Решение по дело №198/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260079
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20205200900198
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№260079

 

19.05.2021г., гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

          Секретар: В.БОЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 198 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.

 

            Съдът е сезиран с молба от Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. ***, ап.***, представлявано от управителя К. Г. К. по реда на чл.626 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.

           В обстоятелствената част на молбата се твърди, че дружеството е развивало транспортна дейност на товари в страната и чужбина. Фирмата разполагала със собствени товарни камиони и ремаркета, които в процеса на експлоатацията им са се амортизирали и част от тях  са станали негодни за употреба. Частите от тези автомобили и ремаркета се използвани за ремонт и поддръжка на годните за работа автомобили. Особено големи трудности дружеството срещнало при настъпването на пандемията от Ковид-19 в страната, което довело до липса на курсове и работа на шофьорите на дружеството.

            Твърди се, че дружеството не разполагало с достатъчно активи, с които да посрещне изплащането на задълженията си, които към момента били в размер на **** лв. към ТД на НАП ПЛОВДИВ, 78 005,73 лв. към О. П., *** лв. към К.” ООД и Х.”* ООД. Ето защо се твърди, че същото по смисъла на чл.608 ТЗ било неплатежоспособно. Съотношението между стойностите на активите и размера на финансовите задължения сочело и за свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ал.1 от ТЗ.
          Поради изложеното се прави искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-молител на основание чл.607а, чл.608 от ТЗ и чл.742 от ТЗ ведно със законните последици от това.

Молителят е представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, както и са приети основна и допълнителна СИЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

По допустимостта:

Подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.626 ал.1 от ТЗ, както и поради приложените към тях изискуеми се по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи.

Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.

По основателността:

Искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество е направено и на двете основания визирани в чл.607а от ТЗ – неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в чл.608 ал.1 от ТЗ, следва, съобразно твърденията на молителя, да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, което същия да не може да изпълни.

Предвид изложеното съдът съобразявайки наведените от молителя и останалите присъединени кредитори доводи, както и приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че ответното дружеството е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ и е капиталово такова, поради което и приема, че е налице първата от материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.

Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо задължение на същия по търговска сделка, от приетата СИЕ се установява, че задължението към търговските дружества К. ООД и Х.”*** ООД, което е в размер на 9 085,25 лева към 31.12.2020 г. е изплатено.

Пак от СИЕ се установява, че по баланса на дружеството към 31.12.2020 г, публични задължения за данъци и осигуровки възлизат на 47 749,45 лв. Според предоставена от ТД на НАП – офис П. информация задълженията са в размер на 99 565 лева, в т.ч. главница в размер на 43 536,88 лева и лихва в размер на 56 028,12 лева. След отписване на част от задълженията поради погасяването им по давност, към 11.02.2021 г. задълженията са в размер на общо 13 990,49 лева в т.ч. главница в размер на 5 561,87 лева и лихви в размер на 8 428,62 лева. В счетоводството на дружеството тези задължения не са отписани, както и не са начислявани лихви.

Относно задълженията към Община Пазарджик се установява, че същите са в общ размер на 80 748,97 лева, в т.ч. главница в размер на 45 524,40 лева и лихва в размер на 35 224,57 лева, които представляват неплатени данък върху превозни средства и начислени лихви. Така посочените задължения не са осчетоводени от дружеството – длъжник.

От приетото писмо изх.№1173/08.02.2021 г. от ЧСИ Д. Д. има наложени запори върху всички транспортни средства, собственост на дружеството.

Наред с изложеното до тук, пак от експертизата се установява, че ответното дружество е декларирало пред НАП, че преустановява  търговската си дейност през 2017г. и 2018г. През 2015 г. е декларирало загуби в размер на 890,48 лева, а през 2019 г. – 28 375,31 лева. През 2016г. е отчело нулев финансов резултат. Посоченото води до извода, че е налице невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи, както от търговска сделка, така и такива към фиска. От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че на практика дружеството – длъжник е преустановило активната си търговска дейност още през 2009 г. , когато е декларирало първата си годишна загуба в размер на хиляда лева.

Горният извод се подкрепя и от анализа на финансовите резултати на дружеството през целия период от 2008 г. – 2020 г. Единствено през проверената 2007 г. молителя е бил в състояние да покрие задълженията си с наличните си парични средства. През останалият период, видно от показателите за ликвидност дружеството – молител в нито един момент не е било в състояние да погаси текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.

Останалите показатели за рентабилност, ефективност, финансова автономност през периода 2015-2020 г. са с нулеви стойности и са неизчислими поради липса на материални запаси и данни за изплащането на задължения към доставчици, както и поради преустановена търговска дейност, както тогава, така и към момента.

И накрая, при преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайни активи – транспортни средства и офис обзавеждане. От СИЕ се установява, че по балансова стойност същите са в размер на 94 884,72 лева, а пазарната им цена към 30.06.2020 г. е 31 350 лева съгласно представен по делото оценителски доклад за определяне на пазарната стойност на транспортните средства.   

В процеса не се събраха доказателства установяващи и обстоятелството, затрудненията му да имат временен характер. Това все са обстоятелства, които изключват откриване на производство по несъстоятелност и обосновават отхвърляне на молбата, и са от категорията факти, от които длъжникът черпи изгодни правни последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже.

Съобразно всичко изложено до тук се налага извод за неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ.

Горните, установени по безспорен начин факти, водят и до още един извод, а именно, че е налице и хипотезата на чл.742 ал.1 от ТЗ, а именно, че ответника е свръхзадължен, тъй като активите на дружеството през целият изследван период са били недостатъчни за покриване задълженията му към всички кредитори.

Предвид наличието и на двете основания за откриване на производството по несъстоятелност, които са самостоятелни такива, и съобразно задължителната практика на ВКС обективирана в Р№201/11.12.2014г. по т.д.№659/2014г., Іт.о., ще следва да се установи началната дата за преценка което от тях е настъпило по рано или тя съвпада по време. В този смисъл и съобразно изложеното до тук, както и съобразно установеното от СИЕ, съдът приема, че началната датата на неплатежоспособността е 31.12.2008 г., тъй като безспорно е установено, че след тази дата дружеството не е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните парични средства и краткосрочни вземания, както и че с наличните си активи не е било в състояние да погаси съществуващите си задължения. Вярно е, че формираният финансов резултат към 31.12.2008 г. е печалба, но съгласно данните от отчета за паричните потоци, дружеството е формирало отрицателен нетен паричен поток към края на 2008 г.Не са отчетени налични парични средства в края на периода и с вземанията на дружеството в размер на 44 хил. лв. не могат да се покрият текущите задължения от 57 хил.лв. към 31.12.2008 г. , което състояние е трайно и не се променя през целия изследван период. Ето защо съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност съвпада с това на свръхзадълженост, поради което и началната дата е посочената 31.12.2008 г.

Предвид категорично установеното по делото, че дружеството не разполага с налично имущество и финансови средства, с които да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, които съгласно чл.629б ал.2 от ТЗ съдът определя в размер на 7 000 лева, ще следва производството по несъстоятелност да се открие при условията на чл. 632 ал.1 от ТЗ.

Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.632 ал.1 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ И СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТ на Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К., като определя 31.12.2008 г. като начална дата.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К..      

ОБЯВЯВА Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К. в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К..

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на     Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К..      

ЛИШАВА Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К. от правото да управлява и да се разпорежда  с имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА Г. А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. Г.С.Р.**, ет. **, ап.**, представлявано от управителя К. Г. К. на основание чл.620 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Пазарджик сумата 250 лева представляващи дължима държавна такса в производството по несъстоятелност.

СПИРА производството по търговско дело №198/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ като указва на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника или кредитор ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 7 000 лева.

Препис от решението служебно да се изпрати на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания гр. Пазарджик за вписване в ТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ пред Апелативен съд гр. Пловдив.     

 

СЪДИЯ: /п/