№ 2052
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110160434 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ***********, ЕГН **********,
адрес: **************, чрез **********, срещу „**************“ *******, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: ******************, иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 4459,47 лв.
– главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв.
– договорна лихва за периода 19.06.2009 г. – 20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. –
лихва за забава за периода 20.07.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.12.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от
251,05 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № ************** по описа на *****************.
На ответника следва се дадат указания за представяне на доказателства за
спазване на срока по чл. 131 ГПК, доколкото от товарителницата на ********** се
установява единствено дата на разнос, която е след срока за подаване на отговор на
исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело №
************** по описа на ***************** е относимо към предмета на делото и
е необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до датата на съдебното заседание да представи
1
доказателства за спазване на срока по чл. 131 ГПК, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че отговорът на исковата
молба е подаден след срока по чл. 131 ГПК.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК *****************, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис на
изпълнително дело № **************.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. от 09,40 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника, ведно с приложенията.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът *********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 02.04.2012 г. по ч. гр. д. №
*********** по описа на **********, издаден в полза на първоначалния кредитор
************** *******, срещу ищцата е образувано изпълнително дело №
************** по описа на *****************, като вземанията по изпълнителния
лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран като взискател
по делото. Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано за събиране на
следните суми: сумата от 4459,47 лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв. – договорна лихва за периода 19.06.2009 г. –
20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. – лихва за забава за периода 20.07.2009 г. –
28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 15.12.2011 г. до
окончателното плащане на задължението; сумата от 251,05 лв. – съдебни разноски.
Ищцата твърди, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени
поради изтекъл 5-годишен давностен срок, през който взискателят не е предприемал
валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази връзка се
посочва, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, се
състояло в изпратени запорни съобщения на 07.01.2014 г. до различни банки, с цел
запориране на банкови сметки на ищеца. Излага съображения, че след тази дата, в
период от пет години, не са извършвани действия, годни да прекъснат давността,
поради което процесните вземания са се погасили по давност на 07.01.2019 г. Посочва,
че взискателя е депозирал бланкетни молби до съдебния изпълнител за предприемане
на действие по принудително изпълнение, но същите, макар и да са прекъсвали срока
за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поддържайки висящността на изпълнителното
производство, не са довели до прекъсване на погасителната давност, тъй като не са
били предприемани действия по принудително изпълнение срещу длъжника, като
налагане на запор, възбрана, опис или продан на имущество, от което се прави извод,
че вземанията са се погасили по давност, въпреки наличието на висящо изпълнително
2
производство. Поддържа, че насрочените описи също не са прекъсвали давностния
срок, тъй като такива фактически не били извършвани. Поради изложените
съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **************, който оспорва иска при възражения, че по процесното
изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно приложимия 5-годишен давностен срок за
процесните вземания. Поддържа, че всяко искане на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва давността, като бездействието на съдебния
изпълнител е ирелевантно. Излага съображения, че в периода от образуване на
изпълнителното производство на 19.05.2012 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна
давност, тъй като са били приложими разрешенията, дадени в ППВС 3/18.11.1980.
Ответникът твърди, че след 26.06.2015 г. е следвало да се прилага ТР № 2/26.06.2015 г.,
като в съответствие с него са били извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр.
124 от ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и предвид изложеното от страните,
съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз
основа на изпълнителен лист от 02.04.2012 г. по ч. гр. д. № *********** по описа на
**********, срещу ищцата е образувано изпълнително дело № ************** по
описа на ***************** за събиране на следните вземания: сумата от 4459,47 лв.
– главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв.
– договорна лихва за периода 19.06.2009 г. – 20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. –
лихва за забава за периода 20.07.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.12.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от
251,05 лв. – съдебни разноски, които вземания са прехвърлени от първоначалния
кредитор ************** ******* на ответника **************, като за извършената
цесия ищецът е надлежно уведомен.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни обстоятелства, по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК в тежест на ответника
е да докаже фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване
на погасителната давност.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4