РЕШЕНИЕ
№
1927
гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и
участието на прокурора Анелия Трифонова,
като разгледа КАНД №1771/2021 година
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“- София чрез процесуален
представител юрк. Ч. срещу Решение № 789/16.04.2021г., постановено
по адм. дело №1835/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив- X състав,
с която са уважени предявените от М.Г.Б. искове за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 3000 лева, настъпили в периода от 21.06.2016г
до 13.10.2016г., от 20.10.2016г. до 28.06.2017г. и от 12.02.2019г.
до 22.07.2020г., в едно със законнта лихва от датата на предявяване на исковата
молба, настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
на Затвора -град Пловдив в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ и е
осъдена да заплати направените разноски в размер на 250 лева. Касаторът счита,
че съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост,
поради което счита, че искът следва изцяло да бъде отхвърлен. Алтернативно се
предлага да бъде отхвърлен относно размера на присъденото обезщетение за
разликата над 500 лева. Излага подробни съображения относно анализа на
събраните по делото доказателства и тяхната оценка. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Ответникът по тази касационна жалба – М.Г.Б., редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. М., който
оспорва жалбата като неоснователна. По същество взема становище, че съдебното
решение е правилно и законосъобразно, а присъденото обезщетение е съответно на
претърпените от ищеца вреди. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на
първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна
инстанция.
Контролиращата страна, чрез участвалия прокурор
при Окръжна прокуратура-Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и за неправилност на обжалваното решение, което предлага да бъде отменено,
като се отхвърлят изцяло предявените искове.
Касационният състав, като
провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с
наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя са неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред Административен съд – Пловдив се е
развило по исковата молба на М.Г.Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора Пловдив против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която
на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил
иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди на обща стойност 30000лева, ведно със законната лихва върху тях, причинени
от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Следствен арест- Пловдив и Затвора град Пловдив в
посочения в исковата молба период от 20.10.2016г до 28.06.2017г. и от 12.02.2019г.. Претърпените неимуществени вреди е основавал
на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, свързани с подлагането
му на нечовешко и унизително отношение, осъществено чрез неизпълнение на задължението на ответника да му осигури нормални
условия на живот поради лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки
и гризачи , спалното бельо не се сменя редовно) и липса на достъп до медицинска
помощ, в резултат на което ищецът
се е почувствал унижен и оскърбен и е било засегнато човешкото му достойнство. С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства-
свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е уважил предявения от М.Б. против ГД „ИН“ иск за сумата
от 3000.00 лева и отхвърлил същият за пълния размер до 30000лева като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен от приобщените доказателства /писмени доказателства по
справки от ответника, копие от медицинско досие и др., заключение на проведена
СМЕ, гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Д.Т.Д. и М.Р.Л./ и
посочен процесен период е налице незаконосъобразно действие и
бездействие на администрацията, свързано с престоя му само за изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в помещения при Затвора град Пловдив.,
а не и за Следствен арест-Пловдив. Съдът е приел за доказано, че те не
отговарят на необходимите стандарти от 4 кв.м. за осигуряване на жизненото му
пространство, които са с лоши битови и хигиенни условия, независещи от лицата,
настанени там, при необработени с нужното внимание отпадъци, при наличието на
паразити - дървеници и хлебарки в този период. Приел за доказано и
обстоятелството, свързано с влошеното му здравословно състояние и неосигуряване
от административните органи на необходимите медикаменти и подходящо диетично
хранене, както и непредоставянето му на необходимото време за свободно
предвижване, в която връзка не са представени съотносими доказателства относно
необходими и въведени противоепидемични мерки. Приел за доказано по презумпция
и твърдението му за несправедливото му наказване за срок от 14 дни с изолиране
в наказателна килия, като от страна на администрацията не са били представени
никакви доказателства за налагане и отмяна на наложени му административни
наказания. Обосновал се, че в цялата си съвкупност те съставляват нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧ, поради което подлежат на
справедливо обезщетяване. Обосновал се е в случая, че от събраните са
доказани предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по чл. 284
от ЗИНЗС, поради което и е уважил частично иска като основателен и доказан до
размера от 3000 лева, като съобразил размера му с приложимата съдебна практика,
касаеща пилотни решения на ЕСПЧ.
Решението на съда е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
да се преповтарят. Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, като ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен
и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи вследствие на неблагоприятни за човешкото достойнство на ищеца
условия при задържането на лицето с МНО „Задържане под стража“, а само при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в неизпълнението
на задължението на администрацията да му предостави необходимото жизнено
пространство от 4 кв.м., съответните нормални хигиенни условия, дължимата
адекватна медицинска грижа при влошено здравословно състояние, да обоснове
необходимостта от налагане на административни наказания и да не налага същите
неоснователно, да му осигурява право на свободно предвижване в необходимите
стандарти, които са и предмет на исковата молба. В решението е изведен
правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, което обуславя наличие на обективните предпоставки за присъждане
на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
В решението е изведен правилният извод за
основателност на претендирания иск за част от изложените обстоятелства. Не са
налице посочените в касационната жалба обстоятелства, които да не обуславят присъждане на поисканото от ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната
неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за съответно доказани
твърдени в исковата молба факти. Събрал и е проверил необходимите към
обстоятелствата по иска доказателства. Наличието
на установени по делото обстоятелства от ответника ГД „ИН“ водят до правилно
приетият от решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения
иск до размер от 3000 лева, който извод се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. В този смисъл съобразно предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към
тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Изводите на първоинстанционният
съд са и в съответствие със съдебната практика по сходни дела, като изложените
в този смисъл мотиви също се споделят от настоящия съдебен състав и не е
необходимо да бъдат повтаряни.По изложените обстоятелства неоснователни са
доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение.
При този резултат от касационното обжалване и с оглед направените
искания от страните за разноски, такива се дължат на ответника, съгласно
разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС. В представения договор за правна защита и
съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство на
основание чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се
установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във
връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
пълномощника на ищеца съразмерно на материалния интерес по уважената част от
иска, възлиза на 440 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 789/16.04.2021г., постановено по адм. дело №1835/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив- X състав.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на
адвокат Г.М.,*** сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет лева/ адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата касационна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/