РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Търговище , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Еспол Секюрити Груп“ ООД гр.София, чрез
адвокат С.А., АК- Търговище, против НП № 25-000205 от 19.03.21 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Търговище, с което за
нарушение на чл. 22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ- е наложено административно
наказание "имуществена санкция” в размер на 1600лева.
Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата, да
отмени НП. За него, като процесуален представител се явява адвокат С.А..
Жалбата се поддържа на посочените основания.
Ответната страна, поддържа издаденото НП, като правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните, представени и приети по делото писмени
и гласни доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: При
извършване на проверка на 08.02.21г. в офиса на Дирекция „ИТ“ Търговище
на изискани и представени документи от работодателя „Еспол Секюрити
Груп“ ООД, гр. София по осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч.
1
трудовите досиета, документи по режима на отпуските, по организация и
отчитане на работното време и документи по начисляване и изплащане на
трудови възнаграждения на полагащите труд в стопанисвания от
работодателя обект- охрана на заводите за стъкло в кв. В., гр. Търговище е
установено следното:
Съгласно окончателния поименен работен график за месец септември
2020 година, отразяващ реално отработените часове, работодателят е
разрешил на Р. Й. Р. с ЕГН ******** ползване на платен годишен отпуск в
размер на 5 работни дни, считано от 01.09.2020г. до 08.09.2020г. вкл.
Посоченият отпуск е отразен във ведомостта за работни заплати за месец
септември 2020г. При проверка на трудовото досие на посочения работник е
констатирано, че няма писмено искане от Р.Р. до работодателя за ползване на
платен годишен отпуск – 5 работни дни през периода от 01.09.2020г. до
08.09.2020г. вкл. В досието са съхранява проект на молба за ползване на
платен годишен отпуск за посочения период, неподписана от работника.
Последният е полагал труд за работодателя „Еспол Секюрити Груп“ ООД
като охранител по силата на трудов договор № 122 от 01.12.2015г. с място на
работа гр.Търговище.
От изложеното е направен извода, че работодателят е разрешил
ползването на платен годишен отпуск на Р. Й. Р. през периода от 01.09.2020г.
до 08.09.2020г., без да има писмено искане за това на работника до
работодателя.
Нарушението е извършено на дата 01.09.20г. в стопанисвания от
работодателя обект-охрана на заводите за стъкло в кв.В. на гр.Търговище.
За проверката бил съставен Протокол № ПР2100868/16.02.2021г. За
констатираното адм. нарушение е съставен АН № 25-000205 от 17.02.2021г., в
отсъствие на жалбоподателя или негов представител при хипотезата на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, предвид неявяване на такъв на дата 17.02.2021г. във времето
от 14.30 ч. до 15.30 ч. посочено в поканата за съставяне на акта с изх.№
21007647. Поканата е получена на 16.02.2021г. от упълномощен представител
на жалбоподателя. Акта е бил изпратен на адреса на нарушителя и получен на
дата 19.02.21г.
На основание АУАН е издадено и атакуваното НП.
След запознаване с доказателствата по делото, писмени и гласни, съдът
2
счита жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна.
При проверка законосъобразността по издаване на НП ,съдът
констатира следното:
При проверка законосъобразността при издаване на АН и НП съгласно
разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, съдът не констатира наличие на
процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия съгласно чл.416 от КТ.
Констатираното адм. нарушение е доказано по безспорен начин. Доказва се,
както от приетите по делото писмени доказателства - протокол
№ПР2100868/16.02.2021г. от извършена проверка; идентификационна карта;
призовка до „Еспол Секюрити Груп ООД от 13.01.2021Г.; поименен работен
график за месец септември 2020г.; декларация от Г. Е. Г. от 16.02.2021г.;
ведомост за работни заплати за месец септември 2020г.; молба за ползване на
платен годишен отпуск, неподписана от работника; трудов договор №122 от
01.12.2015г., сключен с Р. Й. Р.; пълномощно на Г. Е. Г. от 21.04.2016г.;
покана с изх.№21007647 от 16.02.2021г. за съставяне и връчване на два акта;
констативен протокол от 17.02.2021г. за неявяване; товарителница
№EB021751022BG за връчен акт, така и от събраните в съдебно заседание
гласни такива, показанията на свидетелите С.Д., Н.К. и Р.Е., като и от
показанията на св.Р.Р.. Последният заяви категорично, че не е подписвал
молба за отпуск. Показанията му се потвърждават от приложения по делото
проект на молба за отпуск /л.29 от делото/ където няма подпис на Р.Р..
Показанията на тези свидетели в съдебно заседание потвърждават отразената
в АУАН и НП фактическа обстановка относно фактите, начина на извършване
на проверката, проверените документи и направени констатации. Те са
последователни и непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. Свидетелят Г. Г. също не заяви, че Р. е подписвал молба за отпуск за
процесния период. Заяви, че в този период Р. по собствена инициатива не се
явил на работа. Съдът не кредитира тези твърдения като достоверни, тъй-като
същите се опровергават от всички останА. по делото доказателства - гласни и
писмени, а като регионален мениджър на жалбоподателя св.Г. е пряко
заинтересован от изхода на делото.
При съвкупният анА.з на събраните по делото доказателства съдът
прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е разрешил ползване на
3
платен годишен отпуск през периода от 01.09.2020г. до 08.09.2020г. на Р. Й.
Р., без да има писмено искане за това на работника до работодателя. С това си
деяние жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските. Нарушението е извършено на
01.09.2020г. в гр.Търговище. Предвид на така извършеното нарушение
правилно е наложено наказание на основание чл.414, ал.1 от КТ. С оглед
установените други нарушения на трудовото законодателство отразени в
протокол № ПР2100868/16.02.2021г. правилно санкцията е определена над
минималният предвиден от закона размер.
Възраженията на жалбоподателят са неоснователни. Поканата за
съставяне на акта е получена лично от Г. Г. упълномощено лице съгласно
приложеното на л.32 пълномощно. В даденият срок представител на
жалбоподателя не се е явил и АУАН е ставен в отсъствие на нарушител, за
което е съставен и констативен протокол от 17.02.2021г. В протокола с
предписания няма предписание за представяне за допълнителни документи
от работодателят досежно процесното нарушение, поради което
възражението, че НП е издадено преди изтичане срока на предписанията е
неоснователно. Защитата счита, че в случая при определяне размера на
наложеното наказание не били съобразени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН,
като не били изложени никакви съображения относно размера на наложеното
наказание. Видно от представените писмени материА. по преписката, както и
от обстоятелствената част на НП и мотивите по прилагане посочените в него
разпоредби, наказващият орган е приложил правилно закона. В съответствие
с изискванията на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН е направена цялостна проверка на
законосъобразността и обосноваността на АУАН. Изложени са съображения,
че с деянието са настъпили вредни последици за работника Р.Р. –нарушени са
основни трудови права на работника и нарушението не може да бъде
отстранено. Тези изводи се споделят от съда. Наказващият орган е направил
правилно преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и правилно наложил адм. наказание „Имуществена санкция“,
към минималният предвиден от закона размер от 1500лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсулско
4
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая
възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-000205 от 19.03.21г. на Директора на
Дирекция “ Инспекция по труда “, гр.Търговище, с което на „Еспол Секюрити
Груп“ ООД ЕИК ********, представлявано от Н. М. С.- управител, за
нарушение на чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1600лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Еспол Сукюрити Груп“ ООД, ЕИК ****** седалище и
адрес на управление: гр.С., район Т., ж.к.“М. л.-и.“ № ***, бл.**, ап.партер,
представлявано от Н. М. С. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ“
гр.Търговище сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, пред Административен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5