П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 10.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, възз. II – В състав в публично съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесета и първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
АНЕЛИЯ МАРКОВА ПЕПА
МАРИНОВА-ТОНЕВА Мл. Съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА |
|
|
СЕКРЕТАР: |
КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА възз. гр. д. № 4657 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 15:50 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ „Ф.и.“ ЕООД, нередовно
призовани, тъй като призовката, изпратена на посочения служебен адрес: гр. София,
пл. „*****, на лист 50 от делото пред СРС, не се е върнала. Призовката,
изпратена на бул. „*****, върната в цялост със забележка, че не са намира офис
на „Ф.и.“ ЕООД на този адрес. Няма върната призовка и на адреса в гр. София, ул.
„*****. Не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „О.“ ЕООД – редовно
призован, представлява се от адв. К. с пълномощно,
представено днес.
Адв.
К.: Считам, че в случая може да се приеме, че лицето не е уведомило съда за
смяна на адреса си, който е дал във въззивната жалба.
СЪДЪТ, след съвещание намира, че
независимо дали въззивникът е редовно призован или не,
следва да се произнесе по допустимостта на производството, като констатира
следното:
Подадена е въззивна
жалба от ответника пред СРС срещу решение № 290831/02.12.2019 г. по гр. д. № 12204/2019
г. на СРС, 81 състав. Видно от изложеното във въззивната
жалба, твърди се, че дружеството не е дало основание за завеждане на делото и
се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение само в частта за присъдените на ищеца разноски. Сега действащият
ГПК обаче не съдържа правило, аналогично на това по чл. 70 от ГПК /отм./, т.е.
самостоятелно обжалване на решението на първата инстанция в частта за
разноските е недопустимо. Страната може да иска изменение на решението в частта
за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено
и изпратено на СРС за преценка дали „въззивната жалба“
представлява искане по чл. 248 от ГПК. Ето защо,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадена от „Ф.и.“ ЕООД срещу решение №
290831/02.12.2019 г. по гр. д. № 12201/2019 г. на СРС, 81 състав, с която се
иска същото решение да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на ищеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 4657/2020 г. по описа на СГС, ГО, II-В въззивен
състав.
ИЗПРАЩА делото на СРС, 81 състав за
преценка дали „въззивната жалба“ представлява искане
по чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от съобщението до въззивника пред САС.
Адв.
К.: Претендирам разноски по въззивното производство,
които са направени още тогава в размер на 860 /осемстотин и шестдесет/ лева с
включен ДДС и представям авизо за местен превод от 27.05.2020 г. в размер на 1 032,
00 /хиляда тридесет и два/ лева и фактура, с включен ДДС.
По искането за разноски съдът ще се произнесе
след влизане в сила на определението за прекратяване на производството.
Протоколът изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 16:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: