде изпратен за експертиза в Български институт по метрология.
В Български институт по метрология -
Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди , Регионален отдел - София е
извършена експертна проверка на електромера. За проверката и резултатите от нея
е съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на средството за
измерване № ***/ 30.03.2020г. На страница 2 от протокола било констатирано: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Към
електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство,
непринадлежащо
къи схемата на електромера. Има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Електромерът не
съответства на технически изисквания. “
След извършване експертизата на
електромера е изпратено писмо на потребителя с изх. № ***/ 29.04.2020г.,
с което той е уведомен за извършената експертиза от БИМ, за преизчислението на
сметката му въз основа на съставения протокол и му е предоставено копие от
протокола на БИМ.
На база констативния протокол на БИМ е
извършено преизчисление на сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ
за периода от 14.10.2019г. до 14.01.2020г. - т.е. три месеца назад от датата на
проверката, извършена от служителите на служителите на ЧЕЗРБ. Периодът, за
който е начислена процесната сума, е ясно и конкретно посочен в Приложението
към фактура № **********/ 08.05.2020 г.
СТИ с фабр. № ***, обслужващо обекта
на ищеца към датата на проверката, не е проверявано в периода 14.10.2019г. -
14.01.2020г. Това обстоятелство се потвърждавало от приложеното към отговора
„Предложение за корекция на сметка“, в което е посочено, че в периода от три
месеца предишна проверка не е извършвана и предишен констативен протокол не е
издаван. Предвид това, процесната корекция е за период от три месеца, както е предвидено в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
В резултат на издаденото „Предложение
за корекция на сметка“ е издадена процесната фактура. В „Предложението за
корекция на сметка“ е посочено начисленото количество ел. енергия, като същото,
както и единичните цени, по които е формирана сумата по процесната фактура, са
посочени ясно в самата фактура.
Процесната
фактура за корекцията на сметка била извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ.
Твъдри се, че лицензията за разпределение на ел. енергия, и
ПИКЕЕ били издадени от един държавен орган — от КЕВР — който бил преценил, че
именно електроразпределителното дружество следва да издаде фактурата и
справката за преизчислените количества електрическа енергия. Като регулатор в областта на енергетиката в компетентността на КЕВР е да
прецени правата на ЧЕЗ РБ съгласно лицензията и да приеме, че имаме право да
издаваме фактурите в случаите по чл. 56 от ПИКЕЕ. Тъй като начислената сума има
за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, КЕВР е
преценила, че отношенията следва да се уреждат директно между оператора и
съответния клиент без посредничеството на доставчика на ел. енергия. В тази връзка преизчисляването на
количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършва по цена на ел.енергията
за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор, както е предвидено в чл.56, ал3 от ПИКЕЕ - още един довод за това, че снабдителят „ЧЕЗ
Електро България“ АД няма
отношение към събирането на начислените суми /липсва компонентата на цената за
снабдяване с ел. енергия, която е дължима на снабдителя/.
Технологичните
разходи на електроразпределителното дружество се формират от два компонента:
по-малката част от тях представляват технически загуби на електроенергията при
преноса и разпределението й вследствие на осъществяването при тези дейности
физични процеси, а по-голямата част от технологичните разходи се формират от
неправомерни действия от неизправни клиенти, водещи до неизмерваие на цялата
потребена в мрежата ел .енергия - т.е. формират се от неизмерената, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, регламентирани от ПИКЕЕ. В мрежата
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД електроенергията постъпва в най-голямата си
част от електропреносната мрежа, която е собственост и се управлява от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /преносното дружество, получаващо
енергията от АЕЦ и др. производители/, в по-малка част постъпва от
производителите на електроенергия, присъединени към електроразпределителната
мрежа и в съвсем малка част от другите две електроразпределителни дружества. Цялата постъпваща в разпределителната
мрежа на ЧЕЗРБ електрическа енергия се измерва на входа на мрежата чрез
електромери при постъпването й. Постъпилата електрическа енергия в нашата
разпределителна мрежа се разпределя и пренася по разпределителната мрежа до
крайните клиенти и това пренесено количество до крайните клиенти се измерва от
техните електромери - т.е. на изхода на разпределителната мрежа. Казано
накратко - каквото количество електрическа енергия е отчетено, че е влязло в
мрежата, такова следва да е отчетено, че е излязло до крайните потребители като
се отчете технологичния разход, присъщ за дейността. В действителност разликите
между измереното влязло във и измереното излязло от разпределителната мрежа
количество електроенергия многократно надвишава присъщите за дейността загуби и
се формира от неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа
енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване - така
наречените „нетехнически загуби“. Т.е. в разпределителната мрежа постъпва
определено количество електроенергия, тя се пренася и разпределя до
потребителите, но поради неправомерно въздействие върху електромерите им или
върху другите разпределителни съоръжения от някои потребители, част от тази
енергия практически не се отчита при заплащането й и на изхода на системата се
отчита по-малко количество електроенергия от действително потребената. Реално
тази енергия е потребена, но не е измерена от уредите, тъй като те са манипулирани.
Съгласно
чл. 100 от Закона за енергетиката операторите на електроразпределителните мрежи
сключват сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени за
компенсиране на технологичните разходи по разпределение. В този смисъл е и
чл.4, алЗ от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, съгласно
който операторите на разпределителните мрежи закупуват електрическа енергия
само за покриване на технологичните разходи в мрежите за всеки отделен интервал
на доставка. В този смисъл в издадената на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2004г., в Общите
положения на условията за осъществяване на лицензионна дейност в т.2.7.5. е
предвидено, че дружеството има право да купува необходимата ел.енергия за покриване
на технологичните разходи по преноса. Тази точка от лицензията е доразвита с
Решение № И2-Л-135/09.12.2013г. на ДКЕВР, кьдето е посочено, че дружеството
осъществява дейността координатор на специална балансираща група за
компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа.
Т.е,
от изложеното е видно, че разходите, които се правят във връзка с
неизмерването/неточното и непълно измерване, изцяло се поемат само и единствено
от разпределителното дружество, затова именно „ЧЕЗ Разпределение България11
АД издава фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената
електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за
измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество „ЧЕЗ
Електро България“ АД няма отношение към закупуване на електрическа енергия за
компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при издаване на новия
нормативен акт КЕВР е преценил, че не снабдителното дружество следва да издава
фактурите, съдържащи преизчисления за неизмерената, неправилно и/или неточно
измерената електрическа енергия. Следва да се посочи, че в ПТЕЕ са разписани
подробни правила, регламентиращи въпросите, свързани с технологичния разход,
включително има раздел IV - определяне на технологичните разходи в мрежата.
КЕВР е компетентният орган /съгласно чл. 36, ал.З от ЗЕ/, определящ прогнозната
пазарна цена на ел.енергията за покриване на технологичния разход, на която
цена нашето дружество съгласно чл.56, ал.З от ГТИКЕЕ фактурира неизмерената, неправилно
и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно
въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване.
По този начин с издаване на фактурата по реда на ПИКЕЕ и след заплащането й от
потребителя, разпределителното дружество частично получава компенсация за
направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува ел.
енергия за покриване на технологичния разход, формиран от неизмерването на
електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху
измервателната система. Компенсирането е частично, тъй като става по разписана
в нормативния акт методика, а не отчита /невъзможно е да се отчете/ реалното
потребление на съответния потребител, който е възможно да е ползвал енергия в
многократно по-голям размер и за многократно по-дълъг срок от определения в
ПИКЕЕ.
Законът
за енергетиката предвиждал възможността
за такава отговорност. Законодателят в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидил, че „Устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализираи регистър
на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни“. Законът
за енергетиката в
чл.83, ал.2 дава
законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ се приемат от КЕВР. Т.е. изрично в закона е предвидена
възможността да бъдат създадени правила, по реда на които да се извършват
преизчисления като процесното.
Налице била обективна отговорност, при която не е част от фактическия
състав /съответно не е необходимо Съдът да установява, дали неточното или
непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При упражняването
на правото на лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е необходимо
да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на това право е достатъчно
наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно
измерване на ел.енергия. Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която
е в отклонение от общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира
същата не е нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се
дължи на конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя в
определен момент. Основана е само на обективния факт на констатирано неточно
измерване или неизмерване. От мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ, ДВ, бр. 54 от 2012 г. съгласно които преценката на
законодателя за това, в Правилата за измерване да се уредят случаите на
неизмерена и неточно измерена ел. енергия, е действително търсеният и
законодателно утвърден баланс между клиенти и енергийни предприятия и обществения
интерес. В същите мотиви е посочено, че с този ЗИД на ЗЕ законодателят изрично
допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане, /при
който наличието на каквато и да е вина на която и да е от страните е без
значение/, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести
невъзможното фактическо измерване за изминал вече период, което е и ограничено
във времето. Съответно определянето на конкретното съдържание на метода, по
който да се извърши изчислението е делегирано на регулатора на пазара, на
когото е възложено да следи за закрила на интереса на потребителите.
Необходимостта от уреждане на възможностите за корекционни сметки се налага
именно с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на
риска от неточности в отчитането на потреблението: без да се обогатяват отделни
потребители, които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без
останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено
от загуби на предприятията - доставчици поради липса на обективна възможност за
точен отчет. Съответно, в ЗЕ е търсен и баланс между потребителите и
лицензиантите, като така както се допуска и се правят корекции в полза на
клиентите, при съответните предпоставки следва да има възможност за корекция и
в полза на лицензианта. Правомощията на лицензиращия орган (КЕВР) при издаване
на ПИКЕЕ и определяне на цените на всеобщо предоставяната услуга, позволяват
постигане на такъв баланс на общите интереси на потребителите и
ценообразуването на лицензиантите, който да съответства на публичния интерес.
Искът бил неоснователен и поради
съображения, показващи съответствието на процедурата по ПИКЕЕ с общи
облигационни принципи. Ползването на електрическа енергия с частично измерване
или без измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на енергийното
дружество. Съгласно чл.59 от ЗЗД: ”...който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването”.
Извършената корекция представлява способ за отстраняване на последиците от
неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена
електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за
направените от него разходи в тази връзка. В Решение
№ 150 от 26.06.2019 г. по гр. д, № 4160/
2018 г. на ВКС, Трето ГО също
се коментират общите правни принципи, залегнали в основата на корекционната
процедура: „Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба... този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“
Възражението на ищеца за неизпълнено от
дружеството задължение да измени Общите
си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиента, било
неоснователно, тъй като видно от Писмо с изх. № ****/ 04.07.2019 г. на ЧЕЗ РБ до Председателя на КЕВР /вх.
№ на КЕВР Е-13-62-73/ 05.07.2019 г./ дружеството ни още на 04.08.2017 г. е
внесло за одобрение проект на Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа, по който обаче все още липсва произнасяне от
страна на КЕВР. Във връзка с приемането на новите ПИКЕЕ и
обнародването им в Държавен вестник бр. 35 от 30.04.2019 г. на свое заседание,
проведено на 18.06.2019 г. Управителният съвет на ЧЕЗ РБ е одобрил проект за
изменение и допълнение на проекта на Общи условия с оглед привеждането му в
съответствие с ПИКЕЕ. С
горецитираното
писмо ЧЕЗ РБ моли да бъдат приобщени приложените към него Общи условия към
административната преписка. В този смисъл ЧЕЗ РБ е предприело необходимото да
бъдат съобразени Общите му условия с новите ПИКЕЕ, но финализирането на
процедурата зависи от регулатора. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са обявени обстоятелствата, че ищецът е потребител
на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за обект, находящ се в в с. Н.Д.,
община С. и между страните съществува облигационно
отношение за доставка и ползването й; във връзка с едностранна корекция на
сметка е издадена фактура № **********/08.05.2020г. на стойност 4 025,20лв., за периода 14.10.2019 г. –
14.01.2020 г.
Видно от констативен протокол № ****,
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на двама свидетели-
представители на федерацията на потребителите, са извършили техническа проверка
на електромер с фабр. № ***, монтиран да отчита потребената ел. енергия от
абоната в имота, като са установили, че фирмената и метрологичната пломби са
със скъсана пломба на тел., при съществуващ товар от Ч.А. индикаторът на
електромера не мига. Посочено е, че
електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, а на негово
място е монтиран нов изправен такъв.
От
констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза на процесния
електромер се установява, че към електрическата схема допълнително е
присъединено електронно устройство,
непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата
схема, като електромерът не съответства на техническите изисквания.
На
база констативните протоколи е изготвено предложение за корекция на сметка,
като са изпратени и писма до абоната за извършената проверка на електромера, за
метрологичната експертиза, както и за издадената корекционна фактура.
Представени са общите условия на
енергийния оператор, доказателства за публикуването им в печата, както и
лицензията на ответника за обществено снабдяване с ел. енергия.
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от
ответника. Св. Б.А.П., който работи в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и е
извършил проверката, потвърждава констатациите в протокола. Свидетеля Й.И.К. от
Федерацията на потребителите, заявява, че присъствала на проверката. Видяла е,
че има нарушение на пломбите на електромера, при замерване имало натоварване от
два ампера, но индикатора на електромера не е мигал.
По делото е приета съдебно- техническа
експертиза, по която вещото лице след документална проверка установява наличие
на манипулация, в следствие на която електромерът отчитал по- малко от
консумираната електроенергия. Посочва се още, че неотчетеното количество
електрическа енергия било изчислено правилно съобразно ПИКЕЕ в размер на 20618
квтч за период от 90 дни.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В случая е предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа
енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на
претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията
си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищецът е
клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като
провереният електромер е отчитал консумация на техен обект/ имот. Основният
въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на
подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване
според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложимата в случая нормативна уредба
с оглед датата на извършване на проверката на електромера- 14.01.2020 г. са
новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.). В раздел IX там се урежда редът и начинът за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, като те доразвиват
законовата постановка по ЗЕ, въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
относно възможността за извършване на едностранна корекция на сметките за
предоставена електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, като това
негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно
които в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда
на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят
на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена
от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по
корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД (ответникът), което е легитимирано лице и да
отговаря по предявения установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“
(легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ). Така ползвател на мрежата е и
крайният потребител, в случая- ищеца, доколкото като потребител на електрическа
енергия, притежаваният от него имот е снабдяван от електроразпределителната
мрежа, която те ползват, за да получават електроенергия. Както вече по- горе се
посочи, основанието за начисляване на допълнителната ел. енергия в случая не е
наличието на облигационна връзка по доставка на ел. енергия, а самият
подзаконов нормативен акт- ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на
корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на ел.
енергия. Въпросът относно лицензията на ответника пък не е релевантен за спора,
като той няма връзка с предмета на делото и процесната корекция на сметка.
За да може да упражни правото си на
едностранна корекция, електроразпределителното дружество следва да е спазило
реда, предвиден в ПИКЕЕ. Установява се от доказателствата, че в случая е била
извършена проверка на имота на ищеца, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол, подписан от служители на ответника, който действително е
съставен в отсъствие на клиента, но при спазване на условията на чл. 49 ал. 3
от ПИКЕЕ, доколкото документът е подписан от свидетел, който обаче не е служител
на ответника, като в последствие протоколът е изпратен на абоната по пощата с
обратна разписка, както се изисква в чл. 49 ал. 4 от ПИКЕЕ.
Видно от констативния
протокол от метрологичната експертиза за средство за измерваме от 30,03,2020 г.
към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към
схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, като
електромерът не съответства на техническите изисквания.
От приетите по делото
доказателства – справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“ , районен
център 112-София, се установява, че по
случая е сигнализиран тел. 112, като с това е изпълнено изискването и на чл. 58
от ПИКЕЕ.
Манипулацията на процесния електромер
се установяват и от приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Тя установява на база събраните
доказателства извършената манипулация, както и това, че неотчетеното количество
ел. енергия е правилно изчислено на основание чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно
който за доначисляване имало 20618 kWh. За тях според чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ били приложими
съответните цени за периода, одобрени от ДКЕВР, като остойностеното
допълнително количество енергия възлизало на сумата от 4025,20 лева с ДДС,
колкото е посочено и в корекционната фактура. Периодът на корекция също е
установен с експертизата, като началният момент на начисление е 14.10.2019 г. и
същият е в рамките на нормативно допустимите 90 дни назад според чл. 56 ал. 3
от ПИКЕЕ.
От така изложеното следва, че е
реализиран фактическият състав, даващ възможност на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата и с оглед
законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка и начисляването й на
годно правно основание- чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, сумата по фактурата се оказва
дължима.
Допълнително следва да се отбележи, че
съдебната практика трайно се ориентира в насока, че когато има законово
основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за
минал период от време, което е допустимо с ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на
виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за
измерване. В този изричен смисъл са решение № 111/ 17.07.2015 г. по т. д. №
1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 173/ 16.12.2015 г.,
по т.д. № 3262/ 2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т.
д. 2605/ 2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/ 2015 г. на І ТО на ВКС,
решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС, решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/ 2016 г. на IІ ТО на ВКС и т.н.
По отношение на довода в исковата
молба за неизпълнение на изискването на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, а именно- в
общите условия на ответника да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ,
следва да се отбележи, че в най- новата практика на ВКС, която променя
досегашната такава, се приема, че ако в ОУ в противоречие с чл. 98а ал. 2 т. 6
от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава
относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. В този смисъл е и решение № 124/
18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III
г.о. В случая не е
спорно, че ответното дружество не е приело нови Общи условия след законовите
изменение на ЗЕ от 2012 г., които да предвиждат специален ред за уведомява на
потребителя при едностранна корекция на сметката. Това обаче не може до доведе
до недължимост на сумата по корекционната фактура. Както се приема и в
цитираното решение на ВКС, при договор за продажба (доставка), следва да се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока- чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД,
че, когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по- малък размер и съответно заплатена по- малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователното обогатяване- така и решение № 21/ 01.03.2017 г. по гр. д. №
50417/ 2016 г. на ВКС, I
г.о. Именно поради това, неизпълнението на задължението за съдържание на ОУ не
може да доведе до недължимост на процесната сума, а единствено до невъзможност
на ответника да претендира обезщетение за забава от неточното откъм срок
изпълнение на паричното притезание.
За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че към момента няма влязло в сила решение на ВАС, с което
новите ПИКЕЕ да са отменени, като е постановена само отмяна на текста на чл. 42
ал. 5 от ПИКЕЕ, който обаче не касае процесната хипотеза на корекция на сметка.
С оглед горното, не е
необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения по всички наведени от
страните доводи, защото като краен резултат съдът намира, че предявеният
установителен иск относно допълнително начислена ел. енергия за корекция на
сметка се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за
тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства,
че те са действително направени- внесени депозити за СТЕ в размер на 200 лева и
за разпит на свидетел в размер на 40 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение на
пълномощника на ответника, което с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Направените пък от ищците разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на
пълномощника им си остават за тяхна сметка, без да се възлагат на другата
страна.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н. К.
с ЕГН **********, с адрес: *** против „ЧЕЗ Разпределение
България” АД,
с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159,
представлявано от Т.П. и П.Х.,
иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 025,20лв.- главница,
представляваща сума
за допълнително начислена електроенергия
по корекционна фактура № **********/08.05.2020г.
за
периода от 14.10.2019 г. до
14.01.2020 г.
ОСЪЖДА В.Н. К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД,
с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159,
представлявано от Т.П. и П.Х.,
направените по делото разноски в размер на 390 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ