МОТИВИ по НОХД № 91/2018 година
Против подсъдимата Д.Н.М. ***, е внесено обвинение от М.
районна прокуратура за извършено престъпление по чл.293а НК затова, че след като е осъдена да изпълни парично задължение в
размер на 3 500 лева и разноски в размер на 1 506.00 лева, с влязъл в
сила съдебен акт - Решение № 71/21.07.2016 г. по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд
гр.В., влязло в сила на 21.07.2016 г. и в продължение на една година от
влизането му в сила от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. не е изпълнила
задължението си към кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, въпреки
наличието на парични средства и имущество.
Участвуващият
по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт.
Подсъдимата
не се признава за виновна и дава подробни обяснения по делото. На съдебното
следствие същата се представлява от адв. А.А. от САК, който взема становище, че
подсъдимата не е осъществила деянието по чл.293а от НК нито от обективна, нито
от субективна страна и в тази насока моли съда, да я оправдае по повдигнатото
обвинение. Акцентува се, че подсъдимата не е едноличен собственик на процесните
имоти, за да може да ги продаде и да удовлетвори кредиторите си, но най
същественото за процесуалния представител е, че към датата на осъществяване на
прехвърлителните сделки, а именно 29.07.2016 г. подсъдимата все още не е била
уведомена затова, че е постановено решението на Окръжен съд гр.В.. По отношение
на субективната страна се подчертава, че подсъдимата не е съзнавала, че към
21.07.2016 г. за нея е възникнало инкриминираното парично задължение, като в тази
насока се смята, че периода е непрецизно определен и не е ясно коя е началната
дата, от която следва да се смята този период. В тази насока са и обясненията
на подсъдимата по делото. Същата подчертава, че действително не е изплатила
цялата сума, за която е осъдена, но тя е
имала само такава възможност и продължава да изпълнява задължението си.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда № 1/20.01.2016 год., постановена
по НЧХД № 73/2015 год. на Районен съд гр.В., е призната
за виновна подсъдимата Д.Н.М. в това, че
на 29.01.2013 год. в гр.М публично, чрез интервю пред журналист от студио „” гр.М
на ТВ-В. е разгласила позорни обстоятелства за Ц. В. Й., в качеството му на
длъжностно лице - кмет на населено място, по повод изпълнение на службата и
функцията му и му е приписала престъпление, като е заявила, че „е нанесъл много
беди на селото”, „години наред е вършил такива неща /престъпления/” и че е
„диктатор”, както и че е заверил Пълномощни и 2 броя Декларации, без знанието и
съгласието на нейната майка и леля и това не е тяхно изпълнение, както и че е
заверил пълномощно в полза на трето лице – престъпление по чл.148 ал.2, вр.
с ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и, й е
наложил административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лева /хиляда
лева/, в полза на Държавата.
С Решение № 71/21.07.2016 г.,
по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. е изменена присъда № 1/20.01.2016
год. на Районен съд гр.В., постановена по НЧХД № 73/2016 год. по
описа на същия съд, като е увеличен
размера на наложеното
административно наказание Глоба от 1 000.00 лева
на 1 200.00 лева,
както и е увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
3 000.00 лева на 3 500.00 лева лева.
Решението влязло в сила на 21.07.2016 г. Със същото решение е осъдена да плати
и направените разноски, в размер на 1 506.00 лева.
От влизането в сила на решението
на Окръжен съд гр.В. -21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. за подсъдимата М.
възникнало задължението да изплати посочените по-горе суми, ведно с разноските
по делото към кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***. Непосредствено след
влизане в сила на това Решение подсъдимата М. предприела действия, с които
целяла да увреди кредиторите, като още на 29.07.2016 год. с Нот.акт № 156,
т.ІІ, рег.№ 1903 по Нот.дело № 222 тя и съпругът й Х. М. дарила на децата си С.
М. и Л.Д.собствения си недвижим имот, а именно
апартамент № 16, находящ се в гр.Р. в жилищен блок № 9, ап.16 на ІV етаж
с застроена площ от 58.35 кв.м., ведно с избено помещение. Данъчната оценка на
този имот в Нотариалния акт е определена на 2 883.70 лева. С Нот.акт № 157, том
ІІ, по Нот.дело № 223/2016 г. на същата дата подсъдимата направила второ
дарение на апартамент № 2, ет.1, вх.Б в жилищен блок № 9, със застроена площ от
39.99 кв.м., ведно с избено помещение в гр.Р.. Данъчната оценка на имота е в
размер на 2 267.80 лева. Районен съд гр.М е постановил Решение от 20.03.2017 г., с което е обявил договорите за
недействителни и е приел, че с тях обективно се увреждат кредиторите С.И.Й. ***,
В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, по чието искане е било образувано Изпълнително дело. От
изготвената Съдебно-счетоводна експертиза е видно, че пазарната стойност на
апартамент № 2 в бл.9 е 7 400 лева, като подсъдимата е собственик на една
втора идеални части, от което следва ,че стойността на нейната част е 3 700
лева. От същата експертиза е видно, че втория апартамент № 16, в бл.9 е оценен
на 13.700 лева, като подсъдимата е собственик на една втора идеални части, т.е.
на 6 850 лева. По експертизата пазарната стойност на къщата, находяща се в местността „ Присоето“,
в землището на гр.Р. е определена на 7 200 лева, като подсъдимата М. е собственик на една втора идеални части, т.е.
на 3 600 лева. По отношение на наличието на парични средства вещото лице е
дало заключение, че в банките няма налични такива, но същата е работела в „Р.С.“
гр. Р. на трудов договор, като за процесния период е получила общо сумата от 3 556.28
лева. Месечните и възнаграждения са посочени в пункт 3 от експертизата. Към Досъдебното
производство са изискани и приложени заверени копия от материалите по Изп.дело № 116/2016 г. по описа на СИС. От
тези материали, както и от експертизата е видно, че подсъдимата М. е собственик
на една втора идеални части на три имота -два апартамента и една къща. От
изложеното е видно, че в процесния период от време подсъдимата е имала както
парични средства от заплата, така също и имущество, с което е могла да изпълни задължението си към кредиторите. За
съставомерността на престъплението по чл.293а от НК от обективна страна се
изисква да са налице следните признаци: Наличието на влязъл в сила съдебен акт,
установяващ парично задължение за дееца; Наличието на парични средства или
имущество у дееца, позволяващи изпълнение на задължението и неизпълнение на
същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт.
В случая
периода, в който подсъдимата М. е била длъжна да изпълни задължението си
е от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. Подсъдимата Д.М. е осъществила престъпление
против правосъдието, посочено в раздел ІІІ на Глава 8-ма от Наказателния кодекс, а именно престъпление по чл.293а от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелката С.Й., свидетелят В.В., свидетелят Г.В. и свидетелката В.Д.,
дадени на съдебното следствие, извлечения от банкови сметки на л.66-68, 71-73, Решение
№ 71/21.07.2016 г. на Окръжен съд гр.В. на л.7-14, Решение № 3840/20.03.2017 г.
на Окръжен съд гр.В. за обявяване на недействителност на сделки на л.38-40,
Решение № 215/18.07.2017 г. на Окръжен съд гр.В. на л.41-43, Съдебно-счетоводна
експертиза на л.117-121, изслушана и приета на съдебното следствие без
възражения от страните, Свидетелство за съдимост на л.129, определение на
Административен съд гр.В. по чл.75 от ДОПК на л.96, Справки от НАП на л.99, Справка
от Служба по вписванията на л.102-106, препис извлечение от Акт за смърт на
наследниците на Ц. Й. на л.108,111, Декларация за семейно и имотно състояние на
л.133, копие от Изпълнително дело на л.1-306, Пазарна оценка на имотите на л.238
от Изпълнително дело, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата и Справка от старши
публичен изпълнител към НАП – ТД В.Т., офис-В. под изх.№ С
180006-178-0007932/23.03.2018 год., Характеристика на подсъдимата, издадена от Н.С.,
представляващ Гражданско сдружение „За човека” гр.В. и заверено ксерокопие от
Уведомление за доброволно изпълнение, ведно с разписка по НЧХД № 73/2015 год. по
описа на Районен съд гр.В., писмо под изх.№ Н-73/2015 от 20.04.2018 год.,
подписано от съдия К.Г., в което е отразено, че с Разписка от 25.07.2016 год.
подсъдимата е уведомена за постановеното Решение № 71/21.07.2016 год.,
постановено по ВНЧХД № 106/2016 год. по описа на Окръжен съд гр.В.. Препис от
писмото е изпратен на всички страни по делото, като в тази насока са
приложените по делото съобщения, НЧХД № 73/2015 год. по описа на Районен съд В.,
ведно с НД № 34/2017 год. по описа на С.Апелативен съд, ВНЧХД № 106/2016 год.
по описа на В. окръжен съд, НД № 1907/2014 год. по опис на ВКС, НЧХД № 463/2013
год. по описа на Районен съд гр.В., ВНЧХД № 422/2014 год. по описа на Окръжен
съд гр.В., НЧХД № 168/2013 год. по описа на МРС и НЧХД № 1492/2014 год. по
описа на Районен съд гр.В., ксерокопие от Протоколна тетрадка, включваща първа
страница от заведена 2016 год. и страница, в която са отразени връчени
съобщения и книжа, касателно 01.08.2016 год.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав намира, че подсъдимата Д.М. е осъществил състава на чл.293 а от НК,
както от обективна така и от субективна страна а именно:
След като е осъдена да изпълни парично задължение,
в размер на 3 500 лева и разноски, в размер на 1 506 лева с влязъл в
сила съдебен акт - Решение № 71/21.07.2016 г. по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.
В., влязло в сила на 21.07.2016 г. и в продължение на една година от влизането
му в сила от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г. не е изпълнила задължението си към
кредиторите С.И.Й. ***, В.Ц.В. и Г.Ц.В. ***, въпреки наличието на парични
средства и имущество за това.
Съгласно
разпоредбата на чл.293а от НК се наказва всеки, който след като е осъден да
изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една
година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки
наличието на парични средства или имущество за това. Това престъпление е едно
от престъпленията срещу правосъдието от групата на онези, които имат за свой
подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната
власт, а именно чл.293а-чл.300 от НК, тъй като е посегателство, което възпрепятства
изпълнението на взето от съда решение. Няма спор, че това е формално умишлено
престъпление, защото неговия състав не свързва възможността за реализиране на
наказателна отговорност с настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от
това да е настъпил конкретен резултат. С факта на осъществяване на деянието се
достига необходимата степен на обществена опасност, която е нужна, за да се
приложи наказателната репресия. Безспорно престъплението по чл.293а от НК не е резултатно,
а е от тези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда.
Изпълнителното деяние се осъществява, чрез бездействие, каквото е
неизпълнението на задължение, установено с влязъл в сила съдебен акт, при това
не просто неизпълнение, а неизпълнение в изрично очертан от законодателя срок
една година от влизане в сила на съответния съдебен акт. Безспорно в закона е
посочен момента, до който дееца е длъжен да предприеме съответното действие.
Престъплението е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни
признаци на съответния престъпен състав. Признаците от обективна страна са
наличието на влязъл в сила съдебен акт, който установява парично задължение за
дееца, наличието на парични средства или имущество у дееца, които му позволяват
изпълнение на задължението, както и неизпълнение на същото задължение в срок от
една година от влизане в сила на съдебния акт. От субективна страна е
необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен
акт, че има парични средства и/или имущество, с които да удовлетвори кредитора
и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение. Признаците от обективна
страна трябва да бъдат налице всички в срока, посочен в чл.293а от НК, както и
към момента на неговото изтичане. Липсата на който и да е било от тях
препятства извод за съставомерността на деянието. Така, ако в срока и към момента
на изтичането му, деецът не разполага с имущество и/или парични средства, ако
липсва влязъл в сила съдебен акт или е налице цялостно изпълнение на
установеното с последния парично задължение, няма как да се претендира
съставомерност по чл.293а от НК. Без значение за съставомерността на деянието е
частичното или цялостно изпълнение на задължението, след изтичане на посочения
едногодишен срок частичното изпълнение в рамките на същия срок, както и
цялостната загуба на имуществото и/или паричните средства след изтичането на
този срок. Безспорно законодателя не е инкриминирал поведение на дееца, извън
посочения едногодишен срок. С изтичането на последния деянието се явява
довършено, щом са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна.
В този смисъл е и застъпеното в доктрината становище, че престъпленията,
изразени чрез бездействие, които като не изискват настъпването на определени
общественоопасни последици, каквото е това по чл.293а от НК, се явяват
довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното
действие, като до това време не може да се говори още за начало на изпълнение,
тъй като дължимото действие все още може да бъде извършено. Както бе подчертано
и в по-горните абзаци подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна престъплението по чл.293а от НК и в тази насока възраженията
на процесуалния представител на подсъдимата, както и взетото от последната становище,
се явяват неоснователни. Очевидно е, от приетата фактическа обстановка, че подсъдимата
има парични средства и имущество, значително надвишаващи размера на задължението
й и че в едногодишния срок по чл.293а от НК - от 21.07.2016 г. до 21.07.2017 г.
не е изпълнила задължението, установено спрямо нея с Решението по ВНЧХД №
106/2016 г. по описа на ВОС. В същия срок много малка част от това задължение е
удовлетворено в рамките на изпълнителното производство. Това обаче не води до
несъставомерност на извършеното. Последната може да произтече само, ако установеното
за дееца парично задължение е било изпълнено изцяло. Безспорно предприетите
действия за събиране на вземането, посредством гражданскоправни способи също не
изключват съставомерността на деянието. Липсват аргументи, които да поддържат, че
при наличието на Изпълнително дело, по което спрямо длъжника са предприети
гражданскоправни способи за принудително събиране на вземането съставът по
чл.293а от НК поначало да е неприложим, т.е наличието на обезпечение за
вземането е без значение за съставомерността. Обстоятелството, че притежаваното
от подсъдимата имущество надвишава значително размера на дълга само обосновава
нейният умисъл, който е продиктуван от нежеланието да плати същия. В тази
насока следва да се ценят и извършените от нея разпоредителни сделки с
недвижимото й имущество. Обстоятелството, че изпълнителното производство при
съдия изпълнителя е било задействано, не оневинява длъжника за съставомерността
на поведението му по чл.293а от НК, след като действията му са насочени и
тогава към препятстване на изпълнението на съдебното решение и заплащане на присъдената
престация, какъвто е конкретния казус. Обстоятелството, че притежаваното от
подсъдимата имущество надвишава размера на дълга само обосновава умисъла й,
продиктуван от нежеланието да плати сумите. Отново, както бе подчертано в по-горните
абзаци предприетите действия за събиране на вземането с гражданскоправни
способи не изключват съставомерността на деянието, като то не зависи от
последващи действия по частично или пълно изпълнение на задължението, в каквато
насока са доводите на подсъдимата. Подсъдимата с отчуждаването на имуществото
си, което е значително по размер и стойност, сама се е поставила умишлено в
невъзможност да изпълни паричните си задължения към кредиторите си, т.е. тя не
може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Без значение,
както отново бе казано и в по-горните абзаци са предприетите от кредиторите
действия по принудителното събиране на паричните им вземания, тъй като те не се
дължат на проявена активност от страна на длъжника. Още повече че от събраните
на съдебното следствие писмени доказателства безспорно от показанията на свидетелите
С.Й., В.В. и Г.В. се установява, че към момента на проведеното съдебно
следствие, същите не са получили никакви парични постъпления по сметките си.
Отново следва да се подчертае, че в рамките на съвсем кратък период от време от
влизане на решението в сила подсъдимата е отчуждила два от притежаваните
недвижими имоти, с цел да не бъде предприето принудителното изпълнение спрямо
тях, като това обстоятелство е отегчаващо отговорността на последната. По почин
на подсъдимата и нейния процесуален представител и с цел разкриване на
обективната истина по делото, действително се събраха доказателства, че Решение
№ 71/21.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд
гр.В. е влязло в сила на 21.07.2016 г. Същото е изпратено на 25.07.2016 г. и е
получено от подсъдимата на 02.08.2016 г., като в тази насока са приложените
многобройни доказателства, включително и
разпита на свидетелката В.Д., работеща като главен специалист ЧКБУ към Община Р.
и връчила съдебните книжа на подсъдимата. Възражението на подсъдимата и нейния
процесуален представител е, че последната не е знаела какво е решението на
Окръжен съд гр.В. и затова е осъществила прехвърлителните сделки на 29.07.2016
г. Настоящият съдебен състав не споделя така направеното възражение, като
безспорно приема, че подсъдимата е знаела за увреждането, тъй като е
притежавала субективната представа, че е длъжник на свидетелите С.Й., В.В. и Г.В.
и със съответните прехвърлителни сделки безспорно намалява актива си и
увеличава по този начин пасива на имуществото си, който служи за общо
обезпечаване на кредиторите. Твърдението на подсъдимата, че не е знаела за
постановеното решение на Окръжен съд гр.В., респективно за влизането му в сила,
е неоснователно, тъй като препис от необжалваемите актове не се връчва на страните
и последните имат задължението да следят за резултата на делото. Видно от приложеното
Въззивно наказателно дело № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В.
подсъдимата и нейният процесуален представител са присъствали на съдебното
заседание, проведено на 30.06.2016 г., в което заседание делото е обявено за
решаване в законния едномесечен срок. Въпреки това, след постановяване на съдебното
решение тя се е разпоредила с притежаваното от нея недвижимо имущество. Дори на
тази плоскост можем да приемем, че се явява ирелевантно обстоятелството, дали
гражданския, респективно наказателния съд приема събраните гласни доказателства
по Гр.дело № 1419/2016 г. по описа на МРС, потвърдено с Решение №
215/18.07.2017 г. по ВГр.дело № 306/2017 г. по описа на ВОС, че подсъдимата е
споделила пред свидетелката Джамбазка своето знание за изхода на делото и това,
че е решила да прехвърли недвижимото си имущество на децата си. Безспорният
факт е, че разпоредителните сделки са
направени след влизане в сила на осъдителното решение. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК Решение № 71/21.07.2016 г.,
постановено по ВНЧХД № 106/2016 г. по описа на Окръжен съд гр.В. не е от
категорията съдебни актове, които да подлежат на касационна проверка по жалба
или протест, поради което е влязло в сила в деня на неговото постановяване, а именно
21.07.2016 г., каквото е императивното правило на чл.412 ал.2 т.1 от НПК. Съдебният
състав си позволява да цитира Решение № 374/01.10.2010 г. на ВКС, постановено
по НД № 369/2010 г на І-во наказателно отделение с докладчик Г.И., в което
е отразено, че щом като потвърдителните
решения на Окръжните съдилища са изключени от касационна проверка и влизат в
сила от датата на постановяването, съдът постановил влязлото в сила решение
няма процесуално задължение да уведомява за това обстоятелство страните по
реда, предвиден за невлезлите в сила решения, които са включени в предмета на
обжалване по чл.346 от НПК. Правилото по чл.340 ал.2 от НПК изисква съобщаване
на изготвеното въззивно решение на страните, за което се прилагат съответните съобщения.
Обявяването на въззивния съдебен акт, независимо от разпоредбата на чл.412 ал.2
т.1 от НПК указваща момента на влизането им в сила, има съществено значение за
реализиране на правото на защита, което обаче би могло да се отнася към
използване на процедурата за възобновяване по Глава 33 от НПК, като това не е
пренебрегнато в конкретния случай, тъй като безспорно Окръжен съд гр.В. е
изпратил съобщение за изготвеното решение. Не се възприема и другото възражение
на подсъдимата и нейния процесуален представител, че последната не е могла да
се разпореди с една втора идеална част от своето имущество, без знанието, съгласието
и решението на нейния съпруг и това я оневинява за извършените прехвърлителни
сделки. Тук е мястото да се отбележи, че независимо, че съпругът на подсъдимата
не се явява длъжник на кредиторите, тъй като вземането на последните е
възникнало от непозволено увреждане, безспорно се касае за личен дълг на единия
съпруг, то при насочване на принудителното изпълнение върху това имущество, същото
ще се продаде изцяло, като на кредиторите ще се изплати половината от
реализираната продажна цена, а останалата част ще се върне на съпруга
недлъжник.
Подсъдимата
е със средно специално образование, омъжена, работеща като главен счетоводител
в „Р.С.” гр.Р., с чисто съдебно минало. Тук е мястото да се отбележи, че от
приложената Актуална справка за съдимост и Справка от старши публичен
изпълнител към НАП-ТД В.Т., офис В. се установява, че по отношение на подсъдимата
има наложено административно наказание по НЧХД № 73/2015 г. по описа на Районен
съд гр.В., което е изменено с Решение № 71/21.07.2016 г., постановено по ВНЧХД
№ 106/2016 г. по описа на ВОС, което решение е в сила от 21.07.2016 г., като й
е наложена Глоба в размер на 1 200 лева в полза на Държавата. Глобата е
платена на 01.03.2018 г. и безспорно по настоящето дело не може да бъде
приложена отново разпоредбата на чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, съдът взе в предвид
наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чистото
съдебно минало и отличните характеристични данни, Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете факта, че при безспорно парично задължение на подсъдимата и
имуществените й възможности, същата умишлено не го е изпълнила, като е
препятствала то да се изпълни, дори чрез принудителното изпълнение. В това
отношение значими са действията й по прехвърлителните сделки на недвижимите й
имоти. Това действие сочи за умишлено затрудняване изпълнението на съдебното
решение. Това мотивира съда да определи наказанието при условията на чл.54 ал.1
от НК в неговата алтернативна форма, която предвижда наказание “ПРОБАЦИЯ”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, три пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 НК и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Съответните пробационни
мерки бяха определени над минималния размер, тъй като се касае за съзнателно
поведение по увреждане на кредиторите, като по-малко от една седмица след
влизане на съдебното решение, подсъдимата е предприела действия, с които да
прехвърли два от имотите си като съсобственик на една втора части на своите
деца.
С така
определеното наказание съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в
чл.36 НК, а именно личната и генералната превенция, като с оглед
превъзпитанието на осъдената, не е необходимо да бъде определяно друг вид
наказание.
Със
своя съдебен акт съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 80 лева и
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените
по делото разноски в размер на 80 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: