№ 492
гр. С., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадеС. и втора година в следния
състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103295 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. твърди в исковата си молба, че по заявлението му за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 1666 по описа за
2021 г. на С. районен съд и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от
819.69 лева месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5800463 за
периода 09.07.2018 г. - 08.01.2019 г. и сумата 1340 лева неустойка за неизпълнение на
договор М5800463, и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и за разноски – 43.19 лева за държавна такса, и 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Ответникът бил сключил с него договор за използване на мобилни услуги
*********, партида *********, ID на договор М5800463. За всяка отделна мобилна услуга
или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, които представлявали неразделна
част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове,
ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. С приложение № 1/29.09.2017 г., за срок от две години, бил активиран пакет от
услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия през С.елитна технология,
фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас и данни. До юли 2018 г. ответникът
бил заплащал използваните услуги, след което бил спрял да плаща. По договора били
издадени и дължими следните фактури на обща стойност 819.69 лева: фактура № *********
на стойност 136.04 лева, фактура № ********* на стойност 199.69 лева, фактура №
********* на стойност 149.81 лева, фактура № ********* на стойност 152.23 лева, фактура
№ ********* на стойност 120 лева, фактура № ********* на стойност 61.92 лева. Поради
неизпълнение на задълженията си по договор М5800463 за заплащане на използваните
1
мобилни услуги, договорът бил прекратен, считано от 25.01.2019 г., на основание т. 54.12 от
общите условия за взаимоотношенията между А. и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на А. по стандарти -, - и -. Според същата, договорът
на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А., в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя била продължила повече
от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължал
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, която била уговорена в
приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не бил изтекъл. Неустойката била определена като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, които били
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора (25.01.2919 г.) до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер
(29.09.2019 г.) - за оставащите 8 месеца от срока. Начислена била и неустойка във фиксиран
размер за предоставено за срока на договора оборудване (рутер, модем, ТВ приемник), което
абонатът не бил върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За
неустойката били издадени следните сметки на обща стойност 1340 лева, а именно: сметка
№ *********/25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50 лева за номер -;
сметка № *********/25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50 лева за
номер -, сметка № *********/ 25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50
лева за номер -; сметка № *********/25.01.2019 г. на стойност 210 лева - 8 месечни такси по
15 лева + 90 лева неустойка за номер -; сметка № 56976930/25.01.2019 г. на стойност 50.08
лева - 8 месечни такси по 6.26 лева за номер -; сметка № *********/25.01.2019 г. на стойност
90 лева - неустойка за НоmеВох устройство, сметка № *********/25.01.2019 г. на стойност
106.48 лева - 8 месечни такси по 13.31 лева за номер -, сметка № *********/25.01.2019 г. на
стойност 140 лева -неустойка за - устройство, сметка № 56976933/25.01.2019 г. на стойност
83.44 лева - 8 месечни такси по 10.43 лева за ТВ услуга номер 201000879062, сметка №
*********/25.01.2019 г. на стойност 100 лева - неустойка за STB устройство *ТО- клауза за
тарифно обвързване, съгласно която в рамките на срока на ползване на услугите по
приложенията абонатът нямал право да преминава към тарифен план с по-ниска месечна
такса и/или да прекратявал договора, в противен случай дължал неустойка във фиксиран
размер за избрания тарифен план. Длъжникът бил заплатил на 11.05.2021 г. в брой в магазин
на ищеца в С., - № -, сумата от 819.69 лева, с която бил погасил изцяло задълженията за
месечни такси и потребление по следните фактури №№ *********/13.08.2018 г., №
*********/12.09.2018 г., № 38078320/12.10.2018 г., № *********/13.11.2018 г., №
*********/12.12.2018 г., № *********/14.01.2019 г. На 21.05.2021 г. били върнати и част от
предоставените устройства и били кредитирани сметките за тях, а именно: № *********/
25.01.2019 г. - 90 лева и № *********/ 25.01.2019 г. - 140 лева. Към дата на подаване на
исковата му молба, по издадената заповед за изпълнение се претендирала сумата от 1110
лева - остатък за плащане на вземането за неустойка по останалите сметки за неустойки,
както и съдебно деловодните разноски. Длъжникът бил подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Искането по същество е да се признае за установено по отношение
2
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1110 лева за неустойки за неизпълнение на
договор М5800463 и законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащането й.
Претендира за сторените в заповедното и настоящото дело разноски.
Ответникът Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като
неоснователен и му присъди сторените по делото и в заповедното производство разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор
и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните неустойки, но в общ размер от 1340 лева, с 819.69 лева главница и
законна лихва, с разноски, ищецът е подал на 12.02.2021 г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е било образувано
приложеното ч.гр.д. № 1666/2021 г. на СтРС, по което на 15.04.2021 г. е издадена исканата
заповед по чл. 410 ГПК за всички горепосочени суми, срещу която на 28.05.2021 г., в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, пълномощникът на ответника е подал възражение, в което вписал, че е
по чл. 414 ГПК, като в същото първоначално заявил, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед, след което, че сумите по посочените фактури били платени, за което
прилагал заверено копие на системен бон, както и че не дължал разноски за производството,
защото не бил дал повод за предявяване на вземането, че възразявал и не дължал твърдяната
неустойка да предсрочно прекратяване на договора в размер на 1340 лева, като моли да се
обезсилела изцяло заповедта и претендирал разноски. Към възражението приложил
системен бон за заплатени на ищеца на 11.05.2021 г. общо 819.69 лева по процесните шест
фактури №№ *********/12.12.2018 г., № *********/12.10.2018 г., № *********/12.09.2018
г., № *********/13.08.2018 г., № *********/13.11.2018 г., № *********/14.01.2019 г.
Заповедният съд разпоредил на 31.05.2021 г. да се изпрати на основание чл. 414а ГПК копие
от възражението с приложенията на ищеца за становище в 3 –дневен срок (чл. 414а, ал. 3
ГПК). В същия срок, на 14.06.2021 г., пълномощникът на ищеца представил в заповедното
производство становище, с което възразил, че не му били изпратени приложения с
доказателства за изпълнението, въпреки което признал, че ответникът му платил на
11.05.2021 г. сумата от 819.69 лева, с която погасил изцяло задълженията си по
горепосочените шест фактури, а на 21.05.2021 г. и му върнал две от предоставените
устройства, поради което били кредитирани следните сметки за начислените му неустойки
за същите от 90 лева по сметка № *********/25.01.2019 г. и от 140 лева по сметка №
*********/25.01.2019 г., като по издадената заповед останал неплатен остатък от 1110 лева
неустойки по останалите сметки и 343.19 лева разноски по делото, за които поискал да не
бъдела обезсилвана заповедта, а издаден му изпълнителен лист. На 17.06.2021 г.
заповедният съд дал указания на ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск по
заявлението му, които последният получил на 01.07.2021 г., а на 16.07.2021 г., в срока по чл.
3
415, ал. 4 ГПК, е предявил по делото процесния иск, които поради това се смята предявен на
12.04.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу
ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 29.09.2017 г. страните са сключили в писмена форма, при представените от ищеца
общи условия, с които, в чл. 4.4 от договора ответникът е заявил, че е запознат и съгласен,
поради което и съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ те го обвързват, въпреки неоснователните
доводи за противното на пълномощника му в отговора, представения по делото от ищеца
договор № *********. В чл. 5.1 от последния страните уговорили, че влизането му в сила,
срокът и условията за подновяване и/или прекратяването му за всяка отделна услуга, както и
дължимите от абоната неустойки и обезщетения, се посочвали в съответното приложение по
т. 3.2 или по друг начин, когато това било приложимо с оглед използваното средство за
заявяване на съответната услуга (л. 4-5). На същата дата страните подписали и приложение
№ 1 към този договор, за срок от 24 месеца (л. 6-9). По силата му ищецът се задължил за
същия срок да предоставя на ответника посочените в същото електронни съобщителни
услуги при условията на договора, приложенията и общите му условия, а ответникът се
задължил да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за
избраните тарифни планове, съгласно издадена му от ищеца фактура, в срок до 15 дни от
издаването й, независимо от това дали е получил същата. В чл. 8.3.1 от това приложение към
този договор страните уговорили, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от същото, договора или общите му условия, в това число, ако по негово
искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите в
това приложение, бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът
има право да получи неустойка в размер, както на всички стандартни месечни абонаментни
такси на пакета (без отстъпка), дължими до изтичане на определения срок на ползване, така
и стойноС.а на крайните устройства, получени от абоната като отстъпка от цената, дължима
за предоставените услуги, съгласно т. 5.5, а в чл. 8.3.2 от същото приложение към този
договор страните уговорили, че в случай, че при прекратяване на договора по отношение на
услугите в това приложение или в останалите случаи, определени в общите условия, което и
да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната, бъде върнато от
последния в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойноС.а на оборудването, съгласно действащият му
ценоразпис (л. 9). Последното също е неустойка, макар и да не е наречена така в тази т. 8.3.2
от това приложение към договора, защото и ищецът го е наименовал така („неустойка
устройство“) в процесните сметки (л. 34, 36 и 38), уговорено е да се дължи кумулативно на
същото основание с неустойката по чл. 8.3.1 от същото приложение към договора и за
обезщетение на същите вреди от предсрочното му прекратяване по вина на абоната-
ответник (чл. 92 ЗЗД).
На 11.11.2017 г. страните подписали и допълнително приложение № 1 към договора,
за активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет към услугата телевизия (л.
10-11).
4
От т. 1 заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липС.а на противоречие с останалите
доказателства, се установява още, че в софтуерната система на ищеца този договор между
страните е отразен с номер М5800463, с какъвто е посочен той и в заявлението и заповедта
(л. 163). Неоснователни са при това положение възраженията за противното на
пълномощника на ответника в отговора му, че същият договор не бил сключеният между
страните, представен по делото от ищеца.
В чл. 54.12 от общите му условия е уговорено, че се счита едностранно прекратен от
ищеца в случай, че забавата на плащането на дължими суми от абоната/потребител е
продължила повече от 124 дни (л. 51).
От представените по делото от ищеца и неоспорени от ответника шест фактури №№
*********/12.12.2018 г., № *********/12.10.2018 г., № *********/12.09.2018 г., №
*********/13.08.2018 г., № *********/13.11.2018 г., № *********/14.01.2019 г., се
установява, че в изпълнение на този договор ищецът е предоставил на ответника в периода
от 09.08.2018 г. до 08.01.2019 г. уговорените в приложенията към договора им електронни
съобщителни услуги на обща стойност 819.69 лева с ДДС (л. 12-27). Понеже във всяка от
тези фактури е определен/посочен денят за изпълнение на насрещното парично задължение
на ответника за плащането им, същият е следвало да ги плати в този срок по всяка от тези
фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
ТежеС.а да докаже при това положение по делото, че е изпълнил точно и без забава
тези си изискуеми парични задължения по всяка от тези фактури, лежи по делото върху
ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче е представил с възражението си в
заповедното производство само един системен бон, че е платил тези фактури едва на
11.05.2021 г., в хода на заповедното производство и настоящото производство с оглед
фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, след като му е била връчена преди това на 29.04.2021 г.
заповедта по чл. 410 ГПК и за тяхното плащане, въпреки че падежът на първата от тях е
настъпил още на 12.09.2018 г., а на последната – на 13.02.2019 г. (чл. 235, ал. 3 ГПК).
Последното се установява и от заключението на назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза, което съдът също възприема, поради неоспорването му от
страните и липС.а на противоречие с останалите доказателства (л. л. 133). Поради това, по
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът
намери, че ответникът не е изпълнил тези си изискуеми парични задължения към ищеца по
договора им и горепосочените фактури до 11.05.2021 г., когато забавено ги е платил на
ищеца в хода на настоящото и заповедното производства, а на 21.05.2021 г. е върнал и две
от трите получени при сключване на договора устройства, поради което ищецът е издал и
две кредитни известия към сметките от 25.01.2019 г., с които му е начислил неустойки от 90
лева и от 140 лева за същите, поради предсрочно прекратяване на договора, видно от ЗСИЕ
(л. 134). Това му неточно изпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи
на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
Въпреки това, като неоснователен, следва да бъде изцяло отхвърлен предявеният по
5
делото иск на ищеца за съществуване на негово вземане за остатъка от 1100 лева от
присъдените му със заповедта неустойки от 1340 лева за предсрочно прекратяване на този
сключен от страните процесен договор. Вярно е, че от т. 3 на ЗСТЕ и т. 4 на ЗСИЕ е видно,
че на 25.01.2019 г., на 135-тият ден от забавата на ответника от 13.09.2018 г. да плати
първата от процесните фактури № **********/13.08.2018 г., ищецът автоматично, на
основание чл. 54.12 от ОУ на договора, е развалил предсрочно, поради виновното
неплащане повече от 124 дни на тази фактура от ответника, сключеният между тях
горепосочен договор и приложения към него (л. 134 и 163). Вярно е, че преди това ищецът
няколко пъти е изпращал на ответника и електронни съобщения с предупреждение за това
му разваляне, които пълномощникът на ответника признава в молбата му от 23.02.2022 г. по
делото, че последният е получил, което се установява несъмнено и от представената от
ищеца екранна снимка и ЗСТЕ (л. 128, 148 и 163). Вярно е, че на същата дата 25.01.2019 г.,
поради това автоматично и едностранно предсрочно прекратяване/разваляне на договора от
ищеца, поради виновното му горепосочено неизпълнение от ответника, софтуерната система
на ищеца е начислила автоматично на ответника за плащане и процесните единадеС.
неустойки по издадените сметки №№ *********/25.01.2019 г. за 140 лева неустойка за 8
месечни такси по 17.50 лева всяка за номер - до края на уговорения срок на договора; №
*********/25.01.2019 г. за 140 лева неустойка за 8 месечни такси по 17.50 лева всяка за
номер - до края на уговорения срок на договора; сметка № *********/25.01.2019 г. за 140
лева неустойка за 8 месечни такси по 17.50 лева всяка за номер - до края на уговорения срок
на договора; сметка № *********/ 25.01.2019 г. за 140 лева неустойка за 8 месечни такси по
17.50 лева всяка за номер - до края на уговорения срок на договора; сметка №
*********/25.01.2019 г. за 210 лева неустойка за 8 месечни такси по 15 лева плюс 90 лева
неустойка за ТО за номер - до края на уговорения срок на договора; сметка №
*********/25.01.2019 г. за 50.08 лева неустойка за 8 месечни такси по 6.26 лева всяка за
номер ********** до края на уговорения срок на договора; сметка № *********/25.01.2019
г. за 90 лева неустойка за - устройство; сметка № *********/25.01.2019 г. за 106.48 лева
неустойка за 8 месечни такси по 13.31 лева всяка за номер - до края на уговорения срок на
договора; сметка № *********/25.01.2019 г. за 140 лева неустойка за - устройство; сметка №
56976933/25.01.2019 г. за 83.44 лева неустойка за 8 месечни такси по 10.43 лева всяка за ТВ
услуга номер 201000879062 до края на уговорения срок на договора; и сметка №
*********/25.01.2019 г. за 100 лева неустойка за STB устройство ТО - клауза за тарифно
обвързване, като след връщане от ответника на 21.05.2021 г. на две от горепосочените
устройства, ищецът с кредитни известия е занулил начислените му поради предсрочно
прекратяване на договора за тях горепосочени неустойки от 90 лева по сметка
*********/25.01.2019 г. и от 140 лева по сметка № *********/25.01.2019 г., видно от същите
сметки и ЗСИЕ и ЗСТЕ (л. 28-38, 134 и 165). Вярно е, че въпреки неоснователните доводи за
противното на пълномощника на ответника в отговора му, следва да се приеме при това
положение, че на 25.01.2019 г. ищецът е развалил/прекратил предсрочно, автоматично и
едностранно, договора с ответника, на основание чл. 54.12 от ОУ, поради продължилата
повече от 124 дни забава на последния да му плати първата процесна фактура с №
6
**********/13.08.2018 г. и падеж 12.09.2018 г. Вярно е, че в този случай развалянето му по
чл. 54.12 от ОУ е обусловено от продължило повече от 124 дни виновно неизпълнение на
ответника да му плати предоставените му за посочения в тази фактура период електронни
съобщителни услуги и такси, поради което ищецът претендира уговорените в чл. 8.3.1 и
8.3.2 от приложение № 1 към договора процесни девет неустойки в общ размер от 1110 лева
за това предсрочно разваляне/прекратяване на договора, осем от които са уговорени в
размер на оставащите до края на срока му месечни абонаментни такси и една за
горепосоченото устройство. Но също така е вярно, че тези неустоечни клаузи са нищожни,
поради противоречието им с добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно.
Поради това вземане на ищеца за същите неустойки не е възникнало и поради това
несъществува към датата на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3
ГПК).
А това е така, защото и уговореното в чл. 54.12 от общите му условия автоматично
прекратяване на действието на процесния договор за електронни съобщителни услуги,
поради виновното му неизпълнение от ответника, преди изтичане на срока му на действие,
представлява разваляне на същия договор. С оглед характера на уговорените в него
насрещни престации - за продължително изпълнение на ищеца (по предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройства за ползването им) и за периодично
изпълнение на ответника (за ежемесечното им заплащане), това му разваляне има действие
само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). ВКС приема за допустимо уговарянето на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното му неизпълнение и/или размера на
уговорената, претендирана или начислена неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката
за неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни услуги, от
мобилния оператор, в размер на всички неплатени по него след развалянето му месечни
абонаментни такси до края на уговорения му срок, плюс стойност на предоставени крайни
устройства (каквито именно неустойки в общ размер от 1100 лева за разваляне на договора в
случая са уговорени, начислени и се претендират по същество с иска), излиза извън
посочените функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият
договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и
ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя срещу това електронни
съобщителни услуги и ползване на устройства, което води до неоснователното му
обогатяване и нарушава принципа за справедливост, защото последната по дефиниция е
мяра за съответствие, която поради това изисква еквивалентност на насрещните престации,
която в случая очевидно липсва. Аргумент за това е и нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
която урежда отговорност за нарушен негативен интерес, при която обезщетението няма
компеС.орен характер и не може да обезщетява поради това вредите от развалянето (в този
смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Според същата норма на чл.
88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение (само
7
– б.р.) за вредите от неизпълнението, но не и от развалянето му. А именно за вредите от
развалянето на процесния договор в случая са уговорени процесните неустойки в чл. 8.3.1 и
чл. 8.3.2 от него. Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно правоотношение
обстоятелства, съдът намери, че посочените договорни неустойки излизат извън присъщите
им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на
сключване на процесния договор за мобилни услуги и приложение № 1 към него, в който са
уговорени, създават възможност за несправедливо обогатяване на ищеца С.ях, накърняващо
добрите нрави и обуславящо нищожноС.а им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4
ЗЗД. Поради това и искът му за съществуване на тези неустоечни вземания следва да бъде
изцяло отхвърлен, като неоснователен, без преди това да бъде обсъждан и по отношение на
неговия размер, защото това се явява безпредметно (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Този извод не търпи промяна от връщането от ответника на 21.05.2021 г., в хода на
делото, на горепосочените две от трите предоставени по договора устройства и издаването
поради това от ищеца на кредитните известия за нулиране на начислените му с
горепосочените две сметки неустойки за същите. Не само защото това не представлява по
същество признание на ответника на този иск в останалата му част, за останалите процесни
неустойки, защото последното никога не се съчетава с оспорването му, какъвто е случая,
при който в отговора си ответникът оспорва този иск и валидноС.а на неустоечните клаузи,
на които е основан. Поради това връщането на тези устройства не представлява негово
признание на този иск по делото. Но и защото, дори и да бе налице такова негово признание
на този иск, то, като всяко признание на иска, не обвързва съда. Не само защото чрез него
може да бъде проведен симулиран процес. Но и защото то може да се отнася до права,
отречени от нашия правен ред или произтичащи от нищожна правна сделка, какъвто е и
случая. При него по делото се установи, че процесните неустоечни клаузи, на които ищецът
е основал предявения по делото иск за съществуването на процесните неустойки, са
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, а за валидноС.а на придобивното
основание, съдът не само е длъжен да следи служебно в този случай, но за същото е налице
и възражение на ответника в отговора му по делото (ТР 1/2020 ОС.К). Поради това спрямо
съда признанието на иска, подобно на това на факти, е само доказателствено средство
(обяснение на ответника), от което поради това съдът не е обвързан, а преценява по свое
вътрешно убеждение (чл. 237, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК и Р 549-88-I г.о.). Други релевантни
доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма
представени по делото.
При този изход на същото, само ответникът има право да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски, изчерпващи се с платеното адвокатско възнаграждение от 300
лева, което следва да бъде възложено в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК). Неоснователно е
възражението на пълномощника му за прекомерност на това възнаграждение и искането му
за намаляването му, защото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не
може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). При този изход на настоящото
8
дело, ищецът няма право и поради това не му се присъждат сторените по него разноски (чл.
78, ал. 1 ГПК). Макар последният да не е предявил иск за съществуване на негово вземане и
за платената му от ответника на 11.05.2021 г., в хода на заповедното и настоящото дело,
главница от 819.69 лева, то тъй като плащането й е извършено в хода на заповедното
производство, ответникът е дал повод за завеждането му за същата сума. Поради това следва
да му бъдат възложени сторените от ищеца в заповедното производство разноски от общо
343.19 лева (от които 43.19 лева внесена за същото производство държавна такса и 300 лева
платено адвокатско възнаграждение), съразмерно със същата сума, или сумата от 130.25
лева, а сторените от ответника разноски в същото заповедно производство, за заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева, следва да се възложат в тежест на ищеца,
съразмерно със същата сума, или сумата от 186.14 лева (чл. 78, ал. 1-3 ГПК, и т. 12 от ТР 4-
2014-ОС.К). Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност и
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защитата му в заповедното
производство, защото е в минималния му размер по чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под
който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Е., с
ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че му дължи сумата от 1100 лева за неустойки
за предсрочно прекратяване на договор М5800463 с № *********/29.09.2017 г., с
приложение № 1/29.09.2017 г. към него и допълнително приложение от 11.11.2017 г.,
начислени по сметки №№ **********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., №
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., №
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., и №
**********/25.01.2019 г., и законна лихва върху тази сума от 12.04.2021 г. до изплащането
й, за което парично задължение е издадена заповед № 91/15.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1666 по описа за 2021 г. на С. районен съд,
както и искането на А. за присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА Е. с п.с., да заплати на А. с п.а., сумата от 130.25 лева за разноски по
заповедното ч.гр.дело № 1666 по описа за 2021 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА А. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 300 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 186.14 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 1666 по
описа за 2021 г. на С. районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
9
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10